ЛИСИЦИТЕ В РАЗВАЛИНИТЕ – II ГЛАВА

2. ЗАПУСТЯВАНЕТО НА ХРАМА
(ИЛИ ЗА ЛИСИЦИТЕ В РАЗВАЛИНИТЕ)

Знаеш ли, братко мой, че няма нищо по-ужасно и печално от това – един дом да бъде оставен на запустение? А когато този дом е привидно Святият Божий Храм, то тогава последиците за онези, които стоят в него, ще бъдат катастрофални.
Има една страшна измама, която е влязла в сърцата на мнозина и те никак не искат да превъзмогнат над нея. Тази измама лъже човеците, че ако някъде се събира множество, то на такова място е изключено Бог да отсъства. Той просто е длъжен да присъства, след като толкова хора са събрани в Неговото Име. Защото се е обещал, като е казал:
“Гдето са двама и трима в Моето Име, там съм и Аз посред тях…”
Да, но дали наистина такива са събрани в Неговото Име?
Лесно е да кажеш, че вършиш нещо в Името на Исус и така да събереш погледите и възхищението на човеците, но я се опитай да докажеш, че делата ти наистина са в Името на Исус! Защото Името на Исус е Пътят, Истината и Животът на Божия Син. И когато ние застанем на този Път, Истина и Живот, трябва да сме готови за всичката ярост и гонение, които дяволът ще насочи против сърцата ни. Така, понеже мнозина искат да избегнат именно яростта и гонението, те измамно решават в сърцата си, че все още вършат нещата в Името на Исус. А липсата на съпротива и опозиция още повече ги мотивира да стоят на лекия път и да събират на него такива като тях.
За десет години на конфронтация и сблъсък с религиозните крепости и предубеждения на пастири и църкви аз в пълна степен разбрах що ще рече гонение и ярост от дявола. Защото те не са спрели дори и до днес. Но не в това е въпросът. Въпросът е:
Какво ще се случи с онези, които стоят в храмове, обречени на запустение? Нима такива вярват, че друг ще бъде отговорен за живота им или ще понесе сетнината на всичкия им бунт против Бога? Нима мислят, че един ден ще застанат пред Христовото съдилище и ще посочат на Исус наемника си, като Му кажат:
“Господи, търси вината в този, а не в нас! Ние просто го следвахме, защото той твърдеше, че Те познава и върши Волята Ти…”
Това е възможно най-голямата измама, от която всички трябва да се освободим днес. Защото никой не се отклонява от Пътя на Исус просто ей така. Има демони на лъжа и измама, има бесове на хитрост, има духовни прелъстители, с чието коварство се случва отстъплението от вярата в Бога. И именно тези невидими и скрити противници утре ще бъдат свидетели против онези, които са им дали достъп в сърцата си. Тъй че, иска или не, осъденият от Бога ще прегърне демоните си и ще се приготви да живее с тях през цялата вечност. Ето затова Бог днес изпраща слугите Си, пълни с Пророческия Му Дух. За да посочат сетнината на всяка заблуда и да призоват човеците на покаяние и обръщане към Божията Светлина. Защото голямата бройка от църковни членове, напълнили залата, в никакъв случай не е гаранция, че стоиш на правилно място, но в повечето случаи е съдбоносна измама за сърцата. Ето тази измама Господ ми показа във видение. И като докосваше с ръка главата ми, ме предупреди, казвайки:
“Виж сега как се случва всяко запустение. Защото там, където има запустение, там се появяват и развалините. А където се появят развалините, там тръгват и лисиците. И нека всяко човешко мнение бъде счетено за лъжливо, а Отец Ми за верен и истинен. Защото Неговите очи гледат и виждат колко силна е измамата и на какво са способни слугите й. И ето затова Отец Ми някога казваше на Израил:
“Сине човешки, пророкувай против Израилевите пророци, които пророкуват, и кажи на ония, които пророкуват от своето си сърце: Слушайте словото Господно. Така казва Господ Йеова: Горко на глупавите пророци, които се водят по своя си дух, без да са видели някое видение! Израилю, твоите пророци са като лисици в развалините. Вие не се изкачихте в проломите, нито издигнахте ограда за Израилевия дом, за да устои в боя в деня Господен. Ония видяха суети и лъжливи предсказания, които казват: Господ говори, когато Господ не ги е пратил, и които направиха човеците да се надяват, че думата им щяла да се изпълни. Не видяхте ли суетни видения, и не говорихте ли лъжливи предсказания, когато казвате: Господ рече, при все, че не съм говорил? Затова, така казва Господ Йеова: Понеже говорихте суети и видяхте лъжи, затова, ето, Аз съм против вас, казва Господ Йеова…” (Езекиил 13:2-8)
Ако Отец Ми насочи Лицето Си против древните лъжепророци, то нима мислите, че ще подмине днешните? И ако Той е изговорил, че древните бяха като лисици в развалините, то нима днешните лисици са на друго място? И ако древните бяха силни да лъжат и мамят, то днешните не ги ли надминават многократно?
