3. МОЛИТВАТА ЗА ИЗДИГАНЕ В БОЖИЕТО ПРИСЪСТВИЕ

“…да дойде Твоето Царство…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Удивлението ми от вратите към Божието Сърце е толкова голямо, щото с подтик от Святия Дух непременно трябва да те въведа в самата атмосфера на предстоящото видение. Аз не мога да си представя в какво би се превърнал пътят на нашата вяра, ако всеки от нас не се стремеше към Божието Царство. За свят, пълен с лъжи и беззакония, това Божие Царство е единственото Спасително прибежище на човешкото сърце. Затова Господ Исус, като се молеше на Отца на Елеонския Хълм, изговори и това:
“…да дойде Твоето Царство, Отче Мой…”
Можеш ли да си представиш това, братко мой? Можеш ли да усетиш онази вътрешна жажда в устните на Исус, с която Той е дал полет на Своя прекрасен копнеж? Защото наистина няма нищо по-прекрасно и блажено в съдбата на човека от това – да се намери в Божието Царство. За съжаление сърцата на мнозина днес са помрачени. И те не могат да видят нищо друго около себе си, освен малки и дребни царства на жалки и дребни царчета, събрали по една шепа поклонници и готови да ги обират ежедневно и всякога да се превъзнасят над тях. На такива някога Апостол Павел с право записа в посланието си:
“Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето…” (II Коринтяни 11:19-20)
Аз благодаря на Исус, че заедно с изобилната Благодат, която напояваше сърцето ми, Той не ми даде никакъв шанс да събера около себе си човеци по плът, та постепенно да се превърна в царче, лежащо на стари лаври. Благодаря Му затова, че опази сърцето ми от силата на светското богатство, което е най-лесният трамплин за земните царе. Но едновременно с това настоявам пред Божието Лице с цялата ревност и болка на сърцето си Сам Бог да строши престолите на човешкото първенствуване и да предаде на разорение всичките ялови амвони. Защото всред човешките царства се родиха най-извратените тълкувания на Словото и най-очебийната неправда на земните царе. И понеже Господ е Същият, вчера, днес и завинаги, Той още от начало е знаел, че Неговият паднал противник всякога ще търси и намира човеци, с които да владее над душите.
Но къде тогава е Божието Царство? И защо на втората от вратите към Божието Сърце е написано със златни букви:
“Да дойде Твоето Царство!”
Не е ли това Божият повелителен вик?
Не повелява ли Господ Исус на Святия Си Дух, тъй че Утешителят наистина да установи това Божие Царство с човешки сърца и души?
Разбира се, че Исус е повелил това. И понеже без Неговите благодатни думи няма да разберем и проумеем нищо, то затова сега ще продължа с видението на Елеонския Хълм пред онези седем врати, които са седемте молитви на Вечния Живот, събрани в молитвата “Отче наш”. Аз вече пристъпвах към втората златна врата, когато чух как Исус ми казва:
“Сега Сърцето Ми е развълнувано, тъй като твърде много съм желаел да те доведа до тази врата. И като я покажа пред сърцето ти – да призова всичките Си братя и сестри да влязат през нея. Защото, ето, очите Господни гледат към човешките чеда. И клепачите Му ги изпитват. А в това последно време земята натъжава твоя Отец. И светът прекомерно Го наскърбява. Защото онова Божие Царство, Което слезе със Святия Дух на Петдесятница, за да възцари Любовта Божия в сърцата ви, вече е било плячкосано и ограбено от мнозина, които отдавна са посочени на това дело. И за будните и Верните, за искрените и честните, не е останало друго, освен да се скитат по върховете и долините, без да могат да намерят онази древна Благодат, дадена от свише на човеците. Кажи Ми тогава:
Престанал ли е Бог да посещава чедата Си? И има ли все още Негово Царство на земята, тъй близо до сърцесъкрушените и до изтерзаните, щото да направят крачка на вяра и да влязат в него?”
Слушах думите на моя Господ и сърцето ми се запали от Неговата скръб. Но после, като размислих над въпросите Му, ме осия вътрешна Светлина, тъй че Му отговорих:
“Господи мой! Когато Ти се яви като Светлина на света, то тогава беше Ден. И в този Ден Царството Божие блестеше със Силата на Слънцето. И всичките люде, сиромаси и болни, слепи и куци, немощни и прокажени, бързаха да влязат с вярата на сърцата си в Божието Царство. Сам Ти им казваше, че това Царство не идва така, щото да се забелязва. Но ако чрез Божия Дух Ти отнемаше греховете им и болестите им, то значи, че Божието Царство беше всред тях.
Но после дойде друго време. Време на нощта, когато никой не може да работи. А онова ясно видимо Царство, където човеците бяха братя и се обичаха с искреност и чистота, видимо се скри. За да изпъкнат пред очите на света едни други човешки царства, където вярата и Твоето Име стояха само като паравани, зад които действаха човешки и демонични власти и сили. Ето защо си мисля, че сега Божието Царство би намерил оня, който вдигне очите си от земята, за да погледне нагоре. Защото, при все, че е нощ, пак на небесния свод блестят звездите на Отца…”
Исус слушаше думите ми с голямо вълнение. А след това, като ме прегърна, тихо ми каза:
“Ето затова Аз ще посоча Верните и чистите, които обръщат мнозина в Правдата на Отца Ми. И като ги запечатам с Духа Си, ще ги нарека Господни звезди за вечни векове. Защото, при все, че мракът е голям, пак те не се отчаяха, нито пък престанаха да свидетелстват за Мене на човешките чеда. И в това последно време на умножено беззаконие, тези са, които ще доведат Моите на Сватбената Вечеря на Агнето и ще положат живота си пред Бога и Отца, за да може Невястата на твоя Господ да облече бялата си рокля. Защото всички вие трябва да гледате с очите на вярата по-далеч от земното битие. За да забележите, че е останало последното поколение на Божията Правда, а тези преди вас са вече горе. И те, подобно на вас, работеха в мрака и нощта на света, за да явяват Божието Царство всред човеците. И ако вие днес сте малко стадо, то е, понеже Божиите всякога са били малко на своето си време. Но там, на Моята сватбена Вечеря, малкото днес ще се събере с малкото вчера, а малкото вчера – с всичкото малко от времето на Човешкия Син. За да станете онова неизброимо множество от люде, народи и езици, видяно от Йоан в Откровението, което Сам Отец е приготвил за Славата на Сина Си.
И каква друга вяра да вдъхна на Моите, освен вярата, която Елисей вдъхваше на уплашения си слуга? Какъв друг поглед да ви дам, освен този, че онези откъм вас струват повече от онези против вас? Не се ли моли днес цялото Небе за успеха на последното Божие Царство на земята? Не ходатайстват ли най-великите в Небесното Царство за всяка ваша стъпка и победа на Вяра? Не сте ли заобиколени от облак свидетели, който е по-силен от облаците на Вавилон? Разбирате ли тогава, че сте поколение, родено за Божията Слава във времето на умноженото беззаконие?
Ето на това поколение искам да дам вратите на Моята Молитва към Отца. За да влезете, докле те все още са отворени и ви чакат. Затова, ти сега пристъпи към самата златна врата и виж със сърцето си какво пише на нея…”
След последните думи на Господа аз усетих как към сърцето ми дойде една прекрасна увереност. Затова, като коленичих пред самата врата, вдигнах поглед към написаното на нея и го изговорих, казвайки:
“Да дойде Твоето Царство, Отче мой!”
Миг след думите ми, вратата плавно се отвори. И Исус, като мина преди мен, ми каза:
“Влез сега след Човешкия Син. За да видиш как се превземат територии за Божието Царство…”
Побързах да се изправя и да вляза след моя Господ. А така очите ми забелязаха нещо, което трудно можех да приема. Вместо царска обстановка от красота и великолепие, аз виждах как Исус беше застанал пред едно рало, чиито остри плугове бяха забити в земята. Самата земя изглеждаше твърде отблъскващо. Защото по цялото й протежение бяха пораснали бурени, а пръстта й изглеждаше спечена от дълга суша. И аз, потресен от гледката, с вълнение извиках:
“Господи мой! Какво е това Божие Царство, което ми показваш? Та тук е пустош, обрасла с бурени и трънаци. А и самата земя е спечена и твърда като гранит…”
Исус се засмя на думите ми и смехът излезе из устата Му толкова искрено и неподправено, тъй че вече знаех, че Той е щастлив да бъде на това място. А аз все още не разбирах. Затова отново Го запитах:
“Какво е смешното, Исусе? Та аз очаквах да видя Божието Царство!”
Точно в този миг Господ вдигна ръка нагоре. И като посочи Небесния свод, ми каза:
“Ти не можеш да очакваш Царството да дойде просто ей така!
Ти трябва да работиш, за да дойде това Царство!
Понеже кой цар би имал царство, без да го е построил? И с кои други да го построя Аз, ако не със Своите приятели и слуги?
Но ти виж нагоре и разбери онова, което ти говоря…”
След тези думи на Господ аз погледнах нагоре. И очите ми видяха прекрасна картина. Защото Божието Царство плуваше като облак над самата земя. Всред него очите ми виждаха величествени крепостни стени и река, която течеше във вътрешността му. В този миг желаех това Царство повече от всичко. Бях готов да умра за него, само и само то наистина да слезе на земята. А Исус, като гледаше с остър поглед в помислите на сърцето ми, каза:
“Остави за отпосле умирането за Божието Царство. А сега ела при Мен, за да живееш за Божието Царство. Защото тази корава и негостоприемна земя трябва да се обнови. И тези пластове, твърди като гранит, трябва да омекнат, тъй че бурените да се оплевят и да поникнат растенията на Правдата. Понеже, кажи Ми, би ли заградил територия за нещо Свято, ако мястото не е очистено от мерзост и запустение? И би ли сял Семето на Небесното благовестие в тази твърда почва и всред тези тръни?”
“О, Исусе! Да не бъде! Защото тогава това царство би приело всичките белези на Злото в себе си. И то не би било Божие Царство…”
“Разбираш ли тогава защо тридесет и три години твоят Господ работи за Божието Царство? Разбираш ли защо нозете Ми прекосиха с Моите Апостоли хиляди километри? Разбираш ли защо и в това видение Човешкият Син стои като Вол на Отца Си пред ралото Си?”
“Да, Господи мой! Разбирам Те! И сега зная, че Отец е Свят и мястото, където Той би поставил Името Си, трябва също да е Свято. А Святостта изисква от всички нас да се впрегнем като волове в ралото на Твоето благовестие. Защото само тогава ще подготвим почвата за Божията Правда!”
В отговор на думите ми Исус протегна ръката Си към мен и бавно каза:
“Ела при Мене! Сложи ръката си на ралото и започни да разораваш коравата земя. Защото такъв е Гласът на Земеделеца в сърцето ти …”
С вълнение се приближих до моя Господ. И като застанах до Него, се наведох, тъй че и двамата натиснахме ралото. Тогава усетих в сърцето си що ще рече съпротива от лукавия. Защото почвата вече се обръщаше, но тръните бодяха и разраняваха нозете ми. А Исус, като слушаше пъшкането и охкането ми, вдигна ръката Си, за да спрем. След което Той ми каза:
“Нека развия това видение пред теб. За да разбереш, че това пъшкане и охкане не е най-добрият съветник за вярата…”
След тези думи Господ погледна към Небесната врата, през която бяхме влезли и аз погледнах след Него. А очите ми видяха служител, който се приближаваше към Неговото рало. И като стъпваше внимателно в разораните буци с лачените си обувки и скъпия си костюм, държеше библия, допряна до гърдите си, като викаше на Исус:
“О, Господи мой! Аз идвам, за да работя за Божието Царство! Да, така е! Аз казвам “Амин” на това Царство! Нека дойде, Исусе! Защото сега Ти се посвещавам с цялата си сила! О, алелуя!”
В отговор на тържествените думи, Исус му посочи ралото, където беше поставил и мен. А служителят, като прибра библията си в джоба на сакото си, се наведе и застана до мен. И Исус, без да каже и дума, отново се наведе и заора земята, а аз и служителят натиснахме ралото с всичките си сили. Така съпротивата на лукавия отново стана явна и тръните и бурените отново зажулиха нозете ми. Но този път, имайки изобличението на Исус като светлина пред очите си, аз не отроних и дума, колкото и да ме болеше. Вместо това вече наблюдавах служителя до мен. А той, като подскачаше като заек и се стараеше да не омърси костюма си, с ужас забелязваше как луксозните гънки на панталона му се покриват с тръни и петна от самата пръст. Това го накара трескаво да навие крачолите на панталона си, за да го опази. Но тръните вече започнаха да драскат нозете му и да разплитат нишките на чорапите му…
Гледах на лицето на този служител и знаех, че в този миг това бе най-измъченото лице, което съм виждал. То се кривеше в противни гримаси и един ужас от непоправима загуба вече се запечатваше на него. И ето, че нещата имаха развитие. Защото към пъшкането си служителят прибави и извръщане на главата си назад… Той вече съжаляваше, че е сложил ръката си на Господното рало! Той вече шумно оплакваше костюма си, който с всяка изминала минута се превръщаше в дрипа! Той вече не буташе ралото с Господ, но се подпираше на него, разчитайки, че друг ще изработи дела му и небесната му заплата от Вечен Живот. И като беше извил главата си назад, вече никак не гледаше, нито участваше във вършеното от Исус. Така дойде миг, когато нозете му се спънаха в огромна буца пръст. И той, като залитна от ралото, падна на земята. А след това се изправи и направи крачка назад. И още една. И още една. Докато накрая вече не просто тичаше, но препускаше, за да се върне в света, от който беше дошъл…
Искаше ми се да оплача този служител. Защото скъпият му костюм бе за него по-ценен от ленената Дреха на Исус. И лачените му обувки – по-желателни от Господните сандали. А тогава Исус се спря. И като посочи към препускащия назад човек, твърдо ми каза:
“Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство…” (Лука 9:62) 
И след тези думи Той ме запита:
“Как мислиш? Защо сърцето на този човек отпадна? Защо той не издържа на съпротивата на дявола? Защо погледна назад, когато ти и твоят Господ вървяхте напред?”
“Исусе! По подтик от Святия Дух аз наблюдавах лицето на този човек. То беше пълно с невероятна загуба и скръб по света. Той не се радваше, че иде Твоето Царство. Той съжаляваше, че губи земното си царство. И той, подобно на Лотовата жена, погледна назад, понеже сърцето му не беше при Теб, ако и с думите си лицемерно да Ти заяви, че Те обича и ще Те следва…”
В следващия миг Гласът на Исус се напълни с огромна скръб. И Господ със сълзи в очите Си ми каза:
“Сърцето Ми плаче за малките във Вярата. И гърдите Ми се пълнят с мъка, като гледам как Храмът на Отца Ми днес е пълен с костюмирани царе и лъскави проповедници. Те, които никак не са годни за Божието Царство, успяха да излъжат мнозина, че Сион е модна агенция за скъпи костюми! Те, които не искат да направят и крачка след Мен, са готови да навъртят хиляди километри с луксозните си лимузини, за да гледат света и всичко, що е в света! Те, които никак не са годни за Божието Царство, взеха библии в ръцете си и накараха мнозина да повярват, че кариеризмът и връзкарството са стълповете на Божието Царство, а дипломите и титлите – основа на Божия Престол. Те, които никак не могат и без час от блясък и без ден от разкошество, създадоха своите земни царства и приковаха погледите на земните към себе си, за да ги отведат при червеите в тъмнината, от която са родени! Те, чиито ризи са от най-скъпа коприна, а под ризите туптят сърца, пълни с тиня и зловоние, направиха очите на плътта по-силни от очите на Вярата. Понеже малцина разбраха, че са паднали в капаните на човешката заблуда и измамителни хитрости.
Питам тогава всички ви:
Преминахте ли вие през много скърби, за да влезете в Божието Царство? Намерихте ли Божието Царство така, както го намериха първите Ми Апостоли? Намерихте ли онези Святи слуги на Царя, които да пасат Стадото само за Небесна заплата, а не за гнусно сребролюбие? Намерихте ли онези, изложени на смърт, като най-последни от човеците, които станаха измет на света, за да бъдете вие въведени в Царството Божие без петно и бръчка? Намерихте ли онези, които цял ден бяха убивани заради Мене, тъй че вие да живеете в Мене?
Но ето, Аз сега заповядвам на всички вас с божествена ревност и Небесна строгост:
Последвайте Ме във второто видение, което ще разкрия на слугата Си при тази втора Небесна врата. Защото е доволно времето, когато очите Ми са търпели рода на грешните, царуващ над рода на праведните…”
След тези думи Исус вдигна ръката Си нагоре. И като посочи плуващото в небесата Божие Царство, ми каза:
“Нека те издигна горе! За да видиш и предадеш на братята и сестрите Ми що ще рекат думите на Моята Молитва и какво е Царството, Което Отец Ми обеща на малкото Си Стадо…”
След тези думи Исус ме прегърна със Силата Си и така двамата полетяхме нагоре. А сърцето ми вече съзерцаваше онзи неизразим и прекрасен копнеж, сътворен от Небесния Отец. Аз виждах величествени крепостни стени, на чиито кули стояха стражи. А вътре, в самото Божие Царство, течаха водите на Божия река. И понеже силно желаех да видя Божието Царство от още по-близо, Исус просто постави духа ми в самото Божие Царство, всред стотици хиляди хора, чиито прекрасни лица и усмивки нямаше да забравя никога. Защото онези води на Божията река, течаха сред Царството, а вътре в нея се веселяха чедата на Всевишния. И ако едни се радваха, то други намираха спокойните кътчета на реката, която изпълваше сърцата им с изобилен мир…
Не можещ все още да намеря думите за собственото си вълнение, аз вдигнах ръка, като казах на Исус:
“Господи мой! Как да опиша това, което виждат очите ми? Как да го предам на братята и сестрите си, след като думите в сърцето ми са толкова малко?”
Господ докосна с показалец гърдите ми и ме натисна леко, като каза:
“Всичко е тук вътре! И въпреки, че твоите думи са малко, пак думите на Моето Слово са доволно много. Защото това, което сега виждат очите ти, го видя някога и Апостолът Ми Павел, тъй че записа свидетелството си с думите:
“Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Святия Дух…” (Римляни 14:17) 
И за всичките, които биха търсили именно това Царство, той добави, като каза още:
“Понеже, който така служи на Христа, (търсейки именно такова царство) бива угоден на Бога и одобрен от човеците…” (Римляни 14:18)
Виждаш ли тогава тук Правдата, Мира и Радостта в Святия Дух? Можеш ли да Ми ги посочиш?”
Можех ли да не посоча на Исус онова, от което сърцето ми ликуваше и тържествуваше? Разбира се, че не! Затова с вълнение отговорих на Господ:
“Скъпоценни мой Спасителю! Виждам Правдата Ти! Виждам и Мира, и Радостта Ти. Защото, ето, величествените крепостни стени на самото Царство са Божията Правда, която го обгражда като щит. А слугите, които стоят като стражи на самите стени, несъмнено са пророците на Отца, които не замълчават ни денем, ни нощем, но пазят крепостта на Истината. И като погледна на тази прекрасна Река, която тече всред Божието Царство, то тогава водите й извират и в моето сърце с думите на прекрасния псалом, който казва за Отец и за нея:
“Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, и планините се преместили всред моретата, ако и да бучат и се вълнуват водите им, и планините да се тресат от надигането им. Има една река, чиито води веселят Божия град, Святото място, гдето обитава Всевишният. Бог е всред него; той няма да се поклати…” (Псалом 46:1-5)
И ето, че сега сърцето ми се радва с всичката радост на Божиите чеда, и с всичкия мир и пълнота, с които ги дарява Небесният ни Баща…”
Слушайки внимателно думите ми, Исус отново реагира, като ми каза:
“А виждаш ли с какви думи говори псаломът за Святото място, където обитава Моят Отец?”
“Да, Исусе! Псаломът говори, че това място няма никога да се поклати, понеже Бог е всред него…”
“А какво Царство ви завещах Аз? Към какво Царство трябваше да се стремите всички вие? Към такова, което се клати или към непоклатимото? Към Правда, Мир и Радост в Святия Дух или към ядене и пиене?”
Този път думите на Исус бяха като кремък, от който блесна искра, тъй че в сърцето ми заблестяха думите на Апостола в “Посланието към Евреите”. И затова Му отговорих:
“Господи мой! Твоят Апостол Павел писа на всички ни, като каза:
“Внимавайте, да не презрете Този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата! Чийто Глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето”. А това “още веднъж” означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят. Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание…” (Евреи 12:25-28) 
След последното ми позоваване на Апостол Павел Гласът на Исус стана строг и страшен. И Той, като ме гледаше с огнен и ревнив поглед, каза:
“Защо тогава днешните презряха Този, Който говори от Небето? Защо се поругаха с кръвта на Авел, която им говори от земята? Или защо хилядите църкви по земята се превърнаха в земни и клатещи се царства, вместо с вяра в Мен да намерите Царството, Което не се клати? Не обеща ли Моят Отец, че ще премахне всичките неща, които се клатят? И докато човешки учители ви водят по човешките си страсти, за да сеете в човешките им сметки, то не сте ли дотогава блъскани и завличани от всеки вятър на учение? Или ако вятърът на заблудата клати сърцата на маловерците, то как ли виното на Вавилон клати нозете на наемниците и търговците? Виж тогава онези човешки царства, които са далече по-долу. Защото тяхното време е “днес и сега”, за да изчезнат завинаги “утре и отпосле”…”
Думите на Исус ме смутиха, понеже разбрах, че видението с Царството ще се прекрати, но именно такава беше изричната Му Воля. Затова двамата с Него, като възлязохме от Божието Царство, слязохме отново долу, където очите ми вече виждаха една изкусна имитация на Божие Царство. И това царство също имаше крепостна стена. Но камъните й бяха така наредени, че между тях зееха огромни дупки. През самите дупки духаше силен вятър и твърде често пропълзяваха змии. Затова, потресен от първото впечатление, казах на Исус:
“Господи мой! Защо сърцето ми трябва да гледа всичко това?”
А Господ с твърд Глас ми отговори:
“Защото и Моето Сърце го гледа! А Божиите пророци имат една едничка съдба, колкото и горчива да им се струва тя:
Да бъдат зеници Господни и да гледат натам, накъдето иска да гледа Оня, Който ги е пратил! Защото, ако над вас не беше дошла Милостта Господна, та да ви покаже мерзостите на Вавилон, то не би се спасила и една човешка душа. А Отец знае кого е посочил и защо го е посочил, кого изпраща и защо го изпраща. Затова, като оставиш назад погнусата си от мерзостта, имай внимателните очи на чистата и проницателна вяра, която изпитва нещата, които се различават. И според онова, което сега вижда сърцето ти, Ми кажи по какво се различава тази крепостна стена от стената на Божието Царство?”
Знаех отговора в сърцето си и затова казах на Исус:
“Господи мой! Апостолът Ти Петър казваше за Божиите чеда, че са като Святи камъни, които се вграждат в Духа за Божие обиталище. Но Святите камъни, освен всичко друго, са изящно шлифовани и гладки, понеже имат в себе си Любовта, Която свързва всички тях в съвършенство. Съвършено съединени в един ум и в една мисъл. Така в Божието Царство се изгражда крепостта на Правдата в Святия Дух. Ни дух, нито вятър от света, ни змия отровителка не може да пробие през Святите камъни, защото те са плътно един до друг. А като взема в предвид и това, че на самите стени стоят и Божиите стражи, то тогава Царството наистина е станало непоклатимо…”
Исус одобрително поклати главата Си на думите Ми, а след това отново ме попита:
“А защо между тези камъни на това човешко царство са зейнали такива дупки? Какво са тук дупките?”
“Исусе! Това е размяната на Твоята Любов за духа на религиозното лицемерие. Всеки от тези камъни лицемерно заявява на другия, че го обича, въпреки че никога няма да даде живота си за него в миг на напаст и в ден на нужда. Така никога между тези камъни не може да има спойка от Твоята Любов. Защото между тях ще стои духът на света, на човешкия интерес, на алчността и сребролюбието, на егоизма и апатията, на завистта и съмнението. И отстрани тези камъни ще изглеждат като крепостна стена, но само до мига, в който ги погледне сърце, което е било просветено и очистено от Святия Дух, та да различава нещата на света от нещата на Бога. И подобна крепостна стена е обречена всякога да пуска духа на света в църковните събрания…”
“Нека тогава те отведа вътре, зад самата стена. За да видиш как цар в подобно царство е станал самият дявол, а поклонниците му са станали князе и принцове. Защото дяволът е майстор на фасадите и измамните паравани…”
След тези думи аз и Господ влязохме зад самите стени на човешкото царство. И ето, че очите ми видяха нещо като пикник. Защото вътре сред човешкото царство беше опъната дълга маса, на която имаше всевъзможни ястия и питиета. Всички места на масата бяха заети от елегантно облечени принцове и князе. Другото, което поразяваше погледа по изключителен начин, беше това, че по подобие на реката в Божието Царство, тук също имаше река, която беше пълна. И между седящите на опънатата дълга маса и онези, които бяха в реката, имаше видима разлика. Това ми се виждаше чудно и затова попитах Исус:
“Господи мой! Как да разбирам тази река? Защото, колкото до масата с лакомствата и питиетата, то това е сигурен сигнал, че на нея седят онези, които са счели в сърцата си, че Божието Царство е ядене и пиене. Но кои са тези в реката? И защо за тях няма място на масата при принцовете и князете?”
Исус се усмихна на думите ми, а след това ми каза:
“Нима имаш къса памет? Нима си забравил видението с богаташа в пророческата книга за бедния Лазар, която дадох на сърцето ти? Не разбираш ли тогава, че на масата с дявола седят само онези, които са посочени от него за царе?
А колкото до човеците в реката – те са поданиците. Но ти виж как един от поданиците ще поиска да седне на трапезата при самите принцове и как ще му отговорят те…”
Действително, че след думите на Исус един от поданиците излезе от самата река. И като се приближи до ядещите и пиещите с дявола, се поклони и им каза:
“Искам и аз да седя на тази трапеза! Искам и аз да ям и пия с Исус в Божието царство…”
На тези негови думи един от принцовете се обърна и мазно му отговори:
“Това е похвално, братко наш! Това наистина е похвално. Но ти все още не си утвърден и образован докрай от Господа. Затова, върни се отново в реката, за да преживееш докрай Божието докосване и изпълване. И кажи “Амин” на това!”
В отговор на принца човекът направи твърде глупаво изражение с лицето си, като каза:
“Амин, Амин!”
И като тръгваше отново към реката, дочу как друг принц му казваше:
“Отпусни се, братко! Преживей смеха! Тогава непременно ще ти намеря място тук до себе си…”
Думите на втория подействаха като наркотик за човека. И той, като се засили, отново скочи във водата, където стотици като него се тресяха от смях… Това ми беше много познато, твърде познато. Затова казах на Исус:
“Господи мой! Не е ли това реката на измамното веселие и смях, която Ти ми разкри преди години в книгата за “Златния човешки образ”? И не е ли тази река причината никой измежду стоящите в нея да не преживее покаяние и скръб по Бога?”
“Точно тази е реката, Стефане! Дяволът твърде хитро е измислил стратегията си за това човешко царство. Понеже, ако и човеците да забравят думите Ми, той никога не ги забравя. И не започнах ли Аз мисията Си с думите, които гласяха:
“Покайте се, понеже наближи Небесното Царство!”
Но как да се покаят човеци, които се кикотят на нечестието на царете си? Как да се покаят човеци, чиито очи са сухи като сърцата им, та никак не виждат мерзостта, докарала ги до запустение? Сега разбираш ли, че тези в реката на измамното веселие и смях са най-нещастните измежду човеците? Защото при все, че осигуряват на земните си царе благоденствие и просперитет, а самите те тънат в бедност, пак като безумни ще се смеят и ще си вярват, че няма нищо по-добро за църквата от един благоденстващ пастор.
Но ето заявявам на безумните овце, дали всичкото си мляко и вълна на измамни пастори:
Тая ваша болест няма да се изцели и това ваше беззаконие няма да се изличи, докато не излезете от човешките царства, за да видите Истинския Цар и Божието Царство!
Истинския Пастир и Божието Стадо!
Защото за онзи, който е тръгнал по пътя към Сърцето на Отца Ми и е влязъл през втората от седемте Небесни врати, няма нищо по-важно от това да дава живота си за овцете. Не овцете да дават живота си за него, но той да дава живота си за овцете!
Това ли е Животът, който пастирите дават за вас? В ден, когато те трябваше да са последни в благоденствието, но стадото им да е нахранено и защитено, те се обогатиха и лъщят в нечестието си. В ден, когато вдовицата трябваше да се чувства като съпруга, а сирачето – като галено на бащини нозе, те съградиха между себе си и стадата си разделящата линия на богатството. В ден, когато трябваше да се хранят на Моята трапеза и да измият с Моята Любов нозете на ближните си, те се отделиха, за да покажат наяве, че са царе, когато трябваше да са слуги. Че са господари, когато трябваше да заробят себе си, заради мнозината. В ден, когато оскъдицата на бедняка трябваше да им стане място за жертвен принос на чиста и Свята Любов, те предпочетоха да трупат излишък, като тлъстина по сърцата си. И ето такива затлъстели от нечестие земни царе Аз отсичам с Меча на Божия Пророчески Дух. И ето такива църковни бизнесмени, продали на дявола човешките души, Аз изличавам от Книгата на Живота. Понеже, когато стадото им беше поверено, те биеха с ръце гърдите си и се кълняха, че ще го пасат с Божията Любов. Но твърде бързо забравиха, че ако и да са пастири, пак делата им ще прегледа Пастиреначалникът. И като отвори Святите тефтери на Своята Правда, ще ги осъди за всяка овца, която са погубили.
А на безумните, които участват в угояването им и никак не искат да видят измамата, в която са въвлечени, отново казвам:
Излезте от царството, което се клати! Защото сетнината му е погибел от Гнева на Отца Ми! Ако няма църква, в която да намерите Чистата и Свята Божия Любов, то заживейте с вяра в Небесната Ми Църква. И бъдете от онези, за които Моето Слово казва:
“Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята…” [ (Евреи 11:36-38)]
Защото Аз, вашият Господ, няма да ви оставя, нито да ви забравя! И като събера прокудените и наранените, ще им дам да се обичат пламенно, та да превъзмогнат над човешките царства…”
След тези последни думи Исус спря да говори. И когато погледнах на Лицето Му, видях, че то бе пълно със сълзи на състрадание и съчувствие към всички нас. Защото наистина днешните биха сметнали за луд оня, който иска това Божие Царство, съхранено в сърцата.
Но аз ти казвам, братко мой и те моля да запомниш думите ми:
Няма по-голяма привилегия и по-сигурен белег за Божие благоволение от тези:
Да бъдеш обявен за луд от човешките царства и техните поклонници и да бъдеш анатемосан от религиозните им лидери!
Защото луд ще рече “ненормален”, сиреч, човек, който живее в разрез с нормалните разбирания на общата маса. А когато цялата тази маса е покварена от дявола и е приела да служи на умиращо и клатещо се царство, то лудостта, заредена с Любов към Отца, Сина и Святия Дух, е единственият вход към вратата на Божието Сърце. Вход, който гласи:
“Да дойде Твоето Царство!”