ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
През изминалите седмици Исус подготвяше сърцето ми за втората част на книгата за поста и молитвата. И в благодатните часове, прекарани насаме с моя Господ, аз разбрах, че всичкото гонение и страдание заради Името Му си струват цената. Нещо повече – за първи път в живота си бях гладен за още гонение. Защото в сърцето ми просия прекрасната тайна на Божията Благодат, а именно – че Бог е най-близо до онези, които най-много страдат за Името Му. И самото страдание не е нищо друго, освен сигнал, че вътре – в скришната стаичка на сърцето – вратата е отворена широко и Бог се радва да обитава в него. Така, в благодатните ми разговори с Исус, аз разбрах, че последната книга за вътрешната стаичка на Вярата е порязала като остър нож много сърца. И някои са се съблазнили в нея, а други са решили, че от много писане на книги брат Стефан вече си е изгубил ума.
Да, така е! Аз наистина отдавна изгубих ума си и никак не съжалявам за тази загуба. Защото Отец ми даде друг, по-прекрасен ум. И като изпращаше към сърцето ми Своя Възлюбен Син, направи така, че чашата ми да прелива от Небесното Вино и Масло.
Колкото до чародеите и всички проклети манипулатори с гнили уста и езици, то присъдата над тях тегне и никак няма да се забави. Защото Сам Отец многократно е заявявал против тях чрез Словото, давано на пророка Му. Но тук и сега, миг преди да се потопиш в дълбочините на тази книга, искам да ти кажа, че истините в нея могат да ползват само оня, който е позволил на Бог да го смъмри и изобличи. Защото Бог е Сърцеведец. И ако човешките очи виждат маските, Той гледа лицето зад маската. Или ако човешките уши слушат думите, Той издирва извора, където те са се родили. Ето затова те моля – не се ядосвай на огледалото, ако те е показало с петна. Защото то е безпристрастно. Но по-добре отново изпитай всичката си обхода с ближните и Бога. За да позволиш на Исус да пореже там, където никога не е порязвал. И да се възцари там, където царят си бил ти.
А сега нека ти кажа какви бяха думите на Господ, когато Той дойде към сърцето ми, за да ми даде твърде дълбоките видения, свързани с поста и молитвата. Ето какво ми каза Исус:
“Аз дойдох към сърцето ти, понеже съм Верен да дам на чедата Си всичкото Небесно познание за силата на поста и молитвата. И въпреки, че чародеите избезумяха и безплодните им езици отново бяха посечени, пак това не е причина за Моите, та да се плашат от гнева на Езавел. Защото твоят Бог няма да престане да размахва Меча Си чрез теб, докато не отреже всичките пипала на дяволската религиозна власт. Затова нека всичките Ми братя и сестри да Ме слушат с вяра и никак да не се съмняват. Защото чрез теб ще ги заведа в най-нежното и Свято място в Моето Евангелие.
Мястото, където Син и Отец пребъдваха в Святата прегръдка на Небесната Любов. Мястото, където Синът изливаше тамяна на Своите устни, а Отец го възнасяше пред ноздрите Си. За да ви даде чрез Сина Си Исус онази Благодат без мяра, която изцелява и освежава човешките чеда…”
Слушах Исус и знаех, че Той ми говореше за Елеонския Хълм. Защото този Хълм беше любимото Му място. Там Той пребъдваше всяка нощ, за да занесе с изгрева на утрото нова Светлина и Благодат на човеците. Затова Господ, като се взираше в помислите на сърцето ми, отново ми каза:
“Точно така е, момчето Ми! Аз наистина ще заведа теб и всички Мои на Елеонския Хълм. Защото трябва да видите каква беше Молитвата на Човешкия Син и как Той влизаше в Сърцето на Своя Небесен Отец. Но миг преди самото видение, което ще ти дам, искам да Ми отговориш:
Хлопам ли Аз на вратите на човешките сърца? И искам ли да вляза във всяко сърце, та да го изцеля и осветя?”
“Господи Исусе! Защо ми задаваш тези въпроси, като знаеш прекрасно, че Ти хлопаш на сърцата и онзи, който Те чуе отваря вратата, за да вечеря с Тебе и Ти с него…”
Исус се усмихна на отговора ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Имам причина да ти задавам тези въпроси. Защото мнозина четат Евангелието Ми, но пак само малцина влизат в Духа Ми, за да живеят Живота на Човешкия Син. Защото, без съмнение, онези, които чуят хлопането Ми на вратата, отварят сърцата си и Аз влизам.
