ПОСЛЕДНИЯТ БАНКРУТ НА МАМОН – X ГЛАВА

10. “НЕ НОСЕТЕ НИ КЕСИЯ, НИ ТОРБА…”

Стоях пред Господ и чувствах голяма умора. Умора, която буквално лягаше на клепачите ми. Тогава Исус ме докосна и отне умората, като ми каза:
“Ти получи най-дълбокото видение в живота си. А чрез теб Господ твоя Бог ще го даде и на всичките Си братя и сестри. Много от нещата, които получи, постепенно ще узряват като убеждение в сърцето ти, защото знанието е много и информацията е голяма. Блажени човеците, които Ми позволят да ги изпитам и осветя чрез тази книга. Блажени всички онези, които ще издържат и последния изпит, който не просто давам, но заповядвам за съдба…”
След думите Си Той се обърна отново към мен и ме попита:
“Готов ли си да Ме последваш? Готов ли си да Ми служиш така, както Аз искам, а не както ти искаш?”
“Да, Господи! Това е най-сладката мечта на сърцето ми!”
Господ Исус се усмихна и положи двете Си ръце върху главата ми, като ми каза:
“Ела сега с Мен в Живото Евангелие! Ела и чуй как ще говоря на учениците Си! Ела и виж как те ще изпълнят Словото Ми…”
След думите Му пред очите ми изникна видение с Живото Евангелие. И аз видях Яков и Йоан, Петър и Андрей, Филип и Вартоломей. Господ ги гледаше и им казваше:
“Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. Не носете ни кесия, ни торба…” (Лука 10:3-4)
А след думите Си се обърна към мен и каза:
“Запомни, и нека го знаят всичките Ми братя и сестри, че всеки, който носи кесия и торба е обречен да падне, поразен от духа на Мамон. Аз нямам в Словото Си празни думи, но имам в Църквата Си празни сърца, които не искат да следват Господ, а повторно да Го разпъват. Искаш ли сега отново да те върна във видението, за да видиш, че Моите познават Гласа Ми и вършат всякога това, което Ми е угодно. Понеже, Верни на Святата Ми заповед, те не взеха нито кесии, нито торби…”
След думите Си Господ отново ме върна във видението, където питаше учениците Си:
“Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?” (Лука 22:35)
И тогава всичките Му ученици отговориха:
“От нищо…” (Лука 22:35)
След това Господ отново се обърна и ме попита:
“Как мислиш? Нужни ли са пари за благовестието?”
“Да, Господи!” – отговорих аз.
“Не сбърка в отговора си и това е добре…” – каза отново Исус и продължи:
“А как можеш да съчетаеш двете неща – да не носиш кесия и торба, а едновременно с това да имаш пари за благовестието? Понеже именно това е тайната на съвършеното благочестие, което е броня, против която Мамон няма измислени оръжия…”
Въпросът на Исус беше най-дълбокият въпрос в живота ми. И аз знаех, че Господ ми го задава, защото с тази книга преживях и най-дълбоките видения. Не можех да отговоря. Затова погледнах на Господа и паднах в нозете Му, като ги прегърнах и извиках:
“Дай ми бронята, Исусе! Дай ми я! Дай я не само на мен, но и на онези, които Те обичат!”
А Исус се разсмя с най-сладкия смях, с който бях Го чувал да се смее и ми каза:
“Та ти току-що прегърна бронята!”
Стоях и не вярвах на очите си. Аз бях прегърнал нозете на Исус, а Той ми казваше, че това е бронята. Все още не разбирах и затова Господ отново докосна главата ми и ми даде видение. Виждах Неговите Апостоли и стотици хора, които се приближаваха към тях. Те вадеха парите си и ги слагаха в нозете на Апостолите и така се изпълняваше именно писаното в “Деяния”:
“Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото; и слагаха я при нозете на апостолите…” (Деяния 4:34-35)
И тогава Исус отново се появи до мен и ме попита:
“Забелязваш ли къде докоснатите от Божията Любов слагат парите си?”
“Да, Господи! Те ги слагат в нозете на Апостолите…”
“А защо ги слагат в нозете на Апостолите?”
Отговорът в сърцето ми беше Свята Светлина от Сион. И затова с радост казах:
“Господи Исусе! Те докрай изпълниха Святата Ти заповед да не носят ни кесия, ни торба. Така всичките пари, които получаваха в нозете си, служеха на нуждите на благовестието. За да се укрепят именно онези нозе, за които Отец каза чрез Исайя:
“Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение…” (Исайя 52:7)
Тогава Исус каза:
“Ето така приключва тази Свята книга, с която те вдъхнових. Тя непременно ще направи прекрасни нозете на онези, които любят Господ и търсят Неговото Царство. Но тя ще препъне онези, които не искат да слагат парите при нозете им, но в кесиите и торбите им.
Блажен всеки, който не спи!
Блажен всеки, който осъди Мамон!
Блажен всеки, който пребъдва в Сион!
Проклети всички сребролюбци и търговци, всички поклонници на Тир и Вавилон, защото дойде Гневът на Отца Ми върху блудницата.
И който сега се смири, ще бъде възвисен, а който сега се възвиси, ще бъде отсечен! А който похули думите и делото на тази най-дълбока пророческа книга в пълна степен ще допълни мярката на бащите си, за да отиде при рода на проклетите, които никога няма да видят виделина! Аз го изговорих, Аз го изрекох…”

Leave a Reply