БЛЯСЪКЪТ НА УРИМА И ТУМИМА – II ГЛАВА

2. БЛЯСЪКЪТ НА УРИМА И ТУМИМА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има скръб, която най-много да просълзява сърцето ми и да пълни със стенание молитвите ми, то това е скръбта от тоталното безсмислие, на което са предали живота си човеците от този свят. Лишени от Разума да проумеят, че са само пътници към Вечността, те никак не искат да помислят, че един ден ще застанат пред огнения поглед на Вечния Съдия и пред Святата мълния на прострения Му жезъл. Изградили своя евтина система от ценности светските човеци решават, че тя напълно ги устройва и е достатъчна, за да бъде правдата на живота им. Случайните позиви на гузната и нечиста съвест лесно се потискат с “убедителните” аргументи, че “всички сме грешни” и че е “човешко да се греши”. И колкото повече нарастват компромисите – толкова по-широка става вътрешната стаичка за онези коварни и лукави духове на Сатана, които Господ Исус е нарекъл “червеи”. А колко малко е нужно – само капчица Разум, за да разсъди някой, че ако видимите червеи прояждат един плод и го правят негоден за консумация, то колко по-страшно ще е, ако не става дума за плод, но за човешкото сърце.
Искаме или не – ние трябва да устоим и оцелеем в един свят, който се управлява от червеи. Червеи в сърцата. Червеи в делата. Червеи в мислите. Червеи в отношенията между хората. Червеи в политиката. Червеи в съблазънта. Червеи в изкушенията. И за да не бъде човекът мишена на червеите – той трябва да скъса с всичко пръстно в живота си и самият той да престане да бъде пръст. Конфликтът между тленното и нетленното трябва веднъж завинаги да бъде решен с победа на Вяра в Господ Исус Христос. Защото всички, които Той е спасил и изкупил от тъмнината на света, са живи скъпоценни камъни, които се вграждат в Святия Дух, за да бъдат Божии обиталища.
През последните осемнадесет години, откакто Господ управлява живота ми и духа ми, аз нямам друго отношение към себе си, освен като Негов скъпоценен камък. И нека това да не се стори на никого като хвалба в устните ми, но като изповед, която съм готов съвършено да защитя с делата си за Божието Царство. Моля ви, мои братя и сестри! Повдигнете нагоре главите си – към Небето, в което скоро ще бъдем преселени, и направете здравата изповед, че сте Божии скъпоценни камъни! Защото силата на лукавия и червеите му се стопява само там, където Божиите диаманти им се възпротивят с категоричния отпор на Твърдостта. Тази Твърдост, заради която наричаме нашия Спасител “Канарата Израилева” и “Камъкът от Сион”. Тази Твърдост, с която сме силни да пропукаме всички Ерихонски крепости на религиозната заблуда.
Аз не искам да си представя, че някоя вавилонска тухла ще тръгне да прочита Святите видения от Хълма Мория, а червеите на Сатана ще стоят чинно и в респект от любопитството й. Нищо подобно! Те ще изпълнят с такъв страх и ужас сърцето на пленника си, щото последният ще побърза да прокълне книгата на Божия пророк и да я отхвърли като отровна ерес от ума си. А това се е случвало, случва се, и ще се случва до самия свършек. И нека никой не го приема като повод за учудване, но по-скоро да размисли, че между Бога и дявола, между Светлината и тъмнината, между Правдата и беззаконието, и между житата и плевелите не може да има никакви мостове на съгласие или мирно споразумение.
Започвам именно с такива думи преди Святото видение с Божията Вечна Правда и Стълповете на Урима и Тумима, понеже вярвам и се уповавам на моя Спасител, че Сам Той ще укрепи и освети още повече скъпоценните Си камъни, а ще лиши нечестивите от Вярата, с която да приемат думите Му за Истина. Те, така или иначе, вече са ударили клеймото си върху името ми, делото ми и книгите ми, тъй щото имам съвършен мир, че книгата ми ще се повярва само от тези човеци, които Бог е посочил и призовал за Освещение и Посвещение.
Моля те да проумееш тези доводи, братко мой! Защото не е възможно всички човеци да се намерят като едно или две поколения пред Божиите очи, или пък цялата християнска религия да се намери като милиардна Невяста до Младоженеца. Ако бяха толкова много скъпоценните камъни, то светът отдавна да беше се превърнал в Божие Царство, а дяволът сам да би се заключил с верига и да се покрие в бездната.
Истината е съвършено различна! И ако се осланяме на нея – ще проумеем, че сред тоновете от пръст и чакъл – тук-таме ще проблясват по един-два диаманта, твърде различни по блясък, убеждение и духовна сила от всичкия останал насип. Странни и пришелци, неудобни и отхвърлени, презирани и омразни от общия дух на чакъла, който Сатана насмолява, за да направи просторни и привлекателни магистралите си към ада. Ето за тези малцина скъпоценни камъни Божият слуга стои в Пролома през последните седем години. И аз никак не съжалявам, че служение “Мория” не се напълни с чакъл и пръст, но Господ изпита Верните в огън и опресия, каквито пръстната човешка природа не може да издържи. Ето за тези малцина скъпоценни камъни Исус ми дава Скритата Си Манна, защото ги е проверил, одобрил и намерил за победители в Името Си, Примера Си и Завета Си. И нека след тези встъпителни думи отново да се въздигна в Святото Присъствие на моя Господ, понеже духът ми все така оставаше с Него в Божия Дворец на Святостта. А Той, протегнал Десница към мен, докосна рамото ми, като казваше:
“Слуго Мой! Ела сега с Мен, за да те приближа до Святия Престол на Моя Бог и Отец, около който се събират като две големи дъги престолите на Божиите съдии. И нека сърцето ти бъде внимателно, а Скритата Манна, с която си напоен, да стане перо на бързописец, за да явиш на людете Ми Елеазар всичко, което ще ти бъде показано…”
След тези Свои думи Господ тръгна към Престола на Бог Отец, а аз Го последвах. Но колкото повече приближавах Престола на Всемогъщия, толкова повече се сгъстяваше ослепителната Светлина, която извираше на вълни от Пресвятото място, тъй щото не издържах и закрих с лакът очите си, като казвах на Исус:
“Ах, Спасителю мой! Очите ми не са способни повече да гледат към Божия Престол. Моля Те, не ми вменявай това за слабост, защото в един миг усетих, че ще ослепея…”
Думите ми накараха Господ да спре и да ме загърне с Мантията Си, което успокои погледа ми, а аз отпуснах лакътя си. А след това Той докосна с показалците на ръцете Собствените Си очи, като ми казваше:
“Блясъкът от Престола на Отца Ми е неизразимо силен, за да удържа дори и осветен дух да го гледа. Но ето затова Аз сега ще те помажа с Моя колурий и ти казвам да затвориш очите си, понеже ще гледаш през самите си клепачи, за да удържиш да виждаш това, което при отворени очи би те ослепило…”
С почуда затворих очите си, а мекият колурий на Исус потече по клепачите ми и навлажни миглите ми. В следващия момент аз вече виждах през затворените си клепачи и отново тръгнах след Спасителя, за да се приближа до самия Престол на Бог Отец…
Братко мой! Верни ми приятелю!
Никога през целия ми живот на вяра Господ не беше ме приближавал толкова близо до Престола на Отца. В много видения, които описах от Тронната Зала на Всемогъщия, аз се намирах някак по-далече или под свръхблагодатното благоволение на Исус. Но сега от Божия Престол ме делеше само крачка. И през клепачите си вече виждах как той е излят от цял къс самороден диамант. Това беше оня “голям бял престол”, записан в двадесетата глава на Откровението. От него възлизаха слънчево-бели лъчи, които плуваха както надолу, така и наляво и надясно, като се взривяваха на още повече лъчи. А докато още гледах, онемял и останал без дъх, Господ с могъщ Глас ми проговори, казвайки:
“Гледай, слуго Мой, как лъчите на Моя Бог и Отец преминават в два високи Стълпа, поставени отляво и отдясно на Престола. И като гледаш – кажи Ми какво се случва със слънчево-белите лъчи…”
Извърнах главата си наляво, когато видях как част от лъчите на Престола преминават във висок стълп от небесносин Сапфир, и самите те стават небесносини. А след това извърнах главата си надясно и видях друга част от лъчите, които преминават във висок стълп от кърваво-червен Рубин, и самите те стават кърваво-червени. Нямах никакво съмнение, че това бяха Личният Урим и Тумим на Всемогъщия Йеова. Затова с голямо вълнение успях да кажа на Исус:
“Ах, Господи мой! Виждам как от Престола на Бог Отец възлизат лъчи към Неговия Урим и Тумим. И сега виждам, че самият Престол е Божията Вечна Правда, която преминава с небесносини лъчи в Стълпа на Урима, и с кърваво-червени лъчи в Стълпа на Тумима! Но как да разбирам това най-прекрасно чудо изсред Божиите чудеса, които Си ми давал да видя?”
В отговор Гласът на Господ стана твърде съкровен. И Той отново ми проговори, като казваше:
“Разбирай чудото на Божията Вечна Правда като Съвършен Път на Светлината! Защото всеки лъч Светлина от Престола на Моя Свят Отец е мисъл от Сърцето Му, с която Той се грижи за творенията, които е създал! И сега виж, че с Левицата Си Отец благоволи в Урима, а с Десницата Си – в Тумима!”
“Но защо, скъпоценен мой Учителю, Уримът е Сапфир, който блести в небесносиньо, а Тумимът е Рубин, който блести в кърваво-червено? Защо слънчево-белите лъчи от Божията Вечна Правда също оцветяват блясъка си като син и червен?”
В отговор Господ се усмихна, като ми казваше:
“Задаваш Ми въпроса, заради който Отец Ми ти даде великия достъп до най-вътрешното на Светилището Си. И Аз ще ти отговоря, защото отговорът Ми ще бъде Освещение и Посвещение за людете Ми Елеазар.
Виж първом Урима, Стефане! И нека погледът ти се въздигне във височината на тоя Отечески Стълп. Защото Аз ще те приближа до него, за да докоснеш лъчите му в горния му край, а след това и тези в долния му край. Така ще разбереш защо Уримът е син Сапфир…”
След тези твърде дълбоки за духа ми думи, Господ ме хвана с ръцете Си, като ме въздигна във високото на Урима. И тогава Той ми каза:
“Докосни единия от лъчите, слуго Мой, защото той сам ще се изяви на сърцето ти!”
Прелял от благоговение и почуда, аз докоснах единия от лъчите на Урима. А той, като премина през ръката ми, съедини се със Скритата Манна в сърцето ми, като ми казваше:
“Аз съм Мъдростта Божия, която обитавам височината, но всякога търся дълбочината!”
Докато още слушах лъча на Мъдростта, Господ ме попита:
“Каква е височината на небето, слуго Мой!”
“Синя е, Исусе! Дори стига до тъмносиня!”
“Ами ето затова и Уримът е Сапфир, който свети в синьо! Но ти сега, ако искаш напълно да угодиш на твоя Бог и Отец – последвай зова на Мъдростта, понеже тя сама ти каза, че обитава височината, но всякога търси дълбочината!”
Погледнал на лъча Мъдрост, който докосваше сърцето ми, аз с възторг извиках:
“Мъдрост Божия! Води ме в дълбочината, която търсиш и намираш!”
В следващия миг лъчът на Мъдростта обвърза сърцето ми, като го притегли в долната част на Урима. А там лъчът вече беше променен, защото се усещах пленен от Смирението. И самият му лъч ми проговори, казвайки:
“Аз съм Смирението, което обитавам дълбочината, но всякога търся височината!”
А тогава Господ отново ме попита:
“Каква е дълбочината на морето, слуго Мой?”
“Синя е, Исусе! Дори стига до тъмносиня!”
“Ами ето затова Уримът е Сапфир, който свети в синьо! И ти вече разбра какъв е Съвършеният Път на Божията Светлина в Урима! Защото тя тръгва като лъч Мъдрост от високото, за да се превърне в лъч Смирение в дълбокото!
И ето, Стефане – самата връзка между високото и дълбокото определя цвета на този прекрасен стълп, поставен до Святия Престол на Моя Бог и Отец. Но Аз сега нека отново те въздигна до височината на Урима. Защото има още един лъч, който искам да докоснеш, за да свидетелстваш на людете Ми Елеазар…”
Като в сън аз се отпуснах в ръцете на моя Господ, Който отново ме въздигна във височината на Божия Сапфир. А след това ми каза:
“Докосни сега втория лъч до лъча на Мъдростта, защото той сам ще се изяви на сърцето ти…”
С неизразима радост аз докоснах втория лъч на Урима, който също премина през ръката ми и се съедини със Скритата Манна в сърцето ми, като казваше:
“Аз съм Божият Разум, който обитавам височината, но всякога търся дълбочината! Ще ме последваш ли в дълбочината, слуго Господен?”
“О, Божий Разуме!” – извиках аз – “Обвържи сърцето ми, както го стори Мъдростта и ме заведи в дълбочината си!”
В следващия миг лъчът на Разума изтегли сърцето ми към дъното на Урима. А там и с него беше настъпило чудно преображение. Защото това вече беше лъчът на Послушанието, който ми казваше:
“Аз съм Послушанието, което обитавам дълбочината, но всякога търся височината!”
Точно в този момент Господ ме издърпа от Урима, като ме питаше:
“Разбра ли всичко, приятелю на Сърцето Ми? Стана ли ти ясен блясъкът на Божия Урим? Проумя ли защо е Съвършен Пътят на Светлината?”
“О, благодатни мой Исусе! Слугата Ти разбра Святото Божие чудо, което действа в Урима! Защото в този скъпоценен Сапфир на Бога и Отца си дават среща Мъдростта и Смирението, Разумът и Послушанието! И какъв друг скъпоценен камък да заблести върху златните нагръдници на Твоите съдии, освен Уримът на Твоето Свято водителство, Господи?”
В този момент Господ се усмихна, и Благостта Му премина през затворените ми клепачи, с които бях по-зрящ от всеки друг миг на живота си. И Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Иди и кажи на людете Ми Елеазар да търсят Смирението, за да ги освети Мъдростта, и да наблягат в Послушанието, за да ги просвети Разумът! Защото именно така ще уверят сърцата си, че са платили цената да притежават Божия Сапфир върху златните нагръдници на Вярата! А ти сега се приготви да видиш втория стълп на Тумима, който е от дясната страна на Божия Свят Престол. Защото Аз отново ще те въздигна с ръцете Си, за да докоснеш лъчите във височината му…”
Докато още слушах думите на Исус, Той ме въздигна до височината на Божия Рубин. И като посочи първия от лъчите, който грееше в него, ми заповяда, казвайки:
“Докосни този първи лъч, слуго Мой, защото той сам ще се изяви на сърцето ти…”
С вълнение аз протегнах ръката си, като докоснах лъча на Тумима. А тогава той премина през ръката ми и стигна до Скритата Манна в сърцето ми, като ми казваше:
“Аз съм драгоценната Кръв на Божия Свят Агнец, поръсена пред Божия Свят Олтар във височината, но всякога търся да покоря дълбочината! Ще ме последваш ли ти, слуго Господен, за да заблестиш в блясъка на Тумима?”
“Благословена и Свята Кръв Господна!” – извиках аз през сълзи от вълнение – “Обвържи сърцето ми и нека твоят копнеж ме издърпа в дълбочината…”
Докато още не бях изговорил думите си, лъчът от Тумима ме издърпа надолу в Божия Стълп, той щото усетих как болка от остри гвоздеи мигновено прониза ръцете ми и нозете ми, а смърт като черно копие пробождаше дълбокото на сърцето ми. И докато събирах сетната си сила, за да удържа на агонията, през стената на Тумима ме погледна Исус, като ме попита:
“Каква е кръвта в дълбокото на сърцето ти, слуго Мой!”
“О, Господи мой! Тъмночервена е кръвта ми!”
“Ами ето затова и Тумимът е кърваво-червен Рубин. Но ти виж, че лъчът, който те издърпа от височината в дълбочината, вече се е променил! Защото е друг лъч, който напомня за жертвата на Божиите юнци в дълбокото, на която свидетелства Отец Ми от високото…”
И наистина – лъчът който обвързваше сърцето ми в дълбокото на Божия Рубин, беше променен. И сам той ми проговори, като казваше:
“Аз съм жертвеният принос в дълбочината, който е съвършено угоден на Отец във височината! И само с мен става възможна цената на духовното въздигане до Божия Свят Олтар!”
Ето, че Исус отново ме издърпа през стената на Божия Рубин, като ми казваше:
“Нека пак те въздигна във височината на Тумима. Защото искам да докоснеш и втория от лъчите му, за да свидетелстваш за него на людете Ми Елеазар…”
Така Господ за втори път ме издигна във височината на Тумима. А аз, видял посочения от Него лъч, протегнах ръката си, за да го докосна. Така лъчът, подобно на предишните, също премина през ръката ми, като се съедини със Скритата Манна в сърцето ми. И тогава той ми проговори, като казваше:
“Аз съм Силата Господна, която обитавам височината, но всякога търся и бивам притегляна от дълбочината! Ще ме последваш ли, слуго Господен, за да се утвърдиш в блясъка на Тумима?”
“О, Сило Господна!” – отговорих с вълнение аз – “Обвържи сърцето ми със Святия си лъч, та скоро ме изтегли в дълбочината, защото твърде много обичам Божия Рубин…”
В отговор на думите ми, червеният лъч ме издърпа в дълбокото на Божия Стълп, тъй щото усетих как всичко вътре в мен се сплотява, сгъстява и кристализира, сякаш, че ставах част от Тумима. А там, в дълбочината, лъчът беше се променил. А гласът му достигна до сърцето ми, тъй щото той ми казваше:
“Аз съм Твърдостта Господна, която обитавам дълбочината, но всякога копнея за височината! Само с мен ти би могъл да преминеш невредим през изпитанията и да възвеличиш в живота си Божията Вечна Правда…”
Братко мой! Верни ми приятелю!
Цялото ми сърце имаше един съвършен копнеж в дълбочината на Божия Рубин. И този копнеж беше такъв, щото исках видението да не свършва, но да продължи до безкрай. Да стоя и съзерцавам всичката красота, привлекателност и съвършенство на Отеческия Свят Престол. Но Сам Исус ме извади от блаженството в дълбочината на Божия Стълп, като ми казваше:
“Слуго Мой! Докосни духа си и виж, че Аз много отдавна съм те обдарил със златния нагръдник на Божий съдия! Вдигни ръце до гърдите си и виж как там светят Уримът и Тумимът, а с техните благодатни лъчи ти се превръщаш в могъщ приносител на Божията Светлина! И като запишеш това най-свято видение на книга – иди при Моите Звани, Избрани и Верни чеда, за да им предадеш думите, които сега им казвам:
Люде Елеазар, които съм посочил за Божии съдии! Помнете думите Ми, с които се обещах на всички ви в Евангелието:
“Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него…” (Йоан 14:23) 
Отец и Синът идват със Светлината на Духа Си, за да Си въздигнат Престол в сърцата ви! И там – край Престола на Божията Вечна Правда – всякога да блестят Уримът и Тумимът! Божият Сапфир и Божият Рубин, които са Стълпове в Двореца на Отца Ми горе, но и твърде скъпоценни камъни, положени върху изкупените духове, които сте вие!
Всякога пребъдвайте пред Мене – смирени и послушни в небесносиния блясък на Урима, за да имате Мъдростта и Разума на Моето водителство! Всякога се предавайте на жертвен принос и ходатайство в кърваво-червения блясък на Тумима, за да имате Силата и Твърдостта на Духа, като водителство от Бога и Отца!
Аз, Вечният Съдия от Сион, осветих с Божия Урим и Тумим поколението Елеазар, за което са запазени златните престоли на Милениума и Страшния Съд! Аз родих тези видения в сърцето на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”

Leave a Reply