ВЪТРЕШНАТА СТАИЧКА НА ВЯРАТА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЯТА С ДВАМАТА МОЛИТЕЛИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Нека започна с няколко думи, които да подготвят сърцето ти за двете видения. Представи си човек, който се дави в морето. Той вика панически и гледа с трескав поглед, та дано отнякъде би дошло спасение. И ето, че там, над морето, се приближава многобройно ято птици, което държи сламки в човките си. А от самото Небе се снишава и Господ, Който държи в ръцете Си спасително въже. Онези птици, гледайки на давещия се, започват да му хвърлят сламките от човките си. А в този миг и Господ хвърля въжето Си към удавника…
Но о, недоумение! Човекът отказва да хване Небесното въже и вместо това се опитва да се задържи над водата със сламките, подхвърляни му от птиците. И понеже самите сламки са твърде слаби, за да задържат давещия се, то той панически заграбва колкото е възможно повече сламки, та дано би оцелял.
Не е ли страшно това? Не е ли страшно да се държиш като удавник за сламка, когато само на метър от теб виси Небесното въже на Спасението?
Истината, братко мой, е повече от трагична. Защото за удавника е по-важно да загребе с ръцете си десет хиляди сламки, които така и така ще прогизнат и ще потънат, отколкото да хване въжето и да се издигне с Исус в небесните места.
Ето такива сламки са излишните и празни думи!
Човеците ги употребяват, защото си вярват, че цялото Небе е впечатлено от многото им говорене. Но видя ли някой от тези удавници, че птици на лукавство и чародейство са им подхвърляли думи, та да заразят езиците им? Нека ти споделя нещо от моя живот. Защото, когато някой пише с Божие помазание пророчески книги, то той непременно предизвиква нестихващ интерес у вярващите. А тогава някои много “духовни” личности решават, че домът на този Божий служител е хан или отдушник за проблеми. И такива, като се вдигнат от единия до другия край на България, идват с “важната” си мисия в моя дом. И още от входната врата вдигат библии в ръцете си, като ми казват важно:
“Слава на Бога, брате Стефане! А’ре да се молим!”
А аз с почуда и недоумение ги питам:
“Добре! Но какъв ви е проблемът? За какво да се молим?”
Следва отговорът:
“Ей тъй! Защото трябва да се молим…”
Само след миг палтата се свалят, обувките се събуват и човеците падат на колене в хола ми… За да започне едно безконечно и мъчително клатене на езици, придружено с обилни пръски от плюнки и се стигне до бяла пяна, избиваща по ъгълчетата на устните…
Някога, подведен от плътско тълкувани библейски стихове, аз бях готов да изтърпя многочасов рецитал на някой религиозен грамофон, готов да си превърта отдавна изтърканата и изподраскана плоча. И като я превърта, да накара и слушателите да превъртят…
Но това ли са молитвите, за да получим Отговора?
Не ни ли предупреди Той да не говорим излишни думи?
И ако Отговорът не се яви, то какво е станало с хилядите думи? Не са ли станали те като бензин в двигателите на чародейството? Онзи тъмен облак от дим във видението с вътрешната стаичка не идва ли чрез отработения бензин на чародейните устни?
Защото, без всякакво съмнение, Библията казва:
“Непрестанно се молете…” (1 Солунци 5:17) 
Но няма стих, който да казва:
“Непрестанно манипулирайте живота на вашите ближни! Непрестанно ги одумвайте! Непрестанно ги съдете! Непрестанно настоявайте Бог да вземе участие във вашата злобна религиозна амбиция!”
Само че Бог е твърде Свят, за да Го снишават църковните врачки до оръдие на собствените си остри езици. Защото Исус вече ми даде друго, божествено тълкувание на посланието от Павел към Солунците. А това тълкувание гласи:
“Непрестанно пребъдвайте в Отговора, Който съм Аз!”
Защото целта на молитвата е Отговорът!
А днешните чародеи не се молят за Отговор!
Не! Те се молят заради самото молене!!!
