БЛЯСЪКЪТ НА УРИМА И ТУМИМА – I ГЛАВА

1. “И ВИДЯХ ПРЕСТОЛИ…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Твърде Свята и неизразима Светлина е обгърнала сърцето ми, за да мога лесно да подредя думите си и изявя мислите си. Дълбоко в духа ми Господ е излял Скритата Си Манна и тя могъщо преобразява способността ми да виждам с Вяра всички божествени тайни оттатък Завесата. И не просто да ги виждам, но да ги съединявам като Небесни нишки, покорени на Божията тайнствена премъдрост, с която Исус ни привлича към Себе Си. Аз знам, че платих и ще продължавам да плащам скъпа цена за тази най-чудесна привилегия в Святия Дух. Защото колкото повече се озарява сърцето ми отвътре, толкова повече ще се сгъстява дяволският мрак отвън, та дано някак би възпрял или осуетил лъчите на Божията Вечна Правда. Всъщност – усилията на лукавият княз всякога ще бъдат възпирани и съкрушавани от божественото заявление, с което Господ го е притиснал в тъмното му битие. Заявление, с което Спасителят изяви великата мисия на Святия Си Дух, а ние го прочитаме в писаното:
“…а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш? Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви. Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба; за грях, защото не вярват в Мене; за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате; а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден…” (Йоан 16:5-11)
Виждаш ли, братко мой, че в Духа има три обвинения към света?
Обвинение за грях. Обвинение за Правда. И обвинение за съдба.
Какво е обвинението за греха?
Именно това, че светът не иска да повярва в Господ Исус Христос, Който прикова нечестията му като гвоздеи в кръстните Си рани!
Какво е обвинението за Правдата?
Именно това, че светът не иска да следва Бог, Когото не вижда, но си предпочита видимите идоли и страстите на плътта!
Какво е обвинението за съдбата?
Именно това, че дяволът е осъден княз, а светът иска и ще сподели неговата, а не Христовата сетнина.
Тези три обвинения са изпитание пред всички нас. Изпитания, които трябва да издържим, за да получим божествения печат върху сърцата си:
“Оправдан и невинен в Кръвта на Исус!”
Светът не иска да повярва в Божия Син, но това нас никак не ни вълнува, защото ние вече сме повярвали в Христос и няма да отстъпим от Него дори и на йота неверие.
Светът не иска да следва Христос с упражняване на Вяра и по тази причина Му намира идолски заместители, но това нас никак не ни вълнува, защото ходим с вярване, а не с виждане, и съкровено пазим в сърцата си Небесното убеждение, че видимото е привременно, а невидимото – вечно.
Светът не иска да избяга от съдбата си на осъден и лежащ в лукавия, понеже му харесва всячески да се противи на Божията Святост, Мъдрост и законодателство, но това нас никак не ни вълнува, защото сме преминали от мрака в Светлината, и вече сме осиновени от Отца в Благодат и Истина.
А сега забележи, мили мой братко, колко близки са понятията “съдба” и “съд”. Понеже съдбата е животът, който е отсъден да ти се случи, и сама по себе си тя е изявата на постоянно действащ съд…
Съд отвъд човешките представи и разбирания! Съд, в който можеш както да бъдеш оправдан, така и да бъдеш осъден! Съд, който напомня на човека в скришното на сърцето му, че има съвест, тоест, написани Божии закони, които могат да му бъдат както помощници, така и обвинители.
Какво е тогава съдбата ни, в крайна сметка? Не е ли тя постоянната Божия проверка върху съвестта, сиреч, послушанието или непослушанието на човека към Бога, в Чието Присъствие всички се движим, дишаме и съществуваме? Не затова ли Апостол Яков ни напомня в посланието си:
“Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите…” (Яков 5:9) 
Ако Съдията е пред вратите, то свидетелите не са ли оттатък вратите? Може ли да се състои съдебен процес без свидетели, или да бъде осъден някой, без да се докаже вината му? Не са ли всички по презумпция невинни до доказване на противното?
Ами ето това е човешката съдба, братко мой:
Божиите доказателства в съвестта ни, че всички сме виновни и не можем да избегнем Съда, ако не бъдем оправдани на Кръста с Кръвта на нашия скъпоценен Господ Исус Христос!
Какво се случва тогава със съдбата ни?
Именно писаното в “Посланието към Римляните”:
“Сега прочее, няма никакво осъждане на тия, които са в Христа Исуса, които ходят, не по плът но по Дух. Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух. Защото тия, които са плътски, копнеят за плътското; а тия, които са духовни – за духовното. Понеже копнежът на плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир. Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тия, които са плътски, не могат да угодят на Бога. Вие, обаче, не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата…” (Римляни 8:1-10) 
Колко покварени и слепи в умовете си остават тия, които бягат от Изкуплението и Оправданието в Името на Исус, за да изпълнят съдбите си със страшното продължение на думата “съд”. Защото след “съд” и “съдба” идва думата “осъждение”. И за онези, които се намерят в “осъждението”, влиза в сила писаното:
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му…” (Йоан 3:19-20) 
Не е ли същото и днес, близо две хиляди години, след като Господ е изрекъл думите Си? Не дойде ли отново Светлината на света с най-прекрасните и удивителни послания от Хълма Сион, чрез които Небесният Цар пожела да привлече мнозина в Своето Спасение? Не станаха ли явни за нас Портите на Божията Вечна Правда и лъчите на Ветил? Не протегна ли ръце към нас Месията, за да ни дари със Златото и Среброто Си? Не ни ли изяви Младоженецът Сватбата Си, Агнето – Вечерята Си, Христос – очертанията Си? И какво друго да искаше Той от всинца ни, освен това – да Го последваме с Неговата Вяра по Неговата извисяваща пътека?
Какво друго да би желал Царят на Сион, освен това – да ни дари с благодатните Си ръце, да ни укрепи със Святите Си нозе, да ни освети с жертвоготовното Си Сърце?
Но как да пожелаят благодатните Му ръце онези, които не могат без користите на търговиите и бизнесите си? Как да пожелаят Святите Му нозе онези, които предпочитат мраморните коридори на някоя банка, а не трънливия път до Хълма Господен? Как да поискат сърца за жертвен принос онези нечестиви човеци, чиято единствена троица е “аз, мене, моето”? Та нали именно в тази троица се подвизават тъмните паяци при широката порта – змеят, звярът и лъжепророкът?
Нека ти кажа и това, братко мой, че не дяволът ще се осъди с човеците, но човеците ще се осъдят с дявола! Защото не те отиват в неговото тъмно битие, но той е поканен да царува в тяхното! И въжетата, с които ще се вържат към сетнината му, ще са изтъкани от компромис след компромис, компромис след компромис, компромис след компромис. Няма нищо друго, което да е толкова евтино пред очите на Бога, и толкова скъпо пред очите на дявола, както е компромисът. Поставен на везна – той е тежестта, която прави напразна капчицата Христова Кръв. И Сатана е готов да го осребри с парите на всички банки, въпреки че във времената на това умножено беззаконие подобно усилие изобщо не му се налага, понеже сърцата на езичниците са изключително евтини. И не само на езичниците, но на цяло поколение от лековерни християни, което беше измамено от лъжепророците на Легион, за да приеме свинските им лиги като Свято Миро, и финансовото им угояване – като Вечно благословение от Отца на светлините. И ако аз пиша за всичко това преди първото от виденията в тази пророческа книга, то е, защото ревнувам с божествена ревност за поколението Елеазар, което днес се ражда в условията на една най-жестока конфронтация, която няма друг аналог в историята на Църквата. Сблъсъкът между Христовата Църква и блудницата Вавилон е възможно най-тежкият и неизбежен конфликт, от който едни ще излязат победители, а други – победени. А победителите над днешното умножено беззаконие са онези, за които Апостол Йоан е написал:
“И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят…”  (Откровение 20:4) 
Каквото и повече да напиша – думите ми бързат да се поклонят в Святото Присъствие на моя Господ Исус Христос, Който отново беше се снишил от Хълма Сион, за да говори на сърцето ми. И ето думите, които Спасителят ми проговори:
“Слуго Мой! Видях всичкото угнетение, което понесе за Мен, поради последните видения, които дадох на сърцето ти. Но сега ти казвам, че огънят на страданието не би могъл да бъде потушен, понеже именно в огън се раждат и утвърждават скъпоценните камъни на Царството. И това Свято поколение Елеазар, за което сега ще ти дам да напишеш тази пророческа книга, е изключително свързано с Вечния Съдия, Който съм Аз! Защото за людете Си Елеазар Аз съм приготвил най-чудесните отличителни белези, които да ги потвърдят като Божии съдии! А тези белези са Уримът и Тумимът – камъните на Вечното Отеческо благоволение, които в древността бяха положени на Аароновото сърце, а след това станаха Свято наследство и длъжност за сина му Елеазар.
Как мислиш тогава? Ако днес Аз издигам в Святия Си Дух две поколения Елеазар и Итамар, то те няма ли духовно да са свързани със синовете на Аарон в древността? И като знаеш вече, че Благословението Аминадав е Вярата, с която Отец Ми дарява посочените от ръката Си, за да бъдат осветени и просветени от Скритата Манна, то няма ли Елеазар и Итамар да са действителните победители в Името и Завета Ми?”
“Да, Господи мой! Те ще бъдат победителите в Твоето Име и Твоя Завет! Защото Ти Си изгрял като Зорница в сърцата им, за да ги утвърдиш като звездите до вечни векове…”
“Прочети Ми отново стиха от Откровението, който вече цитира в частта му за Моите съдии. Но този път го прочети целия, за да видиш не само поколението Елеазар, но и поколението Итамар…”
Докато Исус ми говореше, стихът се яви в сърцето ми, тъй щото го прочетох целия. А той гласеше:
“И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години…” (Откровение 20:4) 
А тогава Господ ме попита:
“Забелязваш ли как след престолите и съдиите слугата Ми Йоан вижда и душите на ония човеци, които са били обезглавени поради свидетелството си за Мен и Божието Слово, както и на ония, които не се поклониха на звяра и образа му, нито пък приеха белега му на челата и ръцете си? Как ти разбираш това – Моите люде да бъдат обезглавени поради свидетелствата си за Мен? За плътско отсичане на главите им ли става дума или за нещо друго?”
“О, Исусе! Без всякакво съмнение в историята на Твоята Църква мнозина са изгубили главите си по плът. Тъй щото е възможно читателите да приемат най-простичкото тълкувание, че става дума за обезглавяване с брадва, топор или меч. Но Аз усещам една по-голяма дълбочина във въпроса Ти, която е свързана с гонението на Твоите свидетели, но не от света, а от блудницата Вавилон. Защото Ти Си Главата в Църквата, а ние сме Тялото. И когато някой е бил обезглавен поради свидетелството си за Тебе, то той е изявил послания от Главата, но е бил отсечен като твърде неудобен за религиозната политика на първенствуващите в църквите. Той яростно е бил анатемосан от религиозни царе, които са успели да убедят паствата си, че Твоят пратеник е еретик и антихрист. А тогава за подобен Твой свидетел е настъпвало времето на чрезмерната скръб, понеже той неизменно е попадал под гонението от духовете на Езавел и Корей. И иска или не – такъв неизбежно е преживявал угнетителния съд от вавилонската блудница…”
“Ето, че отговори вярно и съвършено точно, Стефане! Защото много по-мъчително от това да бъдеш обезглавен по плът, е да преживееш обезглавяване по дух заради свидетелството, с което си свидетелствал за Главата Христос. Това не означава, че си изгубил връзката си с твоя Господ, но че земните религиозни царе са те лишили от духовно общение с онези, към които си бил пратен. А да изненадва ли това Моите просветени свидетели, които помнят от посланието на Апостола Ми Йоан как и той беше “обезглавен” от Диотреф? Та нали блудницата всякога се е опивала от кръвта на Моите Светии и мъченици? А сега помисли и Ми кажи:
Колко силна и просветена трябва да е вярата ти, за да не отпаднеш духом, когато бъдеш ”обезглавен”? Каква надежда и увереност трябва да имаш в призванието и избирането си от Бога, за да съхраниш видението на живота си? С какво постоянство и твърдост трябва да отстояваш убежденията си, когато вече носиш клеймото на едно църковно отрицание, което узаконява хулата като Истина, а анатемата като Божий печат?”
“О, скъпоценен мой Спасителю! Та нали Ти Сам Си предупредил всички ни в “Евангелието на Йоан”:
“Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене. Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал…” (Йоан 16:1-4) 
И как да не помни слугата Ти Твоите думи, след като в живота ми напълно се сбъдна изреченото от Тебе. И по някаква странна ирония името ми “Главчев” беше обезглавено, а книгите ми бяха похулени и нарочени за ерес в българските църкви…”
“Не е ирония, Стефане, но най-болезнената част от съдбата ти. Защото свидетелствата, с които Аз те потвърдих и явих на Моята Църква, се превърнаха в мъчителни тръни за нечистите съвести на всички пастири-наемници, които не дават живота си за стадата, но стадата им дават живота си за тях.
И как да би се отказал религиозният цар от тлъстите користи на царството си, от млякото и вълната на овцете си, та да би приел образ на слуга и да стане жертвен юнец пред Божия Олтар? Как да би изхвърлил търговецът кантара си, или да би счупил сметалото си, след като от продажбата на Божиите слова идва всичкото му земно благоденствие? Как да би изгорил теологът дипломата си, след като тя му е скъпоценната тапия, с която той пълзи като червей по пръстните етажи на църковната йерархия?
