СВЪРТАЛИЩЕТО НА МЕРЗОСТТА – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С ЯСТРЕБА НА МЕРЗОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Започвам тази глава след една продължителна агония от натиск върху душата ми, продължила седмици. Понеже и да исках, никак не можех да продължа писането на самата книга. Защото пред очите на сърцето ми беше застанал дух, който имаше твърде голяма сила. Под натиска на този дух аз усетих такова силно отчаяние и ужас, щото вече бях решил в сърцето си, че Господ се е отказал да ми говори. Виждах всичкото несъвършенство на живота си и то ме обвиняваше и заставаше между мен и Господ. Виждах всичките си слабости и в този миг знаех, че съм твърде недостоен за делото, което ми е възложено от Исус. Но тогава, в самия мрак, обзел душата ми, Господ отново се яви до мен и ме озари, като ми казваше:
“Сега сърцето ти е възправено срещу хищните птици на Луцифер. Защото това са ястребите. А те са твърде силни и ужасни в проявленията си. Затова ефектът от тяхната сила дойде над душата ти, като стихия от Злото. И не е възможно да осветяваш най-хищните измежду демоните на Луцифер, а душата ти да пребъдва в покой и радост…”
Не знаех какво да кажа на моя Господ. Чувствах, че съм твърде грешен и недостоен, за да Му отговоря. Но в светлите зеници на Господа блестеше такава Благост и на Лицето Му грееше такова опрощение, щото усетих душата си, като повторно съживена. Затова тихо казах на Исус:
“Исусе! Не зная срещу какво Си ме възправил, но Те моля да имаш Милост над мен. Защото излязох неподготвен срещу тези демони…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това каза:
“Не си първият, който е бил атакуван от ястреби. И в никакъв случай няма да си последният. Но за насърчение на сърцето ти, сега ще ти покажа видение с един Божий слуга, който успя да превъзмогне на атаката на хищните птици…”
След последните Си думи Исус докосна с ръката Си главата ми, тъй че само след миг аз вече бях във видението, което Той ми даваше. И ето, че пред очите си аз виждах Божият човек Авраам. Той стоеше коленичил пред Светлината, която озаряваше сърцето му. И в самата Светлина започна да му говори Гласът на Всемогъщия Отец, Който казваше на слугата Си:
“Аз съм Господ, Който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя…” (Битие 15:7)
А тогава Авраам попита Отца:
“Господи Йеова, по какво ще позная, че ще я наследя?”
А Отец отново му каза:
“Вземи Ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче…” (Битие 15:9)
Ето, че Отец се оттегли в самото видение, а Авраам побърза да изпълни Божията заповед. И като намери приноси за Господ, започна да ги подготвя. Така той разсече юницата, козата и овена, но самите птици не разсече. Докато гледах на самото видение, Исус ме попита:
“Как разбираш онова, което стори Божият човек Авраам? Защо той, приготвяйки приносите си пред Отца, разсече юницата, козата и овена, а птиците не пожела да разсече? Какво бяха тук юницата, козата и овена? И какво олицетворяваха гургулицата и гълъбчето?”