И това ако не е демонично учение и бесовска догма, то какво друго да е? А за да разбереш, че наистина е такова, то нека сега ти изявя и самите Небесни видения, дадени ми от Исус. Ето какво ми каза Той:
“Ти наистина трябва да видиш как се раждат помазаните и излишните думи. Защото днес малцината Мои се молят по Божията Воля всред мнозина други, които обичат много повече думите си, отколкото Духа, и моленето си, отколкото Отговора. Затова нека отново ти покажа вътрешната стаичка. За да видиш как се държи един молител, при когото е дошъл Отговорът и как се държи друг молител, който презира Отговора…”
След тези думи Господ докосна главата ми, а пред очите ми се разкри видение. Този път погледът ми върху вътрешната стаичка бе по-различен. Защото аз и Господ не бяхме пред стаичката, но някак отгоре. От едната страна се виждаше светът на дявола, тъмнината и греха, а от другата страна сияеше светът на Отца, Сина и Святия Дух. И ето, че развитието в самото видение започна. Защото Исус се отдели от мен и застана пред самата врата на стаичката, като захлопа по нея с ръката Си. А там, отвътре, влезе молител по Божията Воля. И като си затвори вратата към греха и тъмнината, падна на коленете си и призова Господното Име, казвайки:
“Исусе! Господи на сърцето ми! Сега Те призовавам с всичките си помисли и Те моля да се явиш в сърцето ми. Защото, гледайки всичките си ближни, разбрах, че ми липсва Твоята Любов, с която да ги възлюбя и заведа при Теб. Моля Те, Исусе! Дай ми Твоята Любов! Защото никой от човеците, с които общувам, никак не се впечатлява от думи. И сърцата им са закоравени в лед, понеже липсва Огънят. Дай ми Твоя Огън, Исусе! Ти Самият стани Огънят на сърцето ми, за да пожъна тези души за Твоето Царство…”
В отговор на молитвата хлопането на Господ се усили. Това накара човека да се изправи и плавно да отвори вратата си на Исус. И като погледна на Божия Син, стоящ пред него, той отново падна на коленете си, сякаш чувстваше, че не е достоен за Божието благоволение. А Исус, като се наведе над него, погали с ръка главата му и му каза:
“Ето, стоях на вратата на сърцето ти и хлопах. И ти, понеже чу Гласа Ми, отвори вратата си с чистота и искреност. Затова сега ще вечерям с тебе, и ти с Мене…”
След тези Исусови думи молителят докосна гърдите си и извади от там чаша, пълна с вино. И вдигайки пълната чаша, все така коленичил, отново каза на Господ:
“Исусе! Ти Си Животът на сърцето ми! Аз Ти се покланям и Ти благодаря за привилегията да ме намериш като съд, достоен за Божията употреба. Ето, Господи! Вземи чашата ми и отпий от виното, което Ти Си излял чрез Духа Си в сърцето ми! Дай ми да се наслаждавам на радостта, че Царят на Сион пие от Плода на Лозата, Която е Той…”
Исус се усмихна и Благост заля Лицето Му. А очите Му заблестяха от Съвършена Божия Любов. И Той, като разпали Огъня Си в служителя Си, вдигна чашата с виното, като му каза:
“Ти си един от Моите виночерпци! И Царят е много възрадван от молитвата ти. Защото тя е била чист и благословен плод от Лозата. Затова, като пия Собственото Си вино от сърцето ти, казвам ти:
Иди при всичките човеци с тази Моя Любов и с тази Моя Вяра!
Аз непременно ще бъда Отговорът чрез теб за неспасените и закоравените!”
В отговор на Исусовите думи служителят Му се поклони. И пълен с Божия Огън и Светлина отиде да извърши Божията Воля. А Господ, като се приближи до мен, ме попита:
“Как мислиш? Иска ли твоят Господ такива служители всред народа Си?”
“Исусе! Ти искаш целия Си народ от такива служители. Защото, ето, Ти похлопа на вратата му и той Ти отвори. Ти влезе при молителя и вечеря с него и той с Тебе. Тъй че, получил Твоята Светлина и Огън, той отиде да извърши заповяданото от Отца. И като видях как чашата на собственото му сърце беше пълна с Твоето Вино, то тогава отново към мен дойдоха думите, които Ти вече ми каза, а именно, че:
“Молитвата е онова Свято състояние на сърцето, при което не Бог чува твоя глас, но ти чуваш Неговия, за да мислиш, изговориш или напишеш Неговите думи!”
