СВЪРТАЛИЩЕТО НА МЕРЗОСТТА – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ОРЕЛА НА МЕРЗОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз моля моя Господ да ми даде такава Сила от Духа Си, щото никога да не се уморя да показвам Небесната Му Истина на човешките чеда. Защото днес мнозина погиват от нямане разум и от липса на знание. А очите на сърцата им, забравили за Възкръсналия и Възнесения в Небето, бързат да се впечатлят от всичко, що лети. Но едно е птиците да летят по земята, друго е да летят в поднебесните места, а трето – да пребъдват в Сион. И понеже този проклет дявол вече шест хилядолетия държи първенство по гордост и превъзнасяне, то затова първото от виденията, които Исус ми разкри в Живото Си Евангелие, бе отново свързано с орлите на мерзостта. Затова нека сега да ти предам думите, с които Господ въведе сърцето ми в самото видение. Ето какво ми каза Той:
“Аз сега ще покажа пред сърцето ти къде се подвизава орелът на мерзостта. И при все, че ти вече си дал доволно много на братята и сестрите Ми, което е било свързано с тази птица, пак ти казвам, че все още не сте видели всичко, което трябва да знаете за орлите. Затова сега Ме последвай в Моето Живо Евангелие, където ще ти разкрия и самите мерзости на орела…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй че само след миг аз вече бях в Живото Евангелие на Исус. И ето, че пред погледа ми се извисяваше Господен Храм. Съдейки по Светлината, която озаряваше Храма, аз вече знаех, че Бог наистина присъства там с Духа Си. А тогава Исус тръгна към самите врати на Храма, като ми каза:
“Нека влезем в този Храм. Защото вътре в него ти ще видиш и самите знамения, за които съм говорил в Словото Си…”
Така Господ вече отваряше вратите на Храма, а аз влизах след Него. И когато нозете ми стъпиха зад самите тях, аз усетих необикновено силно присъствие от Святия Дух. Нещо повече – очите ми съзряха светли Божии ангели, които стояха в очакване на Божия повелителен Глас. Атмосферата на мястото беше такава, че в нея не би трябвало да издържи никой, който би имал нечисти помисли или дела. А Божиите ангели плавно разтваряха крилата си, тъй че чистият по сърце непременно би усетил присъствието им. В този миг Господ седна на трона в самия Храм, като отново ми каза:
“Истината, момчето Ми, е по-различна от това, за което мислиш. Защото мястото, на което стъпват нозете ти, наистина е Свято. Но това не пречи на мнозина да го омърсяват с нозете си. Затова виж сега как двама човеци ще влязат в Храма. Защото Аз ще реагирам и спрямо двамата според както ги водят сърцата им…”
И действително, докато Исус изговаряше последните Си думи, вратите на Храма се отвориха и вътре в него влязоха двама човеци. И ето, че единият от човеците видимо се смути от присъствието на Господ и Божиите ангели, ако и да не ги виждаше. Затова, не смеейки да направи и крачка повече напред, просто наведе главата си, стоейки до самите врати. Но не така беше с втория. Защото той продължи напред към Трона с твърде уверени крачки. Но когато вече преминаваше край ангелите, стана така, че Святите Небесни същества просто се отдръпваха от него, понеже крилата им и съвършеното Божие присъствие, протичащо през тях, не намери никакъв досег или допир до човека. А той още по-уверено се приближи до Трона. И като се възправи в цял ръст пред седналия Исус простря артистично ръцете си към Небето, като казваше:
“Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци…” (Лука 18:11)
Слушайки думите на човека, Исус реагира от Трона Си. И по Светлото Лице на моя Господ премина вълна от гняв. Затова Той протегна ръката Си нагоре, към самия покрив на Храма, тъй че там се отвори прозорец. И през самия прозорец, за ужас на очите ми, се стрелна демон с орлови крила. Кръжейки над Господ и над Святите Му ангели, той се сниши и застана над самия молител, явно готов в следващия миг да го сграбчи. В този момент Исус погледна с твърде строг и страшен поглед към демона, тъй че лешоядът забави намерението си. А тогава молителят, явно усетил близостта си с демона, но не и близостта с Господа, отново повтори думите на молитвата си, като казваше:
“Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци…”
А след това, като се обърна към другия човек, който не смееше да направи крачки навътре към Храма, посочи го с ръката си и продължи с погнуса в гласа си:
“…и особено не като тоя бирник…” (Лука 18:11)
Гледах Лицето на моя Господ и знаех, че в този миг това беше най-страшното лице на Съдия и Мъздовъздател. Защото очите Господни се изпълниха с твърде голям гняв. И Той, като протегна ръка към лешояда, му даде знак да влезе в самия молител. Така демонът сграбчи с острите си нокти духа на човека и мигновено се стрелна вътре в него. А това имаше силен видим ефект, защото молителят се усмихна с удоволствие, като продължаваше молитвата си с думите:
“Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко, що придобия…” (Лука 18:12)
Последните му думи накараха Господ да посочи с ръка към демона, който размаха крилата си вътре в молителя. И като го вдигна над Исус и Святите ангели, излезе с душата му през самия прозорец, от който бе влязъл. Гледах случилото се и в този миг разбирах, че ако Исусовите думи и притчи не оживеят пред сърцата ни, никой от нас няма да превъзмогне над тъмнината. А Господ, като ме погледна с острия Си поглед, ме запита:
“Разбра ли знамението, което току що стана в Моя Храм? Разбра ли коя от Моите притчи оживя пред сърцето ти?”
