ЛИСИЦИТЕ В РАЗВАЛИНИТЕ – IV ГЛАВА

4. ПОГУБИТЕЛИТЕ НА ЛОЗЯТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Искам да гледаш на пророческите видения в тази книга, като на изява на всичката Милост, която Исус може да покаже на сърцето ти. Защото Той, като е гледал мнозина в беззаконните им пътища, дълго е търпял греховете им и не им е въздавал според делата им. Защото Бог е знаел за времето, когато ще излее всичката Си изобилна Светлина и Благодат в Своите слуги, пророците. И при все, че на света всякога е имало мнозина лисици-Ироди заедно с техните привърженици Иродиани, пак поради Божията Милост, на този свят са се явили и мнозина Кръстители. За да докоснат недокоснатите. За да изправят прегърбените. За да изцелят наранените и да повдигнат падналите.
Видението, за което ще ти разкажа сега, е пълно с Божията скръб и болка. И сълзите на Исус не спряха да текат по Лицето Му, докато Той ми показваше злото, на което са способни лисиците на лукавия. Аз се моля в Святия Дух на Отца тази Исусова скръб да влезе и в твоето сърце. Защото днес Отец има нужда от сълзите на всяко застъпничество и ходатайство. И ние сме тези, които трябва да напълним златната чаша на Милостта Му.
Нека сега да ти кажа как Исус ми показа и самото видение. Той дойде при мен и аз забелязах, че Лицето Му беше обляно в сълзи, а Гласът Му беше твърде скръбен. Докато си мислех, че може би съм наскърбил моя Господ с непокорство или празна дума, Той Сам ми проговори, като ми казваше:
“Сега Сърцето Ми страда за всичките Ми чеда. И Истинската Лоза пролива сълзите Си за всяка от пръчките Си. Защото в това последно време на лукавия е дадено да изпита всичките Божии лозя. И ония, които не могат да разпознаят хитростите и измамите му, ще бъдат погубени. И ето затова са сълзите на Лицето Ми. Защото вие трябва да ги вземете и положите в чашите на сърцата си. За да викате към Бога на Спасението Си и да застанете в пролома за всичките Божии люде.
А какво виждат днес очите Ми? Или колко са човеците, които положиха живота си пред Божия Свят Олтар, за да има Светлина и Благодат за чедата Му? Колцина са тези, които презряха духа на целия свят, за да Ми служат с неразделени сърца? Колцина са човеците, които приеха да понесат всичкия укор заради Името Ми и Учението Ми?
Казвам ти – малцина са! А когато малцината трябва да стоят в Пролома за мнозината, то тогава всеки от малцината ще получи страшен дял от скръб и утеснение. Защото не е срещнал много човешка любов и подкрепа, но е останал в Пролома почти сам – той и Господ до него. И днес, когато съм при тебе, Аз искам да ти покажа Моята скръб. Защото заредих с нея сърцето ти още тогава, когато те призовах в служението ти за Мене…”
След тези Свои думи Господ ми даде и самото видение. Очите ми виждаха лозя, разпрострени на Господния Хълм. Те бяха свежи и зелени, сякаш, че всеки момент щяха да родят плодовете си. А тогава Исус посочи към самите лозя, като ми казваше:
“Гледай сега онова, в което са силни лисиците на лукавия. Защото дяволът ги е изпратил против лозята с една определена цел…”
След тези думи на Исус аз вече гледах към лозята, когато забелязах, как от долината под хълма плъзнаха хиляди лисици. И те, като влязоха всред самите лозя, започнаха да ги нападат. А Божиите лозя започнаха видимо да потъмняват, тъй че свежият им зелен цвят скоро се смени с ръждивокафяв. Всичко това ставаше повсеместно, с твърде голяма бързина. И аз, гледайки погублението, дошло от лисиците, извиках през сълзи към Господ, като Му казвах:
“Исусе! В лозята Ти става голямо зло! Моля Те, Господи мой! Реагирай против тази лисича напаст!”
