СВЪРТАЛИЩЕТО НА МЕРЗОСТТА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ГОСПОДНИЯ ПЪТ И СВЪРТАЛИЩЕТО НА МЕРЗОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Готов ли си да заживееш един славен живот за Исус? Готов ли си да платиш цената, за да участваш в най-съкрушителния триумф над дявола?
Знай тогава, че този Меч на Божия Пророчески Дух не трябва да намери в теб никаква причина против Отца, Сина и Святия Дух. Знай също, че ако Господ беше толкова изобилен на видения и откровения през всички години на моето служение за Него, пак това е по причина, че Мечът трябва да стане достатъчно излъскан, остър и здрав. За да се сбъднат думите на Отца, Който говори за този Меч, като казва:
“Вижте сега, че Аз съм Аз, и освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избавя от ръката Ми. Защото дигам ръката Си към небето и казвам: Заклевам се във вечния Си живот, че, ако изостря лъскавия Си меч и туря ръката Си на съдба, ще въздам на враговете Си, и ще сторя възмездие на ненавистниците Си. Ще упоя стрелите Си с кръв, и мечът Ми ще яде меса с кръвта на убитите и на пленените, начело с вражеските първенци. Развеселете се, народи, с людете Му; защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, и ще стори възмездие на противниците Си, и ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си…” (Второзаконие 32:39-43)
И ако още, братко мой, се чудиш що ще рече изострен и излъскан Меч, то знай, че най-здравите мечове се правят по онази древна технология, която изисква при формоването им да претърпят многократно прегъване. Не просто да вземеш горещата стомана и да я оформиш като меч, но да я издължиш двойно спрямо нужната дължина, та да я прегънеш на две. След това отново да я издължиш двойно и пак да я прегънеш на две. И така, докато стоманените пластове станат много…
Ето такъв е Мечът на Божия Пророчески Дух! Той издига нагоре сърцата ни и увеличава вярата ни, но едновременно с това многократно ни прегъва на две, за да се смирим. И Всемогъщият Отец не се удоволства да поразява един или друг началник на Злото, а след това да се спре и да почива! Не! Той ще уталожи яростта Си едва тогава, когато Мечът Му посече всички началства и власти на Злото. За да отвори жадувания пролом на Спасението към всяко сърце и към всяка душа. Затова нека сега да продължа с думите, които Исус ми каза преди самото видение. Той отново беше при мен и ме докосваше с ръката Си, като ми казваше:
“Видението със свърталището на мерзостта би било напълно неразбираемо за теб и всичките Ми братя и сестри, ако всички вие не се запитате защо Господният ангел определи самата Вавилонска мерзост, като “свърталище”.
Изобщо – какво е свърталището? Какво си представяш, когато ушите ти чуят подобна дума?”
“Господи мой! Тази дума е твърде отблъскваща. Тя олицетворява място, където се събират много хора с нечисти помисли и съмнителна репутация. Слушайки тази дума аз си представям едно тъмно и злокобно място, където всички събрани кроят зло и се съгласяват в нечестиви каузи и лоши намерения…”
Исус слушаше думите ми твърде внимателно. И след отговора ми отново каза:
“Донякъде отговорът ти би задоволил човеците. Но той не може да задоволи Моето Сърце. Защото в Моето Слово няма нито една празна дума. Всяка дума в Свещеното Писание е точен ключ към определени дълбочини и височини. А пък думата “свърталище”, изречена от Господният ангел в “Откровението” е ключ към твърде дълбоки откровения. Затова нека отново да те попитам:
Как човек попада в едно свърталище? Какво трябва да направи, за да се озоват нозете му в самото свърталище?”
“Исусе! Такъв човек трябва сериозно да се заблуди и съблазни. Тогава нозете му скоро биха се отклонили от верния път, за да попаднат на самото свърталище…”
“Ето, че си много по-близо до отговора, който очаквам от теб. Помисли тогава върху думата “свърталище”. И Ми кажи можеш ли да употребиш друга дума, близка до нейния смисъл, с която да стане наистина ясно, че човек се е отклонил от пътя, който е следвал? Изобщо – какво правят човеците, когато искат да напуснат пътя, по който вървят?”
За кой ли път Господ ме подбутваше с Мъдростта и Светлината Си, за да ме доведе до истинското тълкувание на самата дума. А отговорът вече беше на устата ми, защото отговорих на Исус, като Му казах:
“Господи мой! Когато човеците искат да напуснат пътя, който следват, те най-често решават да свърнат от самия път. И ето това – да свърнеш от пътя – ще рече да попаднеш и на самото свърталище. Защото свърталище има там, където мнозина искат да свърнат от пътя и го правят…”
Исус се усмихна на отговора ми и продължи, като казваше:
“Думите ти са абсолютно точни. И сега, когато вече си уловил духа на думата “свърталище” и си разбрал, че това е място за онези, които решават да свърнат от пътя, помисли и Ми кажи:
Ако Аз съм Пътят, Истината и Животът, то кои са онези, които искат да свърнат от Мен? Няма ли това да са човеци, които дяволът е измамил и съблазнил чрез хитростите и лукавствата си?”
“Така е, Исусе! Защото, за да е станал Вавилон жилище на бесовете и свърталище на всяка нечиста и омразна птица, то явно, че самото място на мерзостта не е било напълнено с други, освен с отстъпили от Истинския Път, Който Си Ти…”
“Разбираш ли тогава ти и разбират ли всички Мои, че смяната на пътя и на духа, който владее сърцата става именно тогава, когато човеците решат да свърнат? Аз не те карам да мислиш, че това да свърнеш е прийом само на дявола. Не, Стефане! Това е съдбоносен духовен принцип, който може да промени пътя на човешката съдба, както от дявола към Бога, така и от Бога към дявола. Затова сега си спомни кой Божий мъж реши да свърне от пътя си и какво се случи тогава със съдбата му. Кой беше този слуга на Отца Ми, който рече в сърцето си: Я да свърна…”
Колкото повече Господ говореше на сърцето ми, толкова по-светло ставаше вътре в мен. И аз въобще не се забавих с отговора, защото той се яви в едно с Исусовите въпроси. Затова казах на Господа:
“Исусе! Пророк Моисей беше този Божий мъж, който реши да свърне от пътя си. Защото, когато видя горящата къпина, той рече в сърцето си:
“Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря…” (Изход 3:3)
“А как реагира Отец Ми на постъпката му? И кога Моисей чу в сърцето си Гласа на Всемогъщия?”
“Господи мой! Отец трябваше да види, че Моисей наистина ще свърне да види явлението. И едва тогава Той му се изяви, според писаното:
“А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме. И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов…” (Изход 3:4-6)
“Убеждаваш ли се тогава, че онзи, който решава да свърне, наистина променя както съдбата си, така и живота си?
Защото онзи овчар Моисей, който водеше и пасеше овцете на Мадиамския жрец, непременно трябваше да свърне, за да води и пасе от този миг на живота си овцете на Всемогъщия Бог Отец. И именно тогава, когато свърна, нозете на Моисея стъпиха на Святото място.
Помисли какво става с онези, които използват този духовен принцип, за да се отклонят от Пътя на Святостта и Правдата? Няма ли тогава мнозина да станат пастири на другия дух? И не затова ли Вавилон стана свърталище на нечистите и омразни птици? Понеже мнозина са тръгвали с Мене, но малцина са устоявали. А онези, които не са устоявали, непременно са решавали да свърнат встрани, съблазнени от изкушенията и богатствата, предлагани им от самия дявол. Но, ето, Аз сега ще ти покажа видението, свързано с онези, които решават да свърнат от Мене. За да разбереш всичко и да видиш със сърцето си и самото свърталище на мерзостта…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй че пред очите ми се яви видение. Аз виждах един светъл Път, който стигаше до Небето и твърде много наподобяваше на слънчев лъч. Самият Път беше толкова тесен, че на Него едва се събираха нозете на двама човеци. Това предполагаше не просто изпитание в изкачването на Пътя, но и доста самота в Неговото отстояване. Затова, като вдигнах ръката си и посочих към самия Път, попитах Господ, Който стоеше до мен:
“Исусе! Не ми ли показваш в това видение именно Пътят, Който Си Ти? И не затова ли Този Път е толкова стеснен, щото на Него да се събират едва двамина?”
“Точно така е! Сега Аз ти показвам Пътят, Който съм Аз. Защото на Този Път ще се случат изненадващи знамения, които искам да предадеш на всичките Ми братя и сестри. Затова виж сега как двама спътници ще тръгнат по Самия Път, а ние ще следваме подир тях…”
След думите на Исус аз видях как към Пътя се приближиха двама човеци, които държаха в ръцете си библии. И като погледнаха и видяха, че върхът на Пътя влизаше в самото Небе, те си казаха един на друг:
“Алелуя, братко! Това е Пътят! Ние трябва да тръгнем и да вървим по Него…”
Така, хванали здраво ръцете си, човеците тръгнаха да изкачват Самия Път, а аз и Господ ги последвахме, пазейки дистанция от няколко метра. В самото начало сякаш нищо не се случваше. Човеците вървяха, а ние ги следвахме. Но ето, че когато Пътят набра чувствителна височина, започнах да усещам вятърът в небесните места. Това ме накара да хвана здраво ръката на Исус и да продължа да вървя, като наблюдавах човеците пред себе си. Те, подобно на мен, също усещаха вятъра. И като вдигаха ръцете си и свиваха лактите пред лицата си те се стараеха да се опазят от вятъра, който се усилваше и ставаше все по-студен и противен. Аз вече бях изпитвал студа на Вавилон и самото видение никак не ме изненадваше. Напротив – знаех от Господ и от даденото ми в предишни видения, че това беше Северният вятър на дявола, който духа против сърцата на всички Звани, Избрани и Верни.
Но дали спътниците пред мен знаеха за този вятър?
И дали щяха да устоят против него?
Не чаках много дълго за отговора на въпросите си защото двамата спътници пред нас реагираха по своему на Северния вятър. И ето, че единият извика към другия:
“Сигурен ли си, че това все още е Истинския Път? Не забелязваш ли, че сме само двамата? Къде отидоха останалите? Защо не ги виждаме сред нас?”
А спътникът му, като посочи с ръката си към края на Пътя, който влизаше като светъл лъч в Небето, му отговори:
“Братко мой! Аз не съм повярвал в човеци, за да търся с погледа на очите си човеци! Аз вярвам в Исус и зная, че това е Пътят, защото краят Му стига в Небето!”
Думите на втория накараха първият отново да извика:
“И все пак не е нормална тази самота и този студ. Не мислиш ли, че проблемите ни започнаха точно, когато решихме да тръгнем?”
В отговор на думите на първия, вторият просто усили крачките си напред, без да му отговаря, като нито за миг не сваляше погледа на очите си от края на Пътя. А на самия Път стана още по-студено и вятърът вече свистеше в скулите им като леден бръснач. И ето, че там на Пътя, в твърде голямата височина, се появиха орли, които кръжаха встрани, но не смееха да се явят на Самия Път. Забелязали орлите, двамата спътници отново реагираха. И ето, че първият ги посочи с ръка, като каза на втория:
“Не са ли прекрасни тези птици? Виж колко високо са ги издигнали крилата им! Ех, защо и ние не бяхме като тях! Със сигурност щяхме да си спестим доста вятър и мраз…”
Слушайки думите на първия, вторият отговори:
“Братко мой! Аз не се вълнувам колко високо стигат птиците, които не са на Пътя. Защото за мен е най-важно да извървя целия Път и да се вдъхновявам само от онези, които са тръгнали от Началото и са стигнали Края. А тези орли, от които ти сега се възхищаваш, са някъде във високото, но не са на Пътя, а край Него. Но ти виж Пътя пред нас! Защото Той продължава още по-нагоре и ние трябва да Го извървим…”
Думите на втория не се харесаха на първия. И той, като дръпна ръката си от него, троснато му извика:
“Повече не искам да държа ръката ти. Защото ти не си способен да оцениш нищо, което е достойно за възхищение край Пътя. Наистина не те разбирам. Какво става с тебе?”
В отговор на първия, вторият вдигна ръката си нагоре, като му каза:
“Братко мой! Аз нямам много модели за подражание и много примери за възхищение. Защото Библията говори за един, който свърши попрището и опази вярата. И него Бог посочи като достоен за подражание. И ето, сега думите на този светъл пример пламтят в сърцето ми и ме карат да повторя като него:
“А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия…” (Филипяни 3:8)
Защо да гледам на тези орли край Пътя, когато сърцето ми е възхитено в един орел в Небето, който е приключил Пътя? Или как да се възхищавам с погледа си на тези отстрани, след като зная, че ако отместя погледа си към тях ще изгубя прицелната точка, за която пак светлият Божий мъж е записал:
“Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, като забравям задното и се простирам към предното, пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса…” (Филипяни 3:12-13)
Думите на втория накараха първият да го погледне с изумен поглед. А след това да му каже:
“Върви тогава според както си решил. И нека всеки да следва сърцето си. Но аз повече няма да вървя с теб. Защото презираш орли, които са спечелили одобрението и възхищението на всички църкви…”
И действително, двамата се разделиха, понеже вторият продължи напред, а първият изостана назад, като всеки все така продължаваше да върви по Пътя. И докато вторият продължаваше да гледа към самото Небе, първият въртеше постоянно главата си и се възхищаваше на постоянно кръжещите край Пътя орли. И ето, че не след дълго във видението се яви знамение. Защото на още по-голяма височина Пътят се докосваше под прав ъгъл от друг път. Там, на самия ъгъл, получен от докосването на пътищата, стоеше съблазнителна жена. Тя беше предизвикателно разголена, понеже бедрата й и гърдите й лъщяха с неустоима похот. Докато аз се чудех как ще реагира вторият, стана така, че той забави крачката си край нея, но не се спря. И въпреки, че Северният вятър духаше с всичка сила в лицето му, пак той не се отклони към съблазнителката, нито обърна очите си към нея. Мислено се възхищавах на твърдостта на човека. Защото знамението беше много силно. И ако на Пътя към Небето леденият вятър беше твърде силен, то на другият път, който почти Го допираше, нямаше и помен от студ и мраз. Напротив – самите бедра и гърди на съблазнителката бяха изпотени и доказваха как на нейния път беше топло и горещо. И ето, че когато вторият човек отмина, дойде изпитанието за първия. Той, като се спря и погледна към съблазнителката, с вълнение я попита:
“Коя си ти? Защо си толкова високо? И какви са тези орли, които летят на пътя ти?”
В отговор на въпроса му, съблазнителката се разсмя сладко с гласа си. А след това каза:
“Защо ми задаваш всички тези въпроси, след като си убеден, че съм Господната невяста? Не разбираш ли, че ти си пътувал толкова време и си преживял всичките тези страдания, за да намериш мен? И ето, че сега е дошъл миг на утеха и радост за душата ти. Защото Господ е верен да приготви трапеза в присъствието на неприятелите ти…”
Думите на съблазнителката много се харесаха на първия. И той, като почесваше главата си, отново попита:
“А орлите, които летят край теб? Те твои ли са?”
Слушайки въпроса му, съблазнителката с твърде гальовен глас каза:
“А кои други да свидетелстват за мене? Кои други Господ да издига в небесните места? Но ето, че сега е дошъл миг и ти да получиш такива крила. Само ела в прегръдките ми и никак не се съмнявай, че си влязъл в съвършените планове на Бог за живота си. Защото сега е моментът да те забележат всички. Сега е моментът да прославиш Исус с вярата си. Готов ли си на това, младежо? Готов ли си да споделиш с мен вярата и любовта на сърцето си?”
Докато първият все така се възхищаваше на думите на съблазнителката, тя облиза с върха на езика си червените си устни, а след това вдигна ръката си. И като протегна показалеца си напред, започна да подканя човека с типичен маниер на проститутка. Тогава той наистина свърна към нея. И като се отдели от Пътя, тръгна подире й…
Гледах с огромна покруса на съблазняването на човека и обърнах поглед към Господ. А Той, като ми посочи блудницата, която вече дърпаше ръката на пленника си, ме попита:
“Можеш ли да си спомниш, гледайки на станалото с младежа, коя притча оживя пред сърцето ти?”
“Господи мой! Това, несъмнено, е седма глава от Соломоновите притчи. И едва сега в знамението от това видение аз разбрах какъв ъгъл е имал предвид Соломон, та да запише за блудницата, че тя причаква при всеки ъгъл. Та това е било мястото, където се докосва пътя на Вавилонската съблазън с Твоя Път. Защото дяволът е хитър и коварен да накара мнозина да свърнат от Пътя, Който Си Ти, за да отидат по пътя на разрухата и унищожението. И всеки, който свърне, прави завой в съдбата си…”
“Спомни си тогава и другото, което е писано. Спомни си как за младежа бе записано:
“Изведнъж той тръгна подире й, както отива говедо на клане, или както безумен в окови за наказание, докато стрела прониза дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й…” (Притчи 7:22-23)
Става ли ти тогава ясно каква ще е примката, която дяволът е приготвил за свърналия от Пътя? Става ли ти ясно, че този във видението вече губи Пътя към Небето и нозете му непременно ще го отведат в свърталището на мерзостта? Но за да разбереш всичко това, то нека двамата с теб видим и самото свърталище, където Нимрод ще поквари душата на младежа…”
След тези Свои думи Господ тръгна към мястото, където се докосваха двата пътя, а аз Го последвах. И твърде скоро нозете ми стъпиха на пътя на самата съблазън. В този миг единственото, което ме крепеше и даваше мир на душата ми, бе това, че Волята на Исус е да видя самото свърталище на мерзостта. Така, не след дълго, очите ми вече виждаха един своеобразен палат с огромни врати. Докато той все още стоеше в далечината, аз вече чувах всевъзможни крясъци на птици, а над главата ми летяха хиляди от тях. Колкото повече приближавах палата, толкова повече се убеждавах, че това беше най-мерзостното и проклето място в поднебесните места. Защото, подкрепен и защитен от Силата на Святия Дух, аз вече виждах хилядите птици не с очи на естествоизпитател, но със самите зеници на Бога. А това, братко мой, не бяха птици, но човешки души, които бяха дали приют на демони. Според поклона си към дявола, тези души бяха издигнати високо във властта над света и всяка от душите имаше огромно влияние и авторитет сред останалите на земята. И ето, че пред очите ми вече се издигаше и самият Вавилонски палат, а шумът зад него беше невъобразим. Това ме накара да извикам към Господ, като се опитвах да запуша ушите си със самите си длани. А Исус, като видя, че няма да издържа, протегна ръцете Си към главата ми и явно, че отне слуха ми, за да не чувам крясъка на птиците, но само и единствено Неговия Глас и онова, което Той би благоволил да чуя. И след това ми каза:
“Ето в този палат живее блудницата Вавилон. Тук са нейните високопоставени. Тук царува Нимрод, който е птицеловецът на Луцифер. Тук пристигат и всички, които са уловени от блудницата, за да получат крилата на мерзостта. Затова сега ще ти дам да видиш как съблазнителката ще окрили младежа, когото улови при ъгъла на пътя си…”
След тези Свои думи Исус просто протегна ръката Си напред, тъй че вратите на палата се отвориха. И очите ми видяха неизброими множества от птици, които бяха накацали на специални железни пръчки. Те размахваха крилете си и отваряха клюновете си, но благодарение на Господната намеса аз бях освободен от ужаса да чувам крясъците им. Наместо това Исус вече ми посочваше блудницата, която все така държеше ръката на младежа, като го водеше на централното място в самия палат. А Господ отново ми каза:
“А сега чуй какво ще говори блудницата на своя пленник и виж какво ще му стори!”
Така аз погледнах към съблазнителката, която в този миг държеше в ръката си златна чаша, пълна с вино. Подавайки чашата на младежа, тя вече отваряше устата си, като му казваше:
“Вземи и пий от чистото учение на господа. И благодари на бога, защото е голямо благоволението му към теб. Понеже той те издигна, за да познаваш генералите му…”
Слушайки блудницата, младежът протегна ръце към златната чаша и отпи с бавни глътки от виното в нея. А после замаян падна на коленете си и ръцете му се простряха към самия дух на Нимрод. И там младежът вече се молеше, като казваше:
“Благодаря ти, господи! Защото е велика привилегията да пия от виното ти, да стоя сред елита ти и да работя за твоята слава. Моля те, господи! Дай ми крила, за да бъда от твоите свидетели!”
Самите думи твърде много допаднаха на Нимрод. И той, като се усмихваше с лукави пламъчета в очите си, разпери крилете си и стана от трона си. А след това даде знак с ръката си на един демон-лешояд, който застана зад младежа. Колкото повече продължаваха думите на младежа, толкова повече демонът над него се снишаваше, докато накрая просто влезе в духа му и обсеби сърцето му. А след това, изпълнил докрай душата му, размаха крилата си настрани, тъй че младежът се изправи. Той явно бе почувствал промяната вътре в себе си и я отдаваше на Божие действие, когато това беше просто едно демонично обсебване. Така, размахвайки демоничните си крила, младежът се приближи към блудницата и я прегърна, като казваше:
“Аз ще положа живота си за славата на господната невяста. И някой ден непременно ще съм един от Божиите генерали…”
Самото събитие в палата се хареса на всичките птици, които бяха зрители на демоничното обсебване. И съдейки по размахването на крилата им, аз вече знаех, че те шумяха твърде доволни от гледката. Затова, като се обърнах към Исус, Го попитах:
“Господи мой! Каква е тази измама? Защо тук е толкова модерно да се говори за Божии генерали? Нима Ти, Исусе, някога Си имал генерали? Защото, явно, че орлите в този палат, които имат по-голям размах на крилата си, живеят със самочувствието, че са Твои генерали…”
Исус тъжно се усмихна на коментарите ми. А след това ми каза:
“Измежду многото измами, с които дяволът облада църквите на последното време, тази е една от най-успешните. Защото вярващите наистина решиха, че Аз имам служители генерали и издигам такива. И като започнаха да се взират в орлите на Луцифер, издигащи се на крилата на гордостта и превъзнасянето, мнозинствата решиха, че ето тези ще да са генералите от Господния елит. Но Аз не ви оставих такъв пример. И Словото Ми никъде не говори за генерали. Нещо друго ви казах Аз и нещо друго проповядвах на земята. Но мнозината, заети да преследват собствените си кариери и величие, забравиха думите Ми. Защото, като посочвах с ръката Си към Моите, казвах им:
“Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга; също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина…” (Матея 20:25-28)
Могат ли Моите да намерят някой, наричащ себе си “генерал” или наречен от другите с тази титла, който да изпълни Словото Ми? Кой е онзи генерал, който би тръгнал да слугува на всичките? Не е ли генералът именно затова генерал, понеже всичките му слугуват, докато той издава заповедите? И ако Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и даде Живота Си като откуп за мнозина, то как някои ще търсят въплъщение на вярата си в подобни титли? И ако Апостолът Ми Павел все пак говори на Тимотея да се подвизава в доброто войнстване на вярата като добър войник Исус Христов, то как днешните позволиха да бъдат измамени, та да решат, че пред Господ се подвизават генерали, а не войници? Не разбирате ли, че самата изява на подобна титла подобава на издигнати от дявола, а не на издигнати от Господ? И ако все пак искате да видите великите военачалници на Всемогъщия Отец, то защо не искате да признаете в сърцата си, че в последната духовна битка между Вавилон и Сион има един велик военачалник, записан в Словото Ми. И това е Архангел Михаил, който извършва писаното за него:
“И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него…” (Откровение 12:7-9)
Ето този е Божият генерал и неговата армия не е от плът и кръв. Колкото до останалите, които дяволът нарече “генерали”, то именно чрез такива се яви и умноженото беззаконие. Защото тъмните орли на Луцифер, като издигнаха своите си имена, накараха църквите да забравят Името, Което е над всяко друго име. И ако вие искате още свидетелства за вярата си, знайте, че ще разпознаете самозваните генерали по това, че името им винаги стои преди служението им към Бога.
Ето, казах, и отново го повтарям за всички ви:
Самозвани генерали са всички високопоставени в църковната йерархия, на които имената им стоят преди служението им!”
Слушах думите на Исус и една пелена от заблуда вече падаше от сърцето ми. Защото през всичките години на моята вяра очите ми бяха видели доволно много “генерали”. Те, които без срам слагаха имената си преди служението си. Те, чиито книги и касети се превръщаха в най-желан и най-печеливш бизнес. Те, чиито електронни сайтове и лъскави списания неизменно следваха един и същ модел:
Първо името, а след това – служението.
Нужно ли е да ти ги изброявам, братко мой? Нужно ли е да ти казвам кои са онези, които търсят славата на собствените си имена, а не Славата на Единственото Име? Не са ли всички те тъмни орли на Луцифер, издигнати с крила на гордост и превъзнасяне?
Защото когато престанеш да издигаш Божието Име на Божия Път и свърнеш към свърталището, то тогава дяволът непременно ще ти предложи по-съблазнителния модел, а именно:
Да издигаш собственото си име на дяволския път!
Гледайки сърцето ми и размишленията вътре в мен, Исус отново ми каза:
“Сега твоят Господ говори из дълбочините на Сърцето Си. И онези, които са будни, непременно ще чуят Гласа Ми. Защото Небето, към което всички сте се запътили с вярата си, никога не е прославяло нито едно човешко име. И ако и в Библията да са записани твърде много имена, които Бог е прославил, пак знай от Мен, че Отец е прославял не просто името, но Духът, с който го е носил Божият служител. Даже всички да кажете, че Павел беше великан на вярата, пак Отец Ми ще напомни на всички ви, че Павел беше малък и остана малък през целия си живот. Защото никога не взе на себе си никое човешко първенствуване и титулуване. Той знаеше как да носи Духа на името си и как да прослави Истинското Име в сърцето си.
Вие като Павел ли сте, та да стоите малки сред всички големи? Вие като Петър ли сте, та дори и в предсмъртния си час да не считате, че сте достойни за Славата Божия? Вие като Йоан ли сте, та никога да не забравяте, че сте ученици, когато сред вас пъпли цяла плеяда от професори и теолози? И ако е вярно писаното, че Аз непременно ще дам на всеки от вас ново име за вечността, то как тогава мнозина залагат на старите си имена, а не пребъдват в Единственото Име, което ви е дадено за Спасение? Не разбирате ли, че крилата на дявола могат да носят само човешки имена, понеже всички те са лъх? Но я се опитайте да издигнете Името Исус в живота си! Така непременно ще се убедите, че това Име може да бъде носено само от Господ в сърцата ви. И ако Господ вашият Бог прие образ на слуга, та да слугува на всички ви, то да търсите ли гръмки титли или да вършите смирено делата си?
Да търсите ли слава за собствените си смъртни имена, когато Отец е положил в сърцата ви Името на Безсмъртния? Не знаете ли, че в Книгата на Живота е записано само едно Име?
Но ето, доведох слугата Си пред свърталището на мерзостта. За да предупредя всички Мои да бдят и бъдат трезвени във времето на най-дълбокия сън и най-тежкото пиянство…”
След тези проникновени думи Исус отново посочи самото свърталище, като ми каза:
“А сега забележи, че в този палат има не само орли, но и други птици, не по-малко нечисти и омразни…”
И действително, че палатът беше пълен и с други птици. Защото сред орлите имаше стотици бухали и кукумявки. А освен тях очите ми виждаха и твърде много гарвани, ястреби и щрауси. Докато гледах с погнуса на нечистите създания, аз вече усещах, че Исус непременно ще ми разкрие и тайната на самите птици. Ето защо Го попитах:
“Господи мой! Как да разбирам това сатанинско разнообразие? И как да разбирам на какво отговарят крилата на останалите птици? Защото, колкото за орела, аз вече разбрах, че двете му крила са гордостта и превъзнасянето. Но как стои въпросът с останалите?”
Исус ме погледна с поглед, в който бе събрана твърде голяма скръб. А след това тихо ми каза:
“Могат ли Моите да понесат Господната болка? Могат ли Моите да проумеят Божията ревност? Могат ли Моите да понесат онази Господна скръб, с която Човешкият Син каза за Себе Си:
“Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони…” (Матея 8:20)
Ако всеки от бесовете и демоните на Луцифер може да намери леговище или гнездо за себе си в помрачените човешки сърца, то има ли защо да се чудиш още на всичките тези птици? Не разбираш ли, че всеки от демоните и бесовете има своя лична мисия и задача от княза на света? И ако този княз, освен над предадения му свят, владее и над въздушната власт, той непременно ще действа чрез крилатите си духове в синовете на непокорството.
Аз ще покажа на теб и на всички Мои как дяволът владее чрез собствените си птици над цялото бунтовно и охладняло мнозинство. И мнозина ще видят оголени сърцата си чрез тази свята пророческа книга. Защото, като подпаля гнездата на бесовете в сърцата на заблудените и извратените, Аз непременно ще възвърна души към Спасение и Вечен Живот.
Блажени онези, които се покаят за злите си дела и напуснат свърталището на мерзостта! Блажени онези, които Ми позволят да подслоня главата Си в скута на искрената им вяра! Блажени онези, които не се съблазняват в Мене! Защото Аз съм строг Бог, Който наказвам всеки бунт, непокорство и измама! Блажени онези, които Ме последват във виденията, които сега ще дам на слугата Си! Защото, като го заведа в Живото Си Евангелие, ще му посоча птиците, които имат гнезда в сърцата на човеците. И като живеят вътре в тях, дават на душите им да летят с крилата на мерзостта…”
След тези последни думи Исус протегна ръката Си и докосна главата ми, тъй че видението със свърталището на Вавилон се прекрати. А аз – разтърсен както никога в сърцето си – побързах да запиша самото видение на книга.
Моля те, скъпи ми братко! Отвори сърцето си за Истината, с която Господ днес идва да освободи сърцето ти! Защото днес е най-измамливото време – време за нечистите и омразните птици на мерзостта. Въпреки силния им крясък и шумния плясък на крилата им, пак Гласът Господен ще се възвиси над всички ни. За да чуем най-спасителната заповед към пленените от блудницата:
“Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди. Въздайте й, както и тя е въздала, да! платете й двойно според делата й; с чашата, с която е черпила, почерпете я двойно. Колкото е прославила себе си и е живяла разкошно, толкоз мъка и печал й дайте; защото казва в сърцето си: Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя. Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, Който я съди…” (Откровение 18:4-8)

Leave a Reply