4. КОЙ СИ ТИ, ДУХ НА МАМОН?

Братко мой, скъпи ми приятелю!
Аз не зная какво са преживявали всички Божии чеда, когато Господ им се е откривал по един или друг начин, в едно или друго видение. Но със сигурност мога да ти кажа, че виденията, които получих в съдебната зала по време на процеса против Мамон, са най-великата и уникална изява на Божията Милост и Благодат в моя живот.
Нозете ми отново стъпваха в същата зала, където Господ Исус направи да бъдат оголени личните свидетели на Луцифер – духът на Езавел и духът на Корей. Но смея да твърдя, че сега обстановката бе малко по-различна от тази на предишните два съдебни процеса. Защото този път броят на присъстващите сякаш беше не удвоен, но дори утроен. А оживлението в залата, по силата на своето въздействие едва ли би имало аналог на друго оживление на какъвто и да е съдебен процес.
Ангелът Господен, който се яви в живота ми, за да ми даде първия тласък за написването на тази книга, отново беше до мен. Той бе облечен празнично – нещо, което забелязах при всички свидетели в залата. Тогава го попитах:
“Защо всички са облечени толкова празнично? Защо и ти изглеждаш различно от предишните съдебни процеси?”
А ангелът отговори на въпросите ми с въпроси:
“А защо Господ Исус ти се яви в цялата Си Слава и великолепие?”
И понеже се бавех с отговора си, добави:
“Не разбираш ли, че цялото създание с усърдно ожидане е чакало този миг, когато ще бъде оголено сърцето на Луцифер. Няма по-голяма Слава за Вечния Съдия от тази – да изпълни древното Си Слово против падналия херувим. Няма по-голяма привилегия от тази – да участваш на такъв съдебен процес. Защото, за разлика от всички други сатанински духове, били те началства и власти на нечестието в небесните места, били те земни зверове или демони на ада, този дух на Мамон живееше в сърцето на Луцифер през цялата история на света – от грехопадението до Милениума. И понеже времето на този съдебен процес е през Милениума, когато Луцифер е хвърлен в бездната и Ангел Господен е запечатал над него, то едва ли има по-важен съдебен процес, в който да се изяви тайната на Луциферовата гордост и превъзнасяне, тайната на неговия бунт и падение. А в този дух на Мамон са скрити всички тайни на Сатана. Затова внимавай на всичко, което ще видиш, което ще чуеш и което ще разбереш, за да го запишеш на книга и така Църквата на Исус да има съвършеното познание за дълбоките води на нечестието, в които се къпе целия свят…”
Ангелът млъкна и аз отново отправих погледа си към залата, която все така се пълнеше и очаквах процесът да започне. И ето, че в един миг, като по даден сигнал оживлението и шумът престанаха и погледите на всички се впериха към един триметров ангел, от когото се излъчваха светловиолетови вълни. Той погледна към рубинената маса на съдиите и каза с властен глас:
“Внимание! Влиза Съдът!”
След думите му зад рубинената маса се отвориха врати, като от нищото и аз видях как в залата влязоха Господ Исус Христос и множество съдии с Него. Този път те бяха твърде много, но въпреки това успях да ги различа в две половини. Първата половина бяха съдии с червени наметала и тоги, а втората половина – със сини наметала и тоги. Всеки от съдиите имаше съшит скъпоценен камък в тогата си, който отговаряше на властта от Отец, дадена на съдията за вечни векове. Тогава попитах ангела:
“Защо съдиите се различават по цвета на тогите си? И защо този път са толкова много?”
А ангелът ми отговори:
“Тези, с червените тоги, отговарят на пророците, които написаха Стария Завет. Те го написаха не просто водени от Святия Дух, но със собствената си кръв, понеже бяха гонени от дявола и слугите на дявола заради чистотата на сърцата си. Днес Господ Исус ще възмезди за проляната им кръв, защото това осъждение над духа на Мамон е едновременно осъждение за всички човеци, които са му служили и уповавали. Колкото до тези със сините тоги, те отговарят на новозаветните евангелисти и Апостоли. Тогите им са сини, защото някога Господ им говори, казвайки:
“Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате; и не чуха…” (Лука 10:23-24)
Какво видяха новозаветните, та тогите им да са сини?”
Нямах никакво съмнение в отговора си и затова казах:
“Те видяха Небето, за да се сбъдне казаното от Исус:
“Отсега ще видите Небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син…” (Йоан 1:51)
Ангелът се усмихна на отговора ми и каза:
“Чудно ли ти е тогава, че тогите им са сини? Не написаха ли те Новия Завет, който е Съвършената изява на Небесната Светлина и Небесния цвят…”
Думите на ангела наистина бяха прекрасни по дълбочината си и ме накараха да се засмея. Но аз за миг реших да го провокирам с още един въпрос:
“А защо ангелът, който обявява влизането на Съда, излъчва светло-виолетови вълни? Понеже много мои братя и сестри останаха в недоумение от вида му…”
А ангелът отново каза:
“Преди всичко знай, че Словото е, което съди всички нечестиви. Духът на Словото е, Който ги връзва във вечни връзки за вечно наказание. Ако Святият Дух, Духът на Светлината и Благодатта, имаше две изяви, една старозаветна и една новозаветна, една червена и една синя, то учудва ли те, че ангелът-възвестител на съдебния процес излъчва светловиолетовите си вълни? Не е ли виолетовото сбор от червено и синьо? И не е ли Светлината на Духа тази, която го изявява, за да стане светловиолетово? Именно така ангелът-възвестител свидетелства на всички присъстващи тук, че Словото е Алфа и Омега и то ще осъди както старозаветните, така и новозаветните престъпления на нечестивите духове на Луцифер…”
Казаното от моя водител ме потресе с мъдростта и дълбочината си. Така разбрах, че имам наистина да науча много от този съдебен процес. Затова отново погледнах към рубинената маса, където съдиите вече сядаха на престолите, отредени за тях. Господ Исус заемаше централно място зад рубинената маса. Вляво от Него стояха новозаветните евангелисти и Апостоли, а вдясно от Него – старозаветните. Това също имаше своето обяснение, а именно, че от ляво се намира Сърцето на Исус и Неговите новозаветни слуги извършиха всичко по Сърцето Му, докато съдиите отдясно се обясняваха с това, че отдясно се намира десницата, олицетворяваща Силата, а старозаветните пророци бяха Съвършена изява на Божията Сила.
И сега, братко мой, нека ти кажа как се развиха нещата на този съдебен процес. Господ Исус се изправи и в залата настъпи абсолютна тишина. Тогава Той вдигна дясната Си ръка, посочи към Небесните стражи и каза с възможно най-властния Глас, с който някога Го бях чувал да говори:
“Да влезе обвиняемият!”
След думите Му аз видях как мястото пред рубинената маса, което бе голямо около половин футболно игрище, се разтвори така, както се разтваря блендата на фотоапарат и от тъмнината под тази бленда се появиха ангели, които държаха невидима сфера. Вътре в сферата видях три духа. В двата разпознах духа на Мамон и духът на Юда, но третият изглеждаше непознат, въпреки, че по осанката си твърде много приличаше на духа на Мамон. Обърнах се с въпросителен поглед към Христовия ангел, а той ми каза:
“Както вече разбра, червеното и синьото ще се допълват в този съдебен процес. Ето защо на разпита на духа на Мамон са извикани най-ярките представители на този дух, както в старозаветно време, така и в новозаветно. За новозаветния представител ти вече знаеш достатъчно, защото го видя при видението в ада, когато бе окован от духа на Мамон и това е предателят Юда Искариотски. Колкото до старозаветния, то това е цар Навуходоносор, който така послужи на духа на Мамон, че стореното от него в полето Дура ще остане най-големият паметник на Мамон в древността.
А сега нека всичките ти сетива бъдат внимателни и съвършено отворени, защото съдебният процес против духа на Мамон вече започва…”
И действително, след като ангелите поставиха невидимата сфера пред рубинената маса, Господ Исус се изправи и протегна дясната Си ръка, като посочи с показалеца Си духа на Мамон. След това го запита:
“Кой си ти, дух на Мамон?”
При самото произнасяне на думите от Господ, стана така, че обърнах погледа си към духа на Мамон, за да видя как той ще реагира на Христовия въпрос. И ето какво ме учуди, скъпи ми братко:
Самият дух на Мамон имаше глава, като от злато. Отдалеч той можеше да бъде припознат като онази златна мумия на Тутанкамон, която може би си виждал в научнопопулярни списания. Но след посочването от Господ аз видях как част от този златен образ се разтрепери и за част от секундата се превърна на тъмнокафява ръжда. Тогава разбрах, че светлина от Господ буквално бе ударила по златното изражение на Мамон, за да му напомни действително, че не е благороден, но паднал дух, който е осъден на вечно наказание. Гледайки моето учудване и най-вече – размисли – Христовият ангел ми каза:
“Не си далеч от Истината. Защото някога Апостол Яков каза за поклонниците на Мамон:
“Златото ви и среброто ви ръждясаха и ръждата им ще свидетелства против вас…” (Яков 5:3)
Сега разбираш ли, че освен целият съдебен състав, написал Божието Слово, и самата ръжда на Мамон свидетелства против него. Затова наблюдавай внимателно как ще започне изповедта на този дух…”
И действително, духът на Мамон започна изповедта си. Гласът му беше особен, скърцащ глас, като скърцането на метал и аз разбирах, че това се дължеше на присъствието на ръждата и на липсата на сатанинска смазка, която отново да възвърне самочувствието на този дух. Ето какво казваше той и как започваше разкриването на своята си същност:
“Всемогъщи Исусе! Началнико на всеки дух и всяка твар! Заставам пред справедливия Ти Съд според Словото, с което ме осъди и предупреди, че ще отговарям пред Теб и Твоите Светии в скончанието на времената. Никога през цялата история на моето служене на Луцифер аз не съм давал отчет за действията си и намеренията си пред никого, та дори и пред Луцифер, защото той всякога ме е обичал и сърцето му е било просторно отворено за мен. Но ето, че сега с мъка на сърцето си ще трябва да отговарям пред Твоя Съд, който за първи път след хиляди години оспорва правото ми на господство и величие. Аз имах своето време на земята и го употребих максимално ефективно. Аз имах своя свят и го развратих и направих послушен на всичките си идеи и намерения. Аз имах своите поклонници и никой друг дух, освен мене не е пълнил ада с толкова души. Аз не познавах поражение от никой дух на езичник. Търпях поражение единствено от човеци, пълни със Святия Дух, които са умрели за земното. За разлика от всички други духове, които имаха кариера пред Луцифер след грехопадението, моята кариера за началника ми започна преди грехопадението. Още тогава, когато моят началник беше син на огъня и светлината, Денница, както и до днес той обича да се нарича. В онова време преди бунта и грехопадението началникът ми Луцифер се радваше на почит и величие, каквито нямаше никой друг между създадените. Той ходеше всред огнените камъни и малцината архангели, които стояха близо в засеняващата му власт, бяхме аз, Ваал и Авадон. Удивителната сила и помазание, с които бе облечен моят началник, направиха така, че спечелиха възхищението и преклонението на много ангели и архангели. Той често обичаше да казва:
“Какво ли би правил Йеова, ако нямаше мен? Нима създанието щеше да Го боготвори в онази пълнота, с която го заредих аз? Нима Славата на Вечния Йеова би струвала нещо, ако не й се отдаде поклонението, което заслужава…”
Летейки из пределите на Сион той често ме взимаше със себе си и ми показваше как от силата на химните му и псалтирите му, които твореше и изпълваше с невероятна красота и музикалност, цялото Небе пулсираше като развълнувано езеро и вълните на хвалението действително радваха Сърцето на Йеова. Тогава дойде миг, в който аз спечелих сърцето на началника си с една идея, която той прегърна, за да развълнува отпосле целия духовен свят и всички началства, власти и сили. И до днес си спомням мига на този разговор, когато му казах:
“Денница, ти си съвършен херувим, помазан да засеняваш. Ти си съвършено творение на Йеова. Но мислил ли си, че твоето съвършенство може да стане по-голямо от вече създаденото от Йеова?”
В първия момент Луцифер не разбра въпроса ми. И затова ме попита:
“Какво искаш да ми кажеш?”
Тогава казах:
“Именно това, че си съвършено творение на Йеова. Ако едно съвършено творение хвали Твореца, то колко по-съвършено би станало то, ако хваление, подобаващо на Твореца, стане хваление, подобаващо на творението? Така несъмнено Творецът ще разбере, че творението е станало още по-съвършено поради засеняването, с което се е облякло. Защото ако Творецът е Преславен и Превъзвишен поради Съвършеното Си творение, то какво би подобавало на Твореца, ако творението се облече с хваление, подобаващо на Него? Няма ли тогава силата на твоето засеняване да освободи в сърцето ти още по-голямо хваление за Твореца, щом като хвалението, подобаващо на Него, ти си обърнал към себе си? Несъмнено – това ще е един по-висок етап на твоето съвършенство, защото ще те мотивира да хвалиш Твореца по нов начин…”
Луцифер запомни тези мои думи. Самата ми идея да прехвърли хвалението от Твореца към себе си и така да се изяви като по-съвършено творение му хареса дотолкова, щото от този момент той наистина започна леко и незабележимо да обръща част от хвалението към себе си. Това се харесваше и на двама ни, защото ни донесе твърде приятни и красиви спомени. Нещо повече – самата идея да се хвали творението по нов начин намери много привърженици сред небесните ангели, така че хвалението, което подхващахме всички, започна да издига Луцифер дотолкова, че той витаеше задълго из висините на Хълма Сион и често много от ангелите припознаваха славата на Луцифер като Слава на Йеова. В тези дни на допуснато от Йеова превъзнасяне на Луцифер аз се сближих с началника си дотолкова, щото един ден той ми каза:
“Винаги ще те обичам. Защото чрез твоята мъдрост разбрах цената си.
Аз съм не просто съвършен! Аз съм постоянно усъвършенстващо се съвършенство и така несъмнено ще стигна до Престола на Йеова. Нали сам виждаш, че ангелите вече дори не правят разлика между мен и Него.
Какво значение има кой е Творец и кой – творение?
Никакво значение няма, никакво! Защото Йеова ме създаде съвършен и аз никога не мога да падна по-ниско от самото съвършенство, в което стоя. Напротив – ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на хълма Сион, на планината на събраните Божии синове, към най-крайните страни на север. Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!”
Така, несъмнено, се стигна до мига, когато създадохме опашката и Луцифер и до днес я счита за най-великото ни постижение в Небето…”
Скърцащия глас на Мамон стана дотолкова скърцащ, щото дори трудно се разбираше какво говори. Личеше, че се измъчва, затова Господ Исус свали показалеца Си от Него и това видимо облекчи ужаса на Мамон. Това, последното, което каза за опашката, силно заинтригува сърцето ми и аз се обърнах с въпросителен поглед към ангела Господен. А той се усмихна и каза:
“Нали разбираш, че утеснението върху духа на Мамон стана огромно, защото сега му предстои да разгласява тайни, стояли хилядолетия в сърцето на Луцифер, и знайни само за двамата (както и на твоя Отец, понеже никой не може да се скрие от погледа Му и вездесъщото Му присъствие). Колкото до самият факт на опашката, то спомни си писаното в “Откровението”, за което ти напомня Апостол Йоан в дванадесета глава…”
Моментално се досетих, че това бяха стиховете, свързани с видението за червения змей, което Святият Дух е дал на Апостола Си:
“И яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята…” (Откровение 12:3-4)
И тогава ангелът добави:
“Продължи да слушаш изповедта на Мамон, защото именно той е виновникът за опашката на Луцифер…”
Отново се заслушах в изповедта на Мамон и ето за какви дълбоки и неизявени тайни говореше този дух:
“Самата опашка бе плодът на нашата взаимност, на нашето отношение един към друг. Защото Луцифер безрезервно приемаше всичките ми идеи и съвети. А ето идеята, която му дадох и която стана причина да се появи опашката: Казах:
“Денница, сине на зората! Има нещо, което трябва да прибавим в хвалението ти, за да стигнеш по висота до Твореца. Това, че хвалиш и засеняваш себе си не е достатъчно. Погледни на Йеова и вземи мъдрост от позицията Му. Понеже Той владее над Небесните Си създания, като изпълва всичко във всички. Когато престане да изпълва всичко във всички, тогава и властта Му ще се ограничи. Ето защо ти трябва да започнеш да изпълваш всичко във всички, подобно на Него…”
“Да, но Той е Вездесъщият, Мамоне!” – отговори ми тогава Денница и продължи:
“Докато аз съм ограничен. И Той може едновременно да изпълва всичко във всички, докато аз нямам тази власт на Неговия Дух.
Как да постъпя?”
Отговорът ми накара Луцифер да подскочи от възторг. Казах му:
“Създай си опашка! Накарай всички, които те обичат и се прехласват от засеняването ти, да идват при теб и да ти отдават почит, като на Самия Йеова. Така, несъмнено, от действието на тази почит Той ще престане да изпълва всичко във всички, понеже на мнозина им е угодно да харесват теб и да стоят в присъствието ти…”
Думите ми тогава подействаха като такъв наркотик на Луцифер, че през всички хилядолетия по-после той щеше да изисква винаги и само това – да му се отдава почит като на бог. Всъщност – точно така моят началник и аз създадохме опашката. Това беше едно огромно число от Небесни ангели, които отказаха да се покоряват на Небесните стандарти на поклонението към Йеова и преминаха в открито поклонение към Денница. За да дойде твърде скоро мигът, когато Йеова изхвърли мен, моят началник и една трета от Небесните ангели, които всъщност представляваха опашката на Луцифер.
Аз никога няма да забравя този ден, в който, без предизвестие, съвсем изненадващо за цялото Небе, Духът на Йеова се оттегли към Сърцето Му и напусна всички, които се прекланяха на Луцифер. Това беше най-ужасният ден в живота ми и възможно най-болезненото парализиране за цели столетия на родове от ангели, власти и сили. Защото тъмнината дойде изведнъж, и проклятието ни настигна неподготвени…”
Казаното от Мамон беше толкова впечатляващо, че аз исках напълно да се убедя в истинността на това, което разбирам. Затова попитах Христовия ангел:
“Как да разбирам това оттегляне на Духът на Йеова към Самия Него, за което говори Мамон? Как да разбирам това, че тъмнината дойде изведнъж?”
А ангелът ми каза:
“Всичко има своето духовно обяснение. Когато дойде време да си лягаш вечер и натиснеш ключа за осветлението, за да угасиш лампата, светлината бави ли се или моментално си отива?”
“Разбира се, че си отива моментално…”
“Ами имай разбирането, че изхвърлянето на Луцифер от Небето стана моментално, в миг на око. А за по-голямо потвърждение виж писаното от Езекиил за Божия Гняв против херувима…”
Христовият ангел вече беше докоснал сърцето ми, където светеха твърде верните думи, показващи Божия Гняв против Сатана:
“Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия, затова извадих огън изсред тебе, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат…” (Езекиил 28:18)
А ангелът продължи да ми говори, като казваше:
“И виждаш ли сега, че Отец извади Огън изсред сърцето на Луцифер. Когато се извади Огънят от едно сърце, тогава светлината моментално угасва. Помисли тогава! Тази опашка на Луцифер, това огромно число от поклонници беше станала прицел на Божия Гняв. И Отец в миг на око извади Огъня на Духа Си от всички служители, които не опазиха собственото си достойнство, но напуснаха вечното си жилище. На какво ли ще да са заприличали тогава милиарди паднали ангели, на които е отнет Огъня? Впрочем – спомни си как палиш огън. Взимаш хартия и кибрит, драсваш клечката и хартията гори. Нали така?”
“Да, така е!”
“Но хартията освен, че гори, идва миг и да изгори, понеже е материална, а не духовна. Какво държиш тогава в ръцете си, като останало от хартията? Огън или нещо друго?”
Замислих се над въпросите на ангела и отговорът се оказа много близък до ума ми. Затова казах:
“От хартията е останало само пепел… Така че ще държа пепел и само пепелта ще напомня, че е горяла някога с огън…”
“Виж тогава отново знамението на Божия Гняв. Защото Бог казва за Сатана, че го е обърнал на пепел по земята. Сега разбираш ли, че милиардите прашинки на пепелта отговарят на милиардите паднали ангели, заедно със Сатана, понеже те подкрепиха заявката му за величие и станаха част от опашката му. Те станаха едