4. ВИДЕНИЕТО С КОДРАНТА НА СЕБЕОЧИСТВАНЕТО

(ДЪЛЖИМОТО КЪМ СВЯТИЯ ДУХ)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Знаеш ли колко години сърцето ми е копнеело именно за такава опитност от Бога? Защото ние всички често се сблъскваме с решетките на не една и две килии, в които стенат пленниците на дявола. И като започнем да дърпаме решетките или да се опитваме да ги счупим, скоро махваме с ръка и казваме, че това е невъзможно.
А опита ли се някой от нас да премине през Вратата Исус? Станаха ли сърцата ни като Сърцето на Исус? Станаха ли ръцете ни като ръцете на Исус? Станаха ли думите ни като онзи първи скъпоценен кодрант на Покаянието, който да попадне на точното място? И спомни ли си някой категоричните думи от Словото, които не просто загатват за кодрантите на Божието Спасение, но са тяхно най-прекрасно отражение?
Спомни си тези думи, братко мой:
“Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите…” (Яков 5:9) 
За какво друго да стои Съдията пред вратите на сърцата ни, ако не за това:
Сам Той да стане Врата, през която да преминаваме, за да вършим делата на Божието Спасение!
А вместо това мнозина роптаят. И са стигнали дотам, щото да виждат като грешен оня благовестител, който е готов да отиде в тъмницата, за да развърже вързания и да утеши пленения. Нека ти кажа, че ето това – да не отидеш с нозете си в тъмницата и да не протегнеш ръцете си към Закхей – означава, че сам споделяш някоя друга килия от същата тъмница.
“Защо?” – ще ме попиташ ти. А аз ще ти отговоря така:
Защото ръцете и нозете ти са останали вързани! Защото не си искал да се спогаждаш със Словото, сиреч, да изпълняваш Святата заповед на Спасителя:
“Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в Името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века. Амин…” (Матея 28:19-20) 
Когато застанах пред Исус за видението с кодранта на Себеочистването, Той беше необикновено строг и сериозен. И самият поглед на очите Му ме накара да притихна и да коленича пред Него. А след това да Го попитам:
“О, Исусе! Защо виждам в очите Ти поглед на Съдия? Та аз толкова много обичам другия Ти поглед. Погледът на моя Спасител и на моя най-голям приятел…”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Апостолът Ми Яков е имал причина да говори, че Съдията стои пред вратите. Защото Аз наистина искам да стана Врата в делото на всеки благовестител и в живота на всеки християнин. Но по причина на това, че мнозина презряха втория Ми кодрант, те продължиха да си стоят в тъмницата, в която Господ ги посети с кодранта на Покаянието.
Как мислиш? Могат ли ръце и нозе, които не са били очистени от Живата Вода на Святия Дух, да бъдат угодни на Господа?”
“Не, Исусе! Понеже човеци с такива ръце и нозе по-скоро биха били вързани, отколкото свободни…”
“Спомни си тогава как Словото Ми е казало за такива:
“Има поколение, което е чисто пред своите си очи, обаче не е измито от нечистотата си…” (Притчи 30:12) 
Ето така, преживели първия кодрант на Покаянието, бликнал като сълзи през очите им, мнозина се имат за чисти в очите си. Но не казва ли Съдията на всички ви:
“Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница. Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант…”  (Матея 5:25-26)
Защо някои са решили, че само първият кодрант им върши работа, а не са поревнували да издължат и втория, и третия, и четвъртия? Защо се радват, че са преживели Покаяние, а не се стремят към Себеочистването? И ако Аз казвам, че излизането от тъмницата е едва след издължаване на последния четвърти кодрант, то това не иде ли да ви одързости, за да бъдете Съвършени изпълнители на Божията Воля?
Тази е причината днес погледът Ми да е строг и Аз да те гледам като Съдия. Защото постановлението на Небесния Съдия е да бъдат изплатени и четирите кодранта на Спасението, а не само един или два от тях. Защото ако думите Ми не се изпълнят докрай, много църкви от места на виделина ще се превърнат в част от тъмницата на дявола. Но ето затова Аз сега ще те върна във видението при килията на Закхей. За да бъда отново Вратата, през която ти ще влезеш при него, за да му дадеш втория от кодрантите на Небесното Спасение…”
След тези последни думи Исус докосна с ръка главата ми, тъй щото пред очите ми се появи килията на Закхей. И ето, че Господ отново беше станал Врата към килията, а аз влязох през Него, за да ида при страдалеца. Така, влязъл през Вратата, аз застанах до Закхей. А той, усетил че съм при него, извика с цялата сила на сърцето си:
“О, Божий човече! Молих Господ и чаках да те прати повторно при мен. Защото усетих проблем в себе си, за който искам да ти кажа. Вярно е, че веригата на греха, която стягаше гърдите ми, вече я няма. И очите ми са бистри поради сълзите, които изплаках. Но ето, че имам нова причина да плача и нов проблем, поради който да скърбя.
Виж ръцете и нозете ми, Божий пратенико! Виж, че съм вързан с вериги! Не минава и ден, без тези вериги да оставят болки и рани в телесата ми! Не минава и ден, без да усетя, че дяволът все още връзва делата ми и не ми позволява да тръгна по Пътя на Господ, Когото толкова много обикнах със сърцето си. Кажи какво ми липсва? Кажи ми как да превъзмогна над това ужасно страдание?”
Думите на Закхей ме накараха да се наведа до него и да погаля ръцете му и нозете му. А след това да му кажа:
“О, мили мой братко! Господ е, Който е чул молитвите ти! И Той е, Който отново ме изпраща при тебе. Защото наистина има нещо, което трябва да преживееш от Него. Едно Себеочистване, едно пълно пречупване под Благодатта на Святия Дух. Само с това Себеочистване веригите ще паднат от ръцете ти и нозете ти. За да усетиш Христовата Сила, с която да вършиш Неговите дела и да вървиш по Неговия Път.
Искаш ли това Себеочистване, Закхее?”
“Искам го, Божий човече!” – извика страдалецът, а след това продължи, като казваше:
“Нека Бог не престава да ме очиства и усъвършенства, докато не ме намери достоен и утвърден за Завета Си!”
След последните думи на Закхей аз докоснах с ръка сърцето му, тъй щото вторият от Небесните кодранти се търкулна в сърцето му. И ето, че онази едничка капчица от Жива Вода започна да ражда много други капчици. Тъй щото капчиците станаха вадичка, вадичката – ручей, а ручеят – Река от Жива Вода. Тази Река плисна водите си из цялата килия. И тогава железните вериги, стягали ръцете и нозете на страдалеца, се разкъсаха. А Закхей, като стана на нозете си, скачаше и викаше:
“О, Господи мой! Благодаря Ти, че ме очистваш от егоизма ми! Благодаря Ти, че даваш на ръцете ми копнеж да вършат Твоите дела и на нозете ми – да вървят по Твоя Път! Ето, Аз вече Те виждам като Врата пред килията си! И затова сега ще изляза през тая Врата, за да напусна тъмницата!”
Така Закхей наистина излезе през Вратата Исус. Това накара Господ да се усмихне и да ми каже:
“Той все още се радва и е като дете във възторга си. Защото е изплатил дължимото към Благодатта на Святия Дух!
Но ние нека го оставим на радостта му. Защото има да извърви път и да плати цена, докато наистина излезе от тъмницата. Понеже след дължимото към Святия Дух, той трябва да изплати и дължимото към Мен и Отца Ми! Защото той напусна килията, но не и крепостта на дявола, нито железните й лостове, които задържат в нея всичките й обитатели. А за крепостта и железните лостове вече ще му е нужно да изплати и другите два кодранта.
Но ти запиши това видение на книга и чакай Моето водителство, докато ти разкрия и останалите Си видения…”
След тези думи на Исус видението в тъмницата се прекрати. И аз искрено се надявам, че онези живи води на Божията Река са плиснали вълните си и в твоето сърце, братко мой!
За да очистят ръцете ти и нозете ти!
За да станеш и преминеш през Вратата Исус!
И преминал през Него – да Го последваш докрай!
Амин и Амин!