ВЪТРЕШНАТА СТАИЧКА НА ВЯРАТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Още с началните редове на тази пророческа книга искам да знаеш, че тя е посветена на всички предани, искрени и Верни Божии чеда, които нито за миг не допуснаха съмнение или измама в сърцата си, та да отстъпят назад от Божия Пророчески Дух.
Истината е, че днес живеем в най-усилното време. Време, когато силите на мрака и заблудата окупират много амвони. И още по-лошото – много сърца. А една от духовните теми, в която Господ не бе посвещавал сърцето ми, но която просто ридаеше към Небето и очакваше своето раждане, беше именно темата за молитвения живот на християнина.
Аз не знам защо досега Исус не посвети сърцето ми в тази най-дълбока духовна тема. Може би защото Той идваше при мен, за да даде на сърцето ми отговори на стотици и хиляди молитви. Ставаше така, че имах привилегия да получа Небесно слово, за което се е платила многократна цена. Тази е причината да не давам свидетелства за молитвения си живот, просто защото понятието “молитва” придоби през годините съвсем ново измерение за мен. И ако за мнозина молитвата е станала безкрайно говорене и натякване на думи в духовното пространство, то Исус с виденията в тази книга ме убеди, че самият акт на молитвата е нещо толкова Свято, чисто и интимно, щото без подтик и помазание от Бога човек не бива да мъдрува върху тази тема.
Имаше момент от живота ми, когато искрено желаех да стана усърден в молитвата. И то не просто усърден, но пробивен. Сърцето ми, заквасено от свидетелства, евангелизации и касети, искаше да се убеди дали всичко онова, за което говорят проповедниците и пасторите, има действителна тежест и авторитет. Затова, подобно на хиляди мои братя и сестри, започнах да постоянствам в молитвата. Отначало – с думи за по няколко минути, а след това – дори и с часове.
Но какво беше недоумението ми, когато разбрах вътре в себе си, че многото думи не впечатляват моя Бог?
И какво беше искреното ми учудване, когато Святият Дух мигновено запалваше сърцето ми и то не като отговор на дълго говорене, а като потвърждение на точно намерените думи?
Това ме накара да преосмисля молитвения си живот и да моля Святия Дух в сърцето си да вземе съвършен контрол върху устните ми. Едни думи от псалома на Давид станаха мой силен вътрешен копнеж. И с тях аз казвах на моя Бог:
“Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; послушай гласа ми, когато викам към Тебе. Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва. Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми…” (Псалом 141:1-3) 
Бог слушаше зова ми и известно време изпитваше вярата ми, за да разбере доколко силно желая думите на Давид да станат вътре в мен Дух и Живот. И ето, че накрая Той наистина ме укрепи и утвърди в онова стоене, което искаше да имам. Нещо повече – самият духовен свят оживя пред очите ми, за да видя, че молитвеният живот не е запазена територия на Бога, но че в сърцата на много молители се подвизават духове на измамата, лукавството и мрака. А можеше ли да бъде другояче, след като дори и в този момент над нас се води духовна битка, сблъсък на молитви срещу молитви и на слово срещу Слово? И ако в предишни години неукрепналата вяра в сърцето ми не можеше да си представи, нито да приеме, че духовните сили черпят от думите на човешката уста, то пак Господ Исус прибави в живота ми многократни опитности, от които разбрах, че с едно моление християнинът наистина се издига в Божието Присъствие или извиква действието на Святия Дух в живота на ближните, но с друго моление той се превръща в чародей, готов да контролира и манипулира живота на десетки и стотици хора. Всичко това ме накара да викам към Исус и да чакам Неговото благоволение и водителство по темата за молитвата. Нещо повече – в стотици писма, изпратени ми от братя и сестри се чувстваше остро нуждата им от просветление върху молитвата. И когато дойдоха тежките и усилни дни на гонението, то тогава очите ми ясно забелязаха как мнозина се огънаха. Тяхното огъване не беше по причина, че са намразили изобилните думи на Господ от пророческите книги на “Мория”, но поради неспособността им да пребъдват в Исус и да превъзмогват над вятъра на религиозната злоба и омраза. Аз не зная дали си имал възможност да видиш прекършена вяра. Аз не зная дали си виждал очи, които гледат гузно в земята и избягват погледа ти по всякакъв начин. Аз не зная дали сърцето ти е заридало в скръб поради отпадналите и изгубените. Но вече със сигурност зная, че винаги има един прекрасен миг, в който Бог се намесва, за да вземе нещата под Своя съвършен контрол и защита. Така беше и сега. Защото Исус, като дойде към сърцето ми, изговори следните думи:
“Ако има тема, заради която трябва да паднеш на колене пред твоя Отец и да благославяш Святото Му Име, то това е именно темата за молитвата. Защото няма друга толкова гореща връзка с Престола на Бог, колкото е тя при усърдната молитва на праведните. И ако имаш вярата да приемеш, знай, че молитвата е онзи канал от Живот и Светлина, който е като пъпна връв, свързваща непразната жена с плода на нейната утроба. Защото ако Аз съм Младенецът в сърцата ви, то Моето Присъствие расте и се развива чрез общението на истинската молитва.
