ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА – II ГЛАВА

2. МОЛИТВАТА ЗА ОСВЕТЯВАНЕ НА БОЖИЕТО ИМЕ

“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето Име…”

Докато гледах самата врата, вече знаех в духа си, че моят Небесен Отец е твърде ревнив Бог, Който допуска в Сърцето Си само онези, които изпълнят думите на Сина Му с Дух и Живот. Защото тази врата, която беше първата от молитвите към Бог Отец, беше Дух и Живот. И Исус, като наблюдаваше вълнението, което ме залива, ми каза:
“Приготви се да влезеш през тази врата. Защото Отец Ми е, Който отдавна те е посочил, за да преминеш през нея. И като пристъпиш към вратата, виж кои са думите, с които тя се отваря…”
Отново погледнах към вратата, която блестеше като злато, огряно от слънцето. Така забелязах как на нея бяха изсечени думи, написани не от човешка ръка. А думите гласяха:
“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето Име!”
Усетих дълбоко в сърцето си Сила от Святия Дух. И като паднах на колене пред самата врата, повторих думите на Вечния Живот. А самата Небесна врата плавно се отвори. И Исус, като премина пръв през нея, подаде ми ръка като каза:
“Отец Ми те е видял като един, който е достоен, за да се свети Името Му. И затова ти дава достъп към Себе Си. За да видиш и проумееш що ще рече да се свети Името на Отца в сърцето ти…”
Миг след тези думи на Исус пристъпих напред след Него, като държах здраво ръката Му. И сърцето ми видя едно удивително в красотата си Небесно сияние. То преливаше във всички цветове на дъгата и засеняваше всички помисли, чувства и представи на онзи, който го гледа. А от самото засеняване вече знаех, че от първия ми дъх след майчината утроба, та и до мига на самото съзерцаване, аз съм търсил това сияние и то също ме е търсило. Разбрах също, че нищо не може да се сравни по красота с него, нито по насладата да го докосваш и притежаваш. Защото самото сияние докосваше не само очите ми, но и целия ми дух…
В следващия миг казах на Исус:
“Господи мой! Зная в сърцето си, че това сияние е Името на Отца! И Небесният ми Баща е готов да го даде на всеки, който би искал да го освети и пази в живота си. Защото това е Името, Което събира в себе си смисъла на целия ни живот и съществуване…”
Господ се усмихна на думите ми и ми отговори, като казваше:
“Точно така е! Това сияние е Името на Отца! То е пълно с Дух и Живот, с Благодат и Светлина, с Милост и Любов. Но ти сега виж какво ще сторят с това сияние двама човеци. Защото именно за това си бил посочен от Отца Ми и извикан тука…”
След думите на Господ видях как към сиянието наистина се приближиха двама човеци. Те дойдоха откъм Елеонския Хълм. И като влязоха през отворената златна врата, простряха ръце към самото сияние. Но ето че първият от човеците каза на другия:
“Братко мой! Благословен да е Господ! Аз цял живот съм търсил Името на Отца. И по Неговата Воля сега имам достъп до Името Му. Затова, като го взема, ще го положа в сърцето си и ще го утвърдя завинаги…”
На тези думи вторият отговори:
“Така е, приятелю мой! Ние наистина намерихме Хълма на Божията Молитва. А сега Отец ни дава да разберем как се молеше Синът Му. Но ето, че на самата врата аз виждам как пише:
“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето Име!”
Кажи ми тогава! Достойни ли сме ние, за да осветим Името Му? Достойни ли сме, за да носим достойно Неговото Име всред свят, пълен с развала, поквара и хиляди мерзости? Умряхме ли за нашите имена, за да ни стане скъпо Неговото?”
Думите на втория учудиха първия. И той, като протягаше ръцете си към самото сияние и вече го слагаше в сърцето си, каза на втория:
“Ти наистина ме учудваш със страховете си. Та не виждаш ли, че ние сме достойните да носим Името Му? Ето, аз вече го положих в сърцето си. И не нещо друго, но Славата Божия ме изпълва! О, Слава, Слава, Слава! Благодаря Ти, Отче!”
След тези думи първият побърза да излезе от вратата. И като вдигаше тържествено ръцете си, извика към втория:
“Хайде, не се бави! Взимай Името на Отца в сърцето си и да тръгваме!”
Думите на първия никак не накараха втория да бърза. И той, като падна на нозете си пред самото Небесно сияние, тихо каза:
“Отче мой! Аз зная в сърцето си, че Името Ти е велико и страшно. Аз помня, че ако е грях напразното споменаване на Името Ти, то колко ли по-голям грях ще е напразното носене на Името Ти! Моля Те, Отче Святи! Преди да положиш Твоето Име в сърцето ми, дай ми да нося достойно Името на Твоя Син! Защото зная от Евангелието, че Единственият, Който съумя да прослави и опази Името Ти докрай, беше Твоят Син Исус! Затова, Отче Мой, яви Благостта Си и Славата Си не към мен, но към Исус, Който живее в сърцето ми. Защото вярвам и зная, че Той, Който умря заради мен на Кръста, е Единственият, достоен да носи Твоето Име…”
След тези последни думи на молителя моят Господ се приближи към него. И като вдигна ръка към Своя Отец, казваше Му:
“Отче, ето един от синовете Ти, който се молеше с Духа Ти! Ето един от тези, в които пребъдва страх и почит към Името Ти. Затова, благослови го Отче, с Вярата, която Ти положи у Сина Си, за да издържи докрай. Защото Аз ще бъда в него, за да нося Святото Ти Име и да го опазя съвършено докрай!”
Миг след тези думи Исус протегна ръка към сиянието. И като го положи в сърцето на молителя Си, отдели се като Светлина от Самия Себе Си и се вля в сърцето на Божия угодник. Така човекът се изправи, а в сърцето му аз вече виждах Сина, Който носеше Името на Отца. А след това, като се приближи до мен, Исус ми каза:
“Виж сега тези двамата. Защото Името Божие в тях ще има различна съдба. Единият непременно ще го освети, а другият ще го омърси…”
Действително, че след като излязоха от Небесната врата и тръгнаха по склона на Елеонския Хълм, с човеците се случиха знамения. Защото към двамата налетяха демони от царството на мрака. И като гледаха сиянията в сърцата им, поискаха да ги угасят. А тогава молителят, който пръв взе сиянието в сърцето си, започна да се огъва и прекършва в духа си. И като гледаше към втория, му извика:
“Нещо не е наред с нас! И в нещо не сме доктринални. Защото ходим двамата с теб и никак не можем да си намерим мястото, нито да се определим какви сме. Кажи ми какви сме, а? Кажи ми!”
На тези думи вторият вдигна ръката си към Отца на светлините, като казваше:
“Мой Баща е Небесният Отец и аз съм Негов син, роден от Благостта Му! Какво по-добро за един син от това – да носи Името на Баща си?”
Тези думи никак не се харесаха на първия, който вече губеше сиянието в сърцето си. И той, като започна да ръкомаха възбудено, отново каза:
“Защо се правиш, че не ме разбираш? Аз искам да ми отговориш към коя църква принадлежим? И кой ни е пастирят? Защото има петдесятни, баптистки, адвентни, методистки, протестански, лутерански, евангелистки, епископални, католически и православни църкви, а ние с теб никак не можем да се определим. Не разбираш ли, че това не е доктринално?”
На тези думи вторият положи ръка на сърцето си. А след това каза на първия:
“Братя, родени от Единия Баща, се познават по това, че носят Неговото Име и го осветяват в живота си. Моят Баща не се казва Петдесят или Баптист, нито Адвент или Методист, нито Протест или Лутер, нито Евангел или Епископ, нито Католик или Православ. Ето затова всред такива църкви аз не мога да намеря братята си. А да се свети Името на моя Баща ще рече да пребъдвам в общение с онези, които достойно носят Неговото Име, а не всякакви други имена. Защо са ми тогава всякакви други църкви, когато Отец чрез Сина Си има Своята Небесна Отеческа Църква?”
Тези думи сякаш, че наляха масло в огъня, който вече подпалваше другия. И той, като размаха гневно ръце против спътника си, му кресна:
“Ти ли си най-праведният, та ще пращаш цялото християнство в ада? Явно е, че един от нас се е извратил и това си ти. Ти си нечестив и с теб не искам повече да ходя по пътя на вярата…”
На тези думи, които се забиха като остри и отровни стрели в сърцето му, вторият тихо каза:
“Защо ми е Християнство без Христос или име без Дух? Ти си следвай твоя път и аз ще си следвам Неговия. Но не забравяй, че на Елеонския Хълм заяви на Отца, че цял живот си търсил Неговото Име. А Неговото Име не е като човешките имена. Не е дадено на човеци да осветяват Името Му, но само и единствено на Христос, Който живее в сърцата. Защото, когато имаш силата да заявиш като Павел:
“Вече не аз живея, но Христос живее в мене…”
…едва тогава наистина си започнал да осветяваш Името на Отца всред грешния свят и да го пазиш чисто и неопетнено в сърцето си…”
На тези думи спътникът му махна с ръка, като се отдалечи от него, понеже демоните вече бяха извършили поругаване с Небесното сияние в сърцето му. А тогава Господ, като ми посочи към човеците, ме попита:
“Сега разбра ли какъв е изпитът с осветяването на Божието Име? Сега разбра ли как падна единият и как се утвърди другият?”
“Да, Исусе! Сега разбрах, че всяко име носи духа си. И ако някой иска да носи Божието Име, то такъв трябва да се отрече от духа на всички други имена. Защото ето това разделя християнството от Христос. Защото Ти Си, в Когото Отец положи Името Си и Духа Си! А всичката религия, назована “християнска”, си измисли всякакви други имена, дошли чрез всякакви други духове…”
На тези мои думи Исус отговори с твърде строг и страшен Глас, като каза:
“Как тогава ще намерят Небесното Царство онези, които се спъват още в първата от седемте врати към Отца Ми? Или как Небесният Баща ще познае като Свои синове човеци, които с радост носят всякакви други имена, но не и Неговото? Не знаете ли, че всеки син носи името на баща си? Или не помните ли думите на Апостола Ми, с които каза на всички ви:
“…вие сте Христови, а Христос Божий…” (I Коринтяни 3:23) 
И ако някой е решил в сърцето си да носи други имена, освен Името на Отца и Сина, то такъв не е ли бил роден от друг дух, друг Исус и друго благовестие? Но ето, Аз заявявам против всичките наименувани, които днес модерно зоват себе си “деноминации”:
Отречете се от вашите имена, за да намерите Божието!
Защото оня, който не осветява Името на Отца Ми, е изгубил всякакъв достъп до Вечния Живот. Защото докато се зовете с всяко друго име, а не зачитате Божието, то и дотогава сте далече от гонението, с което се възвеличава и прославя Божието Име. И ето затова сте станали толкова сигурни в спасението си, понеже сте престанали да търпите гонение поради Името, което сте изгубили. Но когато намерите Божието Име и поискате да го осветите в живота си, то едва тогава ще разберете, че с Божието Име идва и хуленето спрямо вас. Защото откъм тях се хули, но откъм вас се прославя! С Божието Име идва гонението, а тогава сте блажени, понеже ви гонят заради Моето Име! С Божието Име идват и кръстните Ми рани, без които няма да позная нито един от вас, като Мой брат пред Моя Свят Отец! Защото да осветите Името на Отца Ми ще рече да приемете в живота си всичкото зло, което ще дойде против Небесното сияние в сърцата ви…”
След тези последни думи Исус ме погледна с такива очи, щото разбрах, че имам да видя още в тази първа Небесна врата. И в отговор на догадката ми, Исус отново посочи с ръка към Небесното сияние, като ми каза:
“Тази първа врата е най-важната за Вярата на всичките Божии чеда. Защото това е вратата, свързана с Божието Име. И когато вие се молите да се свети Името на Отца Ми, то тогава дълбоко в сърцата си вече сте били просветени как се изявява Божието Име и какъв е начинът да го осветите. Виж тогава знаменията, които сега ще извърши Божието Име пред сърцето ти. Защото това сияние непременно намира своите приносители и свидетели…”
След думите на Исус аз започнах да гледам на Името на Отца, Което светеше с всичката си сила. И ето, че там, зад самата Небесна врата, се появиха трима човека, които изглеждаха различно един от друг. Първият беше облечен в кожени дрехи и държеше в дясната си ръка меч. Вторият беше облечен в светъл и чист висон и държеше в ръката си палмова клонка. А третият беше малко дете, което беше облечено в пелените си и държеше в ръката си биберон. Така, докато наблюдавах тримата, аз вече знаех, че Божието Име ще извърши знамения всред тях. И изпълнението на очакването ми не закъсня. Защото светлото сияние влезе първо в човека с кожените дрехи, след това – в този със светлия висон, и накрая – в малкото дете с пелените. Така сърцата на тримата заблестяха от Божията Светлина. А Исус, като се приближи до мен и посочи към тримата, ме попита:
“Как си обясняваш това, което наблюдаваш? Какви са тези трима човеци? И защо Небесният ти Отец постави по такъв ред Името Си в тях?”
Отново гледах на тримата човеци във видението. И ето, че сърцето ми вече прекрасно ги разпознаваше. Затова отговорих на Исус:
“Господи мой! Това са трите Божии поколения на земята, в които Отец благоволи да постави Името Си. В първото поколение разпознах Божиите пророци. Понеже те са, които носят кожени дрехи и въртят Меч в ръката си. Във второто поколение разпознах Божиите праведници. Понеже на тях е дадено да носят светъл и чист висон, както и палмова клонка в ръката си. А в третото поколение разпознах Божиите младенци. Понеже те са, които имат да пият от чистото духовно мляко и от Живата Вода на Спасението, та да пораснат в познаването на Истината…”
“А как Моите биха разбрали защо е такъв Отеческият Избор? Или с каква мъдрост Аз ви посочвах как избраните от Отца прославят Неговото Име?”
Слушах въпросите на Исус и те ми се сториха много дълбоки. Затова, като се замислих и отново гледах към сиянието в сърцата на тримата, стигнах до просветление, което побързах да изговоря пред Господ, като Му казах:
“Исусе! Сам Ти каза в Евангелието на Своите Апостоли, в които Отец беше поставил Името Си:
“Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил…” (Матея 10:40) 
Понеже, ако някой приема човеци с Божието Име, то такъв непременно приема и Самият Отец, Който е поставил Името Си в Своя Избраник…”
“Виж тогава как продължават думите Ми към Моите. Виж как им казвам, че:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи. И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си…” (Матея 10:41-42) 
Разбираш ли тогава какво са тук името на пророка, името на праведника и името на ученика? Не са ли всички те Божието Име, явило се в живота им, за да извършат Божията Воля? Как тогава си обясняваш изявата на Божието Име всред тях? Какво е Божието Име в пророка? Какво е Божието Име в праведника? Какво е Божието Име в ученика?”
“Исусе! Отец ще прослави Името Си по един начин чрез пророка, по друг начин чрез праведника и по трети – чрез ученика! Но аз вярвам и зная, че събрани заедно – пророкът, праведникът и ученикът ще осветят съвършено Божието Име. Защото Сам Отец избира сърцата на слугите Си, пророците и осветява Името Си в тях. Тъй че Божиите пророци се явяват, за да се освети Името на Отца всред праведните. А праведните се явяват, за да се освети Името на Отца всред учениците и младенците! И ето такъв ще да е пътят на Божието Име всред човешките чеда…”
Исус се усмихна на думите ми и очите Му заблестяха радостно. А след това ми каза:
“Иди тогава и дай това свидетелство на всичките Ми братя и сестри. За да се слави и осветява Божието Име всред всички вас. Защото, ето, устата Господни се отварят да ви дадат най-дълбоките съдби, идещи чрез Името на Отца. И на всички вас казвам:
Чрез пророка се осветява Името на Отца, като Бог на ненарушим Избор и Вечен Суверенитет. Чрез праведника се осветява Името на Отца, като Бог на Освещението и Изкуплението. Чрез ученика се осветява Името на Отца, като Бог на Познанието, Откровението и Мъдростта.
Който приема пророк в името на пророк, ще получи и наградата на пророка, сиреч – осветеното Име на Отца в слугата Му, като Бог на Собствения Си Избор и Суверенитет! Който приема праведник в името на праведник, ще получи и наградата на праведника, сиреч – осветеното Име на Отца в служителя Му, като Бог на Освещение и Изкупление! Който напои един от малките в името на ученик, ще получи осветеното Име на Отца, Което ще го пълни с Познание, Откровение и Мъдрост. И ако все още не разбирате думите Ми, нито ги проумявате, то побързайте да осветите Името на Отца в сърцата си. И така непременно ще видите, че Божията Праведност се е възцарявала само там, където се е въртял Мечът на пророка и се е издигал жезъла му. А Божиите потомства са се въздигали там, където научените от Божията Праведност са раждали и хранили чедата на благовестието! И в тези трите – пророкът, праведникът и ученикът – се осветява съвършено Името на Моя Отец!”
След тези последни думи Исус вдигна ръката Си и ми посочи втората от седемте врати към Сърцето на Отца.

Leave a Reply