ЧИСТИ И СВЯТИ НА ПАСХАТА – II ГЛАВА

2. ПРАЗНИКЪТ НА БЕЗКВАСНИТЕ ХЛЯБОВЕ

Искам да знаеш, скъпи ми братко, че в Библията няма празни думи. Всяка дума в Свещеното Писание е ключ, който обяснява определени духовни истини, макар че не на всички човеци е дадено да боравят с тези истини. Аз съм напълно убеден, че и до този момент, в който ти прочиташ редовете на тази книга, никога не си тръгвал на Господна Вечеря с мисълта и убеждението, че си призван да участваш на Празник. Понеже празниците в човешкото битие винаги са били по-предпочитани от празниците в Божието Битие. Затова всички бихме нарекли “празник” Нова Година или собствения си рожден или имен ден. Но много рядко бихме се обърнали към празниците на Бога. В това отношение Господната Вечеря е не просто празник, но Празник на безквасните хлябове.
Аз зная, че нищо друго не радва и не удовлетворява Бога така, както Пасхата. Защото тогава Бог събира Святите Си хлябове на Свято място. И ако ти се върнеш на “Книгата Изход”, то непременно ще прочетеш в дванадесета глава, че Господ заповяда Пасхата с една определена духовна цел. Целта да бъдат опазени и съхранени всички Божии чеда, докато Бог въздава в гнева Си над Египет. Нещо повече – за да бъде отделен народа Му от всяко египетско нечестие, Господ каза:
“Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете…” (Изход 12:20)
Виждаш ли, скъпи ми братко, че Пасхата е не просто хранителна диета или ограничение? Тя е встъпване в заветни отношения с Бог. Тя е отделянето от духа на Египет и пребъдването в Духа на Бога. Някога всички онези израилтяни приеха Господната Пасха и така беше опазен животът им. Същото е и днес. Защото и днес Господ Исус иска да влезеш в заветни отношения с Него, за да бъдеш отделен от духа на света и да пребъдваш в Духа на Бога. А отделянето става именно тогава, когато започнеш да изпълняваш Божията заповед и да не ядеш нищо квасно, тоест, да престанеш да приемаш в духа и сърцето си словото на света, примера на света, моделите на света и всички съблазни, които биха вкарали в грях сърцето ти.
Аз и до днес се възхищавам на чистата вяра и огнена ревност, с която първите последователи на Господ Исус превъзмогнаха над света и неговите похоти. Те станаха странни за света. Те станаха измет на света. Те бяха гонени и оплювани, презирани и проклинани. Но с тях беше Господ. С тях беше Хлябът от Небето, Който утвърди сърцата им като безквасни хлябове.
Ти безквасен хляб ли си, братко мой? Не се стряскай, че ти задавам подобен въпрос, защото Господ първом го зададе на мен. Нещо повече – Исус с такъв тон ме попита, щото разбрах, че само утвърдителния отговор на въпроса Му ме прави да бъда достоен на Неговата Пасха. А в самата вяра, че ние сме хлябове на Господа, се отварят такива врати на мъдрост и познание, щото всички трябва да влезем през тях. Затова нека ти кажа как Господ ме направи да възляза на Празника на безквасните хлябове.
Ето думите, с които Той започна да ми говори:
“Стефане, Аз искам да те видя като безквасен хляб. Готов ли си да Ми дадеш сърцето си? Готов ли си да се оставиш в ръката на твоя Господ?”
“Да, Исусе! Оставям се!” – отговорих аз. А пред очите на сърцето ми се появи видение. В това видение моят Господ Исус стоеше пред Престола на Бог Отец, който пламтеше в непоносим пламък. Бях сигурен, че само по изричната Воля на Отец аз стоях пред Престола Му. Тогава моят Господ тръгна към Престола и буквално се скри в огнените пламъци, а след малко излезе изсред тях, като държеше в двете Си ръце огромна златна тава, пълна с брашно. Така Той загреба с двете Си ръце от брашното, а след това го изсипа в сърцето ми. В следващия миг аз се усетих странно. Сякаш че цялата Библия бе оживяла в ума ми. В мене препускаха хиляди стихове и всеки от тях теглеше сърцето ми, но беше невъзможно да го хвана, за да ми послужи. Затова попитах Исус:
“Господи! Какво направи с мен? Какво е това брашно от Престола на Отца, с което ме дари? Защо умът ми се изпълни със стихове от Свещеното Писание, ако и да не мога да ги задържа, за да ми послужат?”
