РАЗПОЗНАВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ – IV ГЛАВА

4. ВЪЛЦИТЕ НА ЛИЦЕМЕРИЕТО
(Или за лъжливите пророци в овчи кожи)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Между многото белези на покварата и беззаконието, дошли чрез духа на Рим, непременно трябва да забележим белега, който Божието Слово ни разкрива като “прегоряла съвест”. Защото, било далечни или близки на Божия Дух, всички човеци имат божествен печат върху сърцата си. И този печат е съвестта. Докато човек има този печат, той има и своя личен път към Бога и Отца. Защото в дълбокото на сърцето си той успява да различи Доброто от Злото. Ето така аз успях да си обясня реакцията на милионите хора, които заклеймиха американската агресия срещу народа на Ирак като дяволско зло. И въпреки привидно благородните предлози на войнолюбците, че те не са против мирните хора, а само против един режим, пак очите на всички видяха, че войските на последния Рим не разрушаваха режима на Саддам Хюсеин, но къщите и сградите, строени от обикновените хора. Пак очите на всички видяха, че се убиват и изтребват невинни хора. За да се напълнят болниците и гробищата с жетвата на англоамериканската алчност и насилие.
Но как тогава да приемем онези, които се усмихват пред камерите и одобряват тези ужасни разрушения и убийства? Биха ли се радвали те, ако техните домове рухнат от бомби или техните деца напълнят клиниките и моргите? И защо никой от лидерите и конгресмените на “най-християнската нация” не пожела да изпълни думите на Господ Исус Христос, които гласят:
“И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците…” (Матея 7:12)
Взел тези най-простички и прекрасни думи от учението на Исус, аз отново виках към Него с всичките сълзи и ридание на сърцето си. Виках и плачех. Плачех и виках. И изливах пред моя Господ всичките думи на сърцето си, като Му казвах:
“Господи мой! Защо политиците и генералите на Америка не искат да се подвизават в същината на Закона и пророците? Защо при тях всичко се поквари до принципа “Зъб за зъб и око за око”?”
А Исус ми отговори:
“Ако някой не иска да приеме същината на Закона и пророците, то такъв нечестив човек всячески желае същината на беззаконието и лъжепророците. И ето, казвам ти, че властниците на Америка и Англия не биха сторили и стъпка, ако не бяха слушали съветите на всичките си лъжепророци. Но понеже послушаха съвета им, то и затова те презряха Закона и обикнаха беззаконието. А оня, който презира Закона и обича беззаконието, разрушава най-дълбокото на сърцето си, а именно – собствената си съвест. Тогава тази прегоряла съвест отваря врати на Римския дух. За да станат всичките му беззаконници, като вълци на последния Рим. Но ти сега виж твърде показателното видение, което ще ти дам. За да не остане нито един от вълците с извинение за греха си…”
След тези Свои думи Исус ми даде и самото видение. И аз тъврде много се учудих на видението, понеже очаквах да видя вълк, а Господ ми показваше едно от агънцата Си. И ето, че Той ми каза:
“Гледай, Стефане! Защото сега ще извикам към агънцето Си и ти внимателно забележи какво ще стори то…”
Така Исус влезе в самото видение откъм гърба на агънцето. А след това му извика, казвайки:
“Обърни се, скъпо Мое! И ела при Мене, за да получиш Благост от ръката Ми…”
Дочуло Гласът на Господа, агънцето извъртя главичката си. И като погледна на Исус, нежно Му се усмихна. А след това стана на крачката си и се приближи до Вечния Си Пастир. Това накара Исус да се усмихне. И Той, като прегръщаше и галеше агънцето Си, ме попита:
“Какво видя, момчето Ми?”
“Господи мой! Аз видях, че Ти извика към Твоето агънце и то обърна главичката си. И като Те видя, възрадва се и дойде при Тебе…”
“Значи, както си забелязал, Моето агънце се обърна!
Чуло Гласа на Вечния Си Пастир, то обърна главата си, за да Ме види и дойде при Мен. Но нека сега да променя видението, за да видиш и страшната му страна…”
След тези думи на Исус видението наистина се промени. И очите ми вече виждаха вълк, чиито очи бяха изпълнени с кръв, а езикът му – провесен пред челюстите му. А Исус по подобие на първия път пристъпи зад вълка. И като простря ръцете Си, казваше му:
“Обърни се и се покай за нечестието, което си сторил на Моето Стадо. В Мене има милост за тебе и Аз ще ти я дам, само ако се обърнеш…”
Дочул Гласа на Исус, вълкът видимо реагира. Но реакцията му беше такава, че той по-скоро се раздразни на Исусовия призив. От устата му излезе недоволно ръмжене, а той никак не можеше да обърне главата си. Това накара Исус отново да му извика. И този път Господният Глас беше твърд и страшен:
“Обърни се, докато стоя и те призовавам! Защото когато спра да те викам – ще получиш дял от Гнева Ми!”
Учудването ми растеше, защото звярът отново отказа да обърне главата си. А вместо това с още по-силно ръмжене той показваше раздразнението си. И ето, че тогава Исус поклати главата Си с такава категоричност, щото вече знаех, че този вълк никога няма да се обърне. И като извади Меч от ножницата Си, заобиколи край вълка и застана пред него. А след това замахна с Меча Си, като отсече главата му. И стоейки все така там във видението, Господ с гневен Глас ми заповяда да се приближа, като казваше:
“Ела сега, за да видиш защо този слуга на Рим отказа да се покори на Гласа Ми…”
Побързах да се приближа при Исус, а вълнението ми нарасна твърде много. Така застанах до моя Господ и до отрязаната вълча глава в нозете Му. А Той, като протегна ръка, сочеше ми вълчия врат, като ми казваше:
“Виждаш ли тази дебела кост, която се е сраснала с гръбнака на вълка? Ето тя е причината никой от вълците да не може да обърне главата си. А вълк, който не може да обърне главата си, не може да преживее и спасително покаяние…”
Гледах на самата кост и нещата ставаха все по-ясни в сърцето ми. Тогава отново попитах Исус:
“Господи мой! А как тогава стана обръщането на Савел? Нали и той беше вълк?”
“Така е, момчето Ми. Савел наистина беше вълк, но дълбоко в сърцето си той бе избран Божий съд. И не друг, но Отец Ми според Собствения Си Суверенитет не допусна костта му да се срасне с гръбнака му. И точно затова Савел се обърна и стана Павел…”
Думите на Исус бяха твърде дълбоки и пълни с неизказана Божия Мъдрост. А това ме накара да продължа да Му задавам въпроси:
“Исусе! А каква е тази кост, сраснала се с гръбнака? Какво е тук костта и какво – гръбнакът?”
На този мой въпрос Исус отговори, като ми каза:
“Тази кост, която държи главата изправена, е самата съвест от сърцето, а гръбнакът е егоизмът, който човек трябва да преклони пред Божията Воля. Когато дяволът прегори съвестта, костта на главата се сраства с гръбнака. А прегоряла съвест, сраснала се с неумрял егоизъм, се превръща в сатанинска гордост.
Сега разбираш ли защо вълците не могат да обръщат главите си? Сега разбират ли всички Мои, че ако някой е станал вълк на Рим, то за такъв е невъзможно да се доведе до покаяние, понеже той всякога е прав в собствените си очи?
И ето такива са днес вълците на Рим! Колкото повече викам към сърцата им, за да се обърнат и покаят, толкова по-безсрамни и мръсни стават делата им. А какви са шансовете на такива вълци? Или как те биха влезли всред Стадото Ми без да бъдат забелязани?”
“Господи мой! Тези вълци нямат шанс, ако влязат като вълци. Те биха сторили друго, а именно – да се преправят на овце. И ето такива бяха Твоите предупредителни думи към нас, когато ни каза в Евангелието:
“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?” (Матея 7:15-16)
На тези цитирани стихове Исус отговори, като ми каза:
“Ето, отново ти казвам, че мнозина четат, а малцина разбират. И понеже и до днес никак не сте разбрали думите Ми, то приготви сърцето си за видението, което ще ти дам. Защото то ще се окаже изненадващо за всички ви…”
Думите на Исус ме накараха да притихна под мощната Му ръка и смирено да очаквам онова, което Той щеше да разкрие пред очите ми. И ето, че самото видение се яви пред мен. А аз вече отново виждах онова стадо с овцете и наемника, който беше пуснал в себе си вълка на Римския дух. А Господ, като вдигна ръката Си и посочи към стадото, започна да ми говори, като казваше:
“В едно такова стадо, където наемникът е станал вълк, можеш винаги да очакваш посещение от вълци в овчи кожи. Затова виж и самите лъжливи пророци, които ще побързат да влязат в стадото…”
В едно с Исусовите думи очите ми вече виждаха два вълка, изкусно облечени с овчи кожи. Те се приближиха към стадото и влязоха в него, а наемникът, като ги видя, зарадва се твърде много и вече викаше с пълен глас:
“Радвайте се, Божии души! Защото Господ ни посети със светлина отгоре. И сега ни е изпратил овцете Си според личното му водителство. За да ни говорят и да ни просвещават. О, алелуя!”
