7. ВИДЕНИЕТО С БУХАЛА И КУКУМЯВКАТА НА МЕРЗОСТТА

А сега, братко мой, пристъпвам към видението с едни птици, които по своето коварство и измама наистина стоят всред челните места на мерзостта и нечестието. Тяхното въплъщение като бухал и кукумявка е такова, щото, било по плът или по дух, човеците изпитват страх от присъствието им и ужас от гласа им. Аз все още не мога напълно да си обясня защо вътре в нас е вроден страх и неприязън от много животни. Но със сигурност мога да кажа за себе си, че след змията, бухалът и кукумявката са следващите твари, които никога не бих искал да срещам в живота си. И ако за земните си спомени бих казал, че много рядко съм чувал протяжния вой на тези птици, то за духовния ми живот Господ Исус ме убеди в друго. Защото Той, като дойде отново при мен, ми казваше:
“Искаш или не, ти твърде често си бил прицел на гнева и яростта на бухалите и кукумявките. И ще останеш техен прицел до мига, в който Отец Ми ще им въздаде за нечестието им. Ето защо искам да знаеш от Мен, че за разлика от другите птици на мерзостта, които летят из тъмния духовен ефир, на бухала и кукумявката е дадено да стоят пред портите на Нимрод и така да привличат и задържат всички, които биха искали да излязат вън от властта на Вавилон…”
Слушах думите на моя Господ и все още не разбирах. Затова отново Го попитах:
“Господи Исусе! Какво искаш да кажеш с тези порти на Нимрод? И как да ги разбирам аз, та да предам за тях на братята и сестрите си…”
А Исус отговори:
“Разбирай ги така, че всяко свърталище си има демони, които да го пазят и други, които да привличат човеците към него. И ако властта на Вавилон е власт на най-голямата тъмнина на земята, то непременно пред портите й ще стоят птици на тъмнината. Едните – за да привличат, а другите – за да пазят. Едните – бухали, а другите – кукумявки. Но за да разбереш всичко това, ти непременно трябва да си спомниш писаното за Мен от пророка Михей. Защото на него Отец Ми даде да види портите на Нимрод. И не просто портите, но онези Божии слуги и пратеници на Всевишния, които ще поразят тези порти. Помниш ли тези думи на Михей?”
Трябваше да призная пред Господ, че даже през ум не ми беше минавало да чета точно тази пророческа книга. Затова, като отворих библията си, казах на Исус:
“Господи, наистина е така. Защото Михей, говорейки за Теб и за Твоето Второ пришествие, посочи към Витлеем и написа следните думи:
“А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността. Затова ще ги остави до времето, когато раждащата ще роди; тогава останалите от братята му ще се върнат с израилтяните. И той ще стои и ще пасе стадото си чрез силата Господна, чрез великото име на Господа своя Бог; и те ще се настанят; защото сега Той ще бъде велик до краищата на земята. И Той ще бъде нашият мир, когато дойде асириецът в земята ни, и когато стъпи в палатите ни, тогава ще подигнем против него седем пастири, и осем начални човека, които ще опустошат Асирийската земя с меч, и земята на Нимрода във входовете й; и Той ще ни избави от асириеца, когато дойде в земята ни, и когато стъпи вътре в границата ни…” (Михей 5:2-6)
Едва прочел пророческите думи, Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“А сега забележи, че Аз непременно ще бъда Мир за Моите. И когато дойде времето на човека-Антихрист, тогава Моите слуги и свидетели непременно ще поразят Асирийската земя с Меча на Пророческия Дух. Земята на Нимрод ще бъде поразена именно във входовете й. Защото там, момчето Ми, във входовете на Сенаарската земя, се намират бухалите и кукумявките. Затова нека сега ти дам видение с последната Вавилонска кула и с входовете пред самата кула. Защото ти си един от тези, които са посочени от Моя Бог и Отец, да разрушат тези порти и да измъкнат мнозина пленници на религиозното мракобесие…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй че само след миг аз и Господ се намирахме в самата Сенаарска земя. И ето, че пред очите ми се издигаше едно гигантско творение. Това наистина беше кула, която поразяваше висотата на всяко въображение. Аз не можех да я сравня с американските небостъргачи, понеже те бяха като малки кибритени кутийки пред нея. Аз не можех да намеря никакъв аналог, с който да я обясня. Защото тази кула се издигаше по-високо от всички земни върхове. Повечето от нейните етажи се изгубваха в самите облаци…
Господ погледна на изумения ми поглед. А после каза:
“Това ли те впечатлява? Не казва ли Откровението, че Вавилон раздразни Всевишния Бог, понеже греховете му стигнаха дори до Небето? Защо тогава се чудиш, че тази последна кула е многократно по-висока от първата? Но Аз сега няма да ти показвам самите етажи на кулата, понеже доволно много съм развеждал сърцето ти сред тях и Моите са станали свидетели на не едно и две Господни изобличения, дошли чрез острието на Божият Пророчески Меч. Аз искам да видиш самите входове към кулата. Защото там Луцифер е поставил както бухалите, така и кукумявките…”
Погледнах самите входове и забелязах, че от тях извираше тъмнина. Тази тъмнина се плисваше на вълни пред самата кула, а след това вълните мигом се прибираха навътре, подобно на вълните по крайбрежието на море. Но не самата тъмнина толкова впечатляваше погледа ми, колкото стотиците бухали и кукумявки, накацали встрани от самите порти. И ето, че Господ посочи към демоничните птици, като ми каза:
“Сега ще дам на сърцето ти първо да изпита контакта с бухала. И в този миг ти няма да бъдеш като Господен воин, въртящ меча си, но като хилядите, които тази тъмнина засмуква ежедневно…”
Погледнах с безпокойство към Исус, а после с треперене в гласа си Му казах:
“Господи, ако ми дадеш да изпитам контакта с бухала като непросветен и непомазан човек, то аз ще отпадна от Теб…”
Исус се усмихна, а после каза:
“Не, Стефане! Господ твоят Бог е верен да те опази дори тогава, когато нозете ти слизат в долината на мрачната сянка. Имай Ми доверие и се осланяй на Верността Ми. Защото тя е по-висока от облаците и по-могъща от морските вълни…”
След тези думи Господ докосна сърцето ми, тъй че усетих как Божията Сила ме напусна. Нещо повече – имах онова сърце, с каквото пристъпих зад портите на Божия Храм и душата ми се обля в сълзи. Въпреки изгубената сила аз все още знаех и помнех, че ще срещна бухалите, стоящи пред портите на Вавилонската кула. Така аз вече пристъпвах с нозете си към самата кула. Колкото повече я приближавах, толкова повече смътно чувство на провал завладяваше сърцето ми. Ето, че накрая очите ми вече виждаха един от бухалите. А в онзи миг една нова вълна от тъмнина излезе от самата кула, а аз попаднах под властта й. И изведнъж стана тъмно, като в най-дълбока нощ. Там, в нощта, имаше едно нещо, което грабваше сърцето и твърде много впечатляваше очите. И това бяха очите на бухала, който ме гледаше. Те светеха като мънички прожектори, въпреки, че светлината им не беше такава, която да се излъчва навън. Не! Тя поглъщаше навътре! Докато все така наблюдавах бухала, той размаха крилата си и се стрелна към мен. А след това, като кацна на метър от самия мен, издаде гласа си…
И докато очаквах с ужас да чуя едно дълго и протяжно “бухуууу”, стана нещо друго. Защото един ведър и приветлив глас вече ми казваше:
“Ела и бъди част от нас! Защото Бог има голям план за теб!”
След думите на бухала аз отново гледах към очите му. А в тях сякаш всичко говореше, че той изявява истината. Защото тези очи имаха твърде огромна сила. Те теглеха сърцето ми с някаква невероятно силна хипноза. И човек чувстваше, че не може да им противостои. Нещо повече – един вътрешен глас вече ми натрапваше, че когато говори такъв голям служител на Бога, аз трябва да му се покоря. Затова го попитах:
“Какво трябва да направя, за да участвам в този голям Божий план…”
А бухалът, като разтвори крилата си, с още по-ведър и приветлив глас ми отговори:
“Като начало си купи моето свидетелство, което е описано в книга. Защото така Господ ще ти говори как да продължиш нагоре…”
Отново погледнах към очите на бухала. И този път те с още по-голяма настойчивост и убедителност ме караха да повярвам, че думите му са истина. В този момент вътре в мен настъпи агония. Защото от една страна бухалът говореше и гледаше твърде убедително, а от друга – сърцето ми се противеше на последните му думи. Затова отново го попитах:
“Ако твоето свидетелство наистина е от Исус, то със свидетелството си не ставаш ли и ти като Божия Син? Защото Той каза на Апостолите Си:
“И ще бъдете свидетели за Мене…”
Този път бухалът размаха гордо крилата си и отново заговори с приятния си глас, като казваше:
“Точно така е, братко мой! Аз наистина съм от Неговите свидетели, които живеят и проповядват като Него!”
Слушах изкусно премерените думи и шума от размахващите се крила, но този път не погледнах отново към очите му, а към сърцето си. И вътре, в дълбокото на сърцето си, разбрах, че бухалът ме лъжеше. Нещо повече – собственият ми дух държеше здраво тоягата на моя Небесен Пастир и тази бе единствената причина да не приема думите на бухала за чиста монета. Затова отново казах на бухала:
“Извади библията си и ми прочети от свидетелствата на Исус! Прочети ми къде Той каза да купя думите Му и да приемам за Негови такива, които продават свидетелствата си…”
Думите излязоха от устата ми, като светъл лъч, който се раздвои, като се забиваше в двете огромни очи на бухала. Тогава птицата на нощта изкрещя страшно, а от ведрия му глас нямаше и следа. И като надвеси над сърцето ми разперените си крила вече се опитваше да одраска лицето ми с ноктите си. Но точно тогава една огромна Сила се надигна вътре в мен. И Господ Исус, излизайки от собствения ми дух, застана пред бухала. А след това, като вдигна искрящия Си огнен Меч, отсече първом едното му крило, а после другото. Накрая го обезглави пред очите ми, тъй че птицата рухна мъртва на земята. Миг след мощното Си действие Той отново се обърна към мен, като ми казваше:
“Нали ти казах, че ще бъда с теб? Нали ти казах, че злото няма да има власт над сърцето ти? Но ето, за свидетелство на всичките Ми братя и сестри, Ми кажи:
Каква беше силата на бухала? В какво той беше най-успешен?”
“Господи мой! Бухалът имаше твърде хипнотизиращи очи. Очи, които са способни да заблудят всеки, който живее на земята и има земни мисли. Но въпреки силата в очите си и преправения си глас, той не можеше да избяга от духа на света и това го издаде. Защото този бухал предложи свидетелството си срещу пари, решил, че и този път е попаднал на земен човек, който няма никаква вътрешна опозиция да плаща с пари за каквото и да било. Но ето, че когато го заставих да ми посочи Твоите думи, та да разбера, че е Твой свидетел, то тогава измамата му се освети и той показа цялата мерзост на бесовския си образ…”
“А крилата му? Какви бяха крилата на този бухал?”
“Господи мой! При всяко заговаряне бухалът разтваряше крилата си, сякаш, че именно чрез тях черпеше от бесовската мъдрост на дявола. Но ето, че Ти ги посече с Меча Си…”
“А какво посякох Аз с Меча Си? Не посякох ли онази Лакомия, с която тази демонична птица искаше пари за свидетелството си? И не посякох ли онази Похот в бухала, с която той явно показа, че люби света и всичко, що е в света, а не Господа и всичко, що е Господно? Сега разбираш ли какви са крилата на бухала?”
“Да, Исусе! Това са Лакомията и Похотта!”
“А кой от Моите Апостоли ви предупреди в посланието си да бягате от бухалите? Не беше ли това Апостол Петър? Не написа ли той на всички ви, като каза:
“Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули. От лакомство те ще ви мамят с престорени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя, и тяхното погубление не дреме…” (II Петрово 2:1-3)
Не бяха ли престорени думите на бухала към сърцето ти? И не са ли напълнили бухалите цялата тази кула с хипнотизиращите и измамни погледи на очите си? Разбират ли тогава Моите, че този бухал е въплъщение на онези сатанински служители, чрез които сам Сатана се преправя на светъл ангел? Разбират ли Моите, че ето такива са всичките фалшиви пророци на тъмнината? Те са силни да хипнотизират, защото са овладели перфектно буквата на Свещеното Писание. Но всеки от човеците, които пребъдват с вярата си в Сион, ще разберат, че такъв бухал има буквата, но няма Духа. Ето, устата Господни се отварят, за да ви дадат най-съкрушителното знание против всичките бухали на мерзостта:
Святият Дух е Този, Който дава, докато буквата е тази, която се продава!
Човеците, уловени от Святия Дух, ще дават, понеже Небесният им Баща даде Сина Си за Спасение и Вечен Живот! Човеците, уловени от буквата, ще продават, понеже и буквата и хартията остават всякога долу – в омразния и продажен свят на Луцифер! Човеци, уловени от Святия Дух, ще свидетелстват за Сина така, както Синът свидетелства чрез тях! Човеци, уловени от буквата, ще свидетелстват за буквата с търговията на дявола, понеже търговията му свидетелства на буквата!
И понеже всички вие вече живеете в края на времето, то и затова няма нито време, нито място за промяна в осквернените умове на фалшивите пророци. И те никога няма да престанат да размахват крилата си, да трупат печалбите си и да работят за кулата на мерзостта. Понеже тя е, която ги храни и облича! Тя е, която им даде наградите в този живот! Тя е, която плаща щедро на всеки, който дръзва да продава Господа! Защото такъв, като има измамните криле на Лакомията и Похотта, ще работи пред Луцифер, та да положи тези криле и в останалите, които успее да поквари! За да се изпълни ненарушимото Слово на Отца Ми против всичките лакоми и похотливи, които един ден ще гледат рухването на кулата си и воят им ще пронизва земята с думите на “Откровението”:
“Горко, горко, граде велики, облечен във висон, багреница и червено и украсен със злато, със скъпоценни камъни и с бисери; защото в един час запустя толкова богатство! И всеки корабоначалник, всеки пътник по море, моряците и всички, които се препитават от морето, застанаха отдалеч, и викаха като гледаха дима от неговото изгаряне, казвайки: Кой град приличаше на великия град? И посипаха пръст на главите си и викаха с плач и жалеене, като думаха: Горко, горко на великия град, в който всички, които имаха кораби по морето, се обогатиха от скъпоценностите му; защото в един час запустя! Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него…” (Откровение 18:15-20)
И ето, заповядвам на всички Мои:
Веселете се с неизказана и преславна радост, поради рухването на Вавилон! И радвайте се, когато днес бухалите простират ноктите си и надигат воя си против вашите искрени сърца! Защото съдът, с който бухалите днес ви съдят, Аз ще превърна в огнен Меч, държан от ръката Ми! И както посякох главата на бухала във видението, което дадох на слугата Си, така ще посека всички, които забравиха, че очите са светило на Тялото Ми! И като приеха тъмнината да им бъде светлина, отвориха широко съблазнените си и измамени очи, та да мамят и убиват! Не се страхувайте от тях! И не бойте се! Защото родът на проклетите няма власт над рода на блажените!”
След тези последни думи Господ хвана ръката ми и само след миг двамата с Него отново наблюдавахме входовете на Вавилонската кула. А Исус ми каза:
“А сега иди пълен със Силата на Святия Ми Дух и се приближи до кукумявките. За да видиш как ще реагират на приближаването ти…”
Останал все още много развълнуван от видението с бухала, аз тръгнах към кукумявките. Колкото повече ги приближавах, толкова повече погнуса изпълваше сърцето ми. Защото самите демонични птици стоящи пред тъмните входове на Вавилонската кула, навеждаха главите си и кълвяха с клюновете си червеи, пълзящи в изобилие край тях. Ето, че една от тях забеляза присъствието ми. И като размаха крилата си, отвори клюна си, тъй че само след миг ушите ми чуваха едно пронизително и ужасно виене. А останалите кукумявки, забелязали какво прави другарката им, също се включиха в демоничния вой…
Братко мой! Не пожелавам никому, да чуе онзи вой на кукумявки, който пронизваше слуха и сърцето ми в онзи миг. Това бе твърде гадно и отвратително виене, заредено със страх и напрежение. Въпреки увереността ми, че Исус е до мен и ми дава самото видение, въпреки мощната защита от Святия Дух, аз за нищо на света не исках да стоя пред онези порти. Защото демоничните птици, не можещи да сторят нищо повече против сърцето ми, налетяха над мен в кръг и виенето им стана твърде страшно. Исках или не, сърцето ми се свиваше, сякаш, че самият вой на мерзостните птици бе оприличен на остриета, които ме бодяха. Затова протегнах ръка към Господ, като Го призовах да разпъди проклетите птици. А Той, като протегна напред ръката Си, направи да дочуя Гласа Му в сърцето си. И Самият Глас Господен ми казваше:
“Погледни в духа си! Защото там имаш съвършено оръжие против птиците на мерзостта. Вземи го и го употреби против кукумявките!”
С огромно усилие, превъзмогвайки над демоничния вой, аз погледнах навътре към себе си. И ето, че наистина в духа ми имаше едно прекрасно оръжие. И това беше Мечът Господен… В този миг разбрах, че на воя на кукумявките трябва да противопоставя остротата на Меча. Затова, като го хванах в ръката си, започнах да го въртя против самите птици. И ето, че от Божието оръжие излезе Светлина, която поразяваше всяка от птиците в мига, когато докоснеше някое от крилата й. Така всички онези птици падаха бездиханни на самата земя. А тогава Исус се приближи към мен, като ми каза:
“Сега разбра ли, че не можеш да стоиш пасивен срещу тези демонични птици? Защото те ще продължават воя си дотогава, докато не усетят острото на Меча. Знаеш ли колко Божии човеци са отпадали от воя на кукумявките, понеже не са въртели достатъчно Меча? Или знаеш ли колко много човеци задържа този вой зад портите на Вавилонската кула?”
Слушах Исус, а сърцето ми постепенно възвръщаше увереността и силата си. Тогава разбрах и самото видение от Господа. Затова Му казах:
“Боже мой! Чак сега разбирам, че тези кукумявки бяха слугите на Езавел. Защото слушайки думите Ти се сещам и за пророк Илия, който се утесни от вика на кукумявката и избяга в пустинята. Ако неговият меч беше отсякъл и главата на Езавел, то такова утеснение нямаше да има…”
Исус се усмихна и погали главата ми, като каза:
“Точно така е! И именно затова ти трябваше да развъртиш Меча. Защото чародейството е пронизителен и ужасен вой, който довежда сърцата до страх и утеснение. И то е онази сила, с която Луцифер задържа под властта на Вавилон всичките народи.
Иди тогава и кажи на всички Мои чеда, че крилата на всяка кукумявка са Прокобяването и Чародейството. И когато искате да разпознаете подобни птици на мерзостта край вас, то тогава непременно трябва да си спомните за случилото се с Павел. Защото сега ще дам на сърцето ти видението с онази кукумявка, която дни наред смущаваше Моя Апостол. И той чак накрая се сети, че трябва да развърти Меча си против нея. За да разберат всички Мои до какво води всяко викане и всеки крясък. Защото именно в това – да викаш и крещиш – се отварят вратите за действието на тези птици…”
Така Господ се приближи до мен, като докосна главата ми, тъй че видението с Вавилонската кула се прекрати. А на негово място дойде ново видение от Исус. И в пълно съгласие с Господните думи очите ми вече виждаха Апостол Павел и съработника му Сила. Те вървяха по тесен градски път, край който се издигаха каменни къщи. А зад самите Божии пратеници аз видях жена, която бе обсебена от кукумявка. Самата жена подскачаше зад Павел и Сила, а демонът в нея развяваше крилата си. И ето, че до ушите ми достигна пронизителен вой от самата кукумявка. Този вой имаше ефект и върху другите човеци от видението. Защото жителите на малкото градче, слушайки воя на кукумявката, бързаха да се приберат в къщите си и да залостят вратите си. Други за миг поглеждаха през прозорците си към подскачащата, в която демонът размахваше крилата си, а след това дръпваха пердетата си и скриваха главите си. Гледайки на всичко това сърцето ми се смути. Защото нещо в самото видение не се връзваше. От една страна – в това градче идваха пратеници на Бога, пълни със Силата и Огъня на Святия Дух, а от друга – човеците биваха изплашени от кукумявката. Затова, като посочих самата жена на Исус, Го запитах:
“Господи мой! Какво става? Защо човеците не отиват при Павел и Сила, но са смутени от самата кукумявка?”
А Исус ми отговори:
“Нека те заведа близо при обсебената жена, та да видиш с какви думи я подбужда демонът…”
Така Господ ме приближи в самото видение, тъй че бях само на метър от жената. И аз ясно видях, че кукумявката напълно беше обсебила сърцето й. И като размахваше крилата си вътре в нея, я караше да крещи зад Павел и Сила:
“Тия човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение…” (Деяния 16:17)
Гледах и недоумявах. Защото думите на жената бяха истина, която не привличаше, но плашеше хората. И ако и Павел и Сила да стояха на Пътя Христос, пак човеците предпочитаха да стоят край Пътя. И аз, като я посочих на Исус, изумен казах:
“Господи мой! Явно съм чел твърде бегло тази история в Деянията. Сега недоумявам. Защото Павел и Сила са Твоите огнени служители, изпратени от Теб да доведат мнозина на Пътя, Който Си Ти. А въпреки, че тази жена крещи истински думи, то поради воят й човеците се крият и не искат да дойдат на Пътя…”
Исус ме погледна с особен поглед. А после ми каза:
“Стефане! Ако можеш да приемеш това, то приеми, че именно кукумявките са плашилата на Господния Път. Тяхната мисия пред Сатана е да прокобяват и чародействат, сиреч да говорят думи, които са истински, но които никога не са придружавани от потвърждението на Святия Дух. Понеже, кажи Ми, би ли крещял за Мене пред човеците? Би ли викал като ненормален, само и само да привлечеш някого? Та кой тогава ще дойде на Пътя, по Който ходиш? Най-малкото, виж записаното за Павел и Сила. Къде отиваха те, когато ги срещна обладаната от кукумявката?”
“Исусе! Те отиваха към молитвеното място…”
“А не са ли прокобяващите и чародеите извратени молители на Луцифер? Най-малкото, този висок глас на кукумявката може ли да привлича към Спасение? Не казва ли Словото Ми, че:
“Който става рано и благославя ближния си с висок глас, ще се счете като че го кълне…” (Притчи 27:14)
Какво бе благовестието, което ви заповядах да проповядвате? Не беше ли то такова, щото човеците да виждат добрите ви дела, а не да запушват ушите си от силното ви викане? Не трябваше ли Любовта сама да говори за себе си в сърцето на онзи, комуто е благовестено, а вие тихо и смирено да Ми отдавате Славата?
Сега разбираш ли, че тази кукумявка наистина докарваше печалба на господарите си, според писаното? Защото няма по-голяма печалба за дявола от тази да се гонят човеци от Моя Път чрез прокобяване и чародейство! Защото Моите очи видяха мнозина кукумявки, до които достигна пророческото слово чрез слугата Ми! И те, като надигнаха високите си крясъци, отблъснаха мнозина човеци от Пророческия Ми Дух. Но не знаят ли такива амбицирани кукумявки, че Аз непременно ще им въздам? Не знаят ли такива слугини на Езавел, че непременно ще бъдат тръшнати на болно легло? Не знаят ли, че безкрайното им молитстване никак няма да ги ползва? Защото са крещели, когато е трябвало да бъдат тихи, и са шепнели, когато е трябвало да ридаят…
И ето, предупреждавам всички Мои:
Днес мнозина имат вид на благочестие, но са отречени от силата му. Днес мнозина викат и се молят силно и така се надяват, че ще спечелят сърцата на човеците, без дори да разбират, че са станали плашила на Господния Път. Но Аз заявявам на всички ви, че нито една молитва на кукумявки и нито едно викане на обсебени няма да премине през облаците на Вавилон та да стигне до Сион. Затова нека всеки от вас изпитва духа на онези, които викат.
Защото има рикаене с Духа, но има и крещене без Духа!
Има тихо говорене с Духа и шепотничество без Духа!
А онази Вавилонска кула, която показах на слугата Си, и онези птици от свърталището на мерзостта, които разкрих на духа му, са твърде шумни, за да не ги забележите. Защото крясъците им се чуват надалеч и плясъкът на крилата им се отразява от всички медии.
Ето, разкрих ви свърталището на мерзостта!
Оня, който е разумен, непременно ще избяга от него! За да пребъдва в Небесните места сред Моите птици! Като чист и бял гълъб – в Любов и Истина! Като смирен и мъдър орел – до Господа на Славата! Като незлобиво и кротко врабче – под Покрива на Всевишния! Като ходатай и жертвена гургулица – под Сянката на Всемогъщия! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”