ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА – IV ГЛАВА

4. МОЛИТВАТА ЗА БОЖИЕТО БЛАГОВОЛЕНИЕ

“…да бъде Твоята Воля, както на Небето така и на земята…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Не искам да скрия от теб, понеже сам Господ е свидетел на душата ми, че след видението, свързано с втората от молитвите на Вечния Живот, аз преживях жесток натиск от дявола. И няколко дни бях под своеобразна преса от обстоятелства и угнетяващи мисли, с които принцът на мрака искаше да спре общението ми с Исус. Стана така, както при писането на много предишни книги, а именно, че след като вечер си пренощувал с плач, на сутринта се събуждаш с радост. А аз имах нужда от радост в Господа. Имах нужда от такова разширяване на сърцето, с което да покажа на Исус, че Неговото Присъствие е най-големият копнеж на душата ми и думите Му – въжделение за всичките ми помисли.
Ето, че Той отново беше при мен. А погледът на очите Му подсказваше, че гонението тепърва ще се засилва и аз трябва да приема това не като наказание, но като привилегия. Затова с първите Си думи Господ вече ми казваше:
“Укрепи се! Защото онова, което устата Ми е изговорила чрез теб в пророческото слово, дадено на сърцето ти, няма да се върне празно. И всичките Ми думи ще извършат съдба от изгаряне и очистване. Тъй, че едни ще изгорят, поради изобличението на Истината, а други ще измият нозете и ръцете си в живите води на Божията Милост. Защото ето това – да преминете през седемте врати на Вечния Живот – ще рече самата молитва “Отче наш” да стане вътре във вас Дух и Живот. Понеже истинското моление произхожда от делата и от плодовете ви, а не от думите и буквите. Защото, ако на Отец Ми Му бяха нужни книжници и рецитатори, то Той не би ви явил чрез Сина вратите към Сърцето Си. И би ви оставил да говорите много думи и да нареждате много изречения, докато буквата ви убие и Духът наскърбен се оттегли от вас. Но за онези скъпоценни чеда на Небето, които са поклонници на Отец Ми в Дух и Истина, тази книга ще бъде Божието докосване и лично потвърждение. Защото тяхното “Отче наш”, изречено с Духа, ще рече, че са били Божии чеда, живели с Духа. И тяхното “Отче наш”, изречено с Истина, ще рече, че са били Божии чеда, живели с Истината.
А каква друга Истина да дам на Моите, освен тази, която сега им показвам чрез слугата Си? И какъв друг Дух да влея в сърцата им, освен Духът, Който отключва вратите към Божието Сърце?
Но ето затова сега отново ще продължа с виденията, дадени на пророка Ми…”
След тези думи Исус ме погледна с дълбоките Си и светли зеници, като ми каза:
“А сега, момчето Ми, нека те заведа при третата от вратите на Вечния Живот. Защото това е вратата на Божието благоволение…”
Миг след думите на Господ очите на сърцето ми отново се отвориха към видението с Божиите врати при Елеонския Хълм. Аз вече виждах третата златна врата пред самото си сърце. А Исус, като вдигна ръка и посочи към нея, ми каза:
“Прочети какво пише на самата врата!”
Погледнах към озарената от Божия Светлина врата и очите ми видяха надписа й, който гласеше:
“Отче мой, да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на земята!”
Вълнението ми от надписа бе твърде силно, а страхът и благоговението ми към Всемогъщия ме накараха да падна по лицето си и тихо да повторя думите на Вечния Живот. А тогава самата златна врата се отвори. И Исус, като премина през нея, ми подаде ръка, за да ме изправи, като каза:
“Сега си свидетел на онази врата към Сърцето на Отца Ми, за която се плаща най-голямата цена. Целият Живот на Човешкия Син на земята е самата цена, която трябва да платите и вие. И ако някой би се уплашил, че не може да плати подобна цена, то такъв нека остави Аз да я платя вместо него. Защото Аз, като вляза в сърцата ви, идвам да живея Моя Живот, а не вашия. Защото Моят Живот отваря вратите към Божието Сърце, а не вашият. Но колцина са човеците изсред вас, готови да живеят в Живота на Човешкия Син? И колцина са сърцата, готови да приемат това, което ще им се открие зад самата врата?”