Разбираш ли Ме, най-сетне, че ако поколението Елеазар са Божиите съдии, то поколението Итамар са всички християни, които бяха “обезглавени” заради Моя Пример, Моето Слово и Моя Свят Кръст, но пак не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега му на челата и ръцете си?
И ти никак не се учудвай, че Аз направих сърцето ти да съвместява образите и на двете поколения, защото си приносител на цялата Скрита Манна на твоя Господ. Понеже след тази книга за блясъка на Урима и Тумима непременно ще ти дам и послание за Моите люде Итамар. Послание за тежестта на Короната!
А сега се въздигни с Мен, за да ти покажа престолите, на които ще седят Божиите съдии Елеазар…”
След последните Си думи Господ ме въздигна в Святия Си Дух, тъй щото двамата с Него полетяхме нагоре. И след едно кратко мигновение нозете ми отново стъпваха по златната улица на Небесния Ерусалим. Така Исус се приближи до Божия Дворец на Святостта и застана пред вратите му, като ги отваряше. И когато те се разтвориха, отсред самия Дворец заблестяха вълни от ослепителна Светлина, която подкоси нозете ми, тъй щото паднах по лице. А тогава Исус пристъпи напред в Двореца, като казваше на Бога и Отца:
“Всемогъщи Мой Боже! По Твоята изрична Воля и Небесна заръка Аз доведох слугата Ти в Святото Ти Присъствие! Дай му, Отче Мой, да свидетелства за престолите, които Ти Си поставил за поколението Си Елеазар, просветено и утвърдено в Скритата Манна на Твоята чудна Премъдрост! Дай му, Всевишни Мой Боже, да изяви Урима и Тумима – Святите камъни на Вечната Ти Правда, с които утвърждаваш съдиите Си! Ето, слугата Ти стои в Присъствието Ти и Те слуша…”
След последните думи на моя Господ, вълните от Двореца се възляха върху духа ми, тъй щото ме погълна Светлина. И с Глас като кънтене на много води, Отец проговори на сърцето ми, казвайки:
“Слуго Мой, когото съм избрал и посочил за пророк на Сион! Дълга и тежка беше битката ти против омразните духове на нечестието. Битка, която още не е приключила, но Аз ще я увенчая със съкрушителен успех. Знай, пророко Господен, че Аз те родих в Огъня Си, и изковах духа ти в ковачницата на Моята Мъдрост. Тъй щото в твърдостта на Адамант да устоиш, и в блясъка на Сапфир и Рубин да се явят свидетелствата на сърцето ти.
Няма дух от тъмнината, който да би те счупил, или острие от мрака, което да би оставило дори драскотина по духа ти. Сатана никога не успя да повали теб, но поваляше онези, които нямаха непоколебим дух, за да приемат пророк в името на пророк, и праведник в името на праведник.
Болката ти не е от рани, които са повредили твоето сърце, но от рани, които пренаскърбиха любовта, с която обичаше онези, към които беше пратен. Ти им протягаше ръцете си с Моята Светлина, но те храчеха върху даровете Ми! Ти ги призоваваше да родят Моите Плодове, но се насити на тръните и репеите им! И при все, че душата ти чрезмерно се оскърби, пак не беше оставен, нито лишен от хляба и маслото, които да съхранят живота ти.
Една вдовица от Сарепта Сидонска приюти сърцето ти, и един Верен остатък от Мои посветени се научи да принася жертвения си принос на Хълма Мория. Тъй щото онова, което сториха за теб в тление, Аз ще им го възкреся в нетление!
Възправи се сега на нозете си, слуго Господен! И като последваш Сина Ми Исус в Двореца на Святостта Ми – запиши свидетелствата за людете Ми Елеазар, които истинно съм познал и предузнал за Мои съдии – с престоли край Престола Ми, и с Урима и Тумима на златните си нагръдници…”
Отец спря да говори на сърцето ми, а Господ се приближи до мен, като ме привдигна с Десницата Си, казвайки ми:
“Ела след Мен, Стефане! Ела и виж престолите за Божия Съд, както в древността ги дадох на слугата Си Йоан…”
С вълнение, което нямам думи да опиша, аз последвах моя Спасител, Който пристъпи напред в Божия Дворец на Святостта. Така ние вървяхме може би минута, две. А накрая Исус се обърна към мен и извади от Мантията Си златната Стомна със Скритата Манна, като ми казваше:
“Пий, приятелю Господен, от онова Святото, което кипи на дъното на Стомната. Защото това са най-благословените глътки от Моята тайнствена премъдрост, за които ти плати цената с всеки удар на сърцето си…”
Взел Стомната в ръцете си, аз я надигнах, за да пия. И тогава Божията Светлина с дъх на мед и кориандрово семе се разля в дълбочините на духа ми. А само след миг лъчите преминаха през погледа на очите ми, тъй щото пространството пред мен придоби твърде ясни очертания и подробности…
Братко мой! Верни ми приятелю!
