ЗАКХЕЙ – VI ГЛАВА

6. ВИДЕНИЕТО С КОДРАНТА НА ПОЖЕРТВУВАНИЕТО

(ДЪЛЖИМОТО КЪМ ОТЕЦ)

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю!
Не вярвам, че отдадените на Господ сърца биха намерили виденията в тази книга за мъчни или неразбираеми. В крайна сметка всеки от нас е бил в тъмницата, когато Господ е дошъл като Светлина в живота му. А след това според собствената си вяра, ревност и дръзновение – или е напуснал тъмницата, или е останал някъде в нея.
Аз няма да излъжа никого, че излизането от тъмницата е толкова лесно, колкото да се прочете тази книга. Нищо подобно! Нека никой не си създава подобни илюзии! Защото тези четири кодранта, които Исус изсипва в сърцата ни, са не просто дългове, които трябва да Му издължим. Те касаят различни етапи в нашето съзряване и израстване пред Бога. Ето затова разговорът, който Господ проведе с мен преди видението с четвъртия кодрант, беше твърде благодатен и навременен за сърцето ми.
Изпълнен с голяма ревност и желание да видя чудесата, на които е способен четвъртия Му кодрант, аз се молех на колене пред Исус, като Му казвах:
“Моля Ти се, Господи! Заведи ме отново при Твоя Закхей! Нека видя него и Теб пред железните лостове. Него – като мъж на вяра, достоен за Пожертвувание, а Теб – като Врата!”
Едно известно време Исус не отговаряше на молитвата ми, а това допълнително усилваше ревността ми да се моля. Но ето, че накрая Той дойде при мен. И с лек укор в Гласа Си започна да ми говори, като казваше:
“Защо толкова бързаш? Не знаеш ли, че у твоя Господ има срок за всяка работа под Небето? И изобщо – как гледаш ти на тия четири кодранта, които изсипвам в сърцето на Закхей?”
“О, Исусе! Те са Твоето чудесно Помазание, което строшава хомота на греха и счупва веригите на робството…”
“Да, така е! Това добре си запомнил от устните Ми. Но нима мислиш, че между самите кодранти няма време за съзряване и растеж? Току-така ли с четири видения някой би излязъл от тъмницата на Сатана, за да отиде в Небето и в Съвета на Божиите Светии? Не знаеш ли, че е нужна Мъдрост, за да бъдат обяснени Божиите неща?
Ето по тази причина Аз бавех видението с четвъртия кодрант пред сърцето ти. Понеже отново искам да погледнеш отначало на всичките видения в тъмницата. Не с твоя поглед, но чрез стиховете от посланието на Моя Апостол Йоан. Затова нека ти дам и първият от тях:
“Писах вам, дечица, защото познавате Отца…” (1 Йоаново 2:13) 
Как мислиш, слуго Господен? Като какъв намерихме Закхей в килията?”
“О, Исусе! Той беше дете! И не просто дете, но бебе, което току що се е родило от Бога! Понеже първият кодрант на Покаянието докосна съвестта му…”
“А Кой е положил съвестта в сърцето му? Не е ли Моят Бог и Отец? И когато съвестта му бе осветена какво се случи със Закхей?”
“О, Господи мой! Закхей заплака…”
“Да, Стефане! Закхей заплака! Точно както плаче едно бебе, което току-що се ражда от утробата на майката! И в това отношение кодрантът на Покаянието се издължава от младенците. Но ти виж следващите стихове от посланието на Апостола Ми Йоан:
“Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име…”  (1 Йоаново 2:12) 
А сега Ми кажи: Както какъв намерихме Закхей в килията във времето на втория кодрант?”
“О, Господи мой! Той имаше нужда от Себеочистване. И тогава паднаха веригите от ръцете му и нозете му, понеже Живата Вода на Святия Дух съвършено го изми. А така се простиха греховете му заради Твоето Име…”
“Да, така е! И в това отношение кодрантът на Себеочистването се издължава от дечицата. Понеже те са, които често се омърсяват и изцапват, та е нужно всякога да бъдат очиствани. Но ние с теб нека да продължим напред във времето. Защото и Апостолът Ми Йоан е продължил напред, като е записал следните думи:
“Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия…” (1 Йоаново 2:14) 
Как мислиш, слуго Господен? Какво се случи със Закхея в предишното видение? Пребъдваше ли Словото Ми в него? И победи ли той лукавия?”