В отговор на тържествените думи на наемника, вълците започнаха да блеят с преправени гласове. И въпреки дрезгавината на блеенето им, никоя от овцете не се усъмни в искреността им. А нещата във видението вече ставаха трагични. Защото от очите на вълците започнаха да се изпразват черни мълнии над всичките овце, а цялото стадо видимо се преобразяваше във вълча глутница. Това ме накара да извикам към Исус и да Му кажа:
“Господи мой! Какво е това ужасно нечестие? И защо то успя да се случи? Та нито една от овцете ли не забеляза тези вълци? И защо измамата тържествува тука?”
В отговор на въпроса ми Исус ме погледна с просълзени очи. И в скръбта Си ми проговори, казвайки:
“Нека сега да те заведа, за да видиш какви са овчите кожи на самите вълци. Защото така ще разбереш всичко…”
След тези Свои думи Той се приближи към самите вълци. И като хващаше с ръката Си овчата кожа на единият от тях, дръпна я от вълка, тъй че последният побърза да побегне. А тогава Господ ми посочи самата овча кожа, като ми казваше:
“Виж тази овча кожа на вълка. Прави ли ти нещо впечатление в нея?”
Погледнах руното и забелязах, че то беше твърде много сплъстено с мръсотия и прах. Затова тихо Му отговорих:
“Исусе! Тази овча кожа е твърде мръсна. И по нея е напластена много нечистота. Та аз се чудя как този вълк е могъл да измами овцете с такава кожа…”
А Исус ми отговори:
“Ако толкова се чудиш на овчата кожа на един вълк, то погледни какво е руното на една от овцете, които го приемат…”
Послушах Господ и погледнах на руното на една от овцете. А тогава сърцето ми изтръпна. Защото между овчата кожа на вълка и руното на самата овца нямаше никаква разлика. Колкото бе мръсна и напластена едната кожа, толкова мръсна и напластена беше и другата. Това ме накара да падна в нозете на Исус и да Му кажа:
“Спасителю мой! Пастирю мой! Кой е пасъл тези овце, та вълната им да е толкова мръсна и напластена?
Сега сърцето ми наистина разбира видението Ти. Защото между овчата вълна на тези вълци и руното на самите овце няма никаква разлика. Но каква е самата вълна на тези овце, Господи?”
Докосвайки главата ми с ръката Си Исус отново посочи към овчата кожа, като ми казваше:
“Когато едно стадо не е било покорено от Истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, то такова е било пленено от лъжата, която докарва до религиозно лицемерие. И ето такава е вълната на всички овце, които биват водени и хранени от наемници. А вълната на религиозното лицемерие в самите овце намира пълно съгласие с овчите кожи на вълците грабители!
Кой от вас днес иска да слуша Гласа Ми и да живее думите Ми? Кой от вас ще си спомни думите на Небесния Пастир, Който е прогласил на всички ви:
“Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:13-14)
Ако един вярващ не изпере дрехите си и една овца не измие вълната си, то напусто е на такива да Ми викат “Господи, Господи!”. Защото веднъж ще викат “Господи” на Бога на Спасението си, а след това ще Го похулят, защото ще викат “Господи” на оня, който им е пратил вълците си.
Ето затова ви заповядвам:
Бягайте далече от религиозното лицемерие! Защото то е овчата кожа, с която се покриват вълците и заедно с това е руното на тези, които ги приемат за Божии пратеници! И ако до днес никой не ви е казал как да разпознавате вълците, то Аз дойдох с Духа на Отца Ми в сърцето на слугата Си. За да ви покажа ония, които идват само, за да ви разкъсват и убиват!
Ще стоиш ли сред вълците на Рим, Стадо Мое? Ще даваш ли млякото си на насилници и вълната си на наемници? Ще бродиш ли неизмито в долините на човешката алчност и сребролюбие или ще се възкачиш при Мене?
Ето, казвам ви, че времето е охладняло! А в ледовете и студа на всяка зима излизат вълчите глутници на дявола!
Запалете сърцата си с Огъня на тази книга! Защото нищо друго не ужасява вълка така, както го ужасява Огънят на Отца Ми! А в този Огън вие ще бъдете съвършено защитени и ще намерите Образа на Божия Агнец! За да имате вълна – светла и чиста като Неговата!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply