РАЗПОЗНАВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ – II ГЛАВА

2. “САВЛЕ, САВЛЕ, ЗАЩО МЕ ГОНИШ…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Само Господ Исус може да потвърди в сърцето ти с цената на какво ужасно гонение и угнетение са написани всички страници на тази пророческа книга. Истината е, че измежду многото предизвикателства към силите на лукавството и мрака, тази книга е Божията ръкавица, хвърлена против дявола и всичките му нечисти духове. Защото чрез нея Господ ще освети тъмната и страшна личност на Сатана, който има сърце на звяр. А измежду многото зверове на земята вълкът е този, който най-точно се покрива със знанието и представата за дявола.
За десет години изобилно посвещение във водите на Божия Пророчески Дух аз наистина разбрах какво ще рече да усетиш дявола като вълк. Някога, когато Исус ми заповяда да разбия крепостите на светския дух, дошъл с търговията си в Божия Храм, стана така, че мнозина реагираха твърде ожесточено на пророческите книги. И някои от тях не просто се възпротивиха на Бога, но решиха да действат на принципа:
“Крадецът вика: Дръжте крадеца!”
Така върху името ми се изля помията и бълвоча на наемници, които побързаха да спретнат “унищожителна” критика за мен. Появи се статия “Разпознаване на вълците”, в която бях обявен за вълк, готов да разкъсва и убива. Думите в тази статия, заредени с лукавство и измама, накараха мнозина да отстъпят от общението с пророческите книги на “Мория”. И те повярваха на диагнозата, поставена ми от един бургаски пастор.
В онези дни след мръсната хула мъката и скръбта в сърцето ми дойдоха като прелели потоци. И аз задълго останах в челюстите на една депресия и угнетение, като никак не исках да приема, че толкова много души повярваха на лъжата и започнаха да плюят върху името ми. Но колкото по-неверни се оказаха човеците, толкова по-верен остана моят Господ. И докато мнозина ме мразеха и кълняха, Той ме обичаше и благославяше с нови и нови видения и откровения. Така Исус наистина изцели сърцето ми от раните, дошли чрез човешката заблуда и отрицание. И трябваше да минат години, до мига, в който Господ отново ме посети, като ми каза:
“Сега е времето да развъртиш Божият Меч против онези вълци, които и до днес останаха скрити и неизобличени. Защото доволно дълго сърцето ти търпя зъбите им и слушаше воят им. Те, които в действителност насилстваха над Стадото Ми и разкъсваха със зъбите си, не намериха в сърцата си и капчица съвест, та да отстъпят назад от нечестието си. Те не се покаяха за злите си думи към тебе и към Мене. И ето затова, понеже не искат да признаят, че са вълци, Аз ще ги посоча с тази пророческа книга и ще направя явно нечестието им. А било, че те отново ще се надъхат с омраза и ярост против тебе, пак Аз ти казвам, че мирът ти ще бъде като река. Но горко на онези, които не човешки устни, но устата Господна е нарекла вълци. Върху такива наистина ще се излее гневът на Отца Ми, тъй че Верните и чистите ще познаят Божиите съдби и ще се възрадват над сетнината на вълците.
А ти сега Ме последвай в дълбокото и Свято видение, което ще дам на сърцето ти. Защото това е видение, което Божият Агнец иска да даде на всичките Си агънца…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, а духът ми се извиси с Него в Небесните селения на Святия Дух. Аз отново пристъпвах до моя Господ и Той водеше нозете ми в Божието Светилище. И ето, че ръката Господна вече отваряше вратите на Светилището, а Исус се обърна към мен, като ми казваше:
“Влез с Мен и падни пред Лицето на Моя Всемогъщ Отец. Защото по Собствената Си Воля Той сега ще даде на сърцето ти да види тайни, които Църквата Ми не знае, а трябва да знае. Защото колко са тези, които познават Сърцето на Агнеца, та да се възпротивят на сърцата на вълците?”
