СВЪРТАЛИЩЕТО НА МЕРЗОСТТА – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ГАРВАНА НА МЕРЗОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Всеки от нас има период на съзряване и израстване. Период, през който ние се разделяме със заблудите и илюзиите, за да бъдем трезви и разумни. Период, през който вътре в нас става бурна промяна на мисленето ни и на всичките ни критерии. Нещо подобно се случи в моя живот. Защото в последните девет години Божията Благодат работеше в сърцето ми, тъй че написах много книги. Но сега, от позицията на последните, аз вече разбирам, че Исус ми е дал правото да заявя като Апостол Павел:
“Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското…” (I Коринтяни 13:11)
Пиша ти всичко това преди началото на самото видение с гарвана. Защото, ако и да бях писал против орловото лице на падналият херувим Луцифер, пак тогава никак не ми идваше наум, че даже и орелът да е цар над всичките птици, пак той не би свършил всичко сам, ако нямаше подкрепата на онези, над които владее. Защото, без всякакво съмнение, гордостта и превъзнасянето са причината за падението на Луцифер. И именно на него Бог заяви, че ако и да се въздигне като орел, то пак ще бъде свален на земята. Но Истината на нашия Бог се оказа много по-широка и всеобхватна. И веднъж прогледнали в тази Истина, ние ще видим, че в тъмното царство има и други птици, чиито крила са не по-малко олицетворение на дявола, отколкото тези на орела. Защото дяволът е не само лъжец. Той е и крадец. Измежду птиците в свърталището на мерзостта именно гарванът изявява крадливата същност на Божия противник. Затова нека сега пристъпя и към самото видение, което Исус разкри пред сърцето ми. Ето думите, които Господ ми каза, миг преди отново да ме заведе в Своето Живо Евангелие:
“Нека сега сърцето ти да бъде внимателно. За да не изпуснеш нито една подробност от видението, което ще ти покажа. Защото ако лъжецът има силата да подмени Спасението със заблуда, то крадецът може да го открадне така изкусно, тъй че ограбеният дори и да не разбере за кражбата. А в това отношение гарваните на мерзостта са най-успешните демони на лукавия. Те са твърде постоянни и последователни в преследването на целта си и крилата им не намират покой, докато не убият човешките сърца. Виж тогава и самото видение, свързано с гарвана на мерзостта…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, а очите ми отново виждаха картина от Живото Евангелие. И ето, че Господ в този миг не беше до мен, защото Той Самият беше част от видението. Аз виждах как Спасителят ходеше по Собствения Си светъл Път. И сега от рамото на Исус се спускаха изплетените дръжки на пълна торба. Господ бъркаше в нея с ръката Си. И като изваждаше шепата Си, пълна със зърна, ги разхвърляше по Пътя пред Себе Си.
Докато стоях и наблюдавах Исус в сърцето ми дойде подтик от Святия Дух, тъй че да тръгна след Господ и да наблюдавам вършеното от Него. Така аз стъпих с нозете си на Господния Път. И ето, че онези зърна, които Исус беше хвърлял с шепата Си, вече покълнваха из земята и очите ми с радост забелязваха зелените връхчета на пшеничните класове. Но самото ми радостно съзерцание не продължи дълго, защото до ушите ми достигна грозното грачене на гарвани, които долетяха и накацаха встрани от Пътя. Погледнах към птиците и сърцето ми изтръпна от отвращение и погнуса. Защото това, братко мой, не бяха естествени земни гарвани, но демони, изпратени от дявола с определена мисия и цел. Те не смееха да кацнат на Пътя, понеже Светлината и Святостта ги отблъскваха, но наблюдаваха отстрани, сякаш изчакваха своя шанс. А Святият Дух отново подтикна сърцето ми, за да наблюдавам вършеното от Исус. Защото този път Господ отново държеше шепата Си, пълна със зърна. Но когато ги хвърли с ръката Си самите зърна паднаха вън от Пътя. След това Спасителят още няколко пъти хвърляше с шепата Си зърна, но те отново падаха вън от Пътя. И ето, че гарваните реагираха. Защото твърде скоро налетяха на зърната, паднали вън от Пътя. И със силно грачене и размахване на крилата си побързаха да изкълват всичко, до което острите им клюнове намираха достъп. Поисках да извикам към Исус и да Му кажа да не хвърля семената вън от Пътя Си. Но Той, явно усетил впечатлението ми, ме изпревари. И като се обърна и се приближи към мен, ме запита:
“Какво има? Нима не можеш да понесеш онова, което виждаш? Нима искаш всичкото Слово на Отца Ми да докосне всички човеци?”
“Да, Господи мой! Точно това искам. Защото не мога да понеса този тъжен и ужасен край на част от семената…”
Исус помълча известно време, като наблюдаваше пълната Си със зърна шепа. А след това ми каза:
“Ако не можеш да понесеш този ужасен край на част от семената, то значи, че не можеш да понесеш Словото, което Човешкият Син е изговорил на земята. Защото, като гледаш на това видение, можеш ли да Ми кажеш коя от притчите Ми оживя пред сърцето ти?”
“Исусе! Това, несъмнено, е притчата за Сеяча и семената…”
“Спомни си тогава началото на самата притча, момчето Ми! Спомни си писаното:
“Ето, сеячът излезе да сее; и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха…” (Матея 13:3-4)
Как мислиш тогава? Аз ли умишлено хвърлих зърната Си край Пътя или те умишлено Ми се възпротивиха и се отдалечиха? И ако Господ твоят Бог е Пътят, Истината и Животът, то да кажеш ли, че Той би посял Словото Си вън от Пътя, Истината и Живота?”
“Не, Исусе! Не бих могъл да кажа такова нещо. Но е факт, че както в Словото Ти, така и във видението, което ми даваш, много зърна изпаднаха вън от Пътя. А аз не зная как да си обясня това…”
Слушайки думите ми Исус посочи гарваните, които вече изкълваваха последните зърна. А след това ми каза:
“Аз ще направя това видение много по-разтърсващо за теб. И ти непременно ще разбереш защо част от зърната попадат вън от Пътя. Защото ако зърната са Моето Слово, то това Слово непременно е попадало в човешки сърца, за да произрасти в спасителна вяра…”
След тези думи Исус просто простря ръката Си върху Собствения Си Път. И ето, че всяко от зърната, хвърлени от ръката Му, мигом се преобрази в човек. Ако малцина от човеците бяха на Пътя, то мнозината от човеците стояха край Пътя. А тогава Господ ми посочи стоящите край Пътя, като ми каза:
“Иди при тях и се опитай да ги доведеш на Пътя Ми!”
Погледнах с безпокойство към човеците, вън от Пътя, и сърцето ми се сви. Защото никак не можех да забравя, че зърната край Пътя, които Исус преобрази в човеци, вече веднъж бяха погълнати от острите клюнове на гарваните. Но въпреки това призовах цялата Сила на Святия Дух и отидох при самите човеци, та дано бих ги върнал на Пътя. Така аз вече се приближавах към двама от тях. И като отворих устата си, им казах:
“Благовестявам ви изричната заповед на моя Господ Исус. Защото Той пося Словото Си в сърцата ви, за да тръгнете по Неговия Път. Но ето, сам Господ ми показа, че вие сте излезли от Пътя Му и така Словото Му не може да ви ползва. Затова ви моля:
Покайте се и се възвърнете към първата си любов! Спомнете си за Оня, Който веднъж вече ви изкупи с Кръвта Си! Защото, ето, Той ви очаква на Пътя Си…”
Думите ми имаха ефект, но не този, който очаквах аз. Защото двамата човеци прихнаха да се смеят, а смехът им излезе от гърлата им, като зловещо грачене на гарвани. И единият ми каза:
“Кой си ти бе? И откъде се пръкват такива благовестители като тебе? Ти ли си тръгнал да ми благовестяваш за Исус и за Пътя Му? Така, като ни гледаш нас, за много изгубени ли ни имаш?”
В пълна подкрепа на думите на първия, вторият вдигна малко куфарче в ръката си. И като го размахваше пред очите ми, каза:
“Не ме карай да ти изваждам свидетелството си по богословие, но по-скоро ти ни покажи твоето, та да те разберем на какъв дух си…”
Чувствах не просто пропаст, но хиляди километри от разделение между мен и човеците. И затова, като сложих ръка на сърцето си, им казах:
“Свидетелството ми е тук, вътре. То е Дух и не може да се види. То може само да се повярва или да се отхвърли. Затова още веднъж ви моля:
Покорете се на Божието Слово, което може да спаси душите ви…”
Думите ми отново имаха обратен ефект. Защото гарванът в първия човек разтвори крилата си. А човекът, като вдигна ръка над самата ми глава, сякаш да ме удари, изкрещя:
“Глупак! Такива като теб явно излизат от лудницата. Махай се отпред очите ми и не се опитвай да бъркаш с мръсни пръсти в сърцето ми…”
А вторият, при когото гарванът също разтвори крилата си, допълни към думите на приятеля си:
“Ние такива като тебе ги знаем. Ти дори на една литургия не си отишъл, но затова пък имаш твърде голяма уста. Затова стой далеч от нас, понеже се гнусим от фанатици…”
След последните си думи човеците прихнаха да се смеят и сърцето ми отново усети самото грачене на гарваните. Аз вече знаех, че не беше възможна никаква духовна връзка между мен и самите човеци. И затова, като се върнах при Исус, Му казах:
“Господи! Не е възможно да ги върна на Пътя. Защото гарваните са вътре в тях и никак не желаят да ги напуснат…”
А Исус ми отговори:
“Виж и проумей що значат думите Ми. Защото, ето, Святият Дух, Който се изля от Небето за Моите, може да действа само на Пътя Ми. И когато Словото Ми попадне в сърце, което стои на Пътя, то тогава вярата в такова сърце ще роди плодовете си. Но ако някой е имал Словото, стоейки на Пътя, а е свърнал и излязъл край Пътя, то тогава такъв непременно се е отправил към свърталището на мерзостта. Защото Святият Дух се е вдигнал от такова сърце, тъй че Словото Ми повече не може никак да го ползва. И онези крадливи птици край Пътя влизат в сърцето, за да го развратят именно чрез Словото, което е изгубило Духа.
А ти знаеш ли що ще рече Словото да изгуби Духа? И изобщо – с какво Семе ви спасява Небесният Отец?”
“Господи мой! Апостол Петър написа ясно за всички ни:
“…тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века]. Защото “Всяка твар е като трева, и всичката й слава като цвят от трева; тревата изсъхва, и цветът – окапва, но Словото Божие трае до века”; и това е словото, което ви е благовестено…” (I Петрово 1:23-25)
И ето, че Исус продължи с въпросите Си, като ме запита:
“Ако нетленното Семе изгуби Духа на Отца, то не става ли тленно? Не се ли превръща тогава Словото Ми от Дух в буква?
Но ето, кажи на всичките Ми братя и сестри най-съдбоносните думи, които ти давам:
Всяко излизане от Моя Път е излизане и от Моя Дух! Онзи, който излезе вън от Пътя Ми, превръща семето Ми от нетленно в тленно! Тогава гарваните на лукавия идват в сърцето му, за да изкълват не Моя Дух, но само и единствено буквата на писаното!
Виж тогава с какви думи Аз разкрих притчата за Сеяча пред учениците Си. И какво им казах?”
“Господи мой! Ти обясни Собствената Си притча, като каза:
“При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя…” (Матея 13:19)
“А кой е оня, който стои край Пътя? Кой е оня, който не разбира Словото на Царството Ми? Кой е оня, който не побира онова, което е от Божия Дух?”
“Исусе! Апостол Павел даде на всички ни отговор на въпроса Ти. Защото той писа в посланието си:
“А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари; което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци. Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва…” (I Коринтяни 2:12-15)
“Става ли ти тогава ясно защо двамата човеци край Пътя се отнесоха така с теб? И можеше ли ти да поясниш духовните неща на плътски и естествени човеци? Не те ли нарече единият “глупак”? И вторият не размаха ли естествената си диплома, дадена му от естествената теология? Но ето, казвам ти, че на Пътя Ми ще останат само онези, които Отец Ми е посочил да останат. И ще се отклонят всички други, които Отец Ми е посочил да се отклонят. Защото тези гарвани на лукавия трябва непременно да размахват крилата си и да кълват с клюновете си. И ако още Моите не знаят какви ще да са крилата на гарваните, то кажи на всички думите Ми:
Крилата на гарвана са развратното мислене и хуленето! Понеже с развратно мислене човеците отпадат от Пътя Ми и с хулене се закрепяват в нечестието си!
Затова нека всички Мои се закрепят още повече в Святостта и Чистотата на Човешкия Син. За да превъзмогнете над гарваните, които винаги ще стоят встрани от Пътя и ще ви съблазняват да Го напуснете. Защото дяволът няма по-голяма радост от тази – да гледа човеци, които са превърнали своя Господ от Дух в буква. Защото тези са плътските, които никога не са искали да надмогнат над егоизма и страстите си. Тези са, които никога не са искали да мислят за горното, но всякога са мислили за земното.
Затова заповядвам на всички Мои:
Спомнете си думите на Апостола Ми Петър! Защото той, гледайки на мнозината плътски, които стоят встрани от Пътя, с плач написа:
“И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля. Защото доволно е миналото време, когато сте живеели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения. Относно това те се и чудят и ви хулят за гдето не тичате с тях (край Пътя) в същата крайност на разврата; но те ще отговарят пред Онзи, Който скоро ще съди живите и мъртвите…” (I Петрово 4:1-5)
Братко мой! Аз те моля да смириш сърцето си и да наведеш главата си, когато на всички нас ни говори Господарят на Славата. Защото не всички от нас са се въоръжили с мисълта да пострадат по плът. А Пътят на Исус е възможно най-голямото страдание за плътта. Защото всеки ден ние умираме на този Път. Всеки ден убиваме на Него егоизма и страстите си. Всеки ден се преборваме със съблазните на света, за да вървим до Исус. И ако някой е стигнал дотам, щото да се присмива на Отеческия призив към покаяние и Святост и едновременно с това е презрял покорността си към Божията Благодат, то тогава над такъв ще дойде съдба, изречена от Божиите уста. Съдба от гарвани. Съдба от най-коварните крадци на мрака. Съдба, за която е записано:
”Окото, което се присмива на баща си, и презира покорност към майка си, гарвани от долината ще го изкълват, и орлови пилци ще го изядат…” (Притчи 30:17)
Моля те, братко мой! Бягай далеч от присмивателите и хулителите! Отдели нозете си от онези събрания, в които се презира Божията Милост и Благост, назначени да ни довеждат до покаяние. Защото Бог не е за подиграване. Ако някой се присмива на слугите Му, пророците, то на Него се е присмял. А такъв непременно ще има за дял острия клюн на гарвана и смолисто черните крила на хуленето и разврата. А сега нека да продължа с видението, свързано с ястреба на мерзостта.

Leave a Reply