“Да, Исусе! Словото Ти пребъдваше в Закхей, понеже той вече беше станал младеж! А щом Словото Ти пребъдва в едно сърце, то непременно е способно да Ти издължи кодранта, който Си му дал. Защото Закхей победи лукавия, като се съразпна с Тебе на Твоя Кръст и така дяволът вече нямаше власт над него…”
Последните ми думи бяха пълни с толкова възторг, щото Исус се усмихна нежно. А след това, като ме погали по главата, отново започна да ми говори, казвайки:
“Ето, че остана само един кодрант в ръката ти. Но също така остана и един стих от посланието на Апостола Ми Йоан. И тоя стих гласи:
“Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало…” (1 Йоаново 2:14)
Как мислиш, слуго Мой? Колко ли път трябва да се извърви от бебето до бащата? Колко път трябва да се извърви от Покаянието до Пожертвуванието? И в крайна сметка, ако бащите са тези, които познават Тоя, Който е отначало, то няма ли те да свидетелстват на цялата Ми Църква, че са Божиите помазаници, които съвършено са изплатили и четирите кодранта? Кой стана “отец на множество народи” в Стария Завет? Или кой в Новия Завет заяви:
“Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене…” (1 Коринтяни 4:15-16)
“О, Исусе! Авраам беше “отец на множество народи”! И Апостолът Ти Павел беше бащата, който ражда чедата на благовестието…”
“А какво е характерно за всичките бащи? Не е ли това, че те имат в сърцата си силата за Пожертвувание? Не пожертва ли Авраам на Хълма Мория едничкия си син Исаак? И не беше ли Апостол Павел онази Жертва, за която сам той писа:
“Защото аз вече ставам принос, и времето на отиването ми настава. Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление…” (2 Тимотея 4:6-8) 
Сега разбираш ли по-добре защо бащите са тези, които познават Оня, Който е отначало?”
“Да, Исусе! Сега разбирам, че бащите имат Сърцето на Отца! Защото както Отец обикна дотолкова света, че даде Сина Си като Свята Жертва, така и вярата и служението на бащите се превръща в Жертва, на която Отец свидетелства със Собствения Си Огън. Понеже Огън пламна под Овена, който Авраам принесе във всеизгаряне на Хълма Мория! Понеже Огън пламна и върху Жертвата на пророк Илия! Понеже Огън пламва всякога върху всяко Пожертвувание за Отца на висините!”
След последните ми думи Исус посочи с показалец последния кодрант в шепата ми, като ми казваше:
“Тази искра върху четвъртия кодрант копнее да извика Огъня на Отца Ми! За да извърши чудесата, на които е способен само четвъртият кодрант.
Защото кодрантът на Пожертвуванието се изплаща само от бащите!
Затова сега Ме последвай, за да отидем отново при Закхея! Понеже в разговора Ми с теб са минали само няколко минути, но в пророческите видения с кодрантите е изтекъл цял един живот на Посвещение и слугуване на Бога…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се разкри и самото видение. Аз отново виждах Закхей, който стоеше пред железните лостове на смъртта и ада, обграждащи тъмницата от край до край. Косите на Божия човек вече бяха прошарени от сребърни нишки. Но той стоеше все така изправен пред лостовете. И протегнал ръцете си към Бога и Отца, се молеше в духа си, като казваше:
“Отче мой! Изнури се в тъга живота ми, а годините ми във въздишки! Каквото можах – това сторих за Тебе! Страдах и плаках! Плаках и страдах! Молех се и постих! Постих и се молех! Но ето, че лостовете на смъртта и ада все така стоят пред сърцето ми! И радостта ми никак не е пълна, но отдавна се превърна в скръб по Тебе и по Твоите обиталища!
Благоволи да ми помогнеш, Отче мой! Благоволи за сетен път да изпратиш Сина Си, Който беше бляскава Врата на три пъти в моя живот! Нека дойде и за четвърти път при мене! Нека още веднъж да премина през Вратата! За да позная, че делата ми не са суета, нито молитвите ми празни думи!”
Закхей все така се молеше, когато Господ му се усмихна. А след това ми заповяда, казвайки:
“Иди при Моя Закхей и пусни четвъртия кодрант в сърцето му! А Аз непременно ще застана като Врата пред железните лостове на смъртта и ада!”
Ето, че Исус премина покрай Закхей и се превърна на ослепителна Врата пред самите железни лостове. А аз, като се приближих до молещия се Божий човек, казах му:
“О, братко Закхее! Помниш ли последната ни среща? Помниш ли как Кръстът Господен отвори вратата на тъмницата? Откъде у тебе сега тая скръб и тия сълзи в очите ти? Не знаеш ли, че Господ Исус Христос е Същият – вчера, днес и довека?”
“Божий човече!” – извика Закхей и продължи:
“Каквото виждам аз, това си видял и ти. Понеже в пътя на моя живот се изправиха железните лостове на смъртта и ада. И аз търсех начин да ги победя, но никак не можех. И сега какво да сторя – сам не зная!”
Думите на Божия човек ме накараха да докосна с ръка сърцето му и да му кажа:
“Братко мой! Тук, вътре, в сърцето ти – са се събирали сълзи и молитви, скръб и въздишки, гонения и притеснения, удари и наказания, плодове на Правдата и съкровища на Духа!
Не си ли помислял, че Бог на небесата е събирал целия ти живот за Исус, за да го превърне в Пожертвувание?
Но ето, Исус отново е бляскава и ослепителна Врата пред сърцето ти! И с могъщото Му благоволение сега в тебе ще подейства най-великият от кодрантите на Небето!
Кодрантът на Пожертвуванието!
Този кодрант, Закхее! Тази Свята привилегия, която ти ще издължиш с радост на Небето и на неговия Цар!”
В следващия миг кодрантът се търкулна от шепата ми в сърцето на Закхей. И онази едничка искра върху него лумна твърде ярко, тъй щото се превърна в пламък. А тогава, взрян във Вратата Исус пред себе си, Закхей извика:
“О, Господи мой! За четвърти път идваш при мен като Врата! А там, зад Вратата, сърцето ми вижда жертвени юнци пред Божия Свят Олтар! Благоволи да ме привлечеш, Господи! Благоволи да ме познаеш като един от юнците Си!”
В отговор на Закхея самата Врата му проговори с Гласа на Господ, като му казваше:
“Няма на Небето, нито на земята по-голяма сила от Силата на Пожертвуванието! Нито лостове и железа, нито сили и власти, нито меч и стрела, нито шип и отрова, нито примка и капан биха я удържали или биха я превъзмогнали!
Пристъпи към Вратата, Закхее!
И нека Отец Ми от Небето превърне всичката ти вяра и живот в Жертва за Мен и Моето Царство!”
Ето, че Божият човек пристъпи към Вратата Христос! И като премина през пламъците, коленичи всред останалите жертвени юнци. А тогава от самите небеса се отвори пролом. И една огнена мълния се стовари върху железните лостове, като ги разтопяваше и разсичаше подобно на бръснач. И Гласът на Отец, страшен и Свят, прокънтя над тъмницата, тъй щото основите на земята се потресоха, а железните лостове се разцепваха:
“Враже Господен!
Никак да не задържаш Моите люде, които направиха с Мене Завет на Пожертвувание! Тяхната Любов към Мен и Сина Ми отвори Пролом в Небето! Тяхната вяра и злострадание ще се превърне в нетленен Път на пример и подражание! Техният Огън ще те пояжда, враже Господен! И както Синът Ми разби портите на смъртта и ада, тържествувайки явно над тебе, така и бащите на Пожертвуванието ще обръщат лостовете ти на прах и пепел, и на лава и сгурия!”
След последните думи на Отец към самото Небе просветля и заблестя светъл Път на Святост и нетление. И тогава Господ, излязъл от Вратата, се приближи до мен, като ми казваше:
“Гледай на тоя светъл Път и знай, че това е Делото, с което Отец Ми запечатва людете Закхей! Люде, между които си и ти, понеже Аз те потвърдих като Жертва на Моята Църква! Жертва, която не престана да гори в Любов към Мен, Отец Ми и Святия Дух през всичките скръбни години на своето изнуряване и слугуване!
Жертва, която стоически понесе всичките удари, всичката хула и всичкото поругание за Името Ми! Жертва, с която отново призовавам всичките Си братя и сестри, като им казвам:
Божии чеда!
Вземете Моите кодранти, които ви дадох чрез пророка Си! И като ги издължите на Небето – бъдете людете Закхей!
Бъдете покаяни, вие младенци!
Бъдете очистени, вие дечица!
Отречете се от себе си и вдигнете Кръста Ми, вие младежи!
Станете Свята Жертва и благоухание, вие бащи!
Защото още малко и ще Ме видите! Като Един, Който докосва сърцата ви! За да каже на всеки от вас:
“Днес стана Спасение на твоя дом! Защото и ти си син на Авраам!”
А когато ви запечатам със Святите Си думи, ще ви въздигна като Моя Невяста в Славата Ми! Като онази бедна вдовица, която даде в съкровищницата на Храма двете си лепти, сиреч, единия си кодрант! Защото за едни от вас той непременно ще е кодрантът на Покаянието! За други от вас той непременно ще е кодрантът на Себеочистването! За трети от вас той непременно ще е кодрантът на Себеотричането! За четвърти от вас той непременно ще е кодрантът на Пожертвуванието! Тъй щото – събрани в Мене – младенци и дечица, младежи и бащи – да бъдете цялото Слово на Божия Свят Дух!
Аз, Господ на Закхея, дадох тия четири кодранта на пророка Си!
Аз ги осветих в сърцето му! Аз ги положих в шепата му!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s