КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Съдейки по натиска от ярост и злоба, дошли над душата ми и плътта ми в последните месеци и седмици, аз зная, че Господ вече обяви тотална война на дявола. И онова беззаконно царство, наречено “Вавилон”, вече усеща твърде дълбоките пукнатини в крепостните си стени. Защото идва времето, когато древното слово на Всевишния ще се превърне в яростно замахване от Божията ръка. Замахване, с което Отец завинаги ще прекрати гордеенето на високоумните и големеенето на надменните. Но миг преди яростта Си Отец ще погледне с Благост и Милост към чедата Си. Миг преди въздаянието над Вавилон Той ще им отвори врати за възвръщане и за изкупление. И мнозина ще чуят в сърцата си Гласа от Небето, който вика сред самото царство на мерзостта:
“Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди…” (Откровение 18:4-5)
Аз благодаря на моя Господ Исус, че Той с Всемогъщата Си Десница прибави част от годините ми към този свещен миг преди въздаянието. Аз Му благодаря за това, че Той прибави пророческите книги на служение “Мория” към остротата и блясъка на Собствения Си Меч, излизащ от устата Му. Защото всичко ценно и скъпоценно, което през годините излезе от сърцето ми, бе от Благодатният Дъх на Царя. Дъх, който и този път дойде към мен, за да разпечата пред мен една неподозирано дълбока тайна от Божието Слово. Тайната, свързана с птиците в духовния свят. Тайната на крилата, с чийто размах човек се озовава в местата на Святост или мерзост, на Слава или запустение.
Истина е, че моят Господ няколко пъти ми беше давал откровения и видения, свързани с птици. Така беше при написването на книгата за “Златния орел на Църквата”. Така беше и с написването на книгите за “Примките на Амалик” и “Полетът на Гълъбицата”. Така беше и при по-ранните ми книги, свързани с духовните империи на Злото. Но този път ревността на Исус щеше да покаже пред сърцето ми места, изключително свързани с птици. Не просто самите места, но птиците, за които ние знаем твърде малко или нищо. Затова нека сега ти предам какво беше самото ми посвещение от Господ. Защото Той, като дойде при мен, ми каза:
“Укрепи сърцето си и никак да не се уплашиш от яростта на дявола, която идва към живота ти като прелял поток. Защото, ако Аз те утвърдих като поток на Небето, то непременно против водите на такъв поток ще дойдат и стихиите на Злото. Но вместо това се въоръжи с търпение и твърдост. Защото Небето все още има какво да излее чрез теб на Божиите чеда. Отец Ми, Който е заповядал Святото Си Дело, няма да спре, докато не извърши всичко, което е записал във Вечните Си планове, които са неизменни и ненарушими. Понеже днес е времето, когато Отеческият Глас призовава всичките чеда на Небето да се отделят от блудницата. И това е делото, с което са натоварени Божиите слуги, пророците. Техният живот винаги чертае Изхода и показва на Званите, Избраните и Верните Небесните ориентири на Спасението чрез Вяра. А причината отново да идвам при теб е скрита в готовността, която Моите трябва да придобият за Вечния Живот в Сион. Защото Аз и Отец Ми искаме всичките Си чеда издигнати високо в Небесните места.
Как мислиш тогава? Какво е нужно на човека, за да бъде издигнат високо в Небесните места? Или как някой може да се издигне в Небето?”
“Исусе! Нужна е вяра в Теб!” – отговорих аз, като все още не подозирах колко дълбок ще се окаже въпросът на Господ. Но Той, като чу думите ми, отново продължи да ми говори, като казваше:
“А какво е вярата? Не е ли тя разчупване на всички условности на земното битие? Не е ли тя полетът на човешкия дух над Злото, над греха и над света? Ако Бог е дал на духа тази способност – да лети, то няма ли тогава всеки от вас да притежава крила, с които да се издига нагоре?”
Слушах думите на Господ и дълбоко в сърцето ми се явиха стиховете на пророк Исайя, които съвършено точно потвърждаваха Господните въпроси. Затова Му казах:
“Господи мой! Словото Ти казва, че Божиите верни непременно ще имат полет към Небесните места. Пророк Исайя предупреди за това с думите:
“Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат; но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат…” (Исайя 40:30-31)
“Значи, както се убеждаваш, Бог непременно ще има Своите Небесни птици. Ако пророкът Му Исайя видя част от тях, издигнати като орли, то приеми, че до орлите ще има и гълъби, а до гълъбите – гургулици и врабчета. Но не това е пълнотата, в която сега искам да те заведа. Аз искам да разбереш другото, което остава в тайна, а именно:
Ако Господ твоят Бог има Небесните Си птици, то нима Неговият противник дяволът няма също да има своя тъмна армия от птици? Най-малкото, виж какви са думите на Отеческия Глас от Небето, когато Сам Отец Ми призовава Своите да напуснат Вавилон. Защото Той призова всички Свои да излязат вън от блудницата, като им каза:
“Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди…” (Откровение 18:4-5)
Как мислиш тогава? Ако греховете на Вавилон стигат дори до Небето, тъй че да раздразнят Отца Ми, то няма ли пред Святия Поглед на Всемогъщия да са се явили едни други птици, които не са Неговите?
Защото именно птиците са тези, които се издигат в Небето!
Най-малкото – виж колко точни са думите на Ангела Господен, който, миг преди Гласа на Отца, заявява против Вавилон:
“Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване, и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош…” (Откровение 18:2-3)
Виждаш ли на какво се превръща Вавилон в мига на своето падение?”
“Да, Господи! Той се превръща в жилище на бесовете и в свърталище на всякакъв нечист дух и на всякаква нечиста и омразна птица…”
“Добре тогава! Според както си забелязал падението на Вавилон продължи да размишляваш и Ми кажи:
Ако Вавилон се е превърнал в жилище на бесове и свърталище на нечисти духове, то какво търсят в него птиците? И ако, без съмнение, бесовете и нечистите духове са демоните на лукавия, с които той е мамил и съблазнявал докрай човешкия род, то как си обясняваш всяка нечиста и омразна птица? За земни птици ли говори тук Словото Ми? И те ли са, които са възбудили яростния гняв на Отца Ми?”
Слушах думите на Исус и вече разбирах, че Той ще ме заведе твърде дълбоко в тайните на Словото Си. Затова Му казах:
“Господи мой! Далеч да бъде от Твореца да се противи на земни птици, които Сам Той е създал с ръката Си и се грижи за тях. Далеч да бъде създания без свободна воля да имат нещо против Създателя. Тези птици в свърталището Вавилон са нещо друго. Както орлите в пророчеството на Исайя не са земни орли, но издигнатите сърца на Божиите Верни, така и нечистите и омразни птици, на които Вавилон е станал свърталище, няма да са земни птици, но най-вероятно – сърцата на всички човеци, които са отстъпили от Бога и от Теб…”
Исус се усмихна на думите ми и продължи:
“Не просто “най-вероятно”, момчето Ми, но съвършено точно и вярно. Защото, ето, Аз дойдох при теб, за да разкрия на сърцето ти свърталището на мерзостта, която е Вавилон. Аз дойдох при теб, за да дам на всички Мои дълбоката тайна, с която са покрити всички омразни и нечисти птици, намерили приют в свърталищата на Вавилон. Защото днес е времето на Истината. Време, когато Бог посещава Живия Си остатък чрез Пророческия Си Дух, за да му разкрие в ослепителна Светлина най-дълбоките тайни и знамения на Словото Си. Защото е дошло времето да настоявате и хлопате на Небесните врати, докато получите достъп до Престола на Благодатта. За да усвоите всичкото знание и мъдрост. Защото днес Аз ви давам Любов, която е всячески проницателна и просветена…”
След тези Свои последни думи Господ вдигна ръката Си и погледна нагоре, като сочеше светлите сияния на Небесния Си град. А после отново ми каза:
“Нека сега те издигна горе. За да положа в сърцето ти поривите и копнежите на Небесна птица…”
Усетих как Господ прегърна духа ми и само след миг ние вече летяхме към Святия Хълм на Всемогъщия. Колкото повече Сион заблестяваше пред сърцето ми, толкова повече разбирах, че този път Исус наистина ще ме посвети в още по-дълбоки и прекрасни тайни на Словото Си. Така дойде мигът, когато нозете ми вече стъпваха по златните улици на Небесния Ерусалим. И там Исус ми каза:
“Искам внимателно да наблюдаваш обитателите на Моя град и на Святия Хълм на Моя Отец. Виж, най-вече, самите Небесни ангели. Защото нещо в тях непременно трябва да впечатли сърцето ти…”
След думите на Господ аз погледнах пред себе си очите ми видяха хиляди Божии ангели, които плавно разтваряха крилата си. Те бяха събрани на множества, поставени от Бога на различни места из Небесния Ерусалим. Колкото повече гледах Небесните създания, толкова по-голям възторг и възхищение нахлуваха към сърцето ми. Защото имаше едно нещо в ангелите, което докосваше сърцето ми твърде силно. И това бяха крилата им. Затова, като посочих с ръка към тях, казах на Исус:
“Господи мой! Нищо друго не впечатлява сърцето ми така силно от вида на ангелите, както самите им крила. Защото плавното разтваряне на тези крила излъчва една твърде голяма сила и мощ. Ангелите са така прекрасни с крилата си, че аз нямам думи да опиша възхищението си от тях…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това ме попита:
“Кажи Ми тогава – защо ангелите размахват крилата си? Или защо изобщо са им тези крила?”