Но ето Аз затова съм предупредил всички, че живеете във времената на всяко умножено беззаконие, когато всичките лисици са намерили леговищата си, а Човешкият Син няма где глава да подслони. Но ти, момчето Ми, виж сега онова, което ти показва ръката Господна…”
След последните думи на Исус пред сърцето ми се разкри и самото видение. Аз виждах един хълм, на който бе издигнат великолепен Храм. Цялото впечатление от Храма бе такова, щото той извикваше възхищение от чудесните си форми и от гладките камъни, с които беше изграден. Това ме накара да кажа на Исус:
“Господи мой! Какво е това съвършенство? Та сега очите ми виждат всичкото възможно великолепие на един Храм. Той е достоен, за да обитава в него Царят на Славата. И какво повече можеш да искаш от такъв Храм, Господи?”
В отговор на думите ми Исус протегна ръката Си напред, като ми каза:
“Гледай на този Храм, като на Божият Съвършен замисъл. Защото ето такъв Храм всякога е бил в мислите на Този, Който изля в сърцата ви Духът на Своята Небесна Благодат. И Самият Свят Дух слезе от Небето за да ви призове като участници в този Храм…”
Думите на Исус бяха така прекрасни, че аз Му казах:
“Господи мой! Та нали и Апостолът Ти Петър записа в посланието си, че всички ние, като живи камъни се вграждаме в Святия Дух, за да бъдем Божието обиталище…”
“Точно така! Но ти отново виж думите на Апостола Ми. Защото той ви казва, че не Святият Дух се вгражда във вас, но вие се вграждате в Святия Дух. Това напомня ли ти за нещо?”
“Да, Господи мой! Това ми напомня, че призванието на нашата вяра е да бъдем извисени далече по-горе от духа на този свят. Защото, извисени горе, ние наистина ще се вградим като живи камъни в Божия Храм…”
“Всички ли мислят така, както ти Ми отговори? Не чакат ли повечето Святият Дух да се вгради в тях, вместо те да се вградят в Святия Дух? Не тръгват ли мнозина с всичките си похоти и страсти, които искат да донесат в Храма на Отца Ми? Тъй че покрай новото да има място и за старото. И покрай новия Небесен човек да пълзи и старият… Не каза ли Апостолът Ми Павел на всички ви, че старото трябва да премине и всичко да стане ново? Ако старото не премине, но въпреки това остава, то няма ли това старо да се опита да се смеси с новото, тъй че да си вярва, че е излъгало Бога? И Отец Ми ли ще излъжете така, или собствените си сърца?
Но нека сега да те приближа до самия Храм, за да видиш какво ще се случи с него, когато живите камъни се опитат да донесат от нещата на стария човек…”
След тези думи Господ тръгна към Храма, а аз Го последвах. И ето, че Исус вече стоеше пред самия Храм. И като протегна ръка и погали гладките му камъни, вече ми казваше:
“Гледай сега какво ще се случи с тази Небесна красота и завършеност. Защото това е видял Отец ти от Небето, като тъмно знамение върху всички отстъпили църкви на последното време…”
След тези думи на Исус Храмът видимо започна да се променя. Защото всред гладките камъни се появиха пукнатини. Отначало – едва забележими, но след това – все по-дълбоки и категорични. И когато пукнатините станаха твърде големи, аз усетих нещо като силен вятър, който тръгна от основата на Храма и захвуча нагоре. Миг след вятъра камъните видимо потъмняха, а пукнатините им станаха още по-големи. А Исус, като ми посочваше самите потъмнели камъни, ме попита:
“Какво видя, момчето Ми? И какво усетиха нозете ти изпод самата основа на Храма?”
“Господи мой! В тези камъни се появиха пукнатини, които видимо се разраснаха и станаха твърде дълбоки. А тогава от основите на Храма аз усетих вятър, който захвуча и се въздигна нагоре, а това доведе до потъмняване на самите камъни. И сега как да разбирам това видение, Исусе?”
В отговор на въпроса ми, Господ каза:
“Разбирай видението така, щото да знаеш, че там, където се появят пукнатини в камъните, там е дошло и непокорството спрямо Божието Слово. А какво значи да не се покоряваш на Божието Слово?”
“Господи мой! Това значи, че ако аз съм камък от Божия Храм, то в един момент съм поискал да вградя в Святия Дух от нещата на стария човек, които Ти никак не търпиш и не приемаш да бъдат в Твоя Храм. А тогава тази вътрешна цялост на Небесния камък вече е нарушена, понеже някой се е опитал да вгражда в Святия Дух несвяти неща. А несвятите неща са нещата на греха, на плътта и на света…”
“А какво ще се случи с тебе, ако при все, че вече си станал напукан камък, продължиш да стоиш в този Храм? Ще търпи ли Святият Дух на Отца Ми, докато ти се опитваш да вграждаш в Него от нещата на греха, плътта и света? И ще ги приеме ли?”
“Не, Господи мой! Святият Дух няма никога да приеме някой да вгражда в Него несвяти неща…”
“Чудно ли ти е тогава какъв беше вятърът, който захвуча от основата на този храм? Чудно ли ти е, че когато камъните на храма се напукаха, Святият Дух на Отца Ми се вдигна от него? Защото този храм с напукани камъни вече не е Съвършеният замисъл на Отца Ми и отпада от Божията Благодат. И ако някой е продължил да стои в такъв несвят храм, само защото там стоят и много други напукани камъни, то такъв е започнал да подвизава сърцето си в първият от факторите на запустението. И ето – казвам ви:
Непокорството спрямо Божието Слово и Дух води до загубата на искреността и до поява на религиозно лицемерие! А при подобно лицемерие Святият Дух се вдига от напуканите камъни и такъв храм е обречен да запустее!
Виж тогава как ще продължи видението. Защото религиозното лицемерие е само първата част от запустението…”
Отново гледах на самото видение. Така забелязах, че потъмнелите и напукани камъни започнаха да се ронят и малки късчета от тях започнаха да падат на земята. А Исус, като посочи един от камъните, ми каза:
“Удари този камък! И виж онова, което ще се случи с него…”
Погледнах на ронещия се камък и замахнах с юмрук, като го ударих. И при все, че очаквах болка от удара, стана така, че ръката ми направи пробойна в самия камък, а той още по-категорично започна да се рони и разпада. Това ме накара да вдигна погледа си към Исус и с безпокойство да Му кажа:
“Исусе! Страхувам се, че ако останем още малко на това място, то рушащият се храм ще започне да пада върху главите ни. Та тези камъни вече нямат никаква твърдост. Те не са твърди като гранит, но меки като варовик…”
“Именно твърдост нямат! Защото всеки, който се е опитал да се вгради в Святия Дух с греховете на плътта и света, е поставил сам себе си, като прицел на всяка ерозия. Но виж сега най-страшното. Защото дори за рушащия се камък има надежда, че Бог ще го възвърне и укрепи, ако се покае. Но за това последно разрушение, което сега ще видиш, няма никаква надежда…”