Гледах във видението на Авраам и приносите му. И ето, че дълбоко в сърцето ми просия. Защото Святият Дух вече пълнеше устата ми, тъй че казвах на Исус:
“Господи мой! Юницата непременно е онази Благодат от Отца, Която ражда юнците, приготвени за жертва пред Божия Свят Олтар. Ето защо тя трябваше да бъде посечена. Козата е онази съпротива на дявола, която ражда козите, които Ти непременно ще отхвърлиш при Твоето пришествие. Ето защо и тя трябва да бъде посечена, като възмездие от Отца. А колкото до Овенът, то това е преобраз на Теб, Господи. И Той също трябваше да стане жертва в приноса на Авраам, за да се сбъдне писаното, че Отец изяви предварително благовестието на слугата Си, според както е писано:
“…и писанието като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: “В тебе ще се благословят всичките народи”. Така щото тия, които имат вяра се благославят с вярващия Авраам…” (Галатяни 3:8-9)
А колкото до това, че юницата, козата и овенът бяха все тригодишни, то това е иносказание за бъдните поколения. За да търсим тази юница именно в последните три години от Твоя Живот на земята. Времето от Йордан до Голгота. Защото в това време станаха явни, както юницата, която ражда жертвени юнци, каквито станаха Твоите Апостоли, така и козата, която раждаше Твоите гонители и ненавистници, каквито бяха фарисеите и книжниците. И най-вече в тези три години стана явен Овенът, Който беше заклан за греховете ни…”
Исус погали главата ми, като каза:
“Тези думи не са твои, но на Святият Дух, Който изпълва сърцето ти. Но ти сега виж гургулицата и гълъбчето. Защото Авраам ги принесе, без да ги разсече. И Ми кажи – защо Божият човек нямаше мир да разсече гургулицата и гълъбчето. Какво го спираше, та да постъпи с тях така, както направи с другите приноси…”
Слушах Господа, а Святият Дух твърде много се развълнува в сърцето ми. И затова Му казах:
“Господи мой! Да простре ли Божият човек острието на ножа против Онзи Бял Гълъб, Който кацна и на Твоите рамена при Йордан? И да погуби ли Авраам онази гургулица, която с пеенето си изкупва пленниците на тъмнината? Не, Исусе! Тези птици не можеха да бъдат разсечени, понеже те въплъщаваха вярата и полета на Божия човек Авраам…”
“Виж тогава какво ще се случи в самото видение. Защото това е иносказание за всички Мои, които биха давали приносите Си на Отца Ми…”
След думите на Исус пред очите ми стана знамение. Защото докато Авраам вдигаше ръцете си и благославяше Отца, от небето се стрелнаха ята от ястреби. И като налетяха над жертвените приноси, поискаха да ги завлекат с ноктите и клюновете си. Но тогава Авраам развъртя тоягата си, като викаше:
“Назад, нечестиви от тъмнината! Махнете се, проклети и алчни! Аз няма да ви дам ни косъм от приносите си и ни капчица от кръвта им…”
Вярата на Божия човек беше толкова силна, щото ни един от ястребите не успя да докосне ни един от приносите. И Исус, сочейки ми Божия човек, ме попита:
“Как мислиш, Стефане? Не е ли Авраам достоен за подражание? Не е ли вярата му по-силна от демоните на Користолюбието и Грабителството? Защото, ето това са ястребите! Това са демоните, пратени от Нимрод, които лично се направляват от духа на грабителя Амалик. И какво се опитваха да сторят тези демони с приносите на Авраам?”
“Исусе! Тези демони се опитваха да опорочат приносите на Авраам! Те искаха да вкарат в Авраамовото сърце корист, тъй че любовта към Отца да бъде изместена от любовта към земни блага и богатства. Те искаха Авраам да посвети приносите си в името на собственото си благополучие и просперитет, но Авраам ги разпъди…”
Исус слушаше твърде внимателно думите ми. А след това със скръб в Гласа Си продължи да ми говори, като казваше:
“А дали всички днес имате тази вяра на Авраам? Дали всички сте готови да претърпите на гонението така, както го претърпя той? Защото след победата си над ястребите, Авраам озвери до такава степен Луцифер, щото херувимът сам се приближи до Божия слуга, за да се изпълни писаното:
“А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас като страшен мрак го обзе…” (Битие 15:12)
Колко от Моите чеда днес са готови да се възпротивят на цялата власт на тъмнината? Или колко от днешните биха разгонили ястребите, след като никога не са разбрали, че крилата на тези хищни птици са Користолюбието и Грабителството?
