БЛЯСЪКЪТ НА УРИМА И ТУМИМА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Вече изминаха усилните месеци на едно лято, което за себе си бих нарекъл “огнена Навуходоносорска пещ”. И то не заради високите юлски и августовски температури, но по причина на твърде голямото ми угнетение от яростта и злобата на дявола. А аз едва ли би трябвало да очаквам друг развой на събитията, след като последните пророчески видения бяха Божии изобличения върху религиозно-окултната власт на Сатана, понеже ясно ни разкриха най-ужасните разклонения от дървото на смъртта и ада, свързани с бунта и падението на Луцифер.
Има времена на скръб в живота, които се допускат от Бога и Отца, за да се подложи на проверка най-святото ни основание като повярвали в Господ Исус Христос. Основанието да се наричаме “християни”. Защото християнинът не е човек, повярвал в Божия Син, а Самият Христос, Когото Святият Дух е заченал и изобразил в сърцето му. Понеже християнин без Христос в сърцето, е като мех без вино, като кладенец без вода, като огнище без огън или светилник без масло. Но ако Христос е в сърцето – Верен, Истинен и могъщо потвърден от Святия Дух, то тогава приносителят на Присъствието Му ще бъде опитан в най-тежките и славни библейски изпитания, през които са преминавали победоносно всички свидетели и пратеници на Вечно Живия.
Нашият Спасител е заявил твърде знаменателни думи в “Откровението на Йоан”, където е казал за всеки от Своите последователи:
“Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава…” [ (Откровение 2:17)]
Забележи, братко мой, че това са думи, които е говорил “Духът към църквите”. Не към Небесната Църква горе, но към многото църкви долу, в които вярващите са се подвизавали, за да станат съвършено съединени с Единородния от Отца. И на всеки един християнин от тези църкви, “който победи”, Спасителят му е давал от “скритата манна”, както и “бяло камъче” с “ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава…”
Вярваш ли, че това обещание е валидно и до днес?
Аз го вярвам, понеже Исус е Същият – вчера, днес и довека. И вярата ми става още по-силна от убеждението, че живея в последните години преди свършека на стария свят и изпълнението на библейските пророчества.
Когато стане дума за това Небесно обещание мнозина започват да се хвалят, че им приляга, сякаш е дреха, скроена и ушита специално за тях. И само малцина искат да забележат, че има изрично условие от Господ за получаване на обещаното. А то е да се намерят като победители в Името Му, Примера Му и Делото Му. “На тогова, който победи…” – ни казва Спасителят. В това ясно условие с побеждаването повечето вярващи предпочитат да се намерят като зрители, а не като участници. Да ядат пуканки, докато някой е готов да пукне за тях. Да викат “Амин” и “Алелуя” на почетно разстояние от арената, та дано биха се опазили от всяко петно Христова Кръв или от всяка бръчка от непосилния товар и угнетение. Ето така “праведното християнство” разбира Завета Господен и участието си в Христовите обещания. Ето така тщеславните тълкуват Павловите думи да се намерят без петно и бръчка… Но идва миг, когато подвизаването за Небесното Царство ще приключи, а Господ Исус Христос ще събере около Себе Си Своите победители, за да им даде Наградата, която е подпечатал с Кръвта Си. И тогава ще настъпи времето на жестоките разочарования и най-страшни съблазни. Защото зрителите ще разберат, че не е възможно да получат медали, нито Бог да положи на главите им нетленни венци, понеже са били само наблюдатели, а не съучастници. Те цял живот са презирали Святите думи от посланието на Апостол Павел към Тимотей:
“Съучаствай в страданията като добър войник Исус Христов. Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник. И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно…” (2 Тимотея 2:3-5)
Аз не искам да плаша никой със страшните трусове, които предстоят, но непременно искам да предупредя всички християни, че Пътят ще става все по-стеснен, и Портата – все по-тясна. Всъщност – те винаги са били с точните си размери и не са претърпели никакво изменение, понеже са сътворени по критериите на Оня, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. Но за едно последно поколение, в чиито представи Сватбата на Агнето се превърна в шумен тщеславен банкет, а Кръстът и Раните – в шоу-евангелизъм, не е чудно, че стесненият Път заприлича на шосе Е79, а тясната Порта – на триумфалната арка в Париж. А колкото повече се разширява заблудата, толкова по-тясна ще се окаже Правдата.
През тази последна 2011 година Словото на Божия Пророчески Дух стана толкова извисено и радикално, щото, струва ми се, наистина идва краят на този стар и прогнил свят. Понеже Господ вече издигна високо в Святия Си Дух Своите Святи поколения в Духа и Силата на Илия, за да ги подготви за Мига на Грабването. А Званите, Избраните и Верните разбраха що ще рече да изпълнят “Господната Година”, да преминат по сухо през “Йордан”, да получат “Колесницата на Израил” и да бъдат осветени в “Благословението Аминадав”. И ако някой би помислил, че изворът на Божия пророк вече се пресуши, тъй щото да нямам с какво повече да напоявам Невястата Исус Христова, то такъв нека отново да подложи на проверка мислите си в Присъствието на Святия Дух. Защото аз не служа на човеци по човешки, нито пък духът ми е обвързан със земни църкви и деноминации, та да се стопи силата ми или прегърбят рамената ми. Тъй щото нямам причини да се срамувам от оскъдност, небрежност или немара.
Истината е съвсем друга, братко мой! И тя е пропита от Небесното уверение, че някой трябва да стои и пребъдва в Пролома, докато Божиите люде се укрепят като поколения на Елеазар и Итамар. Защото именно на тях Господ е обещал да даде от Скритата Манна. Понеже в Стария Завет пророк Моисей заповяда за настойник на Манната брат си Аарон. И ние, като знаем от Словото, че древните свещенослужения са само “образ и сянка на небесните неща” (Евреи 8:5) не е никак трудно за нас да проумеем, че в Святия Дух на последните божествени откровения Аарон олицетворява Скритата Манна, жена му Елисавета – утробата на Божия Пророчески Дух, а Благословението Аминадав – Отеческата Вяра, с която се раждат двете поколения на Грабването – Елеазар и Итамар.
Ето така днес в ръцете ти попада книгата за “Блясъкът на Урима и Тумима”. Защото Уримът и Тумимът, тези два свещени камъка, които бяха положени на Аароновото сърце, за да свещенодейства с тях в Скинията на Бога и Отца и да носи съда на израилтяните пред Бога (Вж. Изход 28:30), не останаха върху нагръдника на Аарон, та да ги отнесе със себе си в гроба, но по изричната Воля на Всемогъщия преминаха върху сина му Елеазар, за да се изпълни изреченото Божие повеление към пророка:
“Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор; и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере при людете си и ще умре там…” (Числа 20:25-26)
Виждаш ли прекрасната приемственост, която Отец върши, за да има всякога широчина и простор за Святото Си Дело? Помисли тогава с кои Свои слуги Господ на Силите приключи Изхода на Израил, за да даде на народа Си обещаната земя. Не бяха ли това водачът Исус Навин и свещеникът Елеазар? Колко ли тежки и Святи ще са други думи на Вечния Йеова, с които Той заповядва на Моисея:
“Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си; и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях. И възложи на него част от твоята почетна власт, за да го слуша цялото общество израилтяни. И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество…” (Числа 27:18-21) 
С каква ли власт и авторитет е заредено благословението на Моисей, който преди да се прибере в Дома на Всемогъщия от планината Нево, благослови Левия в свещенослужението, призовавайки Бога:
“Тумимът Ти и Уримът Ти да бъдат с оня Твой благочестив човек, когото си опитал в Маса. И с когото си се препирал при водите на Мерива…” (Второзаконие 33:8) 
Не сме ли ние днес левити на Господ Исус Христос? Не сме ли Неговия “избран род”, “царско свещенство”, “свят народ”? Не сме ли именно поколението Елеазар, което трябва съвършено да познава блясъка на Урима и Тумима? Проумяваш ли, най-сетне, братко мой, че именно заради възрастяването на Божиите пророчески поколения Господ задържа очите ми в неспане, а духът ми – в носенето на Свещения товар на Спасението? И как да бих обяснил всичко това на глупците, които отхвърлят виденията ми и се поругават със свидетелствата ми? Как да бих ги убедил, че яростното отрицание, с което ме заклеймяват, един ден ще се превърне в осъдителен бумеранг, който ще отсече клоните им, за да определи Господ Исус съдбите им с лицемерните, неверните, страхливите, отвратителните, коварните, неблагонадеждните, и най-вече – извратените, които приеха тъмнината да им бъде светлина, дяволът – бог, а червеите – вдъхновители?
Ей, Богу! Колко още доказателства или свидетелства да им дава Господ от Святия Си Хълм, за да се отрекат от вавилонското си тщеславие и да заплюят великата блудница като най-страшната убийца на Святостта, Правдата, Благочестието, Смирението, Братолюбието и Боголюбието в сърцата на човеците?
Не разбраха ли Божиите чеда до изминалото време, че днешното умножено беззаконие стои все още ненаказано, понеже се натрупва за Съда на Великия Ден?
Не проумяха ли угнетените, ограбените и онеправданите, че с техните рани, сълзи и стенания Вечният Съдия ще осъди стария свят и ще определи погибелта му в огненото езеро, което гори с жупел?
Да търси ли християнинът привременна човешка правда в земни съдилища, когато в Небесната му торбичка са поставени съдийски жезъл и нагръдник, с които да стане един от съдиите, за които Апостол Павел вярно и категорично е написал:
“Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи? Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи…” (1 Коринтяни 6:2-3) 
И ако за езичника е достатъчно да стане земен съдия, след като завърши специалност по “Право” в някой университет, то за Небесният съдия Божиите критерии са съвършено различни. Защото земният съдия обучава с правни закони ума и паметта си, докато Небесният съдия усъвършенства с Божията Вечна Правда сърцето си. И ако земният съдия упражнява правораздаването си днес, Небесният съдия ще възвестява Божиите съдби в идещия Милениум и при времето на Страшния Съд.
“Как да се приготвя, за да бъда Небесен съдия, брате?” – ще ме попита някой. А аз ще му отговоря така:
“Утвърди сърцето си в Святост, Смирение и Твърдост, за да претърпиш угнетителния съд на великата блудница Вавилон! Осъждай нечестивите не с думите на устата си, а с Христовия Пример, Образ и Дух в делата си, за да натрупаш върху сърцата им жарта на изобличението! Ако те се покаят за злините си – спасил си души и сърца за Царството Божие! Но ако се закоравят в измамата на греха си – Сам Бог ги е посочил за осъждение, а ти си развързан от нечестието им!”
Колкото до нещо повече от гореказаното – тази книга е отговор за християните, които са посочени от Господ Исус Христос, за да Му бъдат съдии през Милениума и във времето на Страшния Съд. Защото именно за тези Свои съдии Спасителят изрече Святите Си думи в една твърде благодатна и могъща пророческа книга със заглавие “Милениумът”. Нека тук отново ги припомня на моите приятели, които вече са утвърдени в Словото на Божия Пророчески Дух:
“Уримът и Тумимът са вечното съдийско благословение, което получавате от Бога на Светлината и Истината, и от Отецът на Мъдростта и Предузнанието! Те ще бъдат върху вашите съдебни нагръдници, Духът и Силата ви на Божии Съдии!
Дух, Светлина и Мъдрост нека светят откъм външната страна на нагръдниците ви в блясъка на Урима! Сила, Истина и Предузнание нека светят откъм вътрешната страна на нагръдниците в блясъка на Тумима! Този нека бъде отличителният ви белег за вечни векове!”
Днес и сега към Невястата Исус Христова идва Небесното послание от Вечния Съдия, с което Той ще озари сърцата на Своите съдии в блясъка на Урима и Тумима!
Днес и сега Господ въздига в Святия Си Дух поколението Елеазар, за да въведе Църквата Си в Славните бъднини на Отеческото Обновление!
Днес и сега Господ дава на победителите Си от Скритата Манна, за да ги яви като помазаници в Дух и Истина на целия свят!
Заради Славата на Бога и Отца, на Когото да бъде почит, поклонение и благодарение – от сега и довека! Заради Божията Вечна Правда, чиято Светлина е неизмеримо по-желателна и благословена от богатствата и користите на целия свят! Амин и Амин!

Вашият коментар