ПОСЛЕДНИЯТ БАНКРУТ НА МАМОН – VII ГЛАВА

7. ПРОЕКТЪТ НА ПОЛЕТО ДУРА

И така, скъпи ми братко, аз отново се върнах на съдебния процес, защото Господ Исус продължаваше разпита на духа на Мамон. А процесът вече навлизаше в сериозната си част, защото Исус, като посочи с показалеца Си Мамон, с властен и суров Глас му заповяда:
“Разкажи за най-великото си творение в древността! Разкажи за проекта, създаден от теб и Луцифер в полето Дура…”
Цялата зала буквално ахна, защото на полето Дура във Вавилонската област Мамон наистина реализира най-голямото си предизвикателство срещу цялото човечество. И ето, че духът на Мамон отново заскърца с металния си глас, като казваше:
“Всемогъщи Исусе! В онези времена, когато Гневът на Йеова отвори врата за влиянието на Вавилон, Сатана беше в най-великолепно разположение на духа си. Над цялата земя се беше простряла неговата религиозна власт и нямаше място по света, където да не управляват висшите му началници. Това беше време, когато Ваал и Астарта се покриха с голяма слава в тъмното царство, защото жертвениците им бяха препълнени с поклонници. Вавилон беше станало име, с което започваше всичко и приключваше всичко. Този град беше центърът на света, изворът на света, вдъхновителят на света. Неговите емисари и началници владееха над всичките нации, народи и езици. Луцифер вече вярваше, че е настъпил моментът да се прогласи световното управление на един бог, макар тази негова идея все още да не намираше подкрепа у всичките му подчинени. И до днес си спомням тъмния духовен съвет, когато началникът ми събра всичките си висши демони и им каза:
“Не виждате ли, че Израил е асимилиран? Йеова се отказа от народа Си и всичките Му люде дойдоха под плена на Вавилон. И защо ми е сега това разнообразие? Защо са ми всички тези образи, които вие с вещо лукавство изградихте в сърцата на милиони? Понеже един казва: Аз вярвам във Ваал, а друг казва: Аз вярвам в Астарта! Трети казва: Аз вярвам в Хамос! А четвърти добавя: Аз изливам семето си на Молоха. Пети рисува пентаграми и извиква силите на ада, а шести се кланя на източните богове. Краят на това е дошъл! Краят на това е настъпил! Защо са ми много богове, когато аз съм богът на земята?”
Думите му тогава накараха висшите демони да подскочат раздразнени. Всеки имаше свой регион, своя територия, своя власт и не искаше лесно да се откаже от нея. Някои тогава му казаха:
“Нали ти раздели света и ни даде териториите ни? Нали земните човеци така или иначе свикнаха с многобожието? Остави нещата по старому! Защо да разваляш добре укрепеното старо, когато не се знае дали ще се приеме новото? Имаш ли идея, която да ни обедини? Имаш ли дух, който да ни събере?”
Слушайки въпросите на началниците си Луцифер започна да се смее. Той се смееше толкова гръмогласно, че много демони се почувстваха унизени. Тогава им каза:
“Вашите учения бледнеят пред новото учение, което съм приготвил! Вашите образи бледнеят пред новия образ! Защото има дух в царството ми, на който се кланят всичките ви жреци и вещери! Има дух в царството ми, заради когото всеки от поклонниците ви ще ви остави! Но аз не искам това! Имайте религиите си! Живейте като богове, защото аз ви създадох като такива! Но знайте, че повече от всичко искам моята ръжда, моят образ в сърцата на човеците! Не религиозни импровизации с нови лъжи, но моята истина. Истината, че обичам човешкия род и ще му дам един земен рай, един образ, който може да се пипне. Образ, който да носи щастие…”
След думите си той ме изведе пред началниците си и каза:
“Ето духът на светското богатство! Кой от вас ще го задмине! Кой от вас ще му попречи? Кой от вас ще го засени? Няма такъв! Аз не познавам такъв! Понеже без златото и среброто на Мамон всички религии са обречени. Но когато признаят, че златото и среброто ги правят силни – тогава наистина ще съм построил най-великото си творение…”
Думите на Луцифер имаха невероятен ефект върху началниците му, а тогава се изправи Ваал, като му каза:
“Аз заставам зад тебе, скъпи ми княже! Понеже не мога да си представя нашият Вавилон, тази перла на бесовската мъдрост, без ръководството на Мамон!”