След тези думи Господ ме въведе навътре в Божията Святост, а аз паднах на нозете си, като закрих с длани очите си. А Исус, като пристъпи към Отца, казваше Му:
“Всемогъщи Мой Отче! След дни на тежко утеснение слугата Ти отново е с отворено сърце за Твоите думи и за Твоите съдби. И Ти, Отче Мой, дай му сега да види и познае колко Свята и превъзходно велика е Силата Ти. Дай му, Отче Мой, да види Твоя Агнец във всичката Му Сила против вълците на земята…”
След тези думи на Исус към сърцето ми дойде Гласът на Отца. И ето, че Той казваше на сърцето ми:
“Сине човешки! Днес на земята е вълчо време. Време, когато всички хищни зверове излизат от леговищата си, за да напълнят челюстите си с лова на всяко грабителство. И в това най-страшно вълчо време Аз ще простра от Сион скиптъра на Моята Сила. И ще дам на Моя Син да владее над враговете Си и да ги стъпче с Гнева Ми. А ти сега пристъпи в Святостта Ми и приеми в сърцето си оня Образ, Който всякога ще ти дава власт и авторитет над всичките вълци на Рим. Защото този е Образът, Който Небесният Баща иска да положи в сърцата на всичките Си чеда…”
Миг след последните думи на Отца Исус пристъпи към мен и повдигна главата ми, за да гледам на Него и на онова Святото, което Отец щеше да покаже пред очите ми. А точно тогава две огнени ръце се простряха напред от самото Светилище. И като прегърнаха моя Господ, преобразиха Го в Небесната Слава на Божий Агнец. И аз, като гледах на Агнеца, не можех да не падна в нозете Му и да Го величая в Славата Му. И ето, че устните ми вече говореха на Агнеца, като Му казвах:
“Господи Исусе! Отец ми даде да Те видя с очите си като Божий Агнец. И сега очите ми се заслепяват от Светлината Ти. Говори ми, мой Спасителю! Дай на сърцето ми да познае Образа Ти и да проумее всичката Воля на Отца…”
В отговор на думите ми Агнецът започна да ми говори, като казваше:
“Сега сърцето ти ще стане свидетел на онова, което не съм давал на други Мои служители. Затова бъди смирен и кротък, за да разбереш всичко…”
След тези думи Агнецът тръгна напред, а аз Го последвах. Така Той излезе от Божието Светилище, а Славата Му мигом озари целият Небесен Ерусалим, тъй че неизброими множества от Божии ангели и Светии вече възвеличаваха Името Му. И колкото повече Агнецът вървеше напред, а аз Го следвах, с толкова по-голямо вълнение се изпълваше сърцето ми. Така дойде миг, в който Агнецът се обърна към мен. И като ме погледна с влажните Си и кротки очи, тихо ми каза:
“Слез със Мене! За да видиш как ще говоря на оня, който е тръгнал да Ме разкъсва и убива…”
След тези думи аз и Агнецът вече слизахме в земните места, когато очите ми видяха една жарка пустиня с бели пясъци. А някъде в далечината на пясъците се виждаха и сивите постройки на град. И ето, че Гласът на Агнеца отново дойде към сърцето ми, като ми казваше:
“Нека слезем над тази пустиня. За да видиш оня, на когото ще говоря…”
След тези думи ние се снишихме над самата пустиня. И там очите ми видяха един твърде страшен вълк, в чиято раззината паст стърчаха остри и окървавени зъби. Този вълк пъхтеше тежко, а около него имаше и други вълци, не толкова страшни, колкото беше той самият. Вълкът тичаше с всичката си сила през пясъците на пустинята, а останалите го следваха. Това твърде много смути сърцето ми, тъй че го посочих като казах на Божия Агнец:
“Господи Исусе! Очите ми виждат вълк, чиито челюсти са раззинати, а зъбите му са окървавени. И целият вид на този звяр е твърде ужасен…”
А Агнецът с още по-кротък и смирен Глас ми отговори:
“Виж сега как Аз ще говоря с този вълк. Защото той е тръгнал да търси Мене. А който търси – той намира…”
Миг след тези Свои думи, Божият Агнец се сниши над вълка и следващата го глутница. И ето, че от очите на моя Господ излязоха мощни лъчи, многократно по-силни от тези на пустинното слънце. И самите лъчи от очите на Агнеца вече пронизваха очите на вълка, а звярът залитна и падна на самия пясък. А тогава Господ му казваше:
“Савле, Савле, защо Ме гониш?”