А Исус, като се усмихна, ми каза:
“Нали искаш да си безквасен хляб? Нали се остави в ръката Ми, за да те утвърдя? Какво друго да е нужно на един хлебар, за да направи хляб, освен брашно? Но разбира се, че е нужно и още нещо. Затова сега ще прибавя и него…”
След думите Си Господ отново се приближи до Престола на Отца и отново огнените пламъци Го скриха. А след това Той се показа, държейки златна чаша. Така Исус се приближи към мен и изля златната чаша в сърцето ми. В следващия миг почувствах огромно блаженство и пълнота. Вътре в себе си знаех, че водата от златната чаша бе Самият Свят Дух на Отца. Той влезе и веднага докосна брашното в сърцето ми, тъй че почувствах огромна промяна. Сега библейските стихове вече не бяха неуловими. Напротив – аз се докосвах до тях, а те бяха заредени с Мъдростта на Бога и с копнежа на Духа да издирва Божиите дълбочини. Понечих да отворя устата си, та да възкликна, но Исус вдигна ръката Си, като ми каза:
“Зная какво преживяваш, понеже не ти е за първи път. И Аз не ти давам това видение за теб самия, но за Моите братя и сестри. Защото ти си изпечен от Мене хляб, но имам и други братя и сестри, в чиито сърца все още има брашно или тесто, но не и Хляб. Затова сега помисли, че ако във видението се смесиха вода и брашно, за да се получи тесто, то е нужно и още нещо, за да се роди Хлябът…”
След последните Си думи Господ вдигна ръка и посочи към пламенния огън пред Престола, като ми каза:
“Ето Огънят, Който ви превръща в безквасни хлябове. Ето Огънят, в Който искам да влезеш. Тръгни към Него…”
Послушах Господ и тръгнах. А в следващия момент ме блъсна огромна горещина, а аз все още не бях направил и две крачки към Огъня. Нещо в мен се противеше и не ме пускаше. Нещо в мен не искаше да отида към Огъня. Тогава паднах в коленете на Исус и Го попитах:
“Господи, не мога да се позная! Защо не мога да тръгна към Огъня?”
А Исус тихо каза:
“Мнозина не могат да тръгнат, защото не искат да умрат за света, от който ги избавям. И въпреки, че в тях има както брашно, така и води от Духа Ми, те остават като тесто, в което може да попадне всякакъв квас. А единственият начин да се запазите чисти, е като пристъпите към Огъня и влезете в Огъня. Понеже в Божия Огън може да влезе тестото, но не и квасът! В Огъня на Отца Ми може да влезе Свещеното Писание и водите на Святия Дух, но не и любовта към този свят! Защото някога Апостолът Ми Йоан каза на всички ви:
“Който люби света, в него няма любов към Отца…”
Сега разбираш ли защо мнозина не искат да влязат в Огъня? А как после ходят на Пасхата Господна със самочувствие на безквасни хлябове и търсят да вземат Господното Причастие? Нека първом минат през Огъня, а след това да отидат на Пасхата Ми. Ето, Аз ти давам Сила, понеже уповаваш на Мен. Затова тръгни към Огъня…”
След последните думи на Исус аз тръгнах към Огъня и само след миг бях като на клада. Огнените езици плъзнаха във вътрешностите ми и започнаха да докосват тестото, което Господ беше замесил. Така то се превърна в Хляб. И учудващото на този Хляб бе това, че той не просто беше изпечен, но топъл, понеже задържаше Огъня в себе си. А Господ, Който също беше влязъл в Огъня на Отца, ме прегърна, като каза:
“Кажи на Моите, че трябва да минат оттук, ако искат да дойдат на Празника на безквасните хлябове. Кажи им също, че всеки, който е минал през изпита на Огъня, няма никога да се огъне и приеме от кваса на този свят. Понеже квасът може да въздейства на тестото, но не и на Хляба. А сега нека ти покажа Моите хлябове, които Аз Сам утвърдих на земята…”
След последните Си думи Господ ме изведе от Престола и двамата с Него тръгнахме сред златните улици на Небесния Ерусалим. Така влязохме в някаква огромна кристална сграда, от която струеше Светлина. А едва влязъл през огромните врати, които Исус отвори, аз се почувствах така, сякаш, че бях въздигнат на орлови крила. Представи си, братко, че неземна сила те въздига нагоре, ако и да стоиш здраво на краката си. Ти стоиш и стъпваш здраво, а въпреки това сърцето ти се издига и издига. Така се чувствах аз. Въпреки че по-късно Исус щеше да ми каже, че “издигането” всъщност е било “навлизане” в Сърцето на Отца. А вътре, зад стените на светлата сграда, към духа ми дойдоха вълни от Небесно хваление и поклонение. Тогава очите ми забелязаха Христовите Апостоли. Те бяха вдигнали ръцете си и славеха Небесния Отец. Нещо повече – самите им сърца бяха безквасни хлябове, от които се издигаше дъхава пара. И аз нямах друго по-реално и прекрасно потвърждение на това видение от стиховете на посланието, които гласят:
“…но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия Завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата…” (Евреи 12:22-24)
Докато сърцето ми преливаше от Небесната Благодат и тържество, Исус ме погледна и каза:
“Виж внимателно Моите Апостоли. Виж тяхното хваление и поклонение. Защото именно те са присъствените хлябове на Божията Свята трапеза. И ако искате още за увереността си, то знайте, че ето такъв е Празникът на безквасните хлябове.
Ето такава е Пасхата и Господната вечеря! И Аз, Господ вашият Бог днес простирам прободените Си ръце над всички сърца, които Ме любят, за да им кажа, че Аз съм, Който давам Господната Вечеря и утвърждавам присъствените хлябове на Завета Си. Аз съм, Който днес върша Святото Си дело на Святия Си хълм и блажени са всички, които пребъдват при Мене. Аз съм Този, Който днес повтаря думите на Соломон, като Свято служение пред Моя Отец. Думи, които гласят:
“Ето, аз строя дом за Името на Господа моя Бог, да го посветя Нему, за да се принася пред Него благоуханен темян и постоянните присъствени хлябове, и утренните и вечерните всеизгаряния, в съботите, на новолунията, и в празниците на Господа нашия Бог; това е всегдашна наредба в Израил. А домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е велик повече от всичките богове…” (II Летописи 2:4-5)
На такъв велик Бог ли искат да служат братята и сестрите Ми или на бога на плътската похот и страст? На такъв велик Бог ли искате да се покланяте в искреност и Истина или на бога на религиозното лицемерие и човешко угодничество? Земни хлябове ли искате да бъдете, покрити от всякаква плесен и червеи или небесни хлябове, пълни с искреност и истина?
Разбираш ли, момчето Ми, каква гибелна измама е вкарал лукавият в Моя Храм? Разбират ли Моите, че ако своевременно не се смирят и покаят, то никак няма да стигнат до Хълма Сион и до Святостта на Отца Ми? Разбират ли Моите, че ако не преминат през Огъня на Отца, та да станат безквасни хлябове, то твърде скоро могат да попаднат на чуждия огън на Аароновите синове?”
“А как да разберат, Господи мой? Как да се покаят? Как да очистят сърцата си от всичките лъжеучения на лукавия? Та нали ако им дам тази книга, то тя ще удари именно във високите крепости, които лъжата е изградила в тях? Нима мога да ги ударя с Меча на Пророческия Дух? И няма ли така те да се върнат още по-назад?”
Слушащ въпросите ми Господ каза:
“Пасхата Господна е най-личното преживяване за сърцата на Моите. И тук Мечът на Пророческия Дух по-скоро би отворил рана, отколкото да възвърне. Но има едно по-превъзходно средство, което очиства сърцата. То също е част от Моята Пасха, ако и мнозината отдавна да са го забравили. Затова нека да те заведа на стената, където расте Господния Исоп. Защото някога, при първата Пасха, Отец Ми заповяда поръсване с Исоп. И на Моята Пасха Аз заповядвам същото. И само сърца, поръсени с този Исоп, са чисти и достойни за Мене…”
След последните думи на Исус видението с Празника на безквасните хлябове се прекрати, а Святият Дух нахлу със сила в сърцето ми, за да бъда подготвен за дълбоките видения, в които ме посвещаваше Господ. Моля се на Него в теб да влязат не буквите, но Духът на това Слово. За да бъдеш от Неговите хлябове на Неговата Свята трапеза! Амин и Амин!

Leave a Reply