Но колко от вас се молят истински? Колко от вас имат осветени устни, готови да принесат осветени думи? Колко от вас са били утвърдени от Святия Дух в най-чистото и светло тайнство на молитвата? Колко от вас са готови да говорят онова, което Бог желае да слуша и да слушат онова, което Бог желае да говори?”
Въпросите на Исус влизаха със Сила в сърцето ми и аз знаех, че нямам съвършените отговори за думите на Спасителя. Затова, като наведох глава пред Него, Му казах:
“Исусе! Ти знаеш, че аз дълго съм чакал Твоето водителство по тази Свята и дълбока тема. Нещо повече – чувствам се твърде отговорен пред братята и сестрите си. Защото те, четейки Святите пророчески книги, които Ти даде на сърцето ми, непременно искат да разберат как ми е бил даден достъп до Небесните места и до всичката Мъдрост и знание на Духа. Тогава за повечето от тях има едно обяснение, а именно, че брат Стефан по цели дни и нощи се моли без отдих, а Бог благославя именно възлиянията на неговите устни. Но истината е, че аз никога не съм имал подтик или потребност от усилно и дълго молитстване, просто защото Инициаторът за всичко прекрасно и Свято Си Ти, Исусе. И тъй, какво да Ти отговоря – сам не зная…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Това, което си казал, е вярно, но не напълно. Защото Аз наистина идвах и ще идвам при теб, за да говоря на Църквата Ми. Но колкото до молитвата, нужна, за да дойда при теб, то от мига на твоето посвещение като Господен пророк, ти си в постоянна молитва и в постоянен пост пред Лицето Ми, тъй че плащаш цена, на която са способни малцина…”
Слушах с учудване думите на Исус, а след това понечих да възразя, като Му казах:
“Какво говориш, Господи? Та аз сам помня всичките си дни за Теб. Няма пророческа книга, която да не помня как съм написал. Но не съм видял в себе си какъвто и да е молитвен героизъм…”
На тези мои думи Исус отново каза:
“А кой ти е казал, че молитвата е само говорене на думи? Или кой ти е проповядвал, че постът е само лишаване от храна и вода? Не разбираш ли, че молитвата и постът са състояния на твоя дух, готов да получава всякога онова, което му говори Бог? Не разбираш ли, че самата молитва е отворена сърдечна врата, която постоянно вика към Господа и Го кани да влезе? Кажи Ми тогава:
Ако Аз влизах стотици пъти в сърцето ти и издигах духа ти високо при Мен, то не съм ли видял едно гостоприемно сърце, което с радост и чистота очаква Царя на Славата? Не съм ли видял сърце, което отказва да отвори вратата си, според както диктува светът, но я държи отворена, според както диктува Духът Ми? И става ли ти тогава ясно, че докато си в Присъствието на Духа, готов да изявиш и прогласиш мислите и думите на Всевишния и Вечния Бог, то и дотогава ти си в молитвено общение с Мене? Как иначе да си обясниш, че в пророческите видения, давани на сърцето ти, ти говореше с Мен ясно и правилно? Как иначе да си обясниш, че задаваше на своя Господ точните въпроси и многократно намираше съвършените отговори? Не разбираш ли, че сърцето ти е било отворено за Святия Дух, за Духа на Истината, Който е изпълвал устните ти с Истина и сърцето ти със Светлина? Каква друга молитва да искам да имат Моите, освен онази сърдечна нагласа с която ясно да чуват Гласа Ми? Но, ето, още преди да те посветя в дълбоките начала на тази Свята тема, казвам на всичките Си братя и сестри:
Молитвата е онова Свято състояние на сърцето, при което не Бог чува твоя глас, но ти чуваш Неговия, за да мислиш, изговориш или запишеш Неговите думи!
Защото Отец Ми, Сърцеведецът, прекрасно познава изворите на всеки човешки дух. И ти не можеш да Му кажеш нищо, което Той да не знае. Но когато в сърцето ти дойдат Неговите думи, то тогава молитвата наистина е станала Небесна Врата, тъй че Светлината, идеща от Небето, се връща в Небето. И ето затова сега ще посветя сърцето ти в Моите думи от Моето Евангелие. В онези Мои думи за вътрешната стаичка, които все още не сте разбрали…”
Усетих как Господ докосна нежно главата ми и тогава пред сърцето ми се разкриха във видения именно Неговите думи. Думи, с които Той ни даде право да намерим достъп до Святия и Съвършен Отец. Думи за онази вътрешна стаичка на вярата, в която се ражда истинската молитва. Думи, които светът не познава и не живее, но ние сме длъжни да познаваме и да живеем. За да имаме дързостта и привилегията, вдигнали поглед към Небето, да кажем на нашия Баща:
“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин]…” (Матея 6:9-13)

Leave a Reply