Заразени от примера на Ваал началниците станаха от местата си и се приближиха до Луцифер, като хващаха края на мантията му и я слагаха над главите си, понеже така се засвидетелстваше покорството и лоялността в тъмното царство. Луцифер грееше от щастие. И затова ми каза:
“Нашият проект ще устои, защото ще го съчетаем по подобие на онзи – горе – в Сион. Нека Йеова гледа как ми се покланя цялата земя, която Той изгуби. Защото, спомни си Мамоне, кое раздразни Йеова, ако не богатството ми? Кое ме мотивира да поставя сърцето си като Божие Сърце, ако не богатството ми? Колко повече, когато накарам цялото човечество да ми продаде съвестите си и да се поклони на златото, на този бляскав и така радващ ме метал. Защото на това човечество не са му нужни много богове, ако и да ги създадох много. На това човечество му трябва бог, който да пришпорва егоизма му и да го накара да умира за злато, да живее за злато, да проповядва за злато, да се развращава за злато, да блудства за злато, да убива за злато, да ражда за злато. А ние имаме много злато, твърде много злато, за да постигнем целите си. И понеже Йеова ме хвърли по широчината на земята, която създаде за шест дни, то нека златния образ, който ще построим да има шест лакти широчина. И понеже Йеова ме отхвърли от височината на простора, който създаде за шест дни, то с поклонението от всички човеци на света аз ще се превъзнеса десетократно. Така че направи златният образ да е шестдесет лакти висок. Нека Йеова погледне от прехваленото Си Царство и види, че на земята управлявам аз чрез тебе, Мамоне!”
Никога преди това Луцифер не беше ми говорил с такова вълнение. Явно, че той никога не можа да преглътне отнетата си божественост. Затова и изискването му беше с такива мерки, които да напомнят на Небето, че докато съществува, ще прави опити за превъзнасяне.
Така в онзи миг отидох против живота на Навуходоносор, като атакувах сърцето му и той бързо се подаде на внушенията ми, като започна да събира златото, нужно за построяването на образа. До края на моето земно управление такъв образ не е правен и никой повече не дръзна да го направи по плът…”
Думите на Мамон ме учудиха, а Христовият ангел ми каза:
“Това е точно така! Такъв златен образ във физическия му вид никой повече не е дръзнал да направи. Друг е въпросът с духовния образ и с духовното влияние на златото в последните дни на земята. Тогава десетократното превъзнасяне на Луцифер към височината на Небето се умножи отново десетократно, но за това ще разбереш в края на процеса. А сега продължи да слушаш изповедта на духа на Мамон…”
Така аз отново се върнах на изповедта на духа на Мамон, който вече говореше за изявата на златния образ, построен от цар Навуходоносор.
“Ето, че накрая златният образ в полето Дура беше факт. Луцифер много се радваше на този образ. Той с часове седеше на върха на образа и гледаше към Небето, като очакваше ответна реакция от Йеова, но Той стоеше безмълвен. Това накрая го ядоса и той изкрещя:
“Защо се прави, че не ме забелязва? Защо се прави, че не съществувам? Защо не мога да Го изкарам от равновесие…”
И като трепереше в яда си, добави:
“Ето защо! Защото Той е свикнал да ме възприема само като засеняващ херувим. Тогава така ще засвиря в ушите Му, че непременно ще ме чуе. Да, ще ме чуе и още как…”
Тогава се обърна към мен и каза:
“Внуши на цар Навуходоносор да издаде указ за поклонение от всички народи, племена и езици пред златния ми образ. Но това поклонение да не бъде, докато не засвирят всичките видове музикални инструменти. Аз имам грижата да напиша музиката и да я внуша на композиторите си…”
И действително, моят началник с учудваща бързина направи мелодиите да се засвирят из цялата територия на Вавилон. Те се свиреха от сутрин до вечер и поклонниците на златния образ репетираха участието в грандиозното събитие. А докато още траеше подготовката Луцифер дойде при мен и каза:
“Този златен образ е много важен за мене. Той е въплъщението на живота ми. Той е радостта на очите ми. Той е утехата на сърцето ми. И аз няма да понеса, ако някой откаже да се поклони.
Няма да го понеса, чуваш ли?
Измисли нещо страшно! Нещо, което да накара всички да ми се поклонят! Трябва да има страх от наказание, защото иначе мнозина биха се отказали да го направят…”
Тогава той отново свика тъмния духовен съвет и с вълнение крещеше пред всичките си началници:
“Ще разжалвам всеки от вас, ако дори само един от вашите поклонници откаже да се поклони на златния ми образ. Запишете си го в религиите и направете това, като неизменно правило в тях. Искам злато в религиите ви. Златни статуи, златни свещници, златни идоли, златни олтари. Искам всичко от злато…”
А аз не се забавих да внуша на Навуходоносор да приготви огромна огнена пещ, и да я нагорещи за сплашване, наказание и назидание на всички инакомислещи. Така всичко до самото събитие вървеше като по вода. И ето, че дойде денят, в който на полето Дура се събраха всички началници на Луцифер, и едно неизброимо число от религиозни демони, които щяха да пришпорват сърцата на поклонниците и да ги доведат до омайване от музиката на Луцифер.
Така поклонението започна. Луцифер седеше на върха на златния образ и видимо се удоволстваше от поклонението, което вървеше гладко и величествено. Самият аз и личната ми армия демони стояхме пред образа и задачата ни бе да бележим всяко поклонило се сърце с ръждата на нашия началник. Но ето, че някой от подопечните демони на Ваал разтревожено задърпаха Ваал, като му казваха:
“Накарай Луцифер да прекрати поклонението и да дойде да види каква демонстрация му е приготвил Йеова. Понеже я видяхме и дойдохме да ти известим!”
Така Ваал отиде при Луцифер и му съобщи новината, при което лицето на началника ми пребледня. Аз внуших на Навуходоносор да прекъсне церемонията и двамата с Луцифер, както и Ваал, отидохме в един от домовете на Вавилон, където видяхме трима евреи, кланящи се на Йеова пред еврейска менора (свещник). Луцифер гледаше седемте запалени светила на свещника и крещеше в лицето на Ваал:
“Какви са тези седем пламъка? Нима са по-силни от пламъците на огнената пещ? Какви са тук тези поклонници на Йеова? При това – управители! До там ли стигна, Ваал? Седем пламъка да са по-силни от огнената пещ на Навуходоносор? Махни се от очите ми! Махай се! Искам ги тези мъртви, час по-скоро! Час по-скоро…”
Ваал прехапа устата си от яд и моментално отиде при Навуходоносор, като буквално връхлетя в сърцето му, понеже вече му известяваха за еврейския бунт. Така докараха пред него тримата мъже – Седрах, Мисах и Авденаго, а той изкрещя в лицата им:
“Седрахе, Мисахе и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог, и не се кланяте на златния образ, който поставих? Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтиря, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре, но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени всред пламенната огнена пещ; и кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?” (Даниил 3:14-15)
Всички сили на тъмнината гледахме с вътрешна надежда, че царското заплашване ще пречупи сърцата на тримата, но нищо такова не се случи. Напротив – тримата казаха на Навуходоносор:
“Навуходоносоре, нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така, нашият Бог, Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме…” (Даниил 3:16-18)
Шокът от отговора на тримата беше повече от голям. Луцифер не вярваше на ушите си. И той болезнено изрева:
“Защо аз нямам такива поклонници – да искат да умрат за мен? И да са готови да умрат, дори ако не им помогна? Ще трябва да мисля върху това? Ще трябва да работя върху това…”
В онзи момент Ваал стисна сърцето на Навуходоносор. Тогава царят на Вавилон цар изяви чрез лицето си цялата злоба на Ваал, като каза на всеуслишание:
“Кои сте вие, които ще оспорвате царската ми власт? Каква е тази ваша еврейска менора със седем пламъка, по-силни от пламенната огнена пещ? Я да видим сега дали тези седем пламъка ще ви спасят от огъня на яростта ми. Нагрейте пещта седемкратно! Нека се хвърлят вътре безумците, които съм зачитал, без да зная за тяхното безумие…”
Луцифер гледаше нагряващата се пещ и разтреперан крещеше:
“Да умрат, да умрат, да умрат! Не ми трябва еврейски пример във Вавилон! Не ми трябва в царството Сионска зараза…”
Така пещта се нагорещи седемкратно, а мнозина от огнярите просто умираха от близостта с огъня, понеже дрехите им мигом пламваха. Тогава се реализира онзи позор за тъмнината, с който Йеова отново доказа, че е Бог и така отговори на Луцифер и цялото му предизвикателство. В мига, когато Седрах, Мисах и Авденаго бяха хвърлени в огнената пещ, стана така, че Ти, Исусе, се яви сред тях и съвършено ги опази. Огънят на Твоята Любов покри тримата и така Йеова засвидетелства пред целия Вавилон, че Неговият Огън е по-силен от огъня на Луцифер. Нещо повече – самото знамение беше толкова силно, щото Ваал се принуди да напусне сърцето на Навуходоносора и Небесен лъч от Йеова да застане на устните му и да накара вавилонския цар да опозори всички сили на тъмнината.
Ето така бе съборен онзи велик проект на Луцифер, с който началникът ми веднъж завинаги искаше да роди образа си във всичките си поклонници. Това беше денят на моята най-голяма трагедия. И в онзи миг Луцифер утеши сърцето ми, като ми каза:
“Този проект беше съборен, но ние ще измислим нови. Ти все още си духът, който владее света и ще бъдеш духът, който владее света, докато този свят е мой и докато земята все така ми е предадена за владение…”
Духът на Мамон млъкна. А Христовият ангел се обърна към мен и ми каза:
“Сега разбра ли колко е коварен дяволът? Сега разбра ли, че светският дух на богатството превъзхожда по разрушение всяка религия и всяка гибелна ерес. Защото всички плодове на извратената мъдрост на Луцифер не биха имали почва, ако заедно с тях дяволът не пришпорва черните страсти в човека, на които в пълна степен свидетелства сребролюбието. Затова кажи на всичките си братя и сестри да започнат да разрушават златните образи на Мамон, създадени днес в църквите. Кажи на всички искрени Божии чеда да не се плашат от огнената пещ на злобата и омразата, които ще преживеят от поклонниците на Мамона. Защото непременно – там, в най-горещото на страданието и отхвърлянето – ще ги чака Онзи, пред Чиято Огнена Любов всеки пламък на ада е безсилен…”
След тези думи на ангела аз отново видях как се изправи Исус и посочи духът на Мамон. Така разбрах, че ми предстои да чуя онази част в изповедта му, говореща вече за невидимите му атаки против Църквата на Исус в новозаветното време.

Leave a Reply