ЛИСИЦИТЕ В РАЗВАЛИНИТЕ – III ГЛАВА

3. ИЗБОРЪТ МЕЖДУ ТОВИЯ И НЕЕМИЯ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Още ли имаш в сърцето си оная представа, че ако някое общество се зове “църква”, то значи, че Господ е там и се изявява всред него?
Имайки тази представа, в минали години аз приемах всичко в църквите за чиста монета. Тогава никак не усещах нито острия дъх от лисичата урина, нито подменената основа, нито напуканите камъни. Бях готов да кажа “Амин” на всяка проповед и “Алелуя” на всяко събрание. Но днес, когато Божията Светлина събаря завесите и параваните на всяка хитрост и всяко лукавство, ние непременно трябва да отстраним сърцата си от онези църкви, в които е дошло отстъплението и чиито пътища водят в погибелта. Защото Господ е един и Църквата Му е една. И в тази Негова невидима Църква няма дори и помен от нещата на този свят. Няма лицемерие, няма търговия, няма теология, няма кариеризъм, няма алчност, няма завист, няма сребролюбие.
Няма нито един от белезите на развалата и гнилотата!
“Къде е тази Църква на Исус, за да вляза в нея?” – ще ме попиташ ти.
Истината, братко мой, е тази, че Църквата, както и Исус, са вътре в сърцето. Те не се виждат явно и за тяхната дейност няма афиши и покани. Сам Господ ни говори, че Святият Дух е Дух, Който светът не познава, нито пък може да приеме. И ако твоето сърце се вгражда в този Свят Дух, то и тебе светът няма да те познае и приеме. Защото тогава ти ще си един от Божиите, а не един от светските.
През изминалите години аз преживявах с много скръб не едно и две видения, в които Исус ми показваше развалините на светския дух. Тогава многократно виках към Бога с думите:
“Моля Те, Отче мой! Яви на света ония, които са силни да поправят тези развалини. Яви слугите Си, Всевишни Боже! И като ни дадеш неизмеримата Си Благост и Милост – отнеми укорът, който противникът е хвърлил против Твоя народ!”
След всяко такова викане аз очаквах някакво реално чудо. И си представях как Отец наистина изпраща поправителите на развалините, а църквите – като с невидима вълшебна пръчка – се променят и преобразяват. Но въпреки очакването ми, промяната никак не се случваше. Напротив – нещата се влошаваха все повече и повече. Така нещата стигнаха и до тази последна книга, когато моят Господ ясно говори на сърцето ми за развалините и за лисиците, които ходят всред тях. И аз, зареден с дързост в сърцето си, никак не се отказах отново да попитам Исус с думите:
“Господи мой! Има ли някаква надежда за Твоя Храм? И няма ли най-сетне Ти да изпратиш във всичките църкви поправители на развалините. Защото Твоят пророк Исайя написа твърде верни думи в това отношение, като каза:
“И родените от Тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще Те нарекат поправител на развалините, възобновител на места за население…” (Исайя 58:12)
Слушайки думите на всичката ми ревност, Исус с Благост докосна главата ми, като ми казваше:
“А кой ти е казал че Аз не изпращам такива поправители всред развалините? Или защо мислиш, че трябва да си представяш нещата по човешки, когато те са божествени?”
Отговорът на Исус ме учуди и затова отново Го попитах:
“А каква е разликата между човешкото и божественото, Исусе? И къде да търся и намеря Твоята мярка за нещата?”
Тук Исус отново ми каза:
“Има разлика между човешкото и божественото. И тази разлика е в инициативата. Защото човешката инициатива се занимава с отделната църква, а божествената – с цялото Небесно Тяло на твоя Господ. И ето тази е Моята мярка за нещата. Защото Аз изпращам поправители по целия свят, но Храмът, който този път те въздигат, е само един. Както ти казах в предишни книги, така и тук повтарям, че времето на всичките човешки проекти и намерения умира безвъзвратно. За да остане само Господ и Неговия Свят проект в Неговото Свято намерение. А в това отношение Святият Дух на Отца Ми ще издири всичките разпръснати камъни по улиците и всред развалините, в които е останала надежда за възвръщане. И като ги издигне нависоко, ще ги направи да се съградят в един Храм, съвършено съединени и споени от Божията Любов. Ти непременно трябва да видиш всичко това във видението, което ще ти дам. Защото мнозина няма да разпознаят Божието действие и ще се явят като противници на Божиите поправители на развалините. А от сърцата на тези противници отново ще наднича онзи зъл дух, който е лисицата на лукавия. А сега виж онова, което ти показвам…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, а пред очите ми се разкри видение. Аз виждах мъж в Свята Небесна мантия, който протягаше ръцете си и говореше на човеците около себе си. И като им посочваше пръснатите камъни и огромните развалини наоколо, казваше им:
“Докога ще търпите Ерусалимските стени да са съборени и портите им да са изгорени с огън? Докога ще гледате тези развалини и ще мълчите, когато врагът се възвишава над лицата ви?
