ЧИСТИ И СВЯТИ НА ПАСХАТА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ГОСПОДНАТА ПАСХА

Братко мой, искам да знаеш, че когато ядеш земна храна, тогава живееш земния си живот. Но когато се храниш с Небесна Храна, тогава живееш Небесния Живот. Защото храната отговаря на живота. И човек не живее, за да яде, но яде, за да живее.
Преди две хиляди години на земята дойде един Свят Мъж, Който с думите и делата Си хвърли в смущение всички чревоугодници. Те, охранени и покрити със завиден слой тлъстина, трябваше с огромно неудоволствие да преглътнат факта, че освен бога на плътския стомах, имало и Бог, слязъл от Небето, за да приеме образ на Човешки Син. И освен трапезите с луканки, шунки и печени агънца, имало и една друга трапеза – трапеза с Плътта и Кръвта на Господа.
Представи си това, братко мой! Представи си хора, по чиито уста още лъщи лой от доскорошно угояване, как излизат на площада на Синедриона и слушат думите на Един, Който има претенции, че е Божий Син. Той не само ги нарича “змии” и “рожби на ехидна”, но призовава слушащите да пият Кръвта Му и ядат Плътта Му. Тогава от областта на фарисейските черва започва да се надига вой от бога на плътския стомах, така че фарисеите съскат заплашително, а някои от учениците на Господ вече се споглеждат уплашено и казват с малодушие:
“Тежко е това учение; кой може да го слуша?” (Йоан 6:60)
Искам да внимаваш в тази изповед, братко мой! Защото Учението на Господ наистина е тежко! То става толкова по-тежко, колкото повече човек се е впримчил в страстите на греха и суетата. И ако си мислиш, че днес положението е по-различно, то значи все още не си разбрал, че Библията е огледало, в което се оглеждат всички родове човеци. Защото Учението на Господ Исус за Неговата Пасха днес е станало още по-тежко. Но за разлика от древните ученици на Господ, които поне бяха искрени в отношението си към призива на Исус, днешните са решили да направят тежкото “леко”. И по тази причина са си скалъпили религиозни ритуали, наричани “Господна Вечеря”. Но нито вечерята е на Господа, нито Господ е на вечерята.
Аз не ти говоря празни думи и поемам отговорност за всичко, което ще напиша в тази книга. Аз съм готов да проглася това послание от всеки амвон, независимо дали ще се хареса на чревоугодниците или не. Аз зная, че един ден ще застана пред Христовото Съдилище и там Исус ще отсъди за всяка дума в книгите, под които съм се подписал с името си. Затова не мога да мълча, когато виждам, че днес сърцата се продават на дребно и биват залъгвани, че участват в Господното тайнство. Истината е много по-жестока и граничи с духовен трагизъм. Защото когато на Пасхата ядеш хляб, който не е Плът Христова, и пиеш вино, което не е Кръвта Му, то и най-пропадналите езичници ще са по-достойни от тебе. Защото и те ще ядат хляба си и ще пият виното си (както и правят), но няма да бъдат осъдени за грях против Плътта и Кръвта на Исус. Защото Господната Вечеря е не просто общение с Бога. Тя е изпитание, в което ти със силата на вярата трябва да разпознаеш Плътта и Кръвта на Исус. Тя е изпитание, в което ти, бидейки смирен и добре познаващ живота си, да знаеш дали си достоен за тази Вечеря или не си достоен. Тя е изпитание, в което ако кажеш на Бога:
“Прости ми, Боже, но аз съм грешен и недостоен за това общение…”
…то тогава ще получиш много по-голямо освещение, отколкото онези, които знаят че любят света и похотите му, но за да бъдат на почит и уважение сред човеците, стоят на предните места при Господната Вечеря и бързат да са първи в нечестието си. Ето затова те моля да смириш сърцето си и да не казваш, че знаеш всичко за Пасхата Господна. Защото сам Апостол Павел ще ти напомни, че:
“Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава. Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него…” (I Коринтяни 8:2-3)
А сега нека ти разкрия какво беше непосредственото докосване на сърцето ми от Господ Исус. Защото Той отговори на молитвата ми и дойде към сърцето ми с голяма сила. Ето думите, които Исус ми каза:
“Това, което ще ти дам да видиш и проумееш, запиши на книга и предай на братята и сестрите Ми. Защото времето е усилно и сърцата няма да издържат на натиска на дявола, ако своевременно не бъдат освежени и укрепени с Моята вечеря. Аз ревнувам всяко едно сърце, в което живее Святият Дух и искам лично да посетя всички, които изповядват Името Ми. Но Аз няма да сторя нищо от онова, което искам да сторя, ако вярващите в Мене продължат лекомислено да разменят Господната Слава за слава на човеци и Господната Святост за човешки авторитети. Затова ще излея в сърцето ти от Моето Свято Миро, за да имаш съвършената пълнота и водителство на Святия Дух. Защото всички трябва да видят онова, което вижда техният Господ. За да се покаят, възвърнат и утвърдят в Истинския Ми Завет, а не в религиозните интерпретации на днешните книжници и фарисеи.
А сега, момчето Ми, нека ти покажа във видение истинската действителност около библейските факти на Моята Пасха. Защото ти ще я видиш така, както я виждаше Отец Ми в онзи миг…”
След последните Си думи Господ докосна с длан сърцето ми и пред мен се разкри видение. Аз виждах как учениците на Исус приготвяха Пасхата. Господ все още не беше сред тях, но явно, че скоро щеше да се появи. И когато Пасхата беше приготвена, вратата на самата стая се отвори и там се появи Исус. Той беше в необикновена Небесна Светлина, която се излъчваше от мантията Му и падаше върху учениците Му. Точно в този миг усетих как Силата на Святия Дух ме приближи във видението, за да видя поразителни подробности. Светлината, която се излъчваше от Господ, направи така, че аз вече виждах сърцата на Неговите ученици. Така забелязах, че всяко сърце бе уподобено на малка питка безквасен хляб. В този момент дочух в сърцето си Гласа на Бог Отец, Който ми казваше:
“Гледай на питките и не спирай да гледаш, докато не видиш сърцата на всичките дванадесет Христови ученика…”
Така аз продължих да гледам, докато накрая погледа ми се спря върху един от Христовите ученици, който имаше мургаво лице и къдрава коса. Тогава забелязах, че неговото сърце се различаваше от сърцата на останалите единадесет. Защото върху питката, която уподобяваше сърцето му, имаше зелена плесен. Нещо повече – плесента така бе разяла питката, щото в нея личаха дълбоки дупки от проядено. В следващия момент от една от дупките се показа червей, който се движеше зигзагообразно, така щото към сърцето ми дойде върховна погнуса. В предишни видения, когато Исус ми беше дал да пиша за кучетата и трохите, аз отново бях виждал плесенясал хляб и червеи в него. Но този път въздействието от този плесенясал хляб беше по-силно от предишните видения. В себе си знаех, че това бе не просто моята погнуса и отвращение. Не!
Това бе усещането на Бога, което Той ми даваше и като мое усещане.
В този момент аз видях, че учениците насядаха около Господ и всички до един чакаха Неговия знак за започване на Пасхата. Даже всички ядоха от трапезата, но Господ Исус все така не започваше Пасхата Си. Нещо повече. Той се развълнува в Духа Си и като погледна с очите Си към ученика с плесенясалия хляб, каза:
“Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде. Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил….”
Думите Му буквално смутиха учениците Му, но ученикът, чието сърце бе уподобено на плесенясал хляб, каза:
“Да не съм аз, Учителю?”
А Господ, Който все така с остър поглед гледаше на Юда, взе залък в ръката Си и като го натопи в блюдото, го подаде на Юда, като му каза:
“Каквото вършиш, върши го по-скоро…”
След думите на Исус стана така, че злият червей, който надничаше от плесенясалия хляб, буквално скочи върху залъка, който ученикът погълна. В следващия миг този червей погълна залъка от хляб и се уголеми, като подбуди ученика да напусне Господното общение…
Видението, което ми даваше Исус беше повече от впечатляващо. Аз прекрасно знаех, че ученикът, чието сърце беше като плесенясал хляб, бе самият Юда, а червеят в сърцето му – Сатана. В този момент видението се прекрати и Господ Исус отново беше до мен, като ми казваше:
“Разбра ли как изглеждаше в действителност мигът преди Моята Пасха?”
“Да, Исусе! Забелязах, че сърцата на всичките Ти ученици бяха уподобени като безквасни хлябове, а сърцето на Юда – като хляб, който е хванал плесен и в чиято среда пълзеше червей…”
“А забеляза ли, че Господ твоят Бог не започна Пасхата Си, докато в събранието Му стоеше Юда?”
“Да, Господи! Учениците Ти ядоха от трапезата и Те чакаха да възвестиш Завета Си. Но Ти не започна неговото възвестяване, докато Юда не излезе, след като Ти натопи залък и му го подаде…”
“А знаеш ли защо Аз натопих залъка, който му и дадох?”
“Не, Исусе! Това за мен е тайна! Тайна е също така и фактът, че червеят в сърцето на Юда изяде залъка и се уголеми…”
“Знай тогава, че постъпих именно така, защото Словото на Отец Ми не можеше да се наруши и трябваше да се изпълни писанието, че Човешкият Син ще бъде предаден от сина на погибелта. И ако Словото Господно е Хлябът от Небето, то залък от Този Хляб влезе и в Юда, за да извърши онова, за което е бил посочен. Ето защо този залък духовно отговаряше на онова слово, с което допуснатите от Отца Ми съдби остават ненарушими. Понеже Отец е допуснал Сатана да влезе в Юда и да поквари сърцето му. Именно затова червеят погълна залъка и се уголеми. Но виж също така, че Юда получи залък, но не и Вино. Защото Виното отговаря на Кръвта Ми, а Човешкият Син не е проливал Кръвта Си за греха на дявола. Залъкът, който Аз натопих и подадох на Юда, отговаря духовно и на молитвата Ми към Отца, когато на същата тази Вечеря Му казах:
“Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието…”  (Йоан 17:12)
Как мислиш тогава? Ако Пасхата е Празник на безквасните хлябове, то ще приема ли да ядат от Моето Тяло и да пият от Моята Кръв такива човеци, които носят в сърцата си кваса на фарисеите? Не е ли Пасхата именно събиране на Господ с Неговите безквасни хлябове? Кажи Ми тогава:
Ще благоволя ли Аз в “Господна Вечеря”, ако самите лидери на църквата блудстват със света и докарват кваса на света в Храма? Ще благоволя ли в пастири на църкви, които са докарали на Святото Ми място търговци със сергии, и книжници с дипломи? Ще благоволя ли в потомци на Ахан и Корей? Ще намеря ли за чисти хлябове онези сърца, по които лепне гримът на Езавел? Няма ли всички тези да се съберат за един друг празник, който не е Празникът на безквасните хлябове, но част от шумните оргии на Вавилон?
Виж тогава продължението на Моето видение към сърцето ти. Защото то ще е съдбоносно и фатално за всички, които правят компромиси с кваса на този свят…”
След думите на Исус аз отново получих видение. Този път то беше духовен поглед върху днешните реалности. Аз и Господ стояхме над голяма църква, която се събираше в огромна зала. Тогава Исус ме приближи в самото видение, за да видя как лидерът на тази църква прогласяваше Господна Вечеря. Погледнах на сърцето на този лидер и видях как то приличаше досущ на сърцето на Юда. То отново беше уподобено на хляб, който беше плесенясал, а в средата му този път лазеха много червеи. А Господ ми каза:
“Виж сега как се заплаща компромисът да приемаш Господното Причастие от ръце, пълни с безчестие…”
Така аз погледнах към лидера и забелязах, че той имаше огромно самочувствие, ако и да си беше сложил ефектна маска на смирение. Той вдигна в ръцете си Господното Причастие и тръгна всред вярващите в залата. А в този момент стана така, че всички червеи в сърцето му буквално настръхнаха и се изправиха, сякаш, че получиха заповед за атака. И в мига, когато лидерът поднасяше към устата на вярващ парченцето хляб, то и заедно с това парченце се шмугваше и по един червей. Нещо повече. Аз видях, че сърца, които бяха чисти и непокварени, но направиха компромиса да взимат Причастие от човек с квас, се омърсяваха и в тях също тръгваха да пълзят червеи. Тогава разбрах каква е трагедията. Тя бе именно такава, че участващите в спектакъла, наречен “Господна Вечеря”, вечеряха без Господ. А всяко място, където Го няма Господ, идва дяволът. И тези червеи, които скачаха в сърцата на човеците, бяха в пълна степен възмездие от Бог Отец върху всички, които не обичат искрено Исус, но живеят с компромиси.
След като лидерът мина с хляба, дойде ред и на виното. А тогава очите ми едвам удържаха да гледат на мерзостта, която се разкриваше във видението. Защото в залата долетяха демони от поднебесните места, които буквално уринираха в чашата, макар, че човеците не забелязваха това. И лидерът приближаваше чашата към устните им и с тих шепот казваше:
“Пий от кръвта на Исус!”
А жертвите, като отпиваха от мерзостната чаша, добавяха:
“Пия от кръвта на Исус!”
А лидерът запечатваше изповедта им с едно кратко:
“Амин!”