Въпросите на Исус бяха странни, а едновременно с това – твърде дълбоки, за да ги проумея. И аз, като не разбирах напълно онова, което ме пита, отново ги посочих, като Му казах:
“Господи мой! Ангелите размахват крилата си, за да летят. Защото с крилата се загребва въздух, за да се задържат летящите над въздуха…”
Отговорът ми накара Исус да се разсмее и през смях отново да ме попита:
“Нима мислиш, че на Святия Хълм на Отца Ми и в Небесния Ми Град обитават плът и кръв? Нима мислиш, че тук е като на земята и че жителите на Небето дишат въздух?
Не, момчето Ми! Въздухът е за плътта и плътта е за въздуха, а тук са Небесните селения на Святия Божий Дух. Тук въздух няма! Тук има Свят Дух! Тук всички живеят чрез Духа на Отца Ми, Който изпълва всичко във всички!”
Чувствах себе си твърде засрамен от думите на Господ и не знаех какво да Му отговоря. Но Той продължи да ми говори, като казваше:
“Виж тогава отново Небесните ангели и крилата им. И този път Ми кажи защо ангелите размахват плавно крилата си? Или защо изобщо са им нужни крила, щом са в Божия Дух?”
Отново погледнах към Небесните създания и крилата им. И дълбоко в сърцето ми заблестяха невкусени и неизявявани откровения. Бях повече от сигурен, че Святият Дух върши нещо чудно вътре в мен и затова казах на Исус:
“Господи мой! Става нещо с мене, защото се чувствам осветен и променен както никога. Вътре в сърцето ми започват да изплуват неизричани истини. Защото, гледайки на крилата на ангелите, вече зная, че самите им крила са собственото им място и длъжност в Божия Дух. И те, размахвайки плавно крилата си, всъщност общуват със самото Сърце на Отца. Защото всяко движение на някое от крилата се раздвижва от Божия Дух и иде да предаде за послание от Бога и за съвършено изпълване от Неговата Сила. Защото, ето, за да летят ангелите над самия Небесен град и да се движат в Божия Дух, то ще рече, че Сам Отец ги е поставил в такава длъжност и позиция пред Себе Си…”
Исус ме погледна с твърде дълбок поглед. А след това каза:
“Това знание е много чисто! И то не може да бъде прието от влечуги и гадини по земята, но само от човеците, които имат крила, за да пребъдват в Святия Дух на Отца Ми. Защото ти вече имаш свидетелствата на живота си за Мене. И неведнъж си летял с твоя Господ до Неговия Небесен Град. Но въпреки, че не си виждал крилата си, с които съм те въздигал нагоре, пак тези крила са свършили своето пред Божия Дух. Защото отляво на духа ти е стояло Смирението, а отдясно – Мъдростта. Така ти си имал даденото от Отца Ми право да се въздигаш като орел до самите Господни небеса и да виждаш и приемаш онова, което ти се дава. Но нека сега с теб да се приближим до един от Небесните ангели. Защото искам да дам на духа ти да преживее собствения си допир до Небесните крила на ангелите…”
След тези думи аз и Господ се приближихме до едно от ангелските множества. Тогава Исус се приближи до един от ангелите. И като простря ръката Си, докосна едното от крилата му, казвайки ми:
“Приближи се и допри с ръцете си крилото на Моя ангел. За да разбереш и Силата, която го държи като птица в Божия Дух…”
Сърцето ми затуптя твърде силно, а вълнението ми нарасна твърде много. И аз, като се приближих до самия ангел и до Исус, Който докосваше едното от крилата му, прострях ръката си и в следващия миг меките пера на ангела вече галеха дланта ми. А през мене премина едно твърде силно божествено присъствие, което ме заля като вълните на река…
В този миг усещах, че любя Отца повече от всичко. И дълбоко в сърцето ми се надигна непреодолимото желание да Му се покланям и да Го хваля с всичката си сила. Затова, като паднах на нозете си пред ангела и Исус, извиках:
“Господи мой! Нека да остана все така! Защото през сърцето ми премина вълна от Божия Дух, която сякаш ме превърна в поклонник и хвалител на Отца. И аз не искам нищо друго, освен да хваля Всемогъщия и да Му се покланям…”
Слушайки думите ми, Исус каза:
“Сега вече разбра ли, че духът ти се докосна до лявото крило на този Мой ангел. Защото това крило е Поклонението. Но ти се изправи, за да докоснеш с духа си и дясното крило на ангела. И така непременно ще разбереш защо той размахва плавно крилата си и стои високо в Божия Дух…”
Изправих нозете си и с още по-голямо вълнение докоснах и второто крило на ангела. А така друга силна вълна от Божие присъствие премина – този път през самите ми очи. И ето, че сякаш някаква пелена падна от погледа ми. Пред самите ми зеници заблестя Тронът на Бог Отец, въздигнат на Святия Хълм. Той гореше в огнени пламъци, а Святата Мантия на Бога Всемогъщий падаше на вълни пред нозете Му и огнените й гънки слизаха по златните улици на Небесния Ерусалим, тъй че всички жители на Небето бяха като младенци в Небесния скут на Създателя. И едно силно чувство на благоговение и любов вече преливаше от сърцето ми. Защото моят Отец, моят прекрасен и светъл, Всемогъщ и Възвишен Баща бе съвършено реален за мен. Аз не исках да откъсвам погледа си от Него! И докато стоях, из устните ми започнаха да текат думи, с които Му казвах:
“Татко мой! Благоговея пред Твоята Святост и Светлина! Влюбен съм в Святата Ти Мантия и в полите пред нозете Ти. Защото Ти Си достоен за всичката любов и възхищение на чедата Си…”
След тези мои думи отново усетих Гласът на Исус, Който ми казваше:
“Сега духът ти се докосна до дясното крило на този Мой ангел. И това е крилото на Благоговението…”
Така аз отпуснах ангелското крило, а Небесната възхитителна гледка се скри от очите ми. И Исус отново започна да ми говори, като ми казваше:
“Сега Аз ще посветя сърцето ти в най-дълбоките тайни на духовния свят. Защото трябва да разбереш, че както има ангели, които стоят в Светлостта и Любовта на Отца Ми, така има и други ангели, които са паднали на земята и стоят заключени под мрак, във вечни връзки за Съда на Великия Ден. И ако Небесните ангели се кланят на Отец Ми с всичката сила на сърцата си и с всичкия полет на крилата си, то падналите се кланят и летят пред онзи, който ги подбуди на бунт против Всевишния. И те, като обладаят земните човеци и ги направят нечестиви, им дават полета на тъмните си крила. За да станат онези земни човеци, като нечисти и омразни птици, намерили свърталището на мерзостта.
Затова, ето, заповядвам на всички Мои!
Мислете за горното, а не за земното!
Пребъдвайте в Мене, тъй че и Аз да пребъдвам във вас!
Защото ако обещах на всички ви, че Моите ще са като ангели на небесата, то пак не всички разбрахте, че искам да ви дам крилата на Небесните Си ангели.
Крила от Истина и Любов, за да бъдете Божии гълъби!
Крила от Смирение и Мъдрост, за да бъдете Божии орли!
Крила от Кротост и Незлобие, за да бъдете Божии врабчета!
Крила от Ходатайство и Жертвоготовност, за да бъдете Божии гургулици!
Крила от Поклонение и Благоговение, за да бъдете като ангелите на Небето!
Защото ако някои изсред вас мислят за земното, а не за горното, то те сами отиват в примките на птицеловеца. За да изгубят вярата за Небето и да намерят една извратена вяра за земята. Именно тази извратена вяра ще им даде крилата на самото демонично нечестие, което Аз ще разкрия и изоблича чрез слугата Си в тази Свята книга…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй че видението с Хълма Сион и Небесния Ерусалим се прекрати, а аз – все още разтърсен и благословен както никога преди, побързах да запиша и самото преживяване, на което и ти, скъпи ми братко, стана свидетел.
Затова те моля:
Смири дълбоко сърцето си! И като оставиш в мощната ръка на Святия Дух всяка земна грижа, бъди онова Негово птиче, което ще получи Небесната Сила и помазание, за да заживее в писаното:
“Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам. Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще прибегнеш; неговата вярност е щит и закрила…” (Псалом 91:2-4)
Амин и Амин!