Но, ето, Стефане! Сега ще те заведа в още едно видение. За да видиш как същите тези ястреби нападнаха сърцето на човек от новозаветното време…”
След последните думи на Исус видението от живота на Авраам се прекрати. Тогава пред сърцето ми се появи друго видение. Аз виждах Христовите Апостоли Петър и Йоан, съвършено изпълнени от Божията Светлина. Всред тях имаше стотици човеци, паднали на коленете си и вдигнали облените си от сълзи лица към Небето. А Апостолите, като минаваха край тях, полагаха ръцете си върху главите им, тъй че Светлината на Святия Дух влизаше в сърцата на хората и те мигом биваха преобразявани, а в духовете им заблестяваха крилата на Белия Гълъб. Това беше твърде прекрасно видение – едно от най-чистите и най-благословените в живота ми. Защото, да гледаш как Небесната Светлина напълва сърцата и в човеците настъпва чудото на новорождението – по-прекрасно от това ние не бихме могли и да мечтаем. Но колкото и прекрасно да беше самото видение, пак в него щеше да се яви мерзостта и лукавството на дявола. Защото там, над самото божествено присъствие, протичащо в Апостолите, долетяха ястреби и започнаха да кръжат отгоре. А тогава Исус ми каза:
“Виж сега един, в когото не живее вярата на Авраам. Защото не друг, но собственото му сърце извика ястребите на мерзостта…”
И действително, според Господните думи, аз видях човек, чието сърце не беше озарено от Светлината на Духа. Очите на този човек бяха твърде лъстиви и начинът, по който той наблюдаваше как Петър и Йоан полагаха ръце върху главите на човеците, беше твърде обезпокоителен. Така знамението на тъмнината никак не закъсня. Защото един от ястребите се стрелна към този човек. И като влезе с учудваща бързина и без всякаква опозиция в него, побърза да разтвори крилата си. А Исус моментално реагира, като ми каза:
“Нека да се приближим в самото видение. За да видиш как ястребът на Луцифер ще поквари сърцето на Симон…”
Така аз и Господ вече бяхме до самия Симон. Демонът не просто размахваше крилата си, но държеше сърцето на Симон и се опитваше да го поквари с дъха си, който излезе като шептене, с което демонът му казваше:
“Не е ли прекрасна идеята да спечеля с Този Свят Дух? Преди печелех от магии и това беше зло. Но сега мога да печеля от Спасението на душите. И ако някога печелех доволно от магии, то с Този Свят Дух непременно ще печеля многократно повече. Защото книгите с магиите вече се горят, като отвратителни. А със Свещеното Писание печалбата тепърва предстои…”
Братко мой! Едва ли имаше по-гадна и ужасна гледка от тази – да гледаш как човешкото сърце се отваря за измамите на демонични ястреби. Защото от една страна Симон се отричаше от магиите и признаваше провалът им в спора с Евангелието. Но от друга – той беше решил, че Този Свят Дух непременно е като гълъб за продан. Толкова изкусна и ужасна измама аз никога не бях виждал. И затова с потресен поглед се обърнах към Господа, като Му казах:
“Исусе! Ти Си ми показвал много мерзости, но като тази никога не съм виждал. Защото този ястреб действа в сърцето на Симон с твърде силна бесовска мъдрост…”
Очите на Исус бяха твърде дълбоки, за да издържа погледа им. И Той, като ме докосна с ръката Си, ми каза:
“Можеш ли да си спомниш думите на Моя Небесен Отец, отправени към слугата Му Йов? Можеш ли да проумееш защо Отец Ми пита слугата Си с думите:
“Чрез твоята ли мъдрост лети нагоре ястребът, и простира крилата си към юг?” (Йов 39:26)
А отговорът на Божиите въпроси би дал оня, който знае какви са крилата на този силен и изкусителен демон. Защото това са крила от Користолюбие и Грабителство. Крила, които са изработени от извратената мъдрост на Сатана. Затова виж във видението как Симон ще полети с крилата на ястреба нагоре, а след това ще ги простре към юг…”
В пълно съгласие с думите на Исус аз виждах как обсебеният Симон се приближи към Христовите Апостоли. И като бръкна в мантията си и извади в ръката си кожена кесия, поднесе я пред лицето на Петър, казвайки му:
“Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Святия Дух…” (Деяния 8:19)
И ето, че Исус отново ми проговори, като казваше:
“Как намираш подобно желание? Угодно ли е пред Лицето на Отца Ми човеците да получават Силата на Святия Дух и да стават кръстители по Съвършената Му Воля…”
Понечих да посоча към кесията в ръцете на Симон, но Исус ме спря и отново каза:
“Аз също виждам кесията. Но сега те питам не за кесията, а за думите. Добри ли са тези думи? Угодни ли са на Бога?”