Аз повече не издържах на видението и паднах по очи пред Господ, като извиках:
“Моля Те Исусе! Повече не издържам на това видение. То не може да се понесе…”
А Исус с твърд Глас каза:
“Не можеш да го понесеш ли? А как го понасят тези тука? Как пълнят сърцата си с червеи и се покваряват с демонични гнусотии? Ето затова – било, че го понасяш или не го понасяш, това видение е изява на Моето Слово. Защото този Вавилон, който днес поглъща църквите, е същата онази блудница от “Откровението”, за която заповядах да се запише, че:
“…всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване, и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош…” (Откровение 18:3)
Да стоят ли тогава Моите в събранията на блудницата, та да пият виното на нейното блудство? Да ядат ли хляб, замесен в плесента на лицемерието и измамата?”
“Не, Господи мой! Да не бъде! Защото в стиха за тази блудница от “Откровението” Отец призовава Своите Си, като казва:
“Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й; защото греховете й стигнаха дори до небето, и Бог си спомни нейните неправди…” (Откровение 18:4-5)
Исус ме погледна, а в очите Му се четеше болка и те бяха просълзени. Тогава Той докосна с ръка сърцето ми, като каза:
“Ето, Стефане! Днес цялото Небе вика и призовава всички Божии Светии:
Излезте изсред събранията, в които е квасът на света, търговията на света, бизнесът на света, дипломите на света, политиките на света! Излезте изсред събранията, в които Виното Господно е подменено с виното на Вавилон! Не участвайте в греховете на онези, които пият бесовската чаша и ядат бесовска трапеза!
Но много от Моите не Ме слушат. Много от Моите са затъпели в слушане и са станали странни в разбиране. Много от Моите са станали роби на човеци, наложени от други човеци, които са наложили други преди тях. Много от Моите не са разбрали, че не е възможно да участват в Господна Вечеря, докато Господ не ги посочи и не им каже думите, които каза на Своите ученици:
“Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих…” (Йоан 15:3)
Понеже именно чрез тези думи Аз засвидетелствах, че Моята Пасха наистина ще е Празник на безквасните хлябове. Празник на сърцата, които дават даром, когато другите търгуват. Празник на сърцата, които мислят за горното, докато други мислят за долното. Празник, който ще ти разкрия в следващото видение.
А в края на това казвам на всички, които чуват Гласа Ми:
Изпитвайте себе си дали сте достойни за Святостта на Отца Ми! Защото пред Седящия на Престола стои Моята плът, която Аз дадох за Спасението на света. И пред нозете Му е Моята кръв, която се проля за опрощение на греховете.
Тази Моя Плът и тази Моя Кръв стават част от вас, когато като безквасни хлябове се съберете на Моята Пасха!
Тази Моя Кръв и тази Моя Плът стават обвинители против вас, когато в недостойна обхода се поругаете със Святостта на Отца Ми!
Ето, Аз съм близо до сърцата на всички, които плачат и считат себе си недостойни за Моята Пасха! Ето, Аз се гнуся и отвращавам от сърцата на всички, които се превъзнасят и считат себе си достойни за Моята Пасха! Защото Моята Пасха е Свята и в нея няма нищо от този свят! И напусто е да стоите с кваса на света и да взимате Господното Причастие. Напусто е да вярвате, че ако и да взимате Пасхата от човек, носещ кваса на този свят, то такава пасха ще ви ползва. Защото “малко квас заквасва цялото тесто”. Колко повече – когато лидери на църкви са се поклонили на Мамон и броят с мръсните си ръце дяволските користи. А после вие решавате да вземете Моето Причастие от такива ръце… Такова “причастие” никак няма да възлезе пред Престола на Отца Ми! Защото то се е превърнало в бесовска трапеза и бесовска чаша. Понеже никога светът няма да се качи в Небето, нито пък Небето ще се покори на света…”
След последните думи на моя Господ аз в пълна степен разбрах, че червеите и плесента наистина ще се окажат най-коварната отрова за тщеславните. Понеже те всякога ще наричат плесента – доктрина, а лазенето на червеите ще регистрират като полъх на Святия Дух.
Затова със сълзи на очите си се моля на Небесния Отец:
“Отче мой! Опази и съхрани сърцата, които ще прочетат тази книга! Дай им онази вяра, с която да намерят пълното потвърждение, че могат сами да приготвят и взимат Господното Причастие, когато видят, че фарисейският квас тържествува от амвоните. Дай им, Отче мой, да не се страхуват от слугите на Вавилонското нечестие, но да бъдат и останат безквасни хлябове с искреност и Истина! Амин и Амин!”

Leave a Reply