След тези въпроси Господ дръпна ръката ми, тъй че влязох след Него. И ето, че пред очите ми се разкри поразителна гледка. Аз виждах една огромна Река, във вид на дъга, чиито води и вълни идваха от Небето. Ако Началото на Реката извираше от Небето, то Краят й отново се връщаше в Небето. Тази Река наистина беше като дъга, обърната надолу. Самият връх на дъгата докосваше земните места, а краищата отляво и отдясно влизаха в Небесните селения на Отца…
Човешки поглед не би могъл да си представи колко грандиозна и величествена може да бъде подобна гледка. Може би защото във всичките си земни впечатления ние сме виждали реки, които текат надолу, но никога река, която да идва отгоре, за да отиде горе. И аз, все още потресен от въздействието на видението, попитах Исус:
“Господи мой, да вярвам ли на онова, което ми показваш? Та моето сърце никога не е виждало такова Небесно могъщество и величие! И не е ли тази Река самата Божия Воля, както на Небето, така и на земята?”
“Точно това е Божията Воля!” – ми отговори Исус и продължи:
“И ето затова ти виждаш как Изворът на Реката е в Небето и мястото на нейното вливане – отново в Небето…”
“Значи, ако правилно разбирам, всичко тръгва от Небето и приключва в Небето! Така ли е?”
“Точно така е. Защото Отец, Всемогъщият, е на Небето. И когато Той изявява Волята Си, тази Воля тръгва от Небето и се връща в Небето…”
“А как тогава да разбирам Твоите думи, Исусе? Как да разбирам Святия Дух на Твоята Молитва? Защото Ти каза на Отца:
“Да бъде Волята Ти, както на Небето, така и на земята…”
Ето, че тази Воля тече като могъща река, без Бог Отец да се вълнува приемат ли я всички или не. Защо тогава се молим да бъде Волята Му както на Небето, така и на земята, след като и Небето и земята просто са определени да изпълнят всичката Му Воля?”
Исус се усмихна на думите ми, а след това ми каза:
“Ти правилно забеляза, че Волята на Отец Ми е ненарушима. Но сега искам да видиш и разбереш, че ако Синът се молеше Волята на Отца да бъде както на Небето, така и на земята, Той нямаше предвид Волята на Отец заради Него Самия.
Нещо друго имах предвид Аз, а именно – Волята на Отец Ми за вашият живот! Волята Му за вашите души и сърца, които могат да отидат там, където е Отец Ми!
Разбираш ли тогава, че Волята на Отец Ми ще постави всеки на мястото, което търси и което заслужава? Но дали отпосле всеки ще хареса мястото си? Дали всички ще бъдат доволни на дела, който им е отредила Божията Воля? Защото е вярно, че дори едно врабче не пада на земята без това да го е заповядала Божията Воля. Но земята ли е най-доброто за врабчето, та да му отрежда Отец дял в земята?”
“Не, Исусе! За врабчето най-доброто е Небето. Защото провидението го е дарило с крила. Твърде ужасно е да отидеш с крила сред дела на безкрилите или с вяра сред дела на неверните…”
Исус слушаше внимателно думите ми. А след това вдигна ръката Си и посочи към могъщата Река, като ми казваше:
“Какво по-добро за врабчето от това да полети към Небето? И какво по-добро за вярата от това – да се съедини съвършено с Божията Воля и така да се издигне там, където я иска Отец Ми? Разбираш ли тогава, че ето това – да се съединиш със самата Божия Река – ще рече да си спечелил Божието благоволение?