А Исус ми отговори:
“Аз съм реагирал против тези лисици в Словото Си. И на всеки, който иска да чуе Гласът на Възлюбения, Троицата е заповядала думите:
“Хванете Ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята Ни цъфтят…” (Песен на песните 2:15)
Но дръзна ли някой да хване лисиците? И църквите ли хванаха лисиците или лисиците хванаха църквите?
Ето, момчето Ми! Заповядвам ти:
Вземи Меча Ми и иди, за да хванеш лисиците, които погубват лозята Ни. Защото лозята Ни цъфтят…”
Едва чул думите на Исус, аз разбрах, че трябва да реагирам. Затова, като взех от Исусовите ръце Собствения Му Меч, се затичах в самото видение, тъй че се приближих към лозята. И ето, че очите ми вече виждаха една от лисиците. Наведена над самите лозови пръчки, тя вече захапваше основата на лозата, като искаше да я прегризе със зъбите си. Това ме накара да извикам против нея със страшен глас, като й казвах:
“Спри нечестието си, дяволска твар! Защото Мечът на Всемогъщият ще те застигне и ще се забие в острата ти муцуна…”
Думите ми накараха лисицата да се сепне и повдигне главата си. Така, с преправен глас, тя ме попита:
“Откъде у теб такава злоба против мене? И защо се опитваш да пречиш на общението ми с Божиите лозя? Не виждаш ли, че точно сега свидетелствам за Бога?”
Думите й ме накараха да простра Божият Меч против самата й муцуна, тъй че я попитах:
“Сега, когато Мечът на Истината е насочен против тебе – отговори ми! Какво е свидетелството ти за Бога? Как ти общуваш с Божиите чеда?”
Все още запазвайки увереността си, лисицата побърза да ми каже:
“И аз съм пророк, както си и ти. Каквото говориш ти, говоря го и аз. А Божиите чеда ми вярват и купуват с усмивка всичките ми книги. Нима сега ще продължиш да насочваш Меча против мене? Защо не попиташ самите пръчки дали харесват свидетелството ми? Защото, ако не го харесваха, едва ли биха го купували…”
Едва чул думите на лисицата, Божията ревност закипя в сърцето ми. И аз, обръщайки се към самата лоза, попитах пръчките:
“Вярвате ли на тази лисица? Приемате ли свидетелството й?”
А пръчките с шумолене ми отговориха:
“Защо се конфронтираш с нея, след като я приемаме? Тебе не знаем отгде си, а нея я знаем, понеже е известна по целия свят. И ето затова купуваме свидетелствата й – понеже са истински…”
Думите на лозовите пръчки още повече усилиха ревността ми. И аз, като се наведох над лисицата, която не можеше да избяга от властта на Божия Меч, хванах острата й муцуна и я разтворих пред самата лоза, като казвах на пръчките:
“Вижте сега тази лисича уста. Тя вече се готвеше да прегризе връзката ви с Корена, когато Господ ме изпрати с Меча Си към вас. Вижте лисицата, братя мои! И не казвайте, че можете да приемете тази хитрост и лукавство. Защото вие сте лоза, родена от Божията Благодат. И ако в Корена е вашата вяра в Исус, то в плодовете ви е Славата за Отца.
Нима ще купувате с пари онова, което Отец ви дава от Корена? Нима Коренът ви иска пари, за да ви даде Спасение и Светлина? И когато вие бяхте готови да дадете пари за свидетелството на тази лисица, то не станахте ли нейни жертви? Нямаше ли тази лукава и хитра уста да прегризе връзката ви с Корена? Нямаше ли да ви направи чеда на търговци и престъпници, живеещи в разбойнически вертеп, вместо да бъдете гроздове на Божията Благодат? И ако Коренът ви дава даром соковете от Евангелието, то нима ще презрете Него, за да обикнете тази лисица? Нима ще купувате онова, което Бог ви е дал даром?
