ЗАКХЕЙ – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С КОДРАНТА НА СЕБЕОТРИЧАНЕТО

(ДЪЛЖИМОТО КЪМ ИСУС)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има много трагедии на този свят. Едни от тях са видими, а други – невидими. Когато човек се сблъска с видима трагедия в живота си, той мобилизира всичките си духовни устои, за да се противопостави на злото, което го е връхлетяло. Търсейки опора от приятели или утеха от ближните си, по един или друг начин човек успява да се справи с видимата в живота си трагедия.
Но какво да кажем за невидимите трагедии? Понеже ние вярваме не във видим, но в невидим Бог. И пътят на нашата вяра е невидим път, на който се случват невидими трагедии. Нека ти кажа, че най-страшната от всички невидими трагедии е тази:
Господ да не зачете Завета Си в сърцето на оня, който е повярвал в Него, но да го отхвърли като отстъпник и предател на Името Му!
Аз не искам да плаша никого с подобна ужасна перспектива, но съм длъжен пред Святостта и Правдата на моя Господ да говоря за всичко това преди видението с третия кодрант. Защото третият кодрант на Исус е Себеотричането. Някога, преди две хиляди години, Господ за миг обърна главата Си към учениците Си. И като ги погледна с най-сериозния поглед на очите Си, рече им:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 16:24-25) 
А на друго място Исус предупреди на всеослушание:
“И тъй, всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповядам и Аз пред Отца Си, Който е на небесата. Но всеки, който се отрече от Мене пред човеците, ще се отрека и Аз от него пред Отца Си, Който е на небесата…” (Матея 10:32-33) 
И ако онези, които тогава Го слушаха, имаха Духа на пророчеството, с което Исус ми говори в тази книга, то непременно биха видели как Спасителят им предлага третият Си кодрант, който е Себеотричането.
Как мислиш, братко мой? Лесно ли е да се отречеш от себе си в един свят, който е тъмница? Лесно ли е да покажеш Небесния Пример на земните хора, когато всеки от тях ще те сметне за побъркан, а мнозина ще те похулят като отвратителен, понеже не споделяш тяхната крайност на разврата? Лесно ли е да вдигнеш кръста си при мисълта, че този кръст не се вдига само да се носи, но идва миг когато на него ще бъдат прободени собствените ти ръце и собствените ти нозе? И ако Исус върви някъде напред, стигайки възвишението на Голгота, то не идва ли миг, когато Го губиш от очите си поради преголямата умора от тежестта Господна и поради всичкото хулене и кикотене, с което земните човеци ти показват презрението си?
Но ето точно тогава трябва да продължиш да следваш Господ! Без значение дали по Милост Божия ще ти бъде даден Симон Киринеец, който да носи част от кръста ти или не! Без значение дали бичовете на Римския дух са превърнали гърба ти в кърваво желе! Без значение, че острите тръни от венеца на човешката омраза се впиват в слепоочията ти, а чародейният вятър се усилва и става ураган от лъжливи внушения към ума ти.
Значение има само Исус, Който ти е заповядал да Го следваш!
Защото Той е твоят Господ! Той е твоят Спасител! Той е Начинателят и Усъвършителят на вярата ти! Защото само така ще бъдеш предпазен от най-страшната трагедия на последното време:
Трагедията на църкви, тръгнали от Йордан донякъде и спрели преди Голгота доникъде! Трагедията на пленници, излезли от килиите си, но останали в тъмницата! Трагедията на човеци, издължили първите два кодранта, но презрели и отхвърлили другите два! А така и първите два няма никак да ги ползват, но ще изгубят Спасителната им Сила, защото думите на Съдията са неизменими:
“Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам (от тъмницата) докле не изплатиш и последния кодрант…” (Матея 5:26) 
А сега нека вече да ти разкрия и самото видение, което Господ даде на сърцето ми. Защото то вече не бе пред килията на Закхей. (Страдалецът излезе от нея в миналото видение.) Господ отново беше до мен. И като докосна с ръка главата ми, започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Господен! Последвай Ме! И тръгни с Мен, за да преминеш по всичките коридори на тъмницата и по всичките й стълби, които водят надолу. Защото освободеният от килията си Закхей вече тръгна преди нас, но на едно място ще му се наложи да спре…”
След тези думи на Господ пред сърцето ми отново се появи тъмницата. И ето, че Господ тръгна напред, а аз Го последвах. Така отсред килиите в тъмницата към мен полетяха хиляди отровни и присмехулни гласове, които ме обиждаха, заплашваха, хулеха и опозоряваха по всички възможни начини. Всъщност – земните пленници на дявола, които обичаха тъмното си битие – всячески се дразнеха от Светлината на Господ и от това, че аз вървях след Него. Не зная колко вървях след Исус, но ето, че в един момент очите ми съзряха стълби, които слизаха надолу. Това ме накара да Го попитам:
“Какви са тези стълби, скъпоценен мой Спасителю?”
А Господ ми отговори, като казваше:
“Това са стълбите на Депресията и Отчаянието. И излизането от тъмницата непременно преминава през тях. Но оня, който има Моята Вяра, непременно ще устои. Затова ти върви след Мене, понеже скоро ще видим Моя Закхей на най-долния етаж…”
Докато вървях след Исус, аз усетих как от всяко стъпало на тия стълби вееше страшен хлад по ръцете и нозете ми. И колкото по-надолу стигах след Господ, толкова повече хлад се възкачваше по тялото ми, тъй щото се усетих като пришълец и чужденец в тая тъмница. Нежелан от пленниците й, омразен на демоните й, и същинска заплаха за тъмничаря й. Но аз, вперил поглед в Господа, продължавах да стъпвам по стълбите след Него. Така накрая ние стигнахме първия етаж. И ето, че очите ми съзряха силуета на Закхей в дъното на мрачния коридор. Той стоеше пред огромна и страшна желязна врата, по чието протежение стърчаха остриетата на стотици гвоздеи. А зад вратата, от малко метално прозорче, надзърташе самият Сатана. Принцът на мрака се кикотеше с дрезгав глас, като казваше на Закхея:
“Ха-ха-ха! С вярата ти беше дотук, Закхее! Всички спират дотук! Защото тук свършва всичката човешка вяра! Хи-хи-хи! По-напред не можеш да отидеш и затова е най-добре да се върнеш в килията си! Не се ужасявай да отстъпиш! Човешко е! Не е срамно да го сториш, понеже стотици хиляди и милиони се връщат! И не просто се връщат, но намират смисъл за вярата си, като си ходят на църква в тъмницата!
Хо-хо-хо! Ти ново учение ли ще измисляш? Нов път за църквите ли ще проправяш? Не знаеш ли, че не се е намерил никой, който да премине през вратата ми? Виж изсъхналата от векове по гвоздеите кръв и помисли дали изобщо да се доближаваш до вратата ми!”
Слушайки смеха на Сатана и огъвайки се от внушенията му, които духаха като вятър отсред прозорчето, страдалецът дори не смееше да пристъпи до вратата на тъмницата. А това го накара да падне на нозете си и да възридае към Господа, казвайки:
“О, Исусе! Любов моя! Провалих се във вярата си, както се провалят човеците на целия свят! Къде Си Ти сега, за да видиш моето жалко отстъпление? Къде Си Ти, Царю на Небето, за да видиш рухването ми? Как да премина през тази ужасна врата, когато от нея стърчат остри и черни гвоздеи?”
Закхей вече плачеше неутешимо, когато Исус вдигна ръката Си и посочи към него. А след това ми каза:
“Виждаш ли как плаче едно сърце, което не е изплатило кодранта на Себеотричането? Но ето, Аз чух плача на Закхей и слязох със слугата Си до вратата на тъмницата! Защото сега ще стана Врата пред вратата, а ти ще придадеш Вяра на Закхей! И като пуснеш третия Ми кодрант в сърцето му, сам ще станеш свидетел на чудото, което ще се случи…”
Закхей все така плачеше, когато Господ премина покрай него. И като застана до вратата на тъмницата, Сам Той стана Врата пред острите гвоздеи. Това накара Сатана моментално да затвори металното прозорче на вратата си и да престане да се киска. А аз, като пристъпих до Закхей, докоснах с ръка рамото му, като му казвах:
“Закхее, братко мой! Защо у тебе такава скръб и такова отчаяние? Не знаеш ли, че си един от Божиите Избрани, за когото Исус отнапред е наредил да бъде победител?”
Чул гласа ми, страдалецът извърна глава към мен, като ми казваше:
“Ах, Божий човече! Защо си дошъл да гледаш позора ми? Не ти ли каза вече Господ, че съм недостоен за Него? Понеже спрях там, където се спират човеците на целия свят. И не зная как да продължа, за да премина през страшната врата на тая тъмница…”
Думите му ме накараха да го прегърна и да му помогна да се изправи. А след това, вдигнал ръка и посочил към Вратата Исус, аз му казах:
“О, Закхее! Ако Исус беше Вратата, през Която премина, за да излезеш от килията си, то няма ли пак Той да е Вратата, през Която ще преминеш, за да напуснеш тъмницата?
Но нека сега сърцето ти усети могъщото благоволение, което Божият Син има към тебе. Защото Той ти даде Покаяние и Себеочистване. И пак Той ще ти даде Себеотричане!”
След тези думи третият кодрант се търкулна от ръката ми в сърцето на Закхей. И онази едничка капчица Христова Кръв просия твърде силно в него. А страдалецът, като видя Вратата Христос пред себе си, извика с вълнение:
“О, Господи мой! Гледам през Тебе и виждам Кръст Господен! Гледам на Сърцето Ти и копнеж нахлува в сърцето ми! Затова Те моля, драгоценен мой Спасителю:
Дай ми да пострадам за Тебе, както и Ти пострада на Кръста за мене! Дай ми да усетя Твоята болка в смъртта, както и ти понесе на Кръста моите болки!”
Докато Закхей говореше Христовата Кръв изпълни сърцето му. И той, воден от Святия призив на Кръвта, пристъпи към Вратата Христос. А в следващия момент, прострял ръцете си върху Кръста Господен зад Вратата, се възкачи на него, насочван от Святия Дух. И като застана с лице пред самите гвоздеи на тъмничната врата, извика с всичката си сила:
“Дай ми да премина, Господи Исусе! Както Ти Си преминал – без недостатък и пречист!”
В този миг Господ докосна Кръста с двете Си ръце. И като започна да го бута към гвоздеите на тъмничната врата, извика към Закхея:
“Ако някой е искал да Ме последва, то такъв се е отрекъл от себе си, вдигнал е кръста си и така Ме е последвал! Мисли за Мен, Закхее, а не за гвоздеите, които сега ще те прободат! Мисли за Моята Вяра, която побеждава тъмницата на тоя свят! Мисли за Моя Кръст и виждай Мене като разпнат! Защото така ще издържиш в Моите изпитания и ще се зарадваш премного в Моята Слава!”
Господ продължаваше да говори на Закхея, а кодрантът Му придаваше на страдалеца вълни от Свята и пречиста Вяра. Така дойде миг, когато черните гвоздеи се забиха докрай в ръцете, в нозете, в гърдите и ребрата на Закхей. И самата Кръв на кодранта, рукнала изсред него, започна да бразди по черната тъмнична врата. Това накара дявола да изреве страшно и да извика:
“Ах, тази Кръв на Божия Агнец! Докога ще ме съсипва? Докога ще ме съкрушава? Докога ще ме побеждава? Докога ще измъква пленниците ми? Ох, гори, гори, гори! Не мога никак да задържам вратата!”
В тоя миг тъмничната врата се отвори с грохот и оглушително скърцане. И Исус, като продължаваше да натиска Кръста с ръцете Си, изведе мен и Закхея от тъмницата на дявола. А миг след извеждането ни, Сатана с ужасен рев побърза отново да затвори вратата си, сипейки ужасни ругатни и проклятия върху собствените си демони и подчинени. И ето че там, пред тъмницата, Господ протегна ръката Си и посочи към железните лостове, обграждащи я от край до край по цялата земя, като ми каза:
“Остави Закхей да се утешава в Благостта на Духа Ми, а ти погледни наоколо! Виждаш ли колко железни лостове е въздигнал дяволът като последен опит да задържи човеците в тъмницата си? Тези лостове са силите на смъртта и ада и с тях дяволът държи света хиляди години отделен от Небето…”
Погледнах към лостовете, които ми посочваше Спасителят и мигом изтръпнах. Това бяха страшни демонични колове, които излизаха от ада и се въздигаха с километри над самата тъмница, а краищата им стигаха до поднебесните места. Поставени плътно един до друг, с милиони остри шипове, от чиито връхчета се стичаше отрова, те създаваха чувството, че не могат да бъдат поклатени, нито поместени от когото и да било. Самата гледка ме накара да извърна поглед към Исус, а Той да ми каже:
“Да, Стефане! Страшни и ужасни са железните лостове на смъртта и ада! Но както някога казах на първите Ми пратеници, че смъртта и адът няма да надделеят над Моята Църква, така го казвам и днес на теб, който си Моят пророк, изпратен до всичките църкви.
Затова се моли и чакай отново Моето идване към сърцето ти. Защото Моят Закхей непременно ще счупи лостовете на смъртта и ада с последния от кодрантите на Божието Спасение!
Кодрантът на Пожертвуванието!”

Leave a Reply