Но какво става, след като вляза и вечерям с тях и те с Мене? Или какво правиш ти, след като вече си вечерял? Не се ли приготвяш, за да нощуваш?”
“Така е, Господи! След вечеря е редно човек да се приготви да нощува!”
“А колко от вас знаят къде нощуваше Човешкият Син? Или колко от вас, след като вечеряха с Мен, тръгнаха със своя Господ та да нощуват там, където нощувам Аз? Или пък колко разбраха, че да нощуваш ще рече да държиш духа си буден и осветен във времето на тъмнината и всичкото зло?
Но ти виж къде нощуваше Човешкият Син…”
Можех ли да не зная прекрасните евангелски стихове? Разбира се, че не! Затова казах на Исус:
“Господи мой! Евангелието казва за Теб:
“И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски…” (Лука 21:37) 
“А какво търсеше твоят Господ на този Хълм? И какво искам да намерите с Мене всички вие? Достатъчно ли е, че Синът е влязъл в сърцата ви? Достатъчно ли ви е само да се наричате Мои последователи? Не трябва ли да Ме последвате, тъй че гдето съм Аз – там да сте и вие?”
“Разбира се, че трябва да Те последваме, Господи! Защото Ти Си Вечният Живот и ако някой Те следва, той ще живее вечно…”
“Къде другаде да ви заведе Синът, освен при Своя Отец? И какво друго да ви остави като пример, освен това – как да влезете в Сърцето на Моя Небесен Отец? Защото това, че вие Ме пуснахте в сърцата си, ще рече, че сте готови да последвате Сина до Сърцето на Бога и Отца. Защото Аз, Който хлопам на вратите на човешките сърца, също така хлопах и на вратата на Божието Сърце. И като пребъдвах пред Отца Ми на Елеонския Хълм, дадох на всеки от вас примера да Ме последва в Моята Молитва.
А каква беше Молитвата на Човешкия Син? С какви думи ви учех да хлопате на вратата на Отеческото Сърце?”
“Исусе! Ти ни остави молитвата “Отче наш!”. Сега разбирам, че това не са били просто думи, но Дух, с Който Отец би ни допуснал до Собственото Си Сърце!”
“Виж тогава Този Дух в устните Ми! И последвай Ме сега във видението, което ще ти дам. Защото Аз ще събера всички ви до един на Елеонския Хълм. И като осветя сърцата ви, ще разкрия пред вас Духа на Божията Молитва. За да станете поколение по Сърцето на Отца Ми…”
След тези думи Господ докосна главата ми, тъй че пред мен се разкри видение. Аз виждах Исус, облечен в ленена дреха, да отива към самия Елеонски Хълм. Беше късна вечер и първите звезди блещукаха на черния свод. А Господ, като се обърна и ме погледна, тихо каза:
“Следвай Ме! И запиши всичко, което ще видиш. Защото сега Човешкият Син отива с Духа Си при Сърцето на Своя Небесен Отец!”
След тези думи Исус тръгна напред, а аз Го последвах. Така забелязах, че Господ вече се изкачваше на самия Елеонски Хълм. И едно прекрасно благоухание се разнесе из самия въздух. А вятърът, като галеше лицето ми, сякаш искаше да ми каже, че е невидимото въплъщение на Духа на Отца. Това наистина беше така, защото въздухът беше зареден с вълни от Любов, готови да покорят всяко сърце.
След самото усещане, аз отново тръгнах след Исус и нозете ми се възкачваха все по-високо и високо. Така дойде миг, когато Спасителят се спря, а аз погледнах на Него и след това край себе си, за да осъзная, че вече бяхме на самия Елеонски Хълм. А там, в тишината на нощта и сред вълните на божествения вятър, Исус коленичи. И като постави ръцете Си на голям и объл камък, въздигна поглед към звездното Небе, като казваше:
“Отче Мой, Който Си на небесата! Да се свети Твоето Име…”
Миг след думите на Исус стана чудо. Защото Сърцето на Господ заблестя от ярка светлина. И тя, като се стрелна към небесния свод, превърна се в сияние, наподобяващо ръце, събрани една до друга. Точно тогава на самото звездно небе се яви блестяща Врата. И онези светли ръце на Духа отвориха самата Врата, тъй че лъчите изсред нея се стрелнаха към Елеонския Хълм със силата на слънцето, когато пробива облаците. И Вратата, като се снишаваше надолу и надолу, слезе до коленичилия Исус…
Никога сърцето ми не беше виждало моя Господ в такава величествена Светлина. Тя изцяло Го поглъщаше и едновременно с това се вливаше в Него, като водите на огромен водопад. А тогава изсред отворената Врата дойде Гласът на Отца, Който казваше на Сина Си:
“Исусе! Възлюбени Мой Сине! Сърцето Ми Те слуша и ръката Ми Те подпира. За да извършиш всичко, което очаквам от Теб…”
В отговор на Отеческите думи Исус отново проговори на Отца Си, като Му казваше:
“Да дойде Твоето Царство, Отче Мой! Да бъде Твоята Воля, както на Небето, така и на земята. Дай Насъщния Си Хляб на човеците и прости им дълговете, както и Аз им ги простих. И не ги въвеждай в изкушение, но избави ги от лукавия. Защото Царството е Твое, и Силата, и Славата, до вечни векове!”
В отговор на думите на Сина Светлината от Небесната Врата заблестя още по-ярко, тъй че лъчите й вече докосваха маслинените горички под самия хълм. А Отец проговори на Сина Си, като Му казваше:
“Иди и научи човешките чеда на Твоята Молитва, Исусе! И дай им да разберат, че Аз ги очаквам в Сърцето Си. Дай им примера Си, възлюбен Мой Сине! Нека Святият Дух на Твоята Молитва влезе в сърцата на онези, които съм Ти дал…”
След тези думи на Отца Небесната Врата отново се въздигна в звездното небе. А моят Господ, с Лице, което блестеше като слънцето в силата си, ме попита:
“Искаш ли да се изпълниш със Святия Дух на Моята Молитва? Искат ли братята и сестрите Ми да се молят на Отца с Духа на Човешкия Син?”
Думите на Исус бяха толкова силни, щото паднах по лицето си. И като прегърнах нозете Му, тихо Му казах:
“Благодатни Исусе! Слънце на живота ми! Аз никога не съм преживявал в такава пълнота Твоето молитвено общение с Отца. Аз никога не съм знаел къде Ти Си родил думите на Святата Молитва към Отца. Но сега разбирам, че по безкрайната Си Милост и Благост Ти ме доведе на Твоя молитвен Хълм. За да дам на Божиите Верни онова свидетелство от Дух и Истина, което да ги направи угодни на Божието Сърце.
Моля Те, Исусе! Влей Този Свят Молитвен Дух в сърцето ми! Влей Го в сърцата на всичките ми братя и сестри! Защото така непременно ще отвориш над земята божествен пролом от Любов и Светлина…”
В отговор на думите ми Исус протегна ръцете Си към мен. И като ме възправи на нозете ми, погледна ме с дълбоки и светли зеници, като каза:
“Ето, Господ вашият Бог говори! И като протяга ръцете Си към сърцата на всичките Си Верни чеда, казва им:
Послушайте Ме, всички вие, които чухте хлопането Ми и Ми отворихте! Послушайте Ме, всички вие, за които Името Исус струва повече от съблазните на целия свят. Аз доведох слугата Си до Елеонския Хълм, където призовавах Моя Отец и Той Ми отговаряше. Аз съм, Който научих древните на Своята Молитва, за да науча на нея и вас. Защото Моята Молитва към Отца Ми е Дух и Живот.
Дух и Живот, с Които ще влезете в Сърцето на Отец Ми, за да Му бъдете побеждаващо поколение!
Дух и Живот, с Които ще превъзмогнете над чародейната власт на дявола! Дух и Живот, с Които ще дадете на света Дух и Живот! Дух и Живот, с Които ще прославите Името на Моя Отец!
Защото не всеки, който Ми вика “Господи, Господи” ще влезе в Небесното Царство, но онзи, който след като е вечерял с Човешкия Син, Го последва до Елеонския Хълм.
Защото, ето, идва мигът, когато нозете Господни отново ще се върнат на Елеонския Хълм, според изреченото от Пророка Захария. И като го разцепят през средата, ще направят Молитвата Господна да издири мнозина от изток и запад, които ще насядат с Авраам, Исаак и Яков и с всичките пророци в Небесното Царство!
Блажени тогава всички, които са познали Духа и Животът на Моята Молитва! Блажени човеците, които са потърсили уединението на Елеонския Хълм и тайнството на Святата Молитва! Защото те са, на които Небесният Бог ще даде правото да Му кажат:
“Отче наш!”
И Сам Той да им отговори:
“Чеда Мои!”…”
След тези думи на Исус видението с Елеонския Хълм се прекрати. А Силата на Святия Дух нахлу в сърцето ми, като Небесен водопад, за да ме подготви за най-прекрасното от всичките тайнства на Вярата.
Тайнството на Божията Молитва.

Вашият коментар