Погледнах самия вълк и забелязах, че очите му бяха като изпърлени, понеже той вече не можеше да вижда. И звярът, затворил раззинатите си челюсти, успя едвам да промълви:
“Кой Си Ти, Господи?”
А Божият Агнец отново му отговори:
“Аз съм Исус, Когото ти гониш. Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш…”
След тези Свои думи Господ се въздигна нагоре от вълка, а той, затворил вече челюстите си, се опита да отвори очите си. И като не виждаше нищо, остави се на останалите да го водят всред пясъците до пустинния град…
Никога не бях виждал толкова живо и разтърсващо видение. Защото Господ ми даваше да видя Савел като хищен вълк, отворил челюстите си, за да разкъсва и убива. И аз, като не знаех как да реагирам или какво да разбирам, се обърнах към Агнеца, като Му казвах:
“Господи, какво ми показа Ти? И как трябва да разбирам Твоето видение?”
В отговор на въпроса ми Исус каза:
“Това видение, което ти дадох е за всички агънца от Божието Стадо. Защото в сърцето на всеки от вас има Сила, която е способна не просто да спре вълците, но дори да ги лиши от родството им с дявола. И ти сам видя какво стори твоят Господ, като Божий Агнец.
Но дали си разбрал онова, което си видял? И какво изобщо си видял, за да го разбереш?”
“Исусе! Аз не зная какво съм видял, за да го разбера. Но със сигурност зная, че вътре в сърцето ми навлезе Твоята Светлина. И Ти Си Този, Който може да ми даде мъдростта и разума, за да позная Истината…”
“Виж тогава какво беше първото знамение от това видение. И какво сторих Аз на тарсянина Савел?”
“Исусе! От Твоите очи излязоха Небесни лъчи от Светлина, които заслепиха очите на вълка, тъй че Божията Истина буквално изпърли зениците на Савел и той ослепя…”
“А защо Савел трябваше да ослепее? И какво са тук очите на вълка?”
“Исусе! Та очите са най-важното нещо за един вълк. Те са по-важни дори от челюстите. Защото чрез тях вълкът гледа на света и търси жертвите си…”
“Значи, както сам се убеди, очите са важни за вълка. Но какво са тук очите? Не са ли те погледът на сърцето? И става ли тогава ясно за всичките Ми агънца каква е първата голяма истина за вълците? Ето, казвам я на всички ви:
Вълците са зверове, които имат очи за света, а не очи за Бога!
И ако вие наистина искате да превъзмогнете над вълците, то трябва да ги заслепите с Моята Светлина, тъй че да ослепеят за света и да прогледнат за Бога.
Но ти сега виж второто знамение от това видение. Какво е това знамение?”
“Господи мой! Ти проговори на Савел, като му казваше:
“Савле, Савле, защо Ме гониш?”
Господ се усмихна на наивния ми отговор, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“И какво ти разбираш от това, че Аз съм попитал Савел защо Ме гони? Не е ли дадено на всеки вълк да гони агънцата, а така и техния Агнец? Нещо по-дълбоко има в думите Ми! И ти трябва да разбереш какво е то. Затова отново си припомни как изглеждаше вълкът във видението, което ти дадох…”
“Господи мой! Той изглеждаше твърде страшен. По-огромен и по-ужасен от останалите вълци…”
“Значи, както сам си видял, Савел беше по-голям от останалата глутница. Но ти сега виж отново думите Ми:
“Савле, Савле, защо Ме гониш?”
Защо Божият Агнец повтори името на Савел два пъти? Не затова ли, за да подчертае, че нещо в духа на самото име е формирало вълка?”
“Точно така е, Господи!”
“Виж тогава втората голяма истина за вълците. Защото повторих два пъти името Савел. А Савел ще рече “голям”. И ако два пъти съм казал, че е голям, то е, за да знаете всички, че:
Вълците са зверове, които се имат за големи в собствените си очи!
Ето затова, след срещата си с Мене, Савел стана Павел. И “големият” стана “малък”. Защото в никой от “малките” Сатана не може да вкара образа си на вълк и в никой от “големите” твоят Бог не може да положи Образа Си на Агнец.
А сега помисли и Ми отговори:
Какво стана със Савел, след като Аз го срещнах в пустинята? Остана ли той вълк в сърцето си или се промени?”
“Исусе! Савел се промени, защото преживя спасително покаяние. И там, в Дамаск, Ти му даде да прогледне в Тебе чрез ръцете на Анания. И от оня миг този Савел стана Твоят Павел, изпълнен със Святия Дух…”
“А какво казах Аз на Анания? Не го ли предупредих, че Савел Ми е избран съд, който много трябва да пострада за Името Ми. И сега, като си спомниш всичките послания на Павел, отговори Ми:
От какво най-много страдаше Павел? Гоненията ли сломяваха душата му или нещо друго?”
“О, Исусе! Гоненията бяха радост за Павловата душа. И сам той намираше удоволствие във всякакво лишение и притеснение заради Тебе. Но в действителност го сломяваше споменът за онова време, когато той се явяваше като вълк против Тебе и Твоето Стадо. Ето това беше същинското страдание за душата му. И сам той загатна за това страдание, като каза в посланието си:
“Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията; че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли; а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг. Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква…” (I Коринтяни 15:3-9)
“А колко от вас видяха в тези Павлови думи горчивината на оня, който първо беше вълк, но отпосле стана защитник на Стадото? Колко от вас разбраха, че за да нарича Павел себе си “изверг”, то е, понеже до мига на своето обръщане той наистина беше вълк на Рим и пратеник на духа на Корей?
Знайте тогава и третата голяма истина за вълците:
Вълците са изверзи и въплъщение на сатанинската извратеност! Те мислят единствено за утоляване на сатанинските си инстинкти – да разпръснат, да откраднат, да заколят и да погубят!
И като знаете тази трета истина за вълците, вижте отново що гласи посланието на Павел. Защото в него той продължава, като казва:
“Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, – не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене…” (I Коринтяни 15:10)
И ти помисли и Ми кажи:
Защо дадената на Павел Благодат беше по-голяма от тази на всички други? И защо той наистина се труди повече от останалите?”
Слушах думите на Исус, а сърцето ми беше като онемяло и аз не можех да Му отговоря. А тогава Господ се смили над немощния ми ум и отново ме попита:
“Кога се умножава Божията Благодат? Или защо беше умножена Благодатта над Павел”
“Исусе! Пак Павел казва на всички ни, че гдето се умножи грехът, умножи се и Благодатта…”
“Какъв ще да е бил грехът на Савел, че да заяви в посланието си:
“Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз. Но придобих милост по тая причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния грешник, цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот…” (I Тимотей 1:15-16)
Защо Павел нарече себе си “главният грешник”?
Не затова ли, понеже беше извършил главния грях?
Не затова ли, че някога беше вълк против Божието Стадо?
Но ето, казвам ви четвъртата съкрушителна истина за вълците:
Вълците са научени да грешат чрез сърцето на самия дявол!
Те са главната реализация на греха на Сатана и въплъщение на неговото собствено сърце!
И ако Моите братя и сестри искат наистина да превъзмогнат над вълците, то такива нека знаят, че против дявола може да се изправи само Господ и против вълците – Божият Агнец в сърцата ви.
А как да придобиете Божият Агнец, освен чрез Истината? И как да превъзмогнете над вълците, освен като давате Живота Ми за Стадото?
Ето, заповядвам на всичките Си агънца да Ме последват в останалите видения, които ще дам на слугата Си. Защото Агнецът ще оживее във вас, когато се осветите чрез Словото на Истината…”
След тези последни думи на Исус видението в пустинята се прекрати. А Господ в огромната Си Благост и Милост ме въведе в следващите Си видения.

Leave a Reply