РАЗПОЗНАВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ – I ГЛАВА

1. КАПИТОЛИЙСКАТА ВЪЛЧИЦА
(Видение от тъмното битие на дявола)

“Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща…”  (Йоан 8:44)

Сълзите ми все така се стичаха по лицето ми, когато Исус ми отговори, казвайки:
“Не само ти, но стотици хиляди и милиони човеци бяха ужасени от тази демонстрация на арогантност и насилие. И днес, когато очите Ми гледат на този разбунен свят, Аз вече виждам края му и пълното изригване на последните му мерзости. Затова отново те посещавам с Пророческия Дух на Моя Бог и Отец. Защото е време за всички Мои да разберат дълбоката тайна, свързана с духа на Рим. Понеже тези, от които сърцето ти проплака и се разтърси душата ти, са именно слугите на духа на Рим. Те отдавна са били посочени за своето беззаконие. Те са тези, за които Аз ви предупреждавах, че ще убиват и ще мислят, че принасят служба на Бога, ако и никога да не са познавали нито Моето Сърце, нито Сърцето на Отца Ми. Те са тези, чийто баща е самият дявол. Защото лукавият, който открай време е човекоубиец, винаги е имал чеда, които са човекоубийци. Хвърляйки своите ракети и бомби над беззащитни и бедни хора, тези човекоубийци ще покажат на целия свят лицето на своя бог, който всякога е владеел чрез насилието, арогантността и страха. И онези, които нямат Духа на Отца Ми и Силата на Неговото Слово, ще преклонят глави пред насилниците, за да станат част от оня нов световен ред, който ще посрещне човека-Антихрист. Но ти непременно трябва да видиш всичко това във видението, което ще ти дам. Защото сега сърцето ти ще види какво става оттатък завесата, зад фасадата на този свят. Там, където стоят не човеци, но сатанински духове. Там, където днес се събират началствата и властите на нечестието, за да подготвят света за времето на погибелта. Защото има един император на света и той е Сатана. А онези, които коленичат пред мантията му, се упражняват в духа и силата на Рим. За да засеняват и покоряват онова, което им дава господарят им. Но ти сега виж онова, което ти показвам…”
След тези Свои думи Исус докосна главата ми, а пред сърцето ми се разкри видение от тъмните селения на мрака. Аз виждах една черна река, която беше твърде пълноводна и вълните се плисваха по бреговете й със страшна сила. И ето, че Исус вдигна ръка и посочи реката, като ми казваше:
“Гледай тази голяма река. Защото сега сърцето ти ще види раждането на един дух, който ще стане личен слуга на Луцифер и началник на неговия свят. Понеже това е видението, което твоят Господ е извадил от тъмното битие на падналия принц на мрака…”
Думите на Исус ме накараха да съсредоточа още повече вниманието си върху развълнуваната река. И ето, че само след миг очите ми видяха две новородени бебета, носени по върховете на вълните. Те протягаха ръчичките си и пищяха, сякаш че молеха за помощ. Тогава над реката се сниши самият Луцифер. И той, като размаха крилата си, насочи речните вълни към един от бреговете й, тъй че малките бебета след много кратко време попаднаха на брега. Видял това, Луцифер въздигна крилата си и извика някакви неразбираеми заклинания, сякаш че призоваваше някого. А този някой никак не закъсня. Защото там, при водите на реката, се появи един от личните му подчинени, в когото аз разпознах духа на Корей. Нямаше как да не разпозная онова вълчо лице, което Господ ми бе показал на един от знаменателните съдебни процеси против началници на мрака. И ето, че духът на Корей попита Луцифер:
“Какво заповяда господарят ми? И каква е волята му?”
А херувимът, като посочи към двете бебета, му каза:
“Духът ми изпита и позна, че тези две рожби на Рея Силвия са ми дадени от провидението. Понеже царската ръка на Амулий ги обрече на гибел, но не такава ще е съдбата им. Иди сега при тези две бебета и ми ги приготви за делото, което трябва да извърша…”
Миг след самата заповед на дявола, духът на Корей се поклони пред началника си. А след това, размахвайки крилата си, се приближи към ревящите бебета. Точно тогава духът на Корей видимо се измени, понеже пред очите ми той вече се превъплъщаваше като вълчица. И самата вълчица, като пристъпи към близнаците, покри ги с тялото си. А бебетата, усетили близостта й, започнаха да сучат от гърдите на вълчицата…
Гледайки нещата в самото видение, аз в първия момент не разбрах за какво се отнася то. Но само след миг, гледайки на сучещите близнаци, вече знаех в сърцето си онова, което Исус ми показва. Затова Го попитах за потвърждение:
“Господи мой! Не е ли това видение свързано с Ромул и Рем, двамата близнаци, откърмени от Капитолийската вълчица? Понеже древните римски предания казват, че Рим е построен от Ромул и Рем на брега на реката Тибър, а за самите тях се казва, че са синове на Марс, който е бил римският бог на войната…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това ми отговори, като казваше:
“Това видение наистина е свързано с Ромул и Рем. Защото тези близнаци са част от тъмното битие на Сатана. Но ти сега виж, че римският бог на войната не е друг дух, но е самият вълк на Луцифер, който е духът на Корей. И ако този дух се превъплъти като грижовна вълчица, то това стана не от любов към човеците, а за да бъдат закърмени основателите на Рим именно с духа на насилието и войнолюбието. Но ти сега продължи да гледаш на видението. Защото, верен на традицията си, Луцифер ще извърши нещо в живота на двамата братя…”
Отново гледах на видението, което беше се променило. Защото сега очите ми вече виждаха високите стени на Рим, издигнати при бреговете на Тибър. И онези две бебета вече бяха станали младежи в зрелостта си. Така Ромул и Рем стояха и гледаха стените, когато край тях отново се появи Луцифер. И този път дяволът отново произнесе заклинания и така призова духа на Корей при себе си, тъй че последният се яви. А Луцифер посочи към двамата братя, като питаше своя вълк:
“На кого от двамата да се спрем?
Върху кого от двамата да бъде печатът на благоволението ми?”
Слушайки думите на господаря си, вълкът на Луцифер му отговори, като казваше:
“Не намирам разлика в тях, понеже са близнаци. И двамата някога сукаха от млякото ми, тъй че не зная кого да избера…”
На тези думи на Корей Луцифер се засмя като му казваше:
“Традицията Корей, традицията! Трябва да спазим традицията, ако искаме да държим на успешно управление. Спомни си, че тези не са първите братя в хилядолетната ти мисия. А как ти постъпи при първите братя в първата си мисия?”
“Княже мой! Аз подбудих единият да убие другия. Така Каин стана твой любимец…”
“Иди тогава и подбуди Ромул срещу Рем и Рем срещу Ромул. Който от двамата убие брата си – той е по-злият. И в него наистина е дошла пълната сила от кърмата ти…”
Без да се бави духът на Корей налетя на двамата братя. И като докосваше сърцата на двамата, вкарваше в сърцата им завист и ненавист един срещу друг. Така дойде миг, в който сърцето на Ромул се подаде на силните внушения, тъй че той нападна на брат си. И като превъзмогна над него, извади меча си и го уби. Това твърде много се хареса на Луцифер. И той, като се приближи и докосваше главата на Ромул, вече казваше на духа на Корей:
“Виждаш ли, че лицето на Ромул стана лице на вълк? Виждаш ли все още топлата братова кръв по ръцете му? Ето, че духът на Рим наистина влезе в кръвта и битието на човешките чеда. И този ще е духът на моето имперско величие…”
След тези думи Луцифер с още по-голямо удоволствие докосна кървавия меч на Ромул и допълни, казвайки:
“Ромул ще убива и завладява. Той ще всява страх и ще покорява. А като покори мнозина – ще се възвеличава и превъзнася. И онова мляко на вълчицата, дошла от хълма на Капитолия, всякога ще бъде кърмата за всичките му потомци…”
Така дяволът даде знак на духа на Корей, тъй че и двамата, размахали крила, се издигнаха над Римските стени. И от високото той отново извика:
“Рим, Рим, Рим! Ти наистина ще станеш въплъщение на силата ми и образ на лицето ми…”
Погледнах на Ромул, който вече прибираше кървавия меч в ножницата си и това ме накара да се обърна към Исус и да Го попитам:
“Господи мой! Защо ми даде това страшно видение от тъмното битие на дявола? И по какъв начин то касае днешната действителност?”
А Исус, като протегна ръка и посочи към вълчият образ на Ромул, ми отговори, казвайки:
“В този паднал свят на лукавия винаги ще има вълчици, които да закърмят чедата си с млякото на всяко насилие и войнолюбие. А ония, които биват закърмяни от вълчица, всякога ще бъдат вълци. Вълци, които са готови да разкъсват и убиват в името на сатанинския си интерес и жаждата си за имперско величие. Вълци, които ще всяват ужас и трепет всред народите. Вълци, на които Сатана ще даде цялата си власт и сила. За да владеят над всички останали и да ги вдъхновяват в същата мерзост и нечестие!
И за да видиш, че времената се променят, но духовете остават, погледни сега на онова, което се случи на света в настоящото време и в тези последни няколко години…”
След думите на Исус видението пред очите ми се промени. И ето, че аз видях един хълм, на който беше легнала твърде голяма вълчица. Тя въздигна главата си и от устата и се разнесе див вой. А тогава към нея се приближиха стотици човеци. И те, като протягаха ръце към корема й, хващаха напращелите й вимета и побързаха да сучат от млякото й. И колкото повече човеците сучеха от млякото на вълчицата, толкова повече те изгубваха човешкия си образ и лицата им ставаха лица на вълци. А тогава самите вълци, изпълнени с дива омраза и мъст в очите си, закрещяха с всички сили:
“Война, война, война! Да отидем и избием враговете си! Нека създадем нови най-смъртоносни оръжия. Нека разработим нови метални птици на унищожението. Нека доведем целия свят до ужас и до страх от нашето величие. Да, нека убиваме!”
Вълчицата все така стоеше на хълма и виеше, а нови и нови човеци идваха, за да пият от млякото й, а след това пронизваха въздуха с възгласите си. Това беше не просто ужас, но един твърде верен белег на последното време. И аз, не искайки повече да гледам на вълчицата, обърнах погледа си към Господ и очаквах Той да реагира. А Исус, като посочи с ръка вълчицата, ме попита:
“Коя е тази вълчица? И кое е млякото й, което човеците сучат с такава стръв и желание?”
“Господи мой! Това е Капитолийската вълчица. А млякото й е духът на Рим. С това мляко тя някога кърмеше Ромул и Рем, а днес кърми последните им потомци със същия дух и сила…”
В следващия миг думите на Исус ме изненадаха с дълбочината си. Защото Той, с гневен Глас вече ми казваше:
“А къде да стои една Капитолийска вълчица, освен на хълма на Капитолия? И кои други днес да са вълците на Луцифер, освен тези, които правят оръжията си все по-смъртоносни и алчността си – все по-ужасна и проклета?”
След тези думи на Исус аз погледнах към хълма на Капитолия. Там, където днес се намира парламентът на една войнолюбива нация. Там, където наистина се раждат последните вълци на Рим. И като паднах в нозете си пред моя Господ, тихо Му казах:
“Защити ни, Спасителю Исусе! Имай милост за нас, Всемогъщи Господи! Защото аз сега разбирам, че този последен Рим е не просто в света. Той винаги е искал да бъде и в Църквата. Понеже на този Капитолийски хълм президентът на Америка се е клел с ръка върху Библията, но в сърцето му няма и капчица от Духа на Библията. А вместо това той се е закърмил с млякото на Капитолийската вълчица. За да бъде управлението му покварено от имперския дух на Рим…”
В отговор на думите ми Исус каза:
“Някога Аз дойдох на земята във времето, когато Рим беше славата на света, центърът на света, вдъхновението на света. И не друг, но един римски прокуратор изми ръцете си и подписа смъртната Ми присъда. Не други, но римски войници прободоха ръцете Ми и нозете Ми. Не друг, но римски войник заби копието си в ребрата Ми.