Защото когато Отец Ми прибави на Волята Си Благост, то тогава Волята Му издирва неспасените и помрачените, за да ги спаси и освети. Но за да разбереш думите Ми, нека сега двамата с теб да влезем в могъщата Божия Река…”
След тези думи Исус тръгна към Реката, а аз Го последвах с огромно вълнение. Колкото повече приближавах развълнуваните води на Божията Река, толкова повече трептеше сърцето ми. И едни стихове от Словото на Отца заиграха вътре в мен, сякаш че подготвяха духа ми за най-чудесната от всичките Небесни наслади. А самите думи гласяха:
“Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене…” (Псалом 42:7)
И ето, че очите ми вече съзерцаваха водите на Реката, когато Исус ми подаде ръка и ми казваше:
“Хайде, Стефане! Влез във Волята на Отца Ми!”
Погледнах на Исус и нещо от вида Му изненада сърцето ми. Защото част от Исус липсваше… Това беше онази част от тялото Му, която беше във водите на Реката. Затова побързах да Му кажа:
“Исусе! За първи път виждам такова нещо. Та част от Тебе липсва!”
А Господ, като се смееше, ми отговори:
“Влез при Мен във Волята на Отца Ми! И ще видиш, че всичко ще изчезне…”
За първи път в живота си на вяра чувах такива Божии думи. Да вляза някъде, за да изчезна… Но ето така ме призоваваше Исус. И след като Той се смееше и ме призоваваше, то какво друго можех да сторя аз, освен да Го последвам в това сладко и превъзходно познание? Затова, като направих крачка, потопих единият от краката си и забелязах, че той изчезна. Нямаше го отвътре във водите на Реката, нито пък съществуваше. След това, изумен от чудото, се опитах да направя крачка и с другия си крак, но той не искаше да се помръдне. Колкото и да го дърпах, кракът ми стоеше като циментиран в земята. Затова, като прострях ръка към Исус, извиках Му:
“Господи мой! Имам голям проблем. Помогни ми да го покоря на Волята на Отца…”
След тези думи Исус протегна ръката Си, като ми казваше:
“Дръж я толкова здраво, колкото здраво държи въжето давещият се в морето. Защото този е най-мъчителният изпит за човешките чеда. И Аз съм, Който им помагам да успеят и да превъзмогнат…”
След тези думи аз стиснах с двете си ръце Исусовата ръка с такава сила, щото ме заболяха самите пръсти. А Той рязко дръпна ръката Си, тъй че и другият ми крак попадна във водите на Реката, като забелязах, че и той изчезна. Тогава Исус отново каза:
“А сега нека изцяло се потопим във водите на Реката. За да изчезнем и ние…”
“Но защо, Исусе?” – недоумявах аз. А Исус ми отговори:
“За да остане само Отец и Неговата Воля!”
А след това, като хвана ръцете ми, Исус ми заговори с най-приятелския Глас, който някога бях чувал, като ми казваше:
“Ще се потопиш с твоя Господ, нали?”
“Да, Исусе!”
“Хайде тогава! Сега е моментът!”
В следващия миг ние вече бяхме под водата. Нито аз виждах Господ, нито Той виждаше мен. Вместо това, съединени завинаги от Волята на Отца, ние бяхме едно. Аз бях в Исус и Той беше в мен. И двамата бяхме в Отца и Той беше в нас. Ние бяхме една голяма Река, която слушаше с всичките си вълни как Отец я изпраща на света и едновременно с това слушаше с всичките си вълни как Отец я очаква в Небето. И Светлина, прекрасна и невероятна Светлина преминаваше през нас и ние през нея. Тук нямаше “аз”, нито “мене” и “моето”.
Тук Бог беше всичко във всички!