Ето, казвам ви, повдигнете главите си и вижте онова Святото, което е започнал Бог на небесата. Дайте да се съберем пред Него. И като паднем на лицата си, да просим от Милостта Му и Благостта Му. Защото няма друг, който да въздигне тези развалини, освен Него. Няма друг, който да ни посочи оцелелите камъни, освен Господ Всемогъщият, Който ги познава. Затова нека сега Му се помолим горещо, защото Той не отхвърля молитвите на съкрушените и не забравя викането на сиротните…”
След тези думи на Святия мъж човеците се събраха около него. И всички вкупом паднаха по лицата си и възридаха пред Господа на сърцата си. А тогава небесата се отвориха над главите им. И Небесен ангел, светещ като слънцето в силата си, слезе над тях, като държеше в едната си ръка Святата Основа, а в другата – златна Божия чаша. И той проговори на човеците, като им казваше:
“Всевишният чу риданието ви. И сълзите на сърцата ви събра в чашата на Милостта Си. Ето, Бог е с вас. И Той е, Който сега полага Святата си Основа и излива тази Чаша на Милостта Си, за да ви посочи всичките камъни, оцелели всред развалините. Вземете тези камъни. И като не давате сън на очите си, поставете ги върху Основата. За да въздигнете отново Божиите стени и Божия Храм върху Божията Основа. Защото Всемогъщият няма да спре делото Си, докато не яви последния Си Храм в Слава и великолепие, по-големи от първоначалните…”
След тези думи Небесният пратеник постави Божията Основа всред самите молители. А след това възля чашата на Божията Милост върху всичките развалини. И ония камъни, в които беше останал Живот от Отца, заблестяха всред разрушенията. А тогава Святият Божий мъж се възправи на нозете си. И като посочи с ръката си към развалините, казваше на останалите човеци до себе си:
“Да въздигнем стените на Ерусалим! И да съберем всичките камъни, които Всемогъщият ни показа в Милостта Си. За да ги поставим на тази Основа, Която Отец ни даде от свише…”
Колкото повече гледах това видение, толкова по-познат ми се струваше Святият Божий мъж. И това ме накара с вълнение да попитам Исус:
“Господи мой! Не е ли този Свят мъж като Неемия? Защото, съдейки по ревността му и по делото му, той върши същото, което стори и древният Божий служител…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това ми отговори, казвайки:
“Този Свят мъж не просто е като Неемия. Той има над себе си Духа и Силата на Неемия. И ето такива поправители на развалините Твоят Свят Отец ще издири и намери по целия свят. И те, пълни с Божията Светлина и Святост, непременно ще въздигнат падналата Давидова скиния. Защото това е последната вълна на Святия Дух и последното действие на твоя Господ и Цар преди да дойде свършекът. Но ти сега продължи да гледаш на видението, за да видиш онова, за което мнозината са слепи. Защото там, където се явява Неемия, там ще му се противят Санавалат, Товия и Гисам…”
Отново гледах видението. А в него Божият Свят мъж беше се изправил с останалите и всички тръгваха всред развалините, за да събират оцелелите камъни. И ето, че едва тръгнали, откъм развалините настъпи внезапен смут. Понеже стотици лисици побързаха да се разшетат, сякаш, че искаха да задържат пълната си власт над всичките камъни. А така всред камъните се появиха трима човеци, като двамата от тях имаха лица, подобни на лисици, а единият бе вълк. И когато Божиите хора вече бяха приближили до самите развалини, оня с лицето на вълк, процеди със злоба в устните си, като казваше на Неемия:
“Що е това, което правите? Искате да се повдигнете против царя ли?” (Неемия 2:19)
А Неемия, като вдигна ръката си към небесата, твърдо му отговори:
“Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим…” (Неемия 2:20)
Светлината в устните на Неемия беше толкова силна, щото вълкът отстъпи назад. А Божиите слуги започнаха да взимат осветените камъни, които Отец в Милостта Си им бе показал. И като ги носеха върху Святата Основа, поставяха ги върху Нея. Но колкото повече напредваше Господното дело, толкова по-голямо ставаше раздразнението на тъмнината. И онзи вълк Санавалат сочеше с трепереща ръка към издигащите се стени на Ерусалим. А след това с преправен глас се смееше, като викаше на падналите около него камъни:
“Що правят тия окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели…” (Неемия 4:2)
А Товия, като го погледна с лисичо умиление, побърза да му отговори, казвайки:
“Даже това, що градят, лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена…” (Неемия 4:3)
Гледах пълното лукавство, запечатано в Товия и никак не издържах, тъй че попитах моя Господ:
“Исусе! Не е ли голяма измамата на Товия? Не е ли той лисица на лукавия, която се грижи за спокойствието на вълка Санавалат? И не са ли като него мнозина, които никак не вярват, че Бог може да въздигне живите Си камъни и да построи отново Храма Си?”
