КАК ЩЕ ИЗБЕГНЕТЕ ОТ ОСЪЖДАНЕТО В ПЪКЪЛА? – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ГОРКОТО ВЪРХУ ПРИСМИВАТЕЛИТЕ

“Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете…” (Лука 6:25)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Едно от най-чудните състояния, което не е лесно да бъде обяснено, е смехът. Всички ние се смеем. Било по някакъв повод на радост или щастие, било поради нещо смешно, което сме видели някъде. Но ето, че нашият Господ е имал причини да пророкува горко на ония, които се смеят. Защото на такива ще дойде миг да жалеят и да плачат.
Как да разбираме горкото, за което Исус е пророкувал? Най-малкото – има ли нашият Господ причина против всички, които се смеят?
Истината е, че Исус е видял смеха не само като емоционална изява на човешката радост и щастие, но също така и като духовна изява на демони. Ето защо още от сега искам да направя нужното разяснение, за да не объркваме смехът от радостта и щастието със смехът на демоните в сърцата на обладаните от тях човеци…
Помисли върху това, че едно е да се смееш, а съвсем друго – да се присмиваш. Смехът е изява на твоята радост и щастие, а присмиването – демоничната радост поради чуждото нещастие.
Почваш ли да разбираш разликата? И става ли ти по-ясна онази евангелска картина, когато Исус изобличаваше фарисеите.
Спомни си тук думите Му:
“Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха…” (Лука 16:13-14) 
Можеш ли да си представиш този смях във фарисеите? Можеш ли да усетиш онова гърлено демонично удоволствие, при което езикът се тресе, а устата вика:
“Ха-ха-ха! Хе-хе-хе! Хо-хо-хо! Хи-хи-хи!”
Те се присмиваха на Господ! Те хвърляха всичкото си сърдечно презрение върху Оня, Който дойде да ги спаси от дявола и от греха! И в този миг техният смях не беше собствената им радост и щастие, но по-скоро – удоволствието и тържеството на демоните, които бяха намерили широк простор в сърцата им. Така непременно разбираш, че смехът е равносилен на разширяване на сърцето. И според това – кой живее в сърцето ти – можеш да очакваш и собствения му смях.
Аз казвам “Амин” на това Исус да се смее в сърцата ни!
Аз казвам “Амин” на това – Святият Дух да се чувства просторно във вътрешните ни стаички!
Но ти сам виждаш от Евангелието, че в много случаи смехът се превръща в присмивателство, а присмивателството – в изява на демони. Няма да скрия от теб, че пророческите книги, които Исус ми даде да напиша и подаря на Църквата Му, са ставали обект на много присмивателства. И за едни от човеците аз съм бил психично болен, за други – шарлатанин, а за трети – една основателна причина да се посмеят на свидетелствата ми. Но тук искам да кажа на всичките си зложелатели:
“Най-добре се смее Онзи, Който се смее последен!”
А за Него и за Смеха Му псаломът казва:
“Защо се разоряват народите, и племената намислят суета? Опълчват се земните царе, и управниците се наговарят заедно, против Господа и против Неговия Помазаник, като казват: Нека разкъсаме връзките им, и нека отхвърлим от себе си въжетата им. Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае…” (Псалми 2:1-4) 
След тези начални думи от сърцето ми аз искам да ти предам и Личните думи на Исус, миг преди да ми покаже видението с горкото върху присмивателите. Ето какво ми каза Той:
“Както прочете в псалома, непременно ще има миг, когато твоят Господ ще се поругае с всички, които са били против Него. Защото в ден, когато Аз съм плакал, те са се смеели. В ден, когато Аз съм скърбял, те са се присмивали. В ден, когато съм предавал слугите Си на смърт и поругание за Името Ми, те са празнували и тържествували като на сватба. Те никак не са внимавали на думите, които съм ви говорил! Те никак не са прочели и проумели думите, с които казах на всички ви:
“Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме…” (Йоан 16:20-22) 
Помисли тогава колко съдбоносно е разминаването между тия от света и тия от Небето. Защото тия от Небето имат път, който започва със скръб и свършва с радост, а тия от света имат път, който започва с радост и завършва със скръб. Затова гледай сега на горкото, с което Вечният Съдия ще накаже всичките присмиватели на земята…”
След последните думи на Исус пред сърцето ми отново се появи дървото на смъртта и ада. И Господ, като простря Меча Си против клона на присмивателите, извика със страшен Глас:
“Дяволски присмиватели! Дойде времето на наказанието ви и часът на горкото ви! Дойде мигът да видите кои са се смели от сърцата ви и са били щастливи поради делата ви! Бъдете отсечени в огнения пъкъл! Защото Господ е, Който сега ви се поругава, и Мечът Му е тежкото негодувание, с което Той ви въздава!”
След последните думи на Исус бляскава мълния отсред Меча Му разсече клона на присмивателите. И тогава, само след миг, всичките смехове отсред клона внезапно заглъхнаха. А след тишината клонът се килна и започна да пада в тъмнината на огнения пъкъл.
Докато гледах падането на клона, Господ до мен започна да се смее. Той се смееше с такава радост и в такава пълнота, щото смехът Му се вмъкна и в моето сърце. И тогава, с насълзени от смях очи, Исус ми проговори, като казваше:
“Аз съм Алфата и Омегата, Първият и Последният! И в това отношение е мъдра пословицата, че Тоя, Който се смее последен, най-добре се смее! Но нека сега да те заведа в самите дълбини на пъкъла. За да видиш каква е сетнината на тия, които се присмиваха, когато Аз плачех поради беззаконието им. Защото в тоя миг, при отсичането на тоя клон, светът беше освободен от най-ужасната мерзост. Мерзостта на сатанинското тържество в сърцата на сатанинските поклонници…”
След тия думи на Исус отсред мантията Му отново излезе сиянието Му, което ме обгърна, тъй щото двамата с Него започнахме да слизаме в дълбините на ада.
Не зная колко слизахме, но очите ми отново видяха огнената река на горкото, която разплискваше вълните си всред изострените и страшни скали. А тогава, вдигнал ръката Си, Исус посочи към самото подножие на скалите, където видях и самите присмиватели.
Оковани с железни вериги, за да не могат да мърдат, те бяха под атаките на непрестанен жупел, който валеше някъде отгоре. Всяка от огнените стрели на жупела търсеше устните и езиците на присмивателите. Тъй щото с прободени от остриетата езици, нечестивите плачеха и въртяха в ужас главите си. Но било, че сълзите се търкаляха по скулите им и падаха върху прободените им с жупел езици, пак плачът не им донасяше никаква утеха. Защото самият огън пресушаваше сълзите им и те трябваше отново и отново да плачат, та дано биха угасили страданието в устните си. Самата гледка беше толкова страшна и жестока, щото извърнал главата си към Исус, аз Го попитах:
“О, Господи мой! Тая ли ще е вечната участ на присмивателите? Този огнен жупел ли ще мъчи устните и езиците им?”
А в отговор на въпроса ми, Господ проговори, казвайки:
“Ако тази гледка е толкова жестока за сърцето ти, то какво ще кажеш за гледката при Кръста на Голгота? Какво ще кажеш за непрестанното хилене и присмиване, идещо от сърцата на тия, които Ме разпъваха и опозоряваха? Не беше ли това хилене и тоя смях кратковременното тържество на Сатана и демоните му? А това – да доставяш радост на демони и щастие на дявола – не е ли много по-страшна гледка от онази, която сега виждаш? Не казва ли Словото Ми, че Бог прибира сълзите на Своите праведни, сиромаси и немотни? И не видя ли ти в Небето цяла река от сълзи на скръб, която тече към Престола на Отца?
Знай тогава, че всяка сълза от мъка и скръб, проляна от Божиите слуги на земята, се превръща в огнен жупел за тия, които са им се присмивали! И ако за скръбта по Бога има сетнина от вечна радост на Небето, то за смехът по дявола има сетнина от вечна скръб в ада. За да се сбъдне именно горкото, изречено от Човешкия Син:
“Горко на вас, които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете…” (Лука 6:25) 
Но ето затова ти се дават тия видения с горката върху нечестивите. За да предупредиш цялата Ми Църква, че ако се умножава беззаконието, ще се умножи и осъждението.
Затова казвам на всички ви:
Бягайте далеч от присмивателството и не се подлъгвайте от привидната безнаказаност на тия, които доставят радост и щастие на Сатана и демоните му. От смеха им да се не заразите и от присмивателството им да се не огъвате! Защото смехът ще им излезе горчив, и присмивателството им скоро ще се превърне в ужас! Огън върху огън ще се изсипва заради всяка сълза на Моите слуги и пратеници! И жупел върху жупел ще се забива за всяка подигравка и за всяка хула!”
Братко мой! Гледайки на всичкото горко върху присмивателите, аз не усетих в сърцето си никакво съжаление поради сетнината им. Защото приживе всички те са били уродливи изчадия на дявола, гърлени и гласовити съблазнители, които са инвестирали със смеховете си не за година или век, но за цялата вечност в огнения пъкъл. Затова те моля:
Плачи с плачещите, скърби със скърбящите и страдай със страдащите! Не давай устните си на смях, докато не усетиш, че Сам Господ от небесата се смее в сърцето ти! Амин и Амин!

Leave a Reply