Днес Аз отново се връщам за Моята Църква. И отново Рим е славата на света, центърът на света, вдъхновението на света. А князът на този свят не е забравил нищо старо и не е научил нищо ново. Защото неговите вълци отново подписват смъртната Ми присъда и неговите войници отново пробождат ръцете Ми и нозете Ми. Но нека всеки от Моите да проумее и да види, че този път Рим не толкова е град, колкото е имперски дух. И духът на последния Рим намери своя престол на един хълм Капитолия, многократно по-ужасен от първия. И там, на този Капитолийски хълм, се яви Капитолийската вълчица. За да закърми с млякото на войнолюбието множества от горди и тщеславни първенци. Вълци, облечени с власт, за да насилстват и превъзпитават народите на света според собствените си нечисти интереси. Вълци, закърмени с измамата, която ги учи, че те са съдиите, когато Съдията е Отец Ми. Вълци, измамени в сърцата си, че са християни, когато от делата им мирише на алчност, лицемерие и гордост. Вълци, решили в сърцата си, че хълмът на Капитолия е Хълмът Сион. Вълци, които не искат да признаят друг език, освен езика на войната. Защото езикът на войната е вълчият дъх на Римския дух! Този е духът, който се ражда от млякото на Капитолийската вълчица! И тази е вълчицата, която днес стои на хълма Капитолия! Ето, казвам на всички, в чиито сърца живее Святият Дух на Отца Ми:
Аз не просто ще защитя братята и сестрите Си, но непременно ще въздам над насилниците. Защото когато светът е раздразнил до краен предел Святите зеници на Отца Ми, то на такъв свят Божият гняв е справедлив. И ако над тези убийци не дойде Духът на покаянието, та да вършат дела, родени от Божията Милост и Любов, те завинаги ще се запечатат като поколение от вълци, чиято сетнина е в огненото езеро. Те отдавна не са лидери и конгресмени на свободна нация. Защото те са обърнали всичката си свобода в покривало на греховете си. И нечестието им е твърде голямо, защото намесват Името и Словото на Бог в делата на нечистите си съвести.
Ето затова казвам и заповядвам на всичките църкви и вярващи:
Нека не спират сълзите на очите ви и нека не млъкват устните ви, докато на земята има вълци, които разкъсват и убиват. Молете се на Отца Ми, нежели се отвърне яростния Му гняв. Защото се преумножиха онези, които тръгнаха да убиват с Името на Бога. И в ден, когато трябваше да дават Живот, те посяха смърт. В ден, когато трябваше да разпръснат щедро благата си, за да ликвидират мизерията и глада, замърсяването и болестите, те разпръснаха щедро бомбите си и заплахите си, за да покажат, че са чеда на вълчица, родени от духа на Рим.
Колко още бомби ще произведете, вие – вълци на дявола? Колко още изтребители и ракети ще разработите, вие – рожби на вълчица? Кой ви даде мъдростта за бомбите? Или кой ви научи да създадете изтребителите и ракетите? Или кой ви вдъхнови да изсипете милиардите си долари в проекти на смърт, когато светът отчаяно се бори за Живот?
Аз не съм този, който ражда убийци и Отец Ми не е този, който ви е дал мъдростта на войната. Тази ваша мъдрост е земна, животинска и бесовска. Смола от смолите ви и кал от калта ви! Грях от греховете ви и мерзост от мерзостта ви! Вие нямате дял с Мене, нито Аз имам дял с вас! Защото вашият дял от баща ви е днес и сега, за да изчезнете завинаги утре и отпосле…”
След тези последни думи на Исус видението с Капитолийската вълчица се прекрати. А аз, разтърсен както никога в сърцето си, останах с въпроси към Исус:
“Господи мой! Ако са толкова зли вълците в света, то колко ли ужасни ще са вълците, нападнали Стадото Ти?”
На този последен въпрос е посветена и тази книга. Книга, която Исус ти дава с единствения пророчески прицел:
Да разпознаеш вълците, родени от млякото на последната Капитолийска вълчица!
Авторът

Leave a Reply