ОГЪНЯТ НА МОЛОХ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ОГЪНЯ НА МОЛОХ

Братко мой! Аз вярвам, че ти вече си убеден в една неоспорима истина. Истината, че там, където има строеж с тухли, непременно ще има и тухларна. А където е тухларната, там ще е и огънят.
Непознаването на духовните реалности е донесло такава трагедия за човеците, щото няма да е силно, ако ти кажа, че мнозина са станали жертви на Злото. В крайна сметка, тази тухларна на дявола, която Господ Исус ми разкри с името “Тофет” напълно оправдава името си. Защото “Тофет” ще рече “жертвеник”. А жертвеникът е мястото, където се принасят жертви. Мнозина изобщо не могат да разберат, че ако в духовния свят има война между Светлината и тъмнината, то непременно както едната, така и другата страна ще иска да привлече човеци към себе си. И не само да ги привлече, но да ги сплоти и мобилизира в изпълнението на нейната воля. В това отношение огънят е средството, с което става както самото привличане, така и самото сплотяване.
Преди две хиляди години на земята дойде Господ Исус Христос. Той ни донесе Огънят на Отца и ни обеща, че ще ни кръсти в него. И кой от нас може да забрави думите, с които Божият Син ясно определи мисията Си:
“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?” (Лука 12:49)
Но колко от християните разбраха, че ако Господ хвърля на земята Своя Си Огън, то е, за да ни опази от огъня на Молох? Колко от нас разбраха, че Божият Огън е Любовта на Отца, която свързва всички в съвършенство? Колко от нас проумяха, че ако човек отхвърля Божия Огън, то непременно ще намери огъня на Молох?
В това отношение Библията е абсолютно категорична. Тя ни показва, че много човеци не са обичали Бог и Неговата Святост, но са търчали да влязат в огъня на дявола. Тя ни показва, че когато Израил вървеше против Божията Воля и открито се бунтуваше на Господ, то тогава не отделни израилтяни, но самите Израилеви царе вършеха примера на мерзостта и гнусното зло. Аз ще ти покажа някои такива примери, само, за да разбереш, че Молох наистина е един от най-успешните демонични началници. Виж, например, какво вършеше Ахаз, синът на цар Давид:
“Ахаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид, но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите. При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори от чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните. И жертваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво…” (II Летописи 28:1-4)
Виж сега какво стори и Манасия след баща си Езекия:
“Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим. Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните. Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше. Също издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде Името Ми до века. Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом. И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа та Го разгневи…” (II Летописи 33:1-6)
А сега забележи, че и цар Давид и цар Езекия бяха ревностни за Бога и попадаха под Неговото благоволение. Но за разлика от тях децата на чреслата им постъпиха разтлено и се върнаха назад. Това трябва да те убеди, че твърде често в служението към Бога липсва приемственост и не винаги онези, които поемат щафетата от добрите състезатели, остават добри като тях. Същото е и днес. Днес в Църквата също липсва приемственост. Липсва онази ревност, с която дързостни и ревностни за Бога човеци извикваха съживление и реформация. А когато Огънят на Бога се изгуби и наместо него се възцарят човешките авторитети и традиции, то със сигурност можеш да очакваш проблем. Днес проблемът пред Църквата е един и той се нарича “огън на Молох”. Огънят, с който някога човеците в Сенаарската земя разгневиха Бога. Огънят, който Надав и Авиуд сложиха в кадилниците си и влязоха в Божията скиния, за да бъдат поразени от Божия Гняв. Огънят, който днес повече от всякога разпалва страстите и похотите, за да стане родител на онова извратено поколение, което прегърна тщеславието на живота и реши, че завинаги е умито в Кръвта на Исус.
Виденията, с които ще продължи тази книга, в пълна степен ще ти покажат колко голяма е измамата в църквите на последното време. Защото моят Господ Исус не се задоволи само с това да ми даде фокус върху огъня на Молох. Той ме направи свидетел на самите демонични церемонии, с които днешните тайни служители на Сатана опожаряват сърцата на човеците. Затова сега аз ще продължа със самите видения в реда, по който Господ ги разкри на сърцето ми.

Leave a Reply