Самото щастие – да пътуваш към Небето, разтворен с всичките си фибри в Божията Воля, бе възможно най-голямото блаженство, което духът ми беше преживявал. Аз не мога да нарека това блаженство мое, защото във водите на Реката “аз-ът” изчезва. По-скоро бих нарекъл самото преживяване като “сливане с Отца”, като изгубване в Неговото могъщество и пълнота. Докато в много предишни видения, давани ми от Небето, имаше субективно участие на личния ми дух и душа, то тук изживяването бе на Неговия Собствен Дух, сякаш за да разберем всички, че Волята на Отца е мястото, където творение и Творец се сливат в едно цяло. И когато Той има тебе, тогава ти имаш Него! Или когато Той се влее в тебе, тогава ти се вливаш в Него! За да разбереш с всичките фибри на духа си, разтворен в Неговия, що ще рекат думите на Сина Му:
“Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в Името Си тия, които Си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние…” (Йоан 17:11) 
и още:
“…да бъдат всички едно; както Ти Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти Си Ме пратил…” (Йоан 17:21) 
Не зная колко дълго продължи самото ми преживяване, но в един миг усетих могъщите ръце на Господ, Който вече ме издигаше над самите води на Реката, като ми казваше:
“Сега, когато ти си в Отца и Сина, и Отец и Сина са в теб чрез Духа Си, трябва да продължиш свидетелството си и да дадеш на Моите всичко, което ще ти се разкрие пред тази Божия Река. Защото, ето, когато ти Ме последва, тогава сърцето ти се отрече от собствената си воля, за да се покори на Божията. Ти се отрече от себе си, за да преживееш в голяма пълнота Отец Ми и Неговата Воля. Но сега искам да видиш сърцата на двама служители, които ще се явят като участници в самото видение…”
След думите на Исус вече виждах самите човеци, които се приближаваха към Божията могъща Река. Така забелязах как сърцата им бяха уподобени на чаши, пълни с вода. И като ги посочих, попитах Исус:
“Господи мой! Каква е тази вода в чашите им?”
А Исус ми отговори:
“Това е личната воля на всеки от човеците. Затова всеки от тях има своя изпит пред Божията Воля…”
Отново гледах към човеците, които се приближаваха към реката. И ето, че първият от тях каза на втория:
“Братко мой! Чувствам, че съм много близо до Бога. По-близо от когато и да било. И сърцето ми много се вълнува от тази близост…”
На тези думи на спътника си вторият отговори:
“Божието Слово е верния ни водител. Защото, като се приближавахме към Бога, приближи се и Той към нас. Затова нека сега да подействаме според Неговата Воля…”
След тези думи и двамата се приближиха до водите на Божията Река. А първият отново каза:
“Велика е Божията Воля. Аз виждам с вярата си как се движат вълните на Всемогъщия. Затова без всякакъв страх ще направя съдбоносната крачка на живота си…”
След тези тържествени думи първият направи крачка напред, тъй че кракът му вече влизаше в Реката. Но човекът, като видя, че кракът му изчезва, дръпна го инстинктивно назад, като каза:
“Нещо тук не е наред. Имам чувството, че съм в плен на собствения си фанатизъм. За миг си представих нещо, което не мога да приема…”
“Какво не можеш да приемеш, братко мой?” – попита го вторият.
А първият с вътрешно раздразнение каза:
“За един миг реших, че аз съм нищо пред Господа. А това не е така. Аз съм спасен, освободен и осветен. Аз съм от Божиите праведни, от Неговата Свята нация. Затова ще ти кажа какво ще направя. Ето какво – ще напълня сърцето си с Неговата Воля…”
След тези думи човекът бръкна към гърдите си и извади собствената си чаша. А след това, като я изля, побърза да я напълни с водите от Реката. Ето, че в него имаше видима промяна. Той се възрадва и почна да подскача, като казваше на спътника си:
“Напълни сърцето си с Волята Му, братко! Защото само капчица от Волята Му да имаш, ще си по-силен от целия свят…”
Вторият погледна към веселието на първия и видима тъга премрежи лицето му. А след това му каза:
“Братко мой! Бог не е ли много по-голям от нас? Волята Му не е ли много по-голяма, отколкото можем да си представим или приемем? Защо ти реши в сърцето си, че като напълни тази малка чаша, ще Го последваш безрезервно? И защо си мислиш, че Волята на Отца може да пребъдва на друго място, освен в Неговата Река? Не виждаш ли, че тази Река, при която сме се приближили, е Съвършената Воля на Отца? Не е ли по-добре, вместо да пълниш сърцето си с малко от Волята Му, на която си се покорил, да се съединиш с всичката Му Воля? Защото малкото Му Воля в сърцето ти ще роди и малко благоволение, но с всичката Му Воля ще се отключи и съвършеното Му благоволение…”
На тези искрени думи от спътника си първият се раздразни, като каза:
“Ти все много знаеш. И все се опитваш да ме учиш. Но аз направих каквото направих. Защото по-добре да вършиш малко от Волята на Бога, отколкото нищо да не вършиш…”
Тук спътникът му отново реагира:
“А не е ли по-добре да се отречеш от себе си и да влезеш целия в тази Божия Река? Не виждаш ли, че тя идва от Небето, за да заведе в Небето? Какво ще те ползва твоето сърце, когато не си спечелил Неговото? Нима мислиш, че ще можеш да съчетаеш Неговото с твоето? Нима мислиш, че ще задържиш и малкото от Господа без самият Господ? И кой би задържал Светлината без Слънцето или водата без Извора?
Нека се отречем от нашето, братко! Защото тогава ще умрем и животът ни ще е скрит с Христос в Бога…”
На тези думи на спътника си първият реагира с думите:
“Сега вече виждам, че си се побъркал и не си на себе си…”
А спътникът му отново каза:
“Да, така е. Не съм на себе си, защото съм на Него. И сега ще пристъпя към тази Река и ще Го призова за Сила, за да издържа на този изпит…”
След тези последни думи спътникът се приближи към Божията Река. И като влезе с единия си крак в нея и видя, че кракът му изчезва, призова Господното Име, като казваше:
“Исусе мой! Цял живот вървях с компромиси и наскърбявах Сърцето на Небесния Ми Баща. Цял живот си вярвах, че мога да задържа в сърцето си както Бога, така и света. Но колкото повече се опитвах да върша Волята Ти, толкова повече разбирах, че ми липсва Силата на Твоята могъща Река. И защо сега да разчитам на малката си чаша и на водите в нея, когато Ти Си ми явил колко превъзходна и велика е Твоята Река?
Ето, Господи! Чакам да ми помогнеш! Побързай да простреш ръката Си към мен, за да стана едно с Тебе. Защото зная, че както водата от малка чаша изчезва във водите на голяма река, така и слабата ми човешка воля ще изчезне вътре в Тебе, за да се явиш Ти и Твоята Воля…”
След тези последни думи на човека Исус го посочи с ръка и ме попита:
“Как мислиш? Угодна ли е на Отца и Сина тази молитва? Печели ли Божието благоволение този човек?”
“Исусе! Ако има някой, който да го спечели, то това е именно той. Защото, за разлика от първия, който се излъга в сърцето си, този наистина е решен да се отрече от себе си…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това ми каза:
“Ами нека тогава протегна ръка на този Мой брат. Защото никой никога не е влизал в Божията Река, без Аз да му протегна ръка…”
Така Той дръпна служителя Си при Себе Си. И като погали главата му и докосваше рамената му, каза му:
“Потопи се във Волята на Бога. И нека точно сега Отец Ми те издигне и постави там, където благоволи….”
След тези думи човекът се потопи във водите и изчезна, а Исус отново гледаше към мен, като ми казваше:
“Виж сега сетнината на другия, който остана вън от Съвършената Воля на Отца Ми. Защото неговата съдба ще споделят хиляди по хиляди, които решиха, че могат да вървят към Небето, докато гледат към земята…”
Погледнах човека, който все така доволен държеше чашата си и се радваше на праведността си. И като тръгна назад, започна да се отдалечава от Божията Река. А точно тогава Божиите води от самата му чаша излязоха навън. И като летяха към Реката, носени от невидима ръка, отново се съединиха с нея. Това твърде много ме учуди и затова попитах Исус:
“Какво стана, Господи? Как така Божиите води излязоха от чашата на човека, за да се върнат в Реката?”
А Исус ми отговори:
“Духът Божий се търси с Духа Божий! И малката капчица от Бога винаги търси Реката, от която е била взета. Но ако някой не знае, че поривът на капката е към Реката и поривът на Реката – към Сърцето на Отца, то такъв е измамил собственото си сърце. Така и този човек измами сърцето си. Защото той реши, че ще държи в сърцето си от Божия Дух, а ще ходи под властта на лукавия.
А може ли Божията Воля да свидетелства на мрака и нечестието? И може ли Божиите води в човешкото сърце да се задържат, след като самото сърце ги презира и се отрича от Божията Воля, за да търси своята собствена?
Но ето затова продължи да наблюдаваш този човек. Защото той все още вярва, че чашата е пълна, без да знае, че Отец е вдигнал благоволението Си от него…”
Отново гледах към човека, който все повече и повече се отдалечаваше от Божията Река, понеже нозете му вече стъпваха в сухи и пустинни места. А край него пламнаха огнени гейзери, извиращи от самата земя. И той, като държеше чашата в ръката си, размаха я срещу огъня, като извика:
“Назад дяволе! Аз имам в сърцето си Божията Воля!”
В отговор на дръзките му думи изсред самите пламъци се появи демон, който със зловещ глас му каза:
“А какво търсиш на пътя към ада и осъждението, щом имаш в сърцето си Божията Воля? Не успя ли да видиш, че Светият Божий вдигна водите Си от чашата ти точно в мига, когато тръгна към нас? Ти излъга сърцето си, че Бог е за подиграване и реши, че твоята малка чаша е достатъчна, за да се побере Волята Му. И затова се уповаваше на себе си, а не на Него. Но ето, Волята на Този, Който ще съди и нас, и вас, е твърде голяма, за да я проумеем. И заповедта Му е широка от границите на Небето до краищата на земята. Ха, ха, ха…”
Гледах със свито сърце сетнината на човека и тя не беше никак радостна. Защото чашата му, нагорещена от огъня край нея, вече се изпаряваше и в нея не оставаше дори и капка от собствената му съвест. Така накрая демонът надмогна над човека и плени сърцето му. А Исус, като гледаше със строг поглед на ставащото, ми каза с твърд Глас:
“Иди и предупреди всички Мои, че не сте се съпротивили до кръв в борбата с греха. И мнозина са забравили кървавите капки от челото на техния Господ, Който в прискърбие до смърт сочеше на Отец Си угнетеното Си Сърце и Му казваше:
“Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш…” (Матея 26:39)
И ако Синът, бидейки Бог, не пожела да съизволява със Своя Отец, но се смири до смърт на Кръст, то колко повече вие трябва да се смирите, за да намерите Съвършената Воля на Отца Ми? Колко повече вие трябва да се отречете от вас и вашето, за да приемете Отец и Неговото? Когато решите вътре в себе си, че чашите на сърцата ви са достатъчни за Неговата могъща Воля, то не сте ли по човешки слаби? За своето сърце ли трябва да мисли поклонникът или за Сърцето на Онзи, Комуто се покланя?
И ако все още не сте разбрали, че в Съвършената Божия Воля има съвършени съдби, то побързайте да изчезнете във водите на Моя Отец! Защото изчезналите нито някой ги вижда, нито някой ги съди, нито някой ги преследва! И умрелите нямат страх от княза на света. Защото, като се съединят с Отца Ми, писаното от Апостола Ми става за тях Дух и Истина:
“Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така че, понеже Един е умрял за всичките, то всички са умрели; и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал…” (II Коринтяни 5:14-15) 
И ако някой иска да го принудя, то ето – протягам ръката Си и го принуждавам да влезе във Волята на Отца Ми! Но ако друг не желае божественото принуждение, но разчита на собственото си сърце и сила, то такъв нека помни всякога видението със сродния му по дух и по копнеж…”
След тези думи на Исус видението с Божията Река се прекрати и Той ме въведе в следващото Си видение пред четвъртата от вратите на Вечния Живот.

Leave a Reply