ОГЪНЯТ НА МОЛОХ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
От Името на Господа на Силите и според изричната Му заповед аз ти предавам думите на моя Бог и те моля да коленичиш пред Него. Моля те да паднеш по лице и с дух на смирение да приемеш Господните изобличения в тази книга. Защото Господ няма да говори още много дълго. Понеже всякога, когато Той е говорел, людете са беззаконствали и са ходели в собствените си пътища. Всякога, когато Всемогъщият е изпращал пророците Си, людете са пирували, заслепени от себеправедност и безнаказаност. Скрити под покривалото на греха, те са мислели, че Бог непременно ще се съобрази с тяхната представа за изобличение и наставление. Скрити под измамното самочувствие на гордостта те са си мислели и продължават да мислят, че Отец и пръста Си няма да помръдне, без да се съобрази с тяхното мнение.
О, окаяни и нещастни! О, помрачени и странни люде, лишени от всяко благочестие и пълни с нечестие и разврат! Нима не знаете, че Праведният Съдия оставя нечестието не само да покълне, но и да се разцъфти? Нима не знаете, че всички нечестиви цъфтят, само, за да бъдат изтребени от лицето на земята? Нима не знаете, че колкото повече плевелите бъдат оставяни да се уякчават в почвата си, толкова по-дълбоки стават корените им, които всмукват от отровния дъх на ада? Ето защо растежът на всеки плевел е тясно свързан с неговото проклятие. И колкото по-малко Господ се намесва, та дано би изкоренил земното растение, толкова повече това растение живее със самочувствието, че е небесно.
Но идва ден, идва час и миг на последна проверка. Идва времето, когато всички, които са мразели изобличението, ще умрат. Идва времето Господ да погледне от Небето и да прибере малцината при Себе Си, а мнозина да приготви за Деня на Своя Гняв.
Искам да знаеш, скъпи ми братко, че Словото на Живия Бог не може да бъде осуетено. Точно обратното – то е така изговорено и заповядано, щото да осуети всяко суетно надигане и превъзнасяне пред Лицето на Бога. И колкото повече от людете се отдалечава часът на покаянието и смирението, толкова повече наближава буреносният облак на Господния Гняв. А най-жестоката картина, която Исус разкри пред моето сърце, беше тази, че днес човеците бързат да ускорят времето на възмездието…
Те не просто не се покайват! Не! Те навиват пружините на Божия часовник с такова беззаконие, щото нищо чудно, че стрелките се движат все по-бързо и по-бързо. И за разлика от беззаконните, които нямат ум и представа как би реагирал Бог, Той има не само представата. Той има Словото, изговорено точно за днешното време. Той има думите и погледа, в които смирените и мъдрите ще видят края на всяко беззаконие и наградата на всяко благочестие.
Преди да ти разкрия дълбочините на посвещението, в което ме постави Господ Исус, аз искам да ти напомня някои неща, които може би си забравил или никога не си знаел. Затова нека започна с това, че падналото човечество обича падналия Луцифер. И не само го обича, но винаги е било готово да извърши очакванията му. Преди хиляди години на едно поле в земята Сенаар се събрали множества от човеци. Те били блудни и безпътни. Те нямали ясна представа как да построят бъдещето си, нито имали всред себе си Божии помазаници и пророци, които да им дадат виделина и простор. Затова пък тези огромни множества имали юзди, с които демоните на Луцифер впримчили собствените им страсти и похоти. Така, в крайна сметка, в онова древно време, настъпил миг, когато тези множества решили да направят предизвикателство към Твореца. И там, на огромното и широко поле в Сенаарската земя, те си рекли:
“Елате да направим тухли и да ги изпечем в огъня…” (Битие 11:3)
Без съмнение, много човеци биха завидели на предприемчивия дух, който имали тези хора. Но кой от завиждащите би забелязал, че желанието на тези човеци се е родило поради огъня? Понеже всички множества горели от един и същи огън. Те го забелязвали помежду си, усещали пламъците му, но не знаели как да употребят горещината му. Те изобщо нямали на представа кой разпалва този огън и какво е неговото предназначение. Но ето, че този, който бил разпалил огъня, вече имал твърдото намерение да предизвика Бога. Човеците не знаели, че това бил Луцифер, падналият от Небето син на огъня и светлината. Човеците не знаели, че този огън, който горял всред тях, бил най-усилното и мощно действие на дявола върху човешкия род. Човеците не знаели, че огънят винаги владее над нещата, които горят и превъзмогва над тях. Те не си давали сметка, че Творецът е лишил падналите човеци от Своите живи води. Те не проумявали, че живеят всред сухи места, където огънят е най-силен. Затова не само, че се покорили на внушенията на Луцифер да правят тухли, като ги изпичат в огъня, но стигнали в беззаконието си дотам, щото да организират много строителен материал в едно дело, за което и Библията казва:
“И рекоха: Елате да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя…” (Битие 11:4)
Така, след взетото решение, те започнали да събират тухлите, изпечени в огъня и да ги слепват със смола, за да реализират намерението си. Тук искам да разбереш първата дълбока истина, която ще стане основа на цялото изобличително слово в книгата. Истината е тази, че падналото човечество винаги ще иска да се качи там, откъдето е паднало! А в това си желание падналите ще станат изпълнители на една воля. Волята на падналия. Аз няма да ти разказвам в подробности онова, което ти и сам би прочел в библейския разказ. Не в това е целта ми. Защото явното в Библията е явно. Но когато стане дума за скритото, то тогава Сам Бог ще се намеси, за да просвети сърцето ти. Понеже онази древна Вавилонска кула разгневи Небето и Бог слезе, като размеси езиците на човеците и ги разпръсна по лицето на земята. Но там, при самия строеж в земята Сенаар, останаха белези. Както когато видиш строителство на нов блок. Защото блокът е построен, но дълго след това около него остават белезите на строителната работа. Така и след строежа на древната Вавилонска кула останаха белези. Човеците не знаят за тези белези. Те не знаят, че днес, миг преди свършека, миг преди Второто Пришествие на Господ Исус Христос, отново се строи и завършва една гигантска Вавилонска кула, пред която някогашната кула е дребна и съвсем незначителна кутийка. Тази последна Вавилонска кула е твърде явна. Всичко в света около теб говори за нея. Но докато замаяните човеци само гледат кулата и цъкат с език от размерите й, на мен Господ ми даде да видя нещо друго. Нещо, от което се роди тази книга. Господ ми даде да видя белезите, които останаха от строежа на някогашната кула. Белези, които днес Луцифер използва максимално, за да си довърши грандиозния проект.
Какви са тези белези?
Ами виж, братко мой, че стиховете в Книгата Битие разделят строежа на Вавилонската кула на два етапа:
Първи етап: Етап на замисъла
Втори етап: Етап на изпълнението
Повечето от нас се вълнуват единствено от етапа на изпълнението. Те имат ограничен поглед, който стига само до това, че човеците построили кула, а Господ ги разпръснал…
Но я виж етапа на замисъла. Понеже кой тръгва да строи кула, без да пресметне разноските? Кой тръгва да строи жилищен блок, без да докара на мястото на строежа кран и да направи строителна площадка?
Когато сърцето ми беше напоено от Святия Дух и аз започнах в дълбочина да размишлявам върху строителната площадка на дявола и за неговия замисъл в построяването на кулата, то тогава Господ Исус дойде към сърцето ми. Ето думите, които Исус ми каза:
“Аз искам да ти дам онзи пророчески поглед, с който ясно да видиш каква бе някога строителната площадка на Вавилонската кула. Защото тя е същата и днес. И вие няма да бъдете успешни против началствата и властите на нечестието в небесните места, ако не насочите Меча на Пророческия Дух именно в разбиването на строителната площадка на дявола. Понеже мнозина Мои служители размахват Меча на Словото Ми против етажите на последната Вавилонска кула, без да размислят, че ако унищожиш една стена, дяволът ще построи две. Моите размахват мечовете си против Вавилонските крепости, без да размислят, че ако падне една крепост, дяволът ще въздигне още по-голяма. И това е така, защото всеки се взира в кулата, а не в строителната площадка до нея…
В тази книга ще дам помазание и Сила на Моите, за да насочат Словото Ми против мястото, където се приготвя строителния материал, а не просто против самия строеж. Така Аз непременно ще лиша лукавия от възможността да строи кулата си.
Блажени и Святи онези, които се смирят и се оставят да бъдат водени от Моята ръка. Защото сега ще ти дам видение, което ще ти обясни всичко…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка сърцето ми и пред очите ми се разкри видение. Аз виждах днешната Вавилонска кула, която се издигаше високо, а върховете й пореха облаците. Тогава Исус ми каза:
“Не се впечатлявай от кулата. Защото Сатана разчита именно на респекта от неговото творение. По-скоро – погледни натам, където сега сочи ръката Ми…”
Действително, че докато кулата респектираше очите, Господ изобщо не й обърна внимание, защото Той беше прострял ръката Си и ми посочваше място при самата основа на кулата. Тогава забелязах, че там беше лумнал силен огън, а отстрани на огъня бяха строени редици от хиляди човеци. В следващия миг Исус ме приближи в самото видение, така че двамата с Него бяхме до самата строителна площадка на дявола. И там, всред силния огън аз видях демоничен началник, който имаше невероятна притегателна сила. Той държеше в ръката си златен жезъл и когато го вдигаше, посочваше човеците от стотиците редици на площадката. При посочването, от жезъла на демоничния началник излизаше огнен лъч, който докосваше сърцето на посочения, а човекът тръгваше към огъня. При влизането в огъня ставаше така, че естеството на човека се превръщаше във вид на изпечена глина, а след излизането от огъня този, образно казано, глинен човек, лягаше на огромна преса, построена отстрани на лумналият огън. Тази преса смачкваше глинения човек отгоре и отстрани. След това от калъпа на самата преса специално обучени демони изваждаха готова червена тухла. Видението беше ужасно, защото за първи път разбрах каква беше самата демонична технология за изработването на тухлите за Вавилонската кула. Тогава Исус ми каза:
“Забележи внимателно демоничния началник всред огъня. Той се нарича Молох и е главният снабдител на Вавилонската кула. Неговата постоянна длъжност пред Луцифер е именно тази – да вкарва в демоничния огън човеци със старото паднало Адамово естество и след това силата на този огън да извърши с тях невъзвратимо покваряване и изпичане. Излязъл от огъня, такъв човек попада в мощната преса на Вавилонското нечестие, където чрез фалшиви доктрини той завинаги бива формиран като тухла от Вавилонската кула…”
Слушащ думите на Исус аз напълно разбрах цялата трагедия на човеците, които биват въвлечени и изгорени от огъня на Молох. Затова казах на моя Господ:
“Исусе! Нима искаш да кажеш, че строителната площадка на Вавилон е мястото, където се подвизава Молох, а неговият огън превръща човеците в тухли?”
“Точно това искам да ти кажа, момчето Ми. И не само това. Защото тази скверна тухларна на дявола си има име, с което Господ я е кръстил. Име, което Господ е изявил в Свещеното Си Писание. Защото именно тук е Тофет. Именно тук е тухларната на дявола, която Господ твоят Бог е видял като долина на Еномовия син. Най-страшното в тази долина е огънят на Молох. Огън, който мнозина не разпознават, нито могат да победят. Затова казвам на всички и който има ухо да Ме чуе, нека Ме чуе.
Огънят на Молох създава тухлите на Вавилон!
И битката на Моите помазаници днес Аз насочвам не против крепостите на кулата, а против огъня, с който те се създават! Служител, който не може да победи огъня на Молох, не е Мой служител! Защото такъв е слуга на Молох и всякога работи за мерзостта на Тофет. Затова долината на Еномовия син ще бъде дял на всички нечестиви, които се наричат с Името Ми, без да имат Моя Огън. А сега нека те заведа в познаване на огъня на Молох. За да укрепя чрез Словото, което ти давам, малкото живи, които чуват Гласа Ми…”
След последните Си думи Господ направи видението с Вавилонската кула да се прекрати. И аз едва тогава разбрах в каква тайна ме беше посветил моят Господ. Това беше тайната за действието на онзи началник на Луцифер, който всякога е прегарял съвестите на човеците и е носил огромни печалби на тъмните сили. Внимавай във всичко, което ще ти се открие в тази книга. За да бъдеш победител над огъня на Молох.
За да бъдеш мъздовъздател над тухларните на Вавилон.
Амин и Амин!

Вашият коментар