“Да, Господи мой! Това беше притчата за фарисея и бирника, които бяха влезли в Храма, за да се помолят…”
“А какво е молитвата? Не е ли тя призив към духа, от когото е уловено сърцето ти или на когото служиш с вярата си? И разбра ли защо от поднебесните места долетя лешоядът на Нимрод?”
“Да, Исусе! Разбрах, че именно Нимрод е бил бог за сърцето на този молител! Ето затова този дух изпрати собствения си посланик към сърцето му. Защото това сърце беше твърде гордо и самодоволно, за да намери присъствието на Твоите ангели и Твоето лично докосване и благословия. Това сърце не можеше да понесе мисълта, че трябва да стои в Храма с други, които е счело за гнусни и недостойни. И именно затова лешоядът го отнесе към кулата в Сенаарската земя…”
Слушайки думите ми, Господ отново каза:
“Виж тогава какво ще се случи с бирника. Защото страхът му от великите съдби на Отца Ми е твърде голям и болезнен…”
След тези думи Исус вдигна ръката Си и даде знак на ангелите Си. А те, като се приближиха до бирника, протегнаха крилата си над него и така обгърнаха духа му. Това до такава степен съкруши сърцето на човека, че той се свлече на нозете си при самите врати на Храма. И като наведе ниско главата си, започна да бие с юмруци гърдите си, като ридаеше с горчив глас:
“Боже бъди милостив към мене, грешника…” (Лука 18:13)
В този миг Господ се изправи от Трона Си, а Лицето Му се обля в сълзи на Милост и състрадание. Той се приближи при каещия се бирник. И като го посочи, ме попита:
“Как мислиш? Защо този Мой брат бие с юмруци гърдите си? Не затова ли, защото иска от Мен ново сърце? Не затова ли, понеже повече не иска да живее живота на греха и измамата? Не затова ли, понеже се прекланя със страх пред съдбите на Всемогъщия Ми Отец? Но, ето, Аз съм верен да изпълня онова, което Отец Ми обеща за всичките чеда на Небето, като прогласи чрез пророка Си:
“Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате…” (Езекиил 36:26-27)
След тези Свои думи Господ докосна гърдите на бирника. И като извади изсред него старото му сърце, протегна към пазвата Си. А в ръцете на Господ заблестя Собственото Му Сърце, което Исус положи в духа на човека. И ето, че духът мигом се преобрази. Защото Силата на Святия Дух изпълни всичките му вътрешности. И след мига на Божието опрощение очите ми вече виждаха един преобразен и осветен мъж, който имаше крила, подобни на Божиите ангели. А Исус с твърде развълнуван Глас ми каза:
“Нека всички Мои братя и сестри се вдъхновят от това видение, което показвам пред сърцето ти. Защото от сега и до свършека Човешкият Син ще търси сърцесъкрушените и каещите се, за да им даде Собственото Си меко Сърце. И ангелите на вашия Господ ще стоят сред вас, за да ви обгръщат с крилата на Смирението и Мъдростта.
Колкото до онези, които се имат за праведни в собствените си очи и считат грешните, като достойни за отвращение, то такива непременно ще са лешояди, които пълнят свърталището на мерзостта и отлитат към Сенаарската земя. За да се допълни мярката на Божия яростен гняв и за да се изпълнят ненарушимите съдби на Моя Бог и Отец.
Ето, заповядвам ви!
Бягайте далеч от Гордостта и Превъзнасянето! Бягайте далеч от тези, които считат себе си за по-святи от останалите човеци! Защото такива са като омразен и остър дим в ноздрите на Отца Ми и Той непременно ще им въздаде. Предайте душите си на Смирение и Мъдрост! Защото всеки, който днес възвишава себе си, ще се смири в мига на Божието въздаяние над Вавилон. Но онзи, който днес смирява себе си, непременно ще намери Пътя и няма никога да се отдели от Него…”
След тези последни думи на Господ видението с Храма се прекрати, а Силата на Святия Дух изпълни сърцето ми, за да запиша видяното и да бъда готов за всичко останало, което Исус щеше да покаже пред очите ми.

Leave a Reply