Защото, ето, виното в чашата бяха Твоите думи и Твоят Глас. И Ти, като влезе във вътрешната стаичка при служителя Си, отпи от сърцето му Собственото Си вино…”
Исус се усмихна на думите ми и ме прегърна. А след това каза:
“Нека точно сега всичките Ми чеда си спомнят думите на Моята Пасха. Нека точно сега всички паднат на коленете си и да се поклонят на Царя, Който вдигна чашата Си и заяви на Съвършените Си молители:
“Пийте от нея всички! Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете. Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си…” (Матея 26:27-29) 
Питам ви тогава:
Готови ли сте да Ми поднесете сърцата си, като чаши, пълни с Плода на Лозата? И ако Господното Вино се получава само от Господния Плод, то да търсите ли други думи, когато се нуждаете само от Моите? Не знаете ли, че устата Господни пият само Господното Вино? Не знаете ли, че Отговорът на молитвата се явява там, където Бог пие Виното Си от чашата на човешкото сърце?
Но ето, казвам на всичките Си последователи:
Както има Плод на Лозата, така има и плодове на лукавството! Както има Господно Вино, което пие Господ, така има и вино на Вавилон, от което пият народите, за да избезумеят в чародеянията си. Ако някой още не е разбрал какво е виното, което убива вярата с чародеяния, то такъв нека запомни думите от Божиите уста:
Виното на Вавилон е всеки плод на човешкото мъдруване и високоумие, който е примесен с измама и лукавство! Виното на Вавилон се ражда от излишните думи, а излишните думи се раждат от пръчки, които са престанали да дават плод и са станали излишни от Лозата! И такива, като биват хвърлени в огъня на лукавството, започват да раждат плодове за Вавилон…”
След тези думи Исус се обърна към мен, като ми каза:
“Виж сега видението с втория молител. Защото там непременно ще проумееш всичките думи, които вече изговорих…”
Действително, че очите ми вече виждаха втория молител. Той също влезе в стаичката, но не си затвори вратата към греха и тъмнината. И като падна на коленете си и вдигна ръцете си, се приготви за молитва. А точно в този миг Исус вдигна ръката Си и посочи към молителя, като ми каза:
“А сега разбери какво се случва с човек, който не си затваря вратата, но счита себе си за по-праведен от останалите. Защото той ще призове Моето Име, но не чрез Моя Дух…”
В пълно съгласие с Господните думи очите ми виждаха как там, при вътрешната стаичка на вярата, беше на път да се разиграе пълна трагедия. Защото до незатворената врата твърде бързо се събраха десетки демони. И като наскачаха върху молителя, накараха го да започне да изговаря думи, които гласяха:
“Господи, Господи, Господи, Господи! Аз сега Те призовавам, Господи! Виж сега, Господи, греха на човеците край мен, Господи! Те се опитват да ме омърсят, Господи! Смъмри ги, Господи! Опропасти съвета им, Господи! Защото те се противят на слугата Ти, Господи! О, Господи, Господи, Господи, Господи! Моля Те да подействаш, Господи! Защото е славно Името Ти, Господи!”
В отговор на молитвата, Исус ме погледна с твърде внимателен поглед, като ми каза:
“Аз винаги стоя до онези врати, които призовават Моето Име. Но било, че сега ще сляза до вратата на този молител, пак той няма да Ме чуе…”
След тези думи Исус слезе до самата врата на вътрешната стаичка. И като захлопа с ръката Си по нея, казваше отвън на молителя:
“Защо ти търсиш съчицата в окото на братята си, а не виждаш гредата в своето? Пусни Ме да вляза! Защото, като осветя сърцето ти, ще го направя да пребъдва в Милост и състрадание към всички човеци. Пусни Ме, защото думите ти не са праведни, но са като остър дим пред Лицето на Отца Ми! Пусни Ме, защото Аз съм Отговорът, както за теб, така и за всичките ти ближни! И като се явя на теб, ще се явя и на тях, за да бъдете едно тяло в един Дух…”
Усетили Присъствието на Исус зад вратата, демоните още по-настървено се нахвърлиха върху молителя, тъй че той вече казваше:
“О, благодаря ти, Господи! Сега вече имам потвърждението, че ще възмездиш над враговете ми. Защото, ето, ти си приклонил ухото си над праведния си молител, за да чуеш всичките ми думи и да подействаш над грешните според усърдното ми очакване. О, благодаря ти, Господи, Господи, Господи, Господи…”
Трагедията наистина стана пълна. Защото пред вратата на сърцето стоеше Отговорът, но молителят не можеше да чуе думите Му, нито да Му отвори. Вместо това той прие внушенията на демоните за Господен Глас. И гъст дим се въздигна от устата му, а демоните прибраха всичките му думи и полетяха с диви крясъци да извършат съдба от угнетение и чародейство над онези, които молителят считаше за свои противници. А той, като се изправи, напусна вътрешната си стаичка, доволен от ефекта на излишните си думи. Миг след самото видение Исус се приближи към мен с наскърбено Лице и тихо ми каза:
“Разбираш ли сега колко е страшно да чакаш всякакви други отговори от Отца, вместо Отговорът, Който стои и хлопа на вратата ти?
Защото в миг, когато всичките чеда на Пресвятата и Чиста Вяра от Небето трябваше да се изпълват с Мен, мнозина отпаднаха от Моя Пример. И като забравиха как на Кръста Човешкият Син се молеше на Отца Си да не вменява греха на враговете Му, започнаха да се молят за гняв във времето на най-голямата Милост и за наказание във времето, когато Господ възвръща Сионовите пленници. Затова и празните думи ще стават все повече и чародеянията непременно ще зареждат силата на Вавилон. Защото всички сте започнали да влизате във вътрешните си стаички, заредени с мъст и обида, със злоба и безчестие, тъй че и думите ви са станали дим пред Лицето на Отца Ми. А така никой от вас няма никак да си затвори вратата, понеже светът е влязъл с него в сърцето му. И тогава всичките думи на молитвите ви ще се съберат в онзи, към когото е отворена вратата ви!
О, роде на грешни човеци! Докога няма да се покаете? Докога няма да изгоните духа на лицемерието и нечестието? И защо Ми коленичите с нозете си, когато в душите си сте гордо надигнати? Защо Ми поднасяте чашите си, когато не са пълни с Моето вино и с Моя Дух? Защо постите в плътта си, когато сърцата ви не са смирени под мощната ръка на Моя Отец? Защо всеки от вас се моли за своето си, а никой не иска да извика за Моето?
Ето, устата Господни се отварят, за да предупредят всички ви:
Аз няма да се явя като Отговор на никое сърце, което, молейки се, гледа встрани от Мене, а не Мене! Защото вратата на такова сърце остава отворена към света и неговия княз! Аз няма да се явя като Отговор на никое сърце, което е готово да запомни злото, извършено поради Мене, а не иска да се радва на Доброто, идещо чрез Мене! Аз няма да се явя като Отговор на никое сърце, което е готово да размени тайнството на поста и молитвата, виждани само от Бога, за явните брътвежи и неядене, похвалявани от човеците! Защото такова сърце обича празните думи и празния пост, за да получи и празното човешко благоволение!
А на всичките Мои, които с цената на гонение и себеотричане успяват да затворят вратите на сърцата си към света и греха, казвам:
Укрепете се, защото избавлението ви наближи! Отец Ми наистина ви люби и покрива с божествена ревност! Защото, като изпрати пророка Си към вас, скоро ще ви даде да познаете как се молеше Синът Му в уединението на Елеонския Хълм…”
След тези думи Исус се обърна към мен, като каза:
“Всичко, което ти дадох да видиш, е подготовка за теб и Моите. За да влезете в Живота на Човешкия Син след като умрете за себе си. Защото пътят от Йордан до Голгота и от Голгота до Сион се извървява с Онзи Дух в устните на вашия Господ, Който Го вдъхнови да каже:
“Отче наш, Който Си на небесата…”
Върху тази молитва са следващите видения, с които ще вдъхновя сърцето ти! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”
Скъпи ми братко! След тези най-последни думи на Исус виденията с вътрешната стаичка се прекратиха. А в сърцето ми дойде такъв пълноводен поток от Дух и Сила, че без всякакво съмнение изобилията на откровенията и виденията трябва да бъдат събрани в нова книга, която ще е духовно продължение на пророческите видения за силата на молитвата.
Амин и Амин!

Leave a Reply