Едва ли някога ще успея да изнамеря думите, които напълно да изявят любовта ми към моя прекрасен Спасител и към чудесното Му ходатайство и превелика Милост, с които Той всякога ми даваше достъп до Престола на Бога и Отца, и до всички тайни, за които човек няма нито речник, нито въображение да изрази и опише. Аз виждах златните престоли на Божиите съдии, които се събираха като две дъги до Престола на Бога и Отца. Върху всеки съдийски престол беше поставен златен нагръдник и жезъл. А от всичките нагръдници чудесно блестяха по два камъка. Левите камъни – в небесносини сапфирени лъчи. Десните камъни – в кърваво-червени рубинени лъчи. И докато аз още гледах и не можех да откъсна очите си от тях, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Помниш ли, слуго Мой, писаното в псалома, където се казва:
“Правда и съд са основа на престола Му…” (Псалом 97:2)
Виж тогава отблизо един от съдийските престоли, за да разбереш откъде произлиза блясъкът на Урима и Тумима…”
Приближил се по изричното повеление на моя Господ, аз забелязах как съдийският престол има вграден огромен диамант във въздигнатата си част. Тъй щото ако съдията би седнал на престола си, гърбът му всякога да има допир с диаманта. И именно от този диамант възлизаха лъчи, които се вливаха в Урима и Тумима на златния нагръдник. Това ме накара да извикам от възторг, казвайки на Спасителя:
“Ах, благодатни мой Учителю! Очите ми съзират твърде скъпоценен диамант, вграден във въздигнатата част на престола! Как да го разбирам, Исусе? Защото именно от тоя диамант възлизат Божиите лъчи, които се вливат в Сапфира на Урима и в Рубина на Тумима! И ако съдията би седнал на престола си, диамантените лъчи всякога ще преминават през сърцето му, за да явяват Светлината си в скъпоценните камъни на Отеческото благоволение…”
Господ сърдечно се разсмя на възклицанието ми, а след това ме прегърна и със съкровен Глас продължи да ми говори, като казваше:
“Нали вече те попитах дали помниш писаното в псалома, че Правдата и Съдът са основата на Божия Престол? Чудно ли ти е да проумееш, че Правдата е огромният диамант във въздигнатата част на съдийския престол, а Съдът е в Урима и Тумима. Тъй щото ако сърцето на съдията се облегне на Правдата, то тогава устните му ще произнесат Божията справедливост, а Уримът и Тумимът – верните присъди на Вечния Съдия! Но за пълното разбиране на Урима и Тумима като проводници на Божията Вечна Правда Аз ще те приближа до Самия Престол на Моя Бог и Отец. И това ще се случи в следващото видение, което давам на сърцето ти. А в края на това ще призова всичките Си люде Елеазар с думите, които им казвам:
Люде Елеазар! Със Словото на Божия Пророчески Дух ви родих, и със Скритата Си Манна ви утвърдих! И както в древността Отец прехвърли свещенството от Аарон върху сина му Елеазар, така и днес Скритата Манна ще се яви като ваше Отеческо Освещение и Посвещение за Божии съдии, на които принадлежи Небесното правораздаване в идещия Милениум и времето на Страшния Съд!
Никак да не се огънете, нито да се уплашите от привременния угнетителен съд, с който в днешното време сте подложени на гонение от религиозно-демоничния Вавилон. Защото величието на Вавилон скоро ще изчезне, както изчезва пепелта от изгоряла плява, която вятърът разнася за тор по лицето на земята. И на всички вас непременно ще се сбъдне стихът от “Откровението”, където е писано:
“Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него…” (Откровение 18:20) 
Аз, Вечният Съдия, Който ще съди живите и мъртвите, все още говоря и не млъквам! Блажен и Свят Елеазар, който пие Дъха на устните Ми! Блажени и Святи човеците, които помнят, че възмездието принадлежи на Господа, и всякога предават Нему надеждите и упованията си! Те никак няма да изгубят престолите си, но ще блестят като звездите до вечни векове!”

Leave a Reply