ЗЛАТНИТЕ ПРЕСТОЛИ НА МИЛЕНИУМА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ПРЕСТОЛИТЕ В НЕБЕСНИЯ ЕРУСАЛИМ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
През изминалите години на моето общение с Господ Исус аз разбрах, че нищо не издига така сърцето и не изпълва така духа, както Божиите видения. Защото човек може години наред да посещава земната си църква, но това никак няма да го ползва, ако не влее духа и сърцето си в Небесната Църква на Бога. Човек може години наред да слуша папагалските поучения на земния си пастир, но това никак няма да го ползва, ако не се научи да слуша Гласа на Небесния Пастир.
Аз благославям моя Небесен Пастир, защото Той ме научи да следвам Гласа Му. Аз издигам ръце към Този, в Чието сърце има повече богатства от користите на целия свят. Затова те моля от цялото си сърце да Го последваш във виденията на тази книга. Защото тук много тайни ще станат явни и много скрити неща ще се открият.
А сега нека ти кажа как продължи Божието благоволение над сърцето ми. Исус отново беше до мен и ми казваше:
“Нека сега да те вдигна при Мен. Защото искам да ти покажа златните престоли на Милениума. Престолите за онези, на които е дадено да съдят…”
След думите Си Той издигна духа и сърцето ми до Небесния Ерусалим. И вътре в мен нахлуха спомените от виденията в предишната книга, когато Исус ми разкри Светлините на Сион. Затова Го попитах:
“Господи, нали във виденията за Светлините на Сион Ти вече ми показа престолите? Аз ги видях именно в блаженството за гонените и похулените заради Правдата Ти…”
“Точно така, момчето Ми. Ти наистина ги видя. Но сега има да видиш много повече от преди. Сега има да видиш върху кои точно ще падне Божият Избор и посочване. Затова нека влезем в Двореца на Святостта, за да видиш отново златните престоли…”
След думите Си Господ отново извади от мантията Си чаша с масло, което изля над главата ми, тъй че в сърцето ми нахлу огромно благоговение и преклонение към Бога и Отца. И само след миг вратите на Двореца се отвориха пред нас, а аз и Господ влязохме вътре. Тогава видях престолите. Това бяха съвършени престоли от чисто злато, което светеше и отразяваше Славата на Бога. Над самите тях бяха поставени корони, а под короните имаше съдийски тоги, и до тогите – скиптри. А Господ протегна ръката Си към един от златните престоли, като ме попита:
“Виждаш ли онова, което сочи ръката Ми? Виждаш ли златната корона, а до нея тогата и скиптърът?”
“Да, Исусе! Виждам ги…” – отговорих аз и усетих как от вълнение почти изгубвам гласа си. А Исус, като се усмихваше, каза:
“Всичко на този златен престол е приготвено от Отец Ми за онези, които Той ще посочи за съдии. Затова нека сега ти дам да изпиташ със сърцето си призванието на съдия…”
След думите Си Господ протегна ръка и хвана скиптъра. И като го протегна към мен, каза:
“Хвани скиптъра, Стефане!”
Протегнах ръка към блестящия скиптър и го хванах. В следващия миг из целия ми дух се разля такава мощ и сила, щото имах чувството, че не аз държа скиптъра, а скиптърът държи мен. Нещо повече – самата Светлина така изпълни сърцето ми, щото усетих, че всичките ми помисли станаха помисли на Светлината. Това бе Небесна Правда и Съвършена справедливост с най-изгарящо желание да покоряваш всичко на Божията Истина. И аз се чух да казвам:
“Твоят престол, Боже, е до вечни векове; скиптърът на Твоето царство, е скиптър на правота. Възлюбил Си правда и намразил Си нечестие…” (Псалом 45:6-7)
А Исус, като ме гледаше със светещото Си лице, каза:
“Всеки, който държи този скиптър, е възлюбил Правдата и е намразил нечестието. И този е скиптърът, с който Господ вашия Бог ви призовава към Себе Си. Затова простри сега този скиптър към земята и виж как Отец Ми ще го потвърди със Силата Си…”
Послушах думите на Исус и като хванах скиптъра, прострях го към земята. Тогава от него излезе лъч от Светлина, а към сърцето ми, подобно на вълни, дойдоха думите на Небесния Отец, Който казваше на Исус:
“Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие. Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата Ти; владей всред враговете Си. В деня, когато събереш силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе, като росата из утробата на зората. Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков. Господ, стоящ отдясно Ти, ще порази царя в деня на гнева Си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят…” (Псалом 110:1-6)
Така, докато слушах думите на Отец към Сина, аз паднах на коленете си. И като прегърнах нозете на Исус, извиках:
“Господи Исусе! Това е скиптър за Съд. Това е властта на Твоите съдии. И Твоите млади непременно ще се съберат при Тебе…”
А Исус отговори:
“Иди и кажи на Църквата Ми, че идва времето на съдиите. Иди и кажи на всички, които чуват Гласа Ми, че днес пред погледа на Небесния Ми Отец стоят думите, които Той изяви чрез пророка Си Исайя:
“Затова, казва Господ Йеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах, ще се облекча от противниците Си, и ще отдам възмездие над враговете Си; и пак ще туря ръката Си върху тебе, и ще очистя шлака ти като с луга, и ще отделя от тебе всеки примес; и ще възстановя съдиите ти както по-преди, и съветниците ти, както отначало; подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град. Сион ще се изкупи чрез правосъдие, и тия, които се върнат в него, чрез правда. А беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, и тия, които са оставили Господа, ще загинат…” (Исайя 1:24-28)
А колкото до Моите, които днес се събират при Мен в Свята премяна, то остави сега скиптъра и вземи тогата на Небесния съдия, като я сложиш на рамената си…”
Оставих скиптъра до самия златен трон и протегнах ръце към тогата. Това беше прекрасна небесносиня мантия, по чиито вплетени нишки пробягваха Небесни лъчи. А Исус, като взе тогата от ръцете ми, плавно я развя и я положи върху рамената ми. И аз усетих, че с мен става чудо. Защото това сякаш не беше тога, а крила на гълъб. Те така издигаха духа, че завинаги го държаха в Святостта на Отца и в непорочността на Неговите служители. Това бе особено състояние. Състояние на издигане и снишаване. Защото издигането към Отца караше сърцето да Му се преклони и да падне ниско в нозете Му. И така, докато стоях под блаженството на самата тога, Господ ми каза:
“Иди и кажи на всички църкви и вярващи, че днес е времето, когато са отстъпили от правосъдието и са забранили на Господната Истина да влиза през входа на Храма. Защото Храмът е напълнен с онези, в чиито ръце има подкупи и в чиито сърца има злоба. И ако някой е още сляп, та да не вижда и глух, та да не чува, то нека сега види и чуе какво говори Словото Ми именно за тая ситуация:
“Затова правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч; защото истината падна на площада, и правотата не може да влезе. Да! истината я няма, и който се отклонява от злото става плячка; и Господ видя, и стана Му неугодно, че нямаше правосъдие. Видя, че нямаше човек, и почуди се, че нямаше посредник; затова Неговата мишца издейства за Него спасение, и правдата Му го подкрепи. Той се облече с правда като с броня, и тури на главата си спасение за шлем; облече и одеждите на възмездието за дреха, и загърна се с ревността като с мантия…” (Исайя 59:14-17) 
И ето, заповядвам ви:
Прострете ръцете си към мантията на Божията ревност!
Прострете ръцете си към тогите на Божията Святост!
Защото само така ще покажете, че искате златните престоли на Милениума. Защото с какво друго да възвърна отпадналите, освен с човеци, пълни с Моята правда и Моята ревност? С какво друго да ви възвърна, освен с осветени устни, които да извикат на погиващите:
Дяволът, който е осъден, вече ви осъжда! Понеже възлюбихте неговите пътища и простряхте ръце към неговите користи! Дяволът, който е осъден, той ви направи осъдени! Защото сетнината на делата ви е осъждение, а не Вечен Живот! Дяволът, който е осъден, той опълчва земните съдии и наговаря управниците против Господ и против Неговия Помазаник, тъй че да осъждате Божиите пратеници и всеки техен призив за покаяние! Затова, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери! И с каквато съдба съдите, с такава ще ви се отсъди!”
След последните Си думи Господ отново се обърна към мен, като каза:
“А сега нека ти покажа короната на съдиите. Защото онзи, който държи скиптър на Правда и облича мантия на Святост и ревност, непременно ще има и корона на Божията Слава…”
След думите Си Господ протегна ръката си към златния престол. И като взе от него короната се обърна към мен и я постави на главата ми. А тогава стана нещо прекрасно със сърцето ми. Защото усетих възможно най-големият прилив на мъдрост и разум в живота си. Чудото от мъдростта и разума бяха такива, щото погледът ми вече не беше същият. Ако при нормалния поглед очите виждат онова, което гледат, то чрез тази корона на главата очите виждаха зад онова, което гледат. Така те намираха съвършения отговор не на въпросите: “Кое”, “Къде” или “Какво” , но на въпроса “Защо?”. Това беше чудно за мен. Това бяха един съвършен микроскоп и телескоп, събрани заедно, с които съдията имаше вечен достъп до височината, широчината, дължината и дълбочината на Христовата премъдрост. А Исус, като се усмихваше, каза:
“Стават ли ти сега по-ясни думите на Соломон? Става ли ти по-ясен и съветът му:
“Придобий мъдрост, придобий разум; не забравяй, нито се отклонявай от думите на устата ми. Не я оставяй, и тя ще те пази. Обичай я – и ще те варди. Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост, и при всичко, що си придобил, придобивай разум. Въздигай я и тя ще те въздигне, когато я прегърнеш, ще ти докара слава. Ще положи на главата ти красив венец. Ще ти даде славна корона…” (Притчи 4:5-9)
Но ето, казвам чрез слугата Си:
Търсете разума Ми! Търсете Мъдростта Ми! Оставете глупостта, за да живеете! Въздигнете Ме в сърцата си и Аз ще ви въздигна! Защото всички, които са влюбени в Мъдростта и Разума на Господ, непременно ще платят цената, за да извърша в живота им писаното при Моето Пришествие:
“В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец и красива корона за останалите от людете Си, и правосъден дух за оня, който седи да съди, и сила за тия, които отблъскват неприятеля до портата му…” (Исайя 28:5-6)
Думите на моя Господ ме накараха да разбера, че скиптърът, мантията и самата корона, бяха все изява на Неговия Прекрасен Дух. Защото Той се обеща чрез пророка Си Исайя да бъде именно това – славен венец, красива корона и Правосъден Дух за оня, който седи да съди на златните престоли на Милениума. И докато сърцето ми тържествуваше от сладките помисли, Господ отново каза:
“А сега, след като в мнозина вече съм положил копнежа по златните престоли на Милениума, нека им покажа чрез теб в кои съдии е благоволяло и ще благоволи Сърцето Ми отсега и до века. Защото това са избраните и посочените от Моя Отец и Бог…”

Leave a Reply