ЗАКХЕЙ – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С КОДРАНТА НА ПОКАЯНИЕТО

(ДЪЛЖИМОТО КЪМ СЪВЕСТТА)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има трагедия, която да е хвърлила черната си пелена върху последните поколения човеци на земята, то това е трагедията на сухите очи. Това е трагедията на закоравените сърца, които вече не могат да плачат, нито да съжаляват за сторените злини и грехове против Бога и ближните. Аз искам да ти напомня тук едни думи на Исус, с които Той показа на всички ни силата на първия от Небесните Си кодранти. Защото в тези думи на Исус имаше двама участници. Единият беше фарисей, а другият – бирник. Фарисеят – досущ като днешните тщеславни безумци, а бирникът – досущ като бирникът Закхей. Ето и самите Господни думи:
“Двама души възлязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десетък от всичко що придобия. А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси…” (Лука 18:10-14) 
Нека ти кажа, братко мой, че днес всички живеем във времето на възвишаващата се християнска религия. И тази възвишаваща се религия, примесена с гнусна фарисейска себеправедност, непременно ще се намери в дълбините на пъкъла.
Да, казвам ти! Господ е, Който ще я накаже, отсече и запокити в пламъците на ада! Защото, колкото и да се възвишава, тя няма да стигне по-далеч от черния облак на религиозните началства и власти, за да прави компания на змея, звяра и лъжепророка. Но не за това самодоволно и възвишаващо се християнство Исус превърна пророка Си в жертва. И не за фарисеи и книжници Той удържа очите ми будни по цели нощи. Има едно друго – смирено християнство. Смирени хора, които знаят и помнят, че трябва да се спогаждат с Божието Слово. Смирени хора, които при всичката си окаяност и несъвършенство, имат сърца, за да чуят Господа и да вършат онова, което Му е угодно. Смирени хора, чиито очи никога не остават сухи, но рукват в сълзи, когато Исус им говори. Смирени хора, които се удрят с юмруци в гърдите и просят от Бога Милост за живота си.
А сега нека да ти предам и първото от виденията в тъмницата. Аз все така стоях до моя Господ, взел Небесните Му кодранти в ръката си, когато Той вдигна ръка и посочи напред, като ми казваше:
“Върви след Мене. Защото сега ще те заведа до килията на Моя Закхей…”
Ето, че Исус тръгна, а аз Го последвах. Така ние вървяхме известно време, преминавайки край стотици и хиляди килии, в които пленниците никак и не искаха да чуят за Божието Спасение. Но ето, че накрая слухът ми долови жални стенания, които идваха от една определена килия. И когато достигнахме до самата килия, аз видях страдалец, чиято мъка и скръб бяха неописуеми. Окован с железни вериги от главата до петите, той викаше с всичката сила на сърцето си:
“Помощ, Господи! Ако Те има – спаси ме! Ако ме чуваш – отговори ми! Задушавам се в тоя мрак! Умирам в тая безнадеждност! Погивам в тоя затвор!”
Докато страдалецът викаше, той се опитваше безуспешно да свали веригите от себе си, но никак не успяваше. И ето, че Исус посочи към него, като ми казваше:
“Аз сега ще стана Врата към килията му, а ти премини през Мене! И като влезеш при Закхей – пусни първия от Моите кодранти в сърцето му!”
Ето, че Спасителят се отдели от мене. И като хвана с ръце железните решетки на килията, направи ги да се стопят от Светлината Му. Така, застанал като Врата, Господ отново ми проговори, казвайки:
“Влез през Мене! Защото Закхей отдавна се моли за Моето идване към сърцето му!”
Послушал Гласа Му, аз преминах през Господ. А в мига на преминаването ми, първият от кодрантите Му натежа твърде много в шепата ми. И ето, че вече наистина стоях при страдалеца. А той, като ме видя, уплашен извика:
“Кой си ти? Какво правиш в моето мрачно битие? Отгде си дошъл? Или как отвори решетките на килията ми, за да влезеш при мене?”
“О, братко мой!” – отговорих му аз:
“Тоя Господ и Бог, Когото от дълго време призоваваш с болките на сърцето си – Той ме изпрати при тебе! Той стана Вратата, за да дойда в твоето мрачно битие! И ето, Гласът Господен изпълва устните ми и те пита: Искаш ли да разбереш болката си? Искаш ли да проумееш състоянието си? Искаш ли, най-вече, да промениш съдбата си?”
“Искам, Божий човече! Искам!” – извика страдалецът. А тогава, подбуден от Исус, аз погалих главата му, като пуснах първия от Небесните кодранти в сърцето му. А след това му казах:
“Слушай ме, Закхее! Ето, ръката Господна не се е скъсила, за да не може да спасява! Нито Духът Му се е смалил, за да не може да побеждава! Но твоите грехове са те отлъчили от Господа! И ти сам си пожелал да станеш част от тази тъмница! Но сега Божието Спасение ще подейства в тебе! За да видиш собствените си грехове, които са те държали като противник на Божието Свято Присъствие!”
Докато говорех на страдалеца, тежкият кодрант на Покаянието докосна с едничката си сълза съвестта му. И като започна да я очиства, изваждаше наяве в мислите на Закхея всичките му грехове, всичките му зли думи, всичките му падания и залитания. Така страдалецът заплака в самото си сърце. И сълзи на Покаяние рукнаха из очите му, тъй щото той не можеше никак да ги задържи. А тогава се случи чудо. Защото тежката верига, с която дяволът беше вързал гърдите му, се скъса. И едно чудно облекчение, като тиха радост и мир, нахлу от Вратата Исус към самия него. И ето, че Закхей ме попита:
“Какво ми стори, Божий човече? Защо гърдите ми вече не се стягат от ужас и печал?”
А аз му отговорих, казвайки:
“Не аз, братко мой! Но Исус, Който е Вратата на Божието Спасение, скъса веригата на греховете ти! И Неговият Небесен кодрант докосна съвестта ти! И като я очисти, направи веригата на греховете ти да се скъса и да не притиска болезнено гърдите ти. Тъй щото сега до теб ще дойде първото от чудесата на Спасението – чудото на Покаянието. Чудото, с което ти изплати дължимото на осветената си от Бога съвест…”
След последните ми думи към Закхей чух Господ да ми казва:
“А сега остави за миг чедото Ми Закхей! За да си даде ясна сметка какво се случи в живота му! Защото Аз отново ще те изпратя към него след известно време!”
Така видението в килията се прекрати, а аз седнах да запиша всичко на книга.

Leave a Reply