КАК ЩЕ ИЗБЕГНЕТЕ ОТ ОСЪЖДАНЕТО В ПЪКЪЛА? – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ГОРКОТО ВЪРХУ НАСИТЕНИТЕ

“Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете…” (Лука 6:25)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има дума, с която да опиша чувството си преди всяка нова пророческа книга, то тази дума е “глад”. Аз продължавам да съм гладен за всичките думи на моя Господ и Бог. Защото зная, че когато Той дойде при мен, то Небето ще ме споходи с трапеза, по-желателна от всичките блюда и ястия на този свят.
Може би ще ме попиташ:
Как става така, че огладнявам? И не съм ли вече достатъчно сит, след повече от сто написани пророчески книги?
А аз ще ти отговоря така:
Напълни торбичката си с хляб и сирене, а след това отиди на полето по време на жътва. И като се посветиш на жътвата, започни усърдно да прибираш Божиите класове. Така непременно ще дойде миг, когато ще усетиш, че си гладен. Извади тогава торбичката и си хапни от хляба и сиренето. А след това продължи да жънеш. Скоро ще усетиш, че отново си гладен. А колко ли хляб и сирене са останали в торбичката? Не се ли нуждаеш от нова и нова храна, всеки път, когато вършиш Божието Свято дело? Но ето затова са блажени всички, които са гладни за Правдата. Защото Господ Исус е, Който ще ги нахрани с благата на Святия Си Дух!
Как тогава да разбираш горкото, за което Вечният Съдия е пророкувал против всички, които са наситени? Не е ли станало така, че те са погълнали храна, но никак не са поискали да усвоят силата й, та да дойде миг отново да огладнеят? Знаеш ли, че през изминалите години аз постоянно се сблъсквах с наситени човеци? Това бяха хора с толкова голяма гордост и самочувствие, щото пред тях сигурно изглеждах като “педя-човек, лакът-брада”. Но не в това беше проблемът! Проблемът беше този, че тия човеци бяха изгубили глада си за Правдата. И онова ястие, останало с години в сърцата им, беше вече не просто развалено, но покрито от червеи. Стигна се дори дотам, че човеци, които се намериха наситени, започнаха да хулят книгите ми и да търсят всякаква причина против мене. Един такъв човек, с твърде дебел корем и тлъсто изражение, отговарящо напълно на ситостта му, реши да се обяви за апостол. И не просто за апостол, но за велик критик от Небето, който може да издърпа ушите на Божия слуга и да го обвини в хиляди ереси. Така или иначе, той никога не си позволи да ме критикува лице в лице, но насочи всичката си религиозна злоба, за да го прави зад гърба ми – по домашни събрания и групи. Няма да скрия от теб, че едно чувство на непоносима гнусота завладява сърцето ми, когато се опитам да разбера на какъв дух са подобни хора. Човеци, които са толкова наситени, щото вече не искат да ядат Хляба от Небето, а предпочитат да го ронят на трохи и след това като кучета и свине да го тъпчат с нозете си.
Но нека сега отново да ти кажа какви бяха Личните думи на моя Господ, миг преди да ме въведе във видението с горкото върху наситените.
Ето какво ми каза Той:
“Зная колко погнуса е изпитало сърцето ти от наситените, които се препънаха в пророческото слово, което ти давах. Зная и виждам тяхната религиозна злоба и всичкото коварство против служението, което имаш за Небето. Но сега ти казвам, че ако има дума, с която напълно да си обясниш греха на наситените, то това е думата “себеправедност”. Себеправедният никога не може да бъде гладен, понеже се чувства сит в сърцето си. Собствената му праведност отговаря на собственото му засищане. Но ти сега помисли, че когато Човешкият Син се възнасяше над галилеяните, Той им каза:
“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята…” (Деяния 1:8) 
Виждаш ли, момчето Ми, че става дума за приемане на сила? А как човек придобива сила, за да върши делата си?”
“О, Исусе! Човек трябва да се храни, за да приеме сила. И като усети силата, да я използва по Божията Воля?”
“А каква е Божията Воля? Не е ли тази, щото да бъдете свидетели за Мене? Помисли тогава:
Може ли човек без сила да свидетелства за Мене?”
“Не, Господи мой! Това е невъзможно!”
“Кои са тогава човеците, които приемат храна, но не и силата от храната? И няма ли в крайна сметка такива да не свидетелстват за Мене, но само и единствено за себе си?”
“О, Исусе! Ако някой не приеме сила от храната, то храната дълго ще се застои в него. И като не се превърне в сила, тя скоро би се развалила!”
“А какво се случва с развалената храна? Не я ли полазват червеи? Най-малкото, спомни си, какво се случваше с Господната манна, когато не бъде изядена навреме?”
“О, Господи мой! Манната червясваше…”
“Колко повече тогава ще червясва храната в онези, които не приемат силата й, но решават, че вече са заситени…”
“О, Исусе! Гнусно ми е дори да го помисля…”
След последните ми думи изгледът на Спасителя се промени. И Той, като смръщи Лицето Си, посочи с Меча Си към дървото във видението, като ми казваше:
“Ела и чуй думите, които Вечният Съдия ще изрече против клона на наситените. Защото наистина дойде часът на горкото им и времето на наказанието им…”
След тези Свои думи Исус се приближи с прострян Меч към дървото на смъртта и ада. И като посочи клона на наситените, извика със страшен Глас:
“О, вие, наситени чеда на дявола! Дойде времето да изгладнеете и да усетите горкото поради вашата проклета себеправедност! Вечният Съдия отсича клона ви и ви захвърля в пъкъла! А там довека червеят ви няма да умре и огънят ви няма да угасне! Вие, които нямахте глад за Моята Правда, тепърва ще усетите що е глад и що е наказание…”
Докато Съдията говореше против клона, Мечът Му се стовари със страшна сила върху дървото, тъй щото клонът се разлюля, килна и падна в дълбините на ада. И ето, че от самата адска тъмнина закрещяха милиони гласове, които казваха:
“Ние сме праведни, праведни, праведни! Какво е това недоразумение, та да потъваме на място, което не ни подобава? Какъв е тоя ужас, който никак не заслужаваме?”
Но било че викаха или не, гласовете им вече заглъхваха в пъкъла. А тогава Исус отново ме обви със сиянието Си, като ми казваше:
“Нека сега те заведа долу, в огнения пъкъл. За да видиш какво ще се случи с всичката себеправедност на наситените човеци…”
Ето, че двамата с Господ отново слизахме в пъкъла. А и този път очите ми видяха огнената река и изострените скали, в които се блъскаха всичките й нажежени вълни. Така аз скоро забелязах, че край отвесните брегове пищяха човеци, които държаха с ужас подпалените си кореми. Нещо повече – огънят така беше проял коремите им, щото нападаше на червеите вътре в тях. И самите червеи, бягащи от огъня, гризяха телата им. А това доведе нечестивите до страшен глад. И те, като не можеха да намерят храна отникъде, скоро започваха да ядат собствените си устни, а след това и дланите на ръцете си. Но било, че поглъщаха собствените си устни и длани, червеите в коремите им ги изгризваха и така увеличаваха страшната агония на глад. А вълните на реката отново и отново се плисваха с огнени вълни върху коремите им, тъй щото горящите пищяха зверски и се гледаха едни-други с избезумели очи. Това ме накара да попитам Исус:
“О, Господи мой! Толкова ли е страшно червеят да не умира и огънят да не угасва?”
А тогава Исус ми проговори, казвайки:
“Моят Отец даде на света Хляба на Живота. Да ядат човеците от Тоя Хляб, за да живеят вечно. Но ето, че мнозина се отказаха да бъдат гладни за Хляба. Те не приеха Силата на Хляба и не отидоха да спасяват и да дават Моя Пример. И като се извратиха и помрачиха, изгубиха Духа на Хляба, тъй щото им останаха само буквите. А когато Духът се отдръпна от Хляба, то в сърцата на тия остана едно измамливо насищане.
Насищане от букви, по които плъзнаха червеи.
Насищане от заветни обещания, което никак не ползва без да е придружено с Глад за Правдата.
И ето така на земята се пръкнаха себеправедните! Пръкна се онова измамливо потомство, което погуби мнозина с религиозните си червеи. Пръкнаха се наситените, които подлъгаха човеците да ядат слово без Дух, тъй щото буквата да ги убие, а Духът да не оживотворява.
Какво ще кажете на това, люде Мои? И докога няма да се отмахнете от всеведущите и от себеправедните? Не знаете ли, че ако у някой няма глад за Хляба, нито пък в Хляба ще има глад за него? Но ето затова тук, в дълбините на пъкъла, червеят на наситените няма да умира, и огънят им няма да угасне. И един закъснял глад по Хляба на Небето ще мъчи нечестивите довека. Тъй щото такива ще гризат душите си, без да могат да се наситят, а червеят ще им напомня, че са дяволски, а не Божии…”
Братко мой! Аз няма да те питам дали си виждал наситените около себе си. Защото такива биха дали мило и драго, за да получат една диплома от библейско училище и да напълнят сърцата си с червеи. Но точно сега, когато сърцето ми е съкрушено от горкото върху себеправедните, аз те моля в Името на Исус:
Не преставай да иждивяваш всичката си сила за успеха на Божието благовестие! Не преставай да работиш до пълно изтощение и до абсолютно изнемогване! И най-вече:
Не преставай да бъдеш гладен за Божията Правда! Защото всеки, който стопи силата си, ще огладнее за Исус и ще получи нова сила! Но ако някой пести силата си и не прави нищо за Божието Свято Дело, то такъв си остава наситен и губи Духа. А сетнината на наситените е “червеят, който не умира, и огънят, който не угасва”! Амин и Амин!

Leave a Reply