След думите на Исус аз отново погледнах към разпадащия се храм. И ето, че нозете ми за момент залитнаха, понеже изпод самия храм се разнесоха мощни трусове. А тогава Господ ми даде знак с ръка, за да се отдалечим от храма, при все, че аз продължавах да гледам със страх на ставащото с него. Така, от стотина метра, аз продължавах да гледам храма, който вече се тресеше от трусовете под него. Тогава стана знамение. Защото една Небесна ръка се простря върху храма, а в пръстите й твърде скоро се издигна светлата и гладка Основа на храма, в която аз разпознах моя Господ. А храмът, останал без Основа, буквално се сгромоляса, тъй че всред пепел и прах всичко се превърна в развалини. Това беше твърде страшно и ужасно видение. Видение за сетнината на един храм, чиито камъни се напукаха и потъмняха. А след това вече се ронеха. Докато накрая Сам Отец от небесата вдигна Основата Си, а храмът се превърна в развалини. И аз, гледайки всичко това, наведох главата си и тихо попитах моя Господ:
“Какво стана, Исусе? Какво беше това последно разрушение с тези страшни трусове, тъй че Сам Отец от Небето да вдигне Тебе, като Основа на този храм?…”
А Исус ми отговори:
“Има много разрушения, които могат да се поправят и много камъни, които могат да се възстановят. Но едно е разрушението, при което всичко се превръща в развалини. И това е, когато бъде подменена Основата на Храма с друга основа, която не съм Аз…”
Думите на Господ запалиха ревността ми, тъй че аз извиках:
“Да не бъде, Исусе! Никой не може да положи друга основа, освен Основата, Която Си Ти. Как някой би дръзнал да върши такава мерзост?”
Тук Исус ми отговори:
“Ако някой е роден от Отца Ми, то той ще бъде благоухание и Свято Миро за Моя Храм. Но ако друг е бил роден от дявола, то на такъв всичките му дела биха били мерзост. И тази мерзост, която ти сега видя, е нашествието на търговския дух на дявола в този храм. Този търговски дух каза на всичките напукани камъни:
“Нямате нужда от тази Основа, на Която сте били досега. Тя не ви носи печалба и никой от вас не е на сметка с Нея. Но вие пожелайте сега моята основа. Основа от бизнес и търговия. Основа от просперитет и изобилни благословения. Само така храмът ви ще устои в това последно време, понеже бедността го притиска от всякъде и той е готов да рухне…”
И ето, че камъните се съгласиха с този дух. Те приеха измамата му. И като пожелаха той да им бъде основа, похулиха Бога на Спасението Си, а Мен Самият Ме предадоха за тридесет сребърника и Ме разпнаха с копията на римския дух. Става ли ти сега ясно какъв храм ти е показал твоят Господ?”
“Да, Исусе! Аз сега ясно виждам, че Ти ми показа как изглеждат всичките храмове на всичките отстъпили църкви, които се влюбиха в княза на този свят и отпаднаха от Божията Благост и Милост…”
“Виж тогава какво ще се случи там, в развалините. Защото, ако някъде е дошло запустението, там са се явили и развалините. А за това запустение на много храмове, Словото на Отца Ми е казало:
”Поради запустяването на Сионския хълм, лисиците ходят по него…” (Плачът на Еремия 5:18)
След тези думи на Исус аз наистина видях и самите лисици. Те тръгнаха с бързи стъпки всред самите развалини, като въртяха възбудено опашките си. Това ме накара да попитам Исус:
“Господи мой! Защо тези лисици се явиха в развалините? Каква е тяхната роля на това място?”
А Исус ми отговори:
“Ролята на тези лисици е твърде важна! Те са изпратени от Сатана да заблудят разрушените камъни, че все още са стълпове и подпорки на Истината. Но Аз сега ще те приближа до лисиците, за да видиш най-покъртителното от тяхната активност…”
След тези думи Исус тръгна към развалините, а аз Го последвах. И ето, че едва приближил на няколко метра от рухналите камъни, аз усетих твърде остра и противна миризма, подобна на амоняк, която буквално удари ноздрите ми, тъй че извърнах главата си, като извиках към Господа:
“Каква е тази смрад, Исусе?”
А Исус, като ми посочваше една от лисиците, побърза да ми отговори, казвайки:
“Погледни онова, което върши тази лисица и така ще разбереш за каква смрад става дума…”
Вече гледах към лукавото животно, когато погнусата се надигна в сърцето ми. Защото, вдигнала десния си заден крак, лисицата видимо се облекчаваше и уринираше върху самите камъни, а от урината й се вдигаше пара, която водеше до самото зловоние…
Хванал с ръка ноздрите си, аз отново попитах Исус:
“Как да разбирам това уриниране, Господи?”
А Исус отново ми каза:
“Разбирай го като маркиране на територия. Защото всяка от лисиците на дявола, е твърде много мотивирана да владее над камъните в развалините. Когато тя уринира върху някой камък, с това казва на другите лисици:
“Търсете си други развалини и други камъни! Тези тука са мои! Те вече са препикани…”
Колкото и да бяха образни и неподправени, думите на Исус бяха твърде, твърде верни. И аз, държейки все така ноздрите си, отново Го попитах:
“Така ли да разбирам, Господи, влиянието на лъжепророците в отстъпилите църкви? Защото в една от тях се усеща острия дъх от урината на една лисица, а в друга – зловонието на друга лисица. Те, явно, че никак не си пречат, но действат съгласувано, за да не стигат до сблъсък…”
“Точно така разбирай активността на лисиците. Защото днес те са най-активните зверове на лукавия. И като маркират с урината си рухналите камъни, ще ги държат в плен на заблуда и измама до самия свършек. Тъй че никой от камъните в развалините дори да не помисли, че е отпаднал. Но вдишвайки от острия дъх на урината, да остане измамен и покварен в сърцето си. Но ето, за сетен път ви призовавам с всичката Си Благост и Милост, като ви казвам:
Божият Храм е Свят и в него са всички камъни, които са се вградили в Святия Дух за Божие обиталище!
Святият Дух на Отца Ми е Дух на Святост!
Дух, в Когото не можете да вградите никое лицемерие и никоя похот, никоя завист и никое чародейство, никоя търговия на света и никоя човешка алчност, никое сребролюбие и никой бунт!
Нищо от вашия стар човек, тлеещ по измамителните страсти, няма да наследи Небето на Отца Ми и не ще има дял от събора на праведните. Старият човек затова е стар – понеже трябва да умре и да остане в света, от който ви отнех с кръвта Си. Но ако някой е дошъл при Мене със стария си човек и не иска да се раздели с него, то за такъв би било по-добре никак да не беше идвал при Мене, отколкото да дойде, а след това да Ме предаде, продаде и похули!
Този стар човек е причината камъните да се напукват от религиозно лицемерие!
Този стар човек е причината да нямате твърдост и постоянство в общението с Моя Дух и Слово!
Този стар човек е причината Основата на Храма да се разменя за кратковременни богатства и печалби, които касаят този свят, а не бъдещия!
Този стар човек е всеки рухнал и разрушен камък, върху когото от сега и до свършека ще уринират лисиците на лукавия!
Ето затова, ако някой иска да Ме последва, такъв нека се отрече от себе си. И като вдигне кръста си – нека Ме последва! А Аз, като му показвам Благост, Милост и Вярност, ще го издигна при Себе Си. За да живее далече по-горе от всичкото запустение и развала на този погиващ свят и на влюбените в него църкви! Защото там, в мерзостта на запустението, вече са тръгнали лисиците на лукавия. И дъхът на мерзостта им, ще става все по-остър и отровен…”
След тези Свои думи моя Господ прекрати видението с лисиците и развалините. А аз, с всичката ревност на сърцето си, закопнях още повече за всичките Му думи и видения. За да получа Благостта и Милостта Му, с които са заредени всичките страници на тази книга.

Leave a Reply