Трябваше да призная пред Исус, че думите на Симон наистина бяха угодни на Бога. И затова Му казах:
“Исусе! Тези думи наистина са угодни. Защото с думите си Симон иска от Апостолите да получи дарбата ръкополагане…”
“Виж тогава, че именно това е първата половина от писаното за ястреба. Защото той наистина в първия момент простира крилата си нагоре. Но едновременно с първия момент, ястребът прибавя и вторият момент – когато се стрелва към юг. А какво е югът?”
“Господи мой! Това е властта на ада. Защото северът сочи нагоре, към поднебесните места на Вавилон, докато Югът сочи надолу…”
“Виж тогава кесията в ръцете на Симон. Защото именно с нея той пожела да купи Святия Дух. И не просто да Го купи, но и да Го продаде… Сега разбираш ли къде е силен ястребът?”
“Да, Исусе! Сега разбрах, че ястребът действа в онези, които с думите си се приближават към Бога, но с делата си се отричат от Него, тъй че веднъж тази сатанинска птица се издига нагоре, а след това крилата й се стрелват към ада. Защото този Симон беше сребролюбец, който с устата си искаше дарбата на Святия Дух, а с ръцете си той вече Го купуваше и продаваше…”
Исус ме погледна с утвърдителен поглед заради отговора ми, а след това отново добави:
“Сега виж и отговора на Апостола Ми Петър. Защото, за разлика от Симон, в чието сърце живееше ястреб, в сърцето на Моя слуга царуваше Белият Гълъб…”
Отново гледах към видението. И ето, че лицето на Христовият Апостол се промени и стана твърде гневно. И той, като вдигна ръката си и блъсна кесията на Симон, рече му:
“Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти; понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда…” (Деяния 8:20-23)
Гледах превъзходния Апостол и слушах с благоговение и страх думите му. Но колкото по-велика и достойна беше гледката, толкова по-голяма стана мъката в сърцето ми, когато обърнах погледа си към днешните реалности. Затова, като паднах в нозете на Господа, Го запитах:
“А днешните, Господи мой? Имат ли те вярата да се възпротивят на ястреба? Имат ли ревността да опазят Белия Гълъб и да не Го посекат с изповедите на устата си и с делата на ръцете си?”
В отговор на въпроса ми Лицето на моя Господ стана страшно и от очите Му заизлизаха огнени пламъци. И Той ми каза:
“Аз, твоят Господ Исус Христос, Разпнатият и Възкръсналият, Възнесеният и Царуващият в Сион, днес те изпращам всред най-проклетите и най-извратени човеци от създанието на света. Защото грехът им многократно превишава стореното от Симон магьосника. Те отдавна са станали по-покварени магьосници от него. Защото ястребите не просто нападат на сърцата им, но царуват в тях със самочувствието на бели гълъби. Защото никога в историята на Моята Църква Святият Дух не е бил така продаван и похулен, както в това последно време.
Никога в историята на Моята Църква Храмът не е бил по-пълен с грабители и търговци!
Никога в историята на Моята Църква ястребите не са се рояли с такава бързина. Защото днешните без чувство на всякакъв срам и вина продават Свещеното Ми Писание. Без чувство на всякакъв срам и вина искат куп пари за проповедите си и скъпи хотели за гостуванията си. Без чувство на всякакъв срам и вина превърнаха Евангелието Ми в бизнес, който ще ги завлече дълбоко на юг. И колкото по-високо се издигнат на крилата на мерзостта с ястребите в сърцата си, толкова по-жестоко ще бъдат запокитени от Божия гняв в най-долните дълбочини на рова. А на Моите, които с трепет и страх изковават Спасението си, казвам:
Отречете се в сърцата си от Користолюбието и Грабителството!
Отречете се от хищните птици, които нападат приносите на устата ви и жертвите на ръцете ви!
Погледнете на крилата на Белия Гълъб, защото са крила от Истина и Любов! Погледнете на крилата на Гургулицата, защото са крила от Ходатайство и Жертвоготовност! Погледнете на делата на Авраам, защото Авраамовите чеда вършат Авраамовите дела! И всеки, в чието сърце живее вярата на Божия Приятел, непременно ще превъзмогне над ястребите!”

Leave a Reply