О, аз наистина ви окайвам и горчиво плача за сетнината ви, ако останете без Корена! Защото мнозина като тази лисица вече прегризаха стеблата на много лози, като ги направиха да изсъхнат.
Какво избирате, братя мои? Ще оставите ли лисицата да ви прегризе? Ще оставите ли човешката хитрост и алчност да погубят сърцата ви? Как тогава ще родите гроздето за Господаря на лозите, след като една лисица е готова да ви отнеме Корена, Който дава даром в замяна на хитростта, която иска пари и е готова да търгува? И ако една пръчка изсъхне, то тя не се ли отсича и не се ли хвърля в огъня? В огъня на Божия гняв ли искате да бъде сетнината ви?”
Колкото повече говорех на лозовите пръчки, толкова повече Господ запалваше скръбта ми и ревността ми, тъй че скръб и ревност се съединиха вътре в мене. И ако скръбта изпълваше очите ми със сълзи, ревността разпалваше сърцето ми с огън. А така дойде миг, в който лозовите пръчки зашумяха, като ми казваха:
“Посечи тази лисица, братко наш! И нека Исус да те благослови за доброто, което си ни сторил. Ние наистина едва сега разбрахме, че ето по това трябва да разпознаване пратениците на Корена от пратениците на лукавия. Защото Коренът дава даром соковете Си, за да възрастяват пръчките и да раждат плод. А тази лисица се е готвела да ни прегризе и лиши от Корена с хитростта си…”
Не можех повече да чакам нищо друго. И затова, като вдигнах Божия Меч в дясната си ръка, а с лявата все така държах муцуната на лисицата, забих Небесното острие в самата паст на лукавото животно, тъй че то издъхна и падна бездиханно в нозете ми. И едва тогава в гърдите ми дойде неземна радост, като прелял поток. А Исус, приближил се зад гърба ми, се усмихна и погали лицето ми, като ми казваше:
“Сега разбираш ли вече защо Аз съм казал в Словото, че лъжепророците са “малките лисици”, които погубват лозята?
Ето, ти сам се убеди, че лисицата е твърде малка пред помазанието ти и пред Божия Меч в ръката ти. А това дело, което стори на една от лозите Ми, трябва мнозина да сторят спрямо всичките Ми лози. Защото едва тогава Коренът ще влива соковете Си в Лозата, а пръчките ще раждат плод.
Затова казвам на всичките Си братя и сестри:
Запомнете завинаги това Мое видение, защото е едно от най-съдбоносните за вашата вяра! Аз съм Коренът на вярата ви! Моите сокове идват към вас даром, защото сте Лоза, родена от Божията Благодат, сиреч – от желанието на Моя и вашия Баща да ви дава даром благата Си. Оня, който иска парите ви преди да ви даде свидетелството си, не е пратен от Мене, но от дявола. И ето такива са всичките лисици на лукавия, които днес погубват много лозя. Лози, които са купували свидетелства, вместо да ги вземат даром, са изгубили връзката с Корена, Който дава, за да бъдат в плен на лисици, които погубват и разграбват.
Ето, предупредих ви!
И ако някой има вярата на Човешкия Син, та да търси Мен и Моите свидетели, то такъв непременно ще разбере, че сблъсъкът между Божиите пророци и лисиците на лукавия, е сблъсък между Небето и земята. Сблъсък между Божията Благодат и сатанинската търговия. Сблъсък между Божията благоугодност и угодниченето пред човеци. Сблъсък между Божията Истина и дяволската хитрост! Сблъсък между Божията щедрост и човешката алчност! Сблъсък, в който всеки от вас ще определи мястото си във Вечността.
Днес, миг преди свършека, Господ говори на Църквата Си. И ако досега не сте виждали лисиците, то вече сте ги видели. И ако досега не сте разбрали, че Отец въздига Святия Си Храм на Хълма, то вече сте го разбрали!
Блажени онези камъни, които ръката на Неемия ще постави на Основата! Блажени онези лози, които пребъдват в Корена! Блажени човеците, в чиито сърца Човешкият Син е подслонил главата Си!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply