ЧИСТИ И СВЯТИ НА ПАСХАТА – III ГЛАВА

3. КАПКИТЕ НА ГОСПОДНИЯ ИСОП

Братко мой! Готов ли си да оставиш всичките човешки учения и да последваш Господ Исус и Неговото Свято Учение? Готов ли си да преживееш всяко земно унижение в името на Божията Святост и чистота? Знаеш ли, че ако Господ ни говори за умножаване на беззаконието, то е, понеже днес човеците не просто грешат. Те притурят грях на грях! И сред многото грехове, които човеците вършат, има един грях, който по степен на духовно разрушение и гибел стои на първо място. И това е грехът против Плътта и Кръвта на Исус. Това е грехът да участваш на бесовска трапеза, а да я припознаеш като Господна. Това е и грехът да пиеш бесовската чаша, а да си мислиш, че е Господната.
Някога в Израил имаше едно поколение, родено от старовременната змия. Това поколение имаше Закона и го четеше в синагогите си. Но то беше лишено от Духа. Защото не е възможно Духът на Бога и духът на дявола да стоят на едно място. И същото това поколение, без Духа, не разпозна Жертвеното Агне, нито пък Жертвения Хляб. И както на Агнето, така и на Хляба това поколение заявяваше:
“Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога…” (Йоан 8:41)
Виждаш ли проблема им, братко мой? Виждаш ли как блудници дръзват да хулят и наричат Господа “блудник”? И знаеш ли колко години и векове наред тези блудници са възлизали на Празника на Пасхата? Знаеш ли колко векове очите на Отца е трябвало да гледат мръсните човешки ритуали, в които липсва и капчица от Духа? Защото, досежно Закона, те биха казали:
“Ето, Отче! Служим Ти! Всяка година възлизаме на Пасхата и вършим всичко, що е писано…”
А защо тогава дръзнаха да нарекат Божия Син “блудник”? Не затова ли, щото от сърцата им надничаше дяволът? И в колко от тези служители имаше ревност за Бога, за Истинския Бог? И в колко от днешните я има?
Аз ни най-малко искам да влизам в ролята на съдия или екзекутор. Но когато сърцата са омърсени от религия и най-долнопробни прочити на Свещеното Писание, то всички трябва да паднем по очи и да заплачем, та дано Бог би ни показал Милост. А Той днес я показва повече от всякога. Защото, ако Пастирят не милееше за стадото Си, то всичките Му овце биха били разкъсани от зверовете. И Той не само милее, но протяга ръка, за да вдигне всяко вярващо сърце горе. Там, където няма дори помен от кваса на фарисеи, теолози и кариеристи. Там, където Кръвта на Исус е наистина Христова Кръв, и Плътта Му – Негово Тяло.
Нека сега да ти покажа следващото видение, което Господ ми даде. Защото Той отново дойде при мен, като ми каза:
“Имай милост към грешните! Милост, по-голяма от всякога. Милост, която ще превърне сърцето ти в сърце на ходатай. Милост, с която да просиш от Отца Ми Слово и Той да ти излива, за да спасява чрез слугата Си погиналото. Защото има едно място, където все още не си ходил, а трябва да те заведа. Това място е стената…”
След последните Си думи Господ протегна ръка и докосна сърцето ми. Тогава пред погледа ми се разкри стена, чийто връх се врязваше в Небето. Това беше здрава стена, направена от един единствен камък, което напълно ми показваше, че не беше дело на човешки ръце. Тази стена не можеше да бъде повалена или заобиколена. Тя беше създадена, за да разделя! И там Исус ми каза:
“Виж внимателно двете страни на тази стена, защото Аз сега ще ти ги покажа. А след това запиши на книга и предай на братята си всичко, което си видял…”
В следващия миг Господ започна да свети като Слънцето. Той простря ръката Си към пространството пред стената. И аз видях стотици хиляди мъчещи се хора, пълзящи в основата на стената, така, както пълзят червеи. Тези хора виеха и крещяха, но не виждаха никакъв изход за положението си. Повечето от тях бяха с кървящи сърца и премазани нозе. Те не можеха да ходят, а само и единствено да се гърчат и мятат наляво и надясно. Гледката бе потресаваща, сякаш присъствах на някакъв масов катаклизъм, на всеобща трагедия, засегнала всички. Тогава Господ ми каза:
“Запомни добре това, което видя. Защото сега ще те вдигна, за да минем от другата страна на стената…”
След думите Си Исус ме вдигна и двамата с Него полетяхме нагоре, там, където свършваше височината на стената. А стената привършваше в светлите селения на Отца. Така ние минахме от другата страна на стената и отново се спуснахме долу. Така аз отново видях хора, но този път те бяха весели и усмихнати. Всеки от тях беше облечен в бели дрехи, а из въздуха се носеха сладки благоухания и тържествени химни. Гледката беше коренно противоположна спрямо предишната. От едната страна на стената бяха щастливите и осветените, а от другата страна – мъчещите се и премазаните. Бях вътрешно шокиран и разтърсен от мисълта, че тази висока стена разделя две крайности на човешкото битие. И аз попитах Господ:
“Исусе, защо ми показваш всичко това? И какво общо има то с Исопа, за който Ти ми каза, че ще ми говориш?”
Тогава Господ каза:
“Преди всичко трябваше да Ме попиташ какво представлява тази стена. Защото това е стената на Божията Святост. Тя разделя Господната Святост от греха на света. И така нито грехът може да влезе в Святостта, нито пък Святостта да влезе в греха. Затова от едната страна са човеците, които живеят живота на греха, а от другата страна – човеците, които живеят Живота на Бога…”
Думите на Исус ме изненадваха. Затова Го попитах:
“Господи, а как човеците откъм страната на греха могат да дойдат тука? Защото едва ли Волята на Отца е такава, че да ги държи изолирани от това място на блаженство и пълнота…”
Исус се усмихна на въпроса ми и каза:
“Ето, че вече навлязохме в съществото на нещата, които искам да ти дам. Затова нека отново се приближим до стената, за да видиш какви знамения е поставил Отец Ми по нея…”
След думите Си моят Спасител ме приближи до стената. Тогава забелязах, че тя беше прорязана от много растения. Впечатлението от гледката беше такова, каквото навярно и ти си имал, когато си гледал пълзящи растения по стените на много сгради. А Исус, като протегна ръката Си към едно от хилядите растения, каза:
“Ето това е Исопът, който расте по стената. Приближи се, за да го видиш…”
Аз се приближих и забелязах, че по листата на това растение блестяха стотици Небесни капчици. Тези капчици сякаш, че бяха бисери, пълни с Живот от Живота на Бога. А тогава Исус ми заповяда:
“Вземи в ръката си от тези капчици и ги изпий. Защото на това те е призовал Отец Ми…”
Протегнах ръка, и като хванах едно от листата на Исопа, го наведох към дланта си, така щото капките се търкулнаха в нея. А след това подложих дланта си към устата си и изпих капките. Езикът ми пламна, а гърлото ми се запали. И някъде, из дълбокото на сърцето ми, по-дълбоко от всеки друг път, се надигна Сила, която ме завладя с едно огнено желание. Аз не можех да се откажа от това желание. Защото то, като плени всичките ми мисли и ги върза, стана единствената ми мисъл и копнеж. Затова извиках към Исус с цялата сила на сърцето си:
“Господи, не искам да стоя от тази страна на стената. Прати ме оттатък! Моля Те с цялата сила на сърцето си! Не ми отнемай единствената наслада – да отида при измъчените от греха и при премазаните от дявола…”
Исус ме погледна и каза:
“Ако толкова силно желаеш това – отиди!”
Думите на Господа ме учудиха, защото в първия момент не ги разбрах. Тогава погледнах високата стена и отново погледнах моя Господ. Чудно, но Той се държеше така, сякаш не ме забелязва. А вътре в мен желанието стана толкова силно и копнежът – толкова неудържим, щото се приближих към стената и започнах да я удрям с ръцете си, та дано я пробия. За мое учудване стената сякаш, че се подаде на ударите ми, защото в нея се появи отвор, който ставаше толкова по-голям, колкото повече ставаха ударите ми. Само след миг аз вече бях успял да мина от другата страна на стената. Тогава си помислих, че Господ ще ме смъмри за импулсивното ми държание и ще ме дръпне назад. Но Той не постъпи така. Той се усмихна и очите Му бяха пълни с радост. А после ми каза:
“Виждаш ли какво може да извърши със сърцето ти Милостта на Отца? Виждаш ли, че всеки, който пие от Исопа, растящ по стената, става служител на Господната Милост? Такъв никога вече няма да се уплаши от греха, но ще воюва против него с най-съвършената Сила на Бога. Силата на Исопа. Ето затова и ти разбра, че мястото ти не е от тази страна на стената и заудря по нея. Но това не бяха твоите удари, а ударите на Милостта Господна.
