ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА – I ГЛАВА

1. СЕДЕМТЕ МОЛИТВИ НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Няма да е пресилено, ако ти кажа, че самото видение на Елеонския Хълм, което Исус даде на сърцето ми, за кой ли път ми доказа, че целият ни живот на Вяра се състои в това – да откриваме и преоткриваме прекрасния Живот на нашия Господ и Спасител. Защото всеки път, когато Той дойде при мен, аз разбирам, че не Го познавам истински. И че дори цялата Вечност няма да ми стигне, за да разбера и проумея какво е събрал Отец в Евангелието на Своя Възлюбен Син. Защото ако е писано, че в Исус обитаваше телесно всичката пълнота на Божеството, то това е сигурен белег за нас, че в четирите Евангелия са заключени всичките прекрасни тайни на Божия Живот. Ето затова тръпна всеки път, когато Исус дойде към сърцето ми. Защото зная, че Той никога не идва напразно, нито пък се повтаря в думите Си и откровенията Си към душата ми. Понеже една Небесна Врата не може да се повтаря. Не! Тя просто ще ходи заедно с Верните и ще се отваря пред сърцата им на всяко място, където те биха получили превъзходно познание за Бога.
Ето така, в голямата Си Милост, Господ се отвори пред сърцето ми. За да ми покаже, че онзи Елеонски Хълм, на който Той отиваше да нощува, в никакъв случай не е бил туристическа забележителност с хотел и ресторант. И ако и повечето от днешните водачи на мнозинствата да обичат именно ресторанти за вечерите си и хотели за нощувките си, то смирените и Верните на Отца и Сина, пълни със Святия Дух, ще намерят именно Хълма на Божията Молитва. И като пребъдват будни до Исус, ще съучастват в страданията Му, за да намерят с тях и Славата.
Помисли върху всичко това, за което ти говоря!
Защото Божият Син на същият този Хълм отиде с учениците Си. И като се отдели на един хвърлей камък от тях, започна усърдно да пие горчивата чаша на Спасението и Изкуплението. Но колко от учениците Му разбраха, че Елеонският Хълм е място на бдение и молитва, а не на лежане и хъркане? Или колко от тях останаха будни, за да съучастват в страданията на Сина? Истината е голям укор не само за заспалите в Гетсиманската градина, но и за нас. Защото, колкото до молитвата “Отче наш”, то всеки ще я наизусти и ще я изрецитира – било преди да обядва или вечеря, било преди да си легне.
Но колко ще бдят с Исус в Святия Дух на тази молитва? И колко ще влязат в Сърцето на Отца, за да изпълнят Небесния копнеж на Сина, влязъл в сърцата им? Колко ще разберат, че за всяко изречение от тази молитва се плаща цена от години на пребъдване и израстване? Или колко ще проумеят, че в молитвата “Отче наш” са събрани седемте молитви на Вечния Живот?
Истината е, че ако ти задавам всички тези въпроси, то е, понеже Исус ги зададе на мен. А аз, изпълнен с недоумение поради собственото си невежество и незнание, побързах да наведа главата си, като казвах на Господ:
“Исусе! Смили се над душата ми и сърцето ми! Защото ми задаваш въпроси, на които Отговорът Си Ти. И аз, понеже все още не съм изпълнен докрай с Теб Самия, не зная как да Ти отговоря. Затова Те моля – не само заради себе си, но заради всички, към които ще отиде това пророческо слово:
Яви на сърцето ми Себе Си! Яви ми Отговорът, Който Си Ти! Защото вярвам и зная, че Твоите думи ще съживят мъртвите и ще изцелят болните, ще направят слепите да прогледнат и глухите да чуят…”
Господ слушаше всичките думи на неразбиращата ми душа. И като протегна ръката Си към мен и докосна главата ми, тихо ми каза:
“Именно заради мъртвите, болните, слепите и глухите сега Аз съм при теб. Защото, като извърша чудеса в човешките сърца, ще дам на всички ви да познаете седемте молитви на Вечния Живот, събрани в молитвата “Отче наш”. Но ти сега погледни на видението, което ти давам. Защото то отново е видение с Елеонския Хълм…”
След думите на Исус пред сърцето ми се разкри видение. Аз видях как Хълмът беше озарен от Божието Присъствие. И там, от самите небеса, Отец беше снишил седем врати, поставени една зад друга. За оня, който би искал да премине през вратите, не съществуваше възможност да влезе през втората, ако не е преминал първата, нито да премине през третата, ако не е минал втората, нито през четвъртата, ако не е минал третата. Това беше велик духовен достъп, с който Небесният Отец допускаше в Сърцето Си Своите угодници. Понеже с преминаването на всяка врата молителят се приближаваше все повече и повече до Отца. Видението беше толкова живо и разтърсващо, а вратите – толкова реални и привлекателни, щото като вдигнах ръка и посочих към тях, казах на Господ:
“Исусе! Не са ли прекрасни тези врати? Та аз виждам, че те са седем на брой и с преминаването на всяка молителят се приближава все повече до Сърцето на Отца…”
А Исус, като се усмихваше с всичката Благост на Сърцето Си, ми каза:
“Помниш ли думите на Апостола Ми Павел? Помниш ли как той предупреди всички ви, че мнозина тичат по игрището, но само един получава наградата?
Ето така и ти, през годините в които те посещавах, се подвизаваше в доброто войнстване на Вярата, като търсеше онова, което е горе. И при все, че достигна с вярата си до Небесните селения на Сион, пак Отец запазваше наградата за отпосле. И ето това е наградата, момчето Ми – да кажеш на твоя Небесен Баща “Отче мой!” и Сам Той да ти отговори:
“Сине Мой!”
А всеки човек, до когото достигнат тези думи на Преблагия и Превъзвишен Отец на небесата, вече е бил записан в Книгата на Живота и сърцето му е било запечатано с Духа на Вечния и Святия.
Нека тогава сега тръгнем с теб през седемте врати, които са седемте молитви на Вечния Живот, събрани в молитвата “Отче наш”!”
След тези последни думи Господ хвана ръката ми и тръгна напред, а аз Го последвах с разтуптяно от вълнение сърце. И ето, че ние вече се приближавахме към седемте врати на Отца. Така забелязах, че със самото приближаване, останалите врати зад първата, просто се скриха зад нея, тъй че пред очите ми се извисяваше и светеше първата врата.

Leave a Reply