А Господ с гневен Глас ми отговори, като казваше:
“Иди и предай на всичките Ми братя и сестри, че ако има дух, който да ги разколебава и връща назад, то това е духът на Товия. Духът на онази лисица, която е силна да се противи и превъзнася против Бога и слугите Му, пророците. Защото тази лисица, като изважда пред сърцата на Моите всичкото си светско влияние, власт, богатство и привилегии, успява да събори мнозина с лукавството си. Тъй че никой от съборените дори не може и да помисли, че лисица като Товия и вълк като Санавалат нямат дял, нито право, нито пък спомен в Ерусалим. От такива ли лисици да се плашите? И от такива лъжепророци ли да треперите? Не знаете ли, че силата им е в лъжата и мощта им е в хитростта? Защото Аз изпратих към сърцата ви пророка Си Стефан, но мнозина се съблазниха от Товия. И като сочеха лисичото му име и лице, казваха си един на друг:
“Може ли това пророческо служение “Мория” да застане против Товия? И не знае ли този Главчев, че всяка от нашите титулувани лисици ще събори каменната стена, която е тръгнал да гради?”
О, нещастни и покварени в духа на своя ум! А кой ви е излъгал, че делото на слугата Ми е дело човешко, та да падне като наведена стена и разклатен плет? Не сте ли рожби на лъжа и напукани камъни, пълни с мерзостта на лисиците, които ви обладаха? И не знаете ли, че не можете да съборите Храм, който не виждате? Защото той не е във вашия свят, нито е във вашия дух или вашето земно време. Какво тогава сте тръгнали да събаряте, освен себе си и собствените си сърца? Защото докато сред вас е вълкът Санавалат и лисицата Товия, то и дотогава вие ще останете чужди на Живота на Бога, вън от Храма Му и от всичките обещания на Завета Му.
Но ето, казвам на всички Мои:
Днес Отец Ми изпраща слугите Си, пророците, по всички краища на света. Пълни с Духа Му, те ще намерят пръснатите живи камъни и отново ще съградят падналата Давидова скиния. Но за ужас и предвещание против Товия и Санавалат, делото им ще бъде в Небесните места и Храмът няма да се вижда на земята, нито в света. Защото Небесните поправители на развалините строят последния Храм на Отца Ми далече по-горе от всички вълци и лисици на лукавия. И ако някой иска да събори Божия Храм, него Бог ще събори. Или ако някой иска да стори зло на слугите Ми, пророците, то ще се върне преумножено в живота му.
Ето, предупредих ви! Днес Неемия е всред вас. Като Дух от Отца Ми, който носи пълното възстановяване на Храма и въздигане на стените Му. Ако някой е жив камък, посочен от Отца Ми, той ще разпознае пратените към него пророци. Но ако друг е от ония, в които е действала разрушителната сила на хитростта, то такъв ще остане завинаги под властта на Товия и Санавалат.
А на всички Мои, които внимават в думите на устата Ми, сега ще дам и последното от пророческите видения против лисиците.
Видението с онези, които са силни да погубват лозята…”
След тези последни думи видението с Неемия се прекрати, а Господ ме въведе в следващото Си видение.

Leave a Reply