Вземи сега от листата на Исопа и започни да ръсиш с бисерните капки тези измъчени от греха и дявола души…”
Сърцето ми затуптя както никога. А в следващия миг вече бях напълнил обятията си с Исоп. И като минах през отвора на стената, слязох при измъчените и грешните, като просто хвърлях върху тях благодатните листа и капчиците върху тях. А от допира на бисерните капки ставаше така, че раните изчезваха и нозете се възстановяваха. И около мен стана тържество. Защото изцелените и осветени човеци славеха Бога и с лекота преминаха през отвора на стената, за да влязат в Божията реалност. Тогава Господ ме погледна с най-щастливите очи, които някога бях виждал. А после каза:
“Иди при Моите и им кажи, че Аз полагам цялата спасителна сила на Исопа Господен в тази книга. Нека грешните коленичат пред Лицето Ми! Нека измъчените от дявола да паднат пред нозете Ми! Нека да изповядат пред Отца Ми светлите думи на молитвата Давидова:
“Ето родих се в нечестие, и в грях ме зачна майка ми. Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми. Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще стана по-бял от сняг. Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил. Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи. Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мене, да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Святия Си Дух. Повърни ми радостта на спасението Си; и освобождаващият Дух нека ме подкрепи. Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, и грешници ще се обърнат към Тебе…” (Псалом 51:5-13)
И Аз непременно ще отговоря. Защото Исопът Господен е част от Пасхата Ми, част от Моя Завет, който сключих с вас. Този Исоп ви прави искрени и истинни. Защото без искреност и Истина никой не може да възлезе на Господната Пасха. И онези, които не са се очистили с Исопа, трябва да си спомнят думите на Апостола Ми Павел, с които той показа достойните за Моята Пасха:
“Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас]. Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина…” (I Коринтяни 5:7-8)
Виждаш ли как Павел говори за искреност и Истина? Виждаш ли как и Давид казва в молитвата си:
“Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме мъдрост в скришното на сърцето ми. Поръси ме с Исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще стана по-бял от сняг…”
Виждаш ли също, че и Аз казах на Моите:
“Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих…”
Не затова ли Моите люде станаха чисти, понеже ги поръсих с Господния Исоп? Не затова ли и до днес призовавам всички да показват Милостта на Отца? И ако предишни поколения са нямали мъдростта на Соломона, който…
“…говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената…” (III Царе 4:33)
…то казвам ви, че чрез тази книга пред вас стои Един, Който е повече от Соломон. И смирените непременно ще протегнат ръцете си, за да ги напълня с капките на Божията Милост. Защото тази е Милостта, която прави Исопът да расте по стената. Тази е Милостта, която заповяда на Моисея да рече на всички участници в Пасхата:
“Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете Пасхата. После да вземете китка от Исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълпа на къщната врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълпа на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си…” (Изход 12:21-24)
Колкото до съвършеното изпълнение на Моята Пасха, то сега ще дам на слугата Си да види какво сте длъжни да вършите, когато взимате Святото Господно Причастие. Защото сега ще му покажа горния праг и двата стълпа на къщната врата…”
След последните Си думи моят Господ вдигна ръката Си и пред очите ми, като в облак се яви видение. Аз стоях с Господ над древния Египет и то в мига, когато предстоеше Господното минаване. Тогава забелязах една еврейска къща и израилтянин, който се приготвяше да извърши всичко, заповядано му от пророк Моисей. Този израилтянин държеше в ръката си китка с Исоп и се наведе над леген, в който беше събрана кръв от заклано агне. В следващия миг китката с Исопа стана кървава, а израилтянинът замахна с ръката си и беляза с кръвта горния праг на къщната си врата. В този момент Исус докосна главата ми и каза:
“Забелязваш ли, че този израилтянин потопи китката с Исопа и беляза горния праг на къщната си врата?”
“Да, Господи! Толкова силно и живо е това видение, щото аз забелязах тези неща…”
“Виж тогава друго развитие на това видение. Защото така ще разбереш какво правят днешните тщеславни църкви…”
Отново погледнах към израилтянина. Този път той отново потопи китката с Исопа в легена с кръвта. И китката отново стана кървава. Но за разлика от първия път, този път израилтянинът беляза не горния, но… долния праг на къщната си врата. Едва бях видял това и Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли кои са тези, които белязват долните прагове на къщите си с Кръвта на Агнеца?”
“Не, Господи! Все още не разбирам!” – отговорих аз. А Исус добави:
“Сега ще разбереш. Гледай внимателно…”
Така отново гледах този израилтянин, който беше белязал долния праг на къщата си и забелязах как в къщата му започнаха да влизат и излизат различни хора. Те просто влизаха и излизаха и аз не можех да разбера какво да наблюдавам. Но Господ отново ми каза:
“Ела сега да видим двамата с теб какво се е случило с долния праг на къщната врата. Понеже той беше поръсен с Кръвта на Агнеца…”
Така ние се приближихме и аз забелязах, че белегът на кръвта просто се беше изличил, понеже прагът беше настъпван от много хора и всеки от тях беше тъпкал с обущата си Кръвта на Завета. Ето защо нямаше кръв, но едно мръсно петно, покрито от прах и кал. Тогава Господ ми каза:
“Сега разбираш ли, че Силата на Исопа Господен е действителна само тогава, когато бъде белязан горният праг на къщната врата? Понеже виж, че той е закрепен върху два основни стълпа. И тези стълпове на Завета Ми са Истината и Любовта. А къщата отговаря на състоянието на много сърца, извратили Господното Учение.
Понеже горният праг на вратата отговаря на себеотричането и на живота в небесните места. А долният праг на вратата отговаря на егоизма и живота в греха на света. Такъв човешки егоизъм загърбва двата стълпа на Завета. Такъв егоизъм измамно се успокоява, че винаги може да живее живота на греха и мърсотията, стига Господ да го покрие с Кръвта на Агнето. Но Аз никога не съм проливал Кръвта Си, за да се увековечава греха. Аз никога не съм заповядвал на Моите да пребъдват на долния праг. Аз ви давам Исопа Господен, тъй че всеки, който вкуси от Божията Милост, да се покае и смири. И не затова ли дойдох на земята? И не закрепих ли стълповете на Вярата, като ви показах Живота на Истината и Любовта? И не бях ли Онзи, Който каза на грешните:
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете…” (Йоан 8:23-24)
Затова сега твоят Господ се обръща към всички ония, които са започнали да белязват долните си прагове, като им казвам:
Вие сте от тези, които са долу, в греха и света! Аз съм от ония, които са горе! Долните непременно ще отидат при долния! Горните всякога ще пребъдват в Мене и Аз ще ги опазя при Господното минаване и възмездие над този свят! Затова отвърнете сърцата си от греха и не мислете да думате:
“Ние самоволно ще съгрешаваме, понеже с китката Исоп си белязахме долните прагове. Ние ще си обичаме духа на Египет, понеже гневът Господен ще ни подмине…”
Защото Кръвта Ми има сила да спасява само когато изпълните Словото на Отца Ми и бележите с нея горните прагове на сърцата си!
Който не послуша и не изпълни тези Мои думи, той няма дял с Мене до века. А който се покае и разбере че Исопът на Милостта Господна е назначен да го доведе до покаяние, той ще и да разбере, че е участвал в Пасхата Господна. Защото такъв, като се отрече от себе си и вдигне кръста си, непременно ще Ме последва и кръвта Ми ще остане жива върху горния праг на сърцето му.
А сега нека ти покажа и последното, което сторих на учениците Си, когато възлязоха на Празника на безквасните хлябове…”
След тези думи на Исус видението с къщата се прекрати. А Святият Дух изпълни сърцето ми, за да проумея и разбера, че без Исопът Господен не е възможна Пасхата Господна. Защото Пасхата е Празник на безквасните хлябове, а единственото, чрез което Господ ни очиства от всеки квас, е китката с Господния Исоп. Искам да вярвам, че ти непременно ще очистиш сърцето си и по горния праг на духовния ти дом ще личи Кръвта на Агнеца – Кръв Свята, Чиста и неосквернена от духа на света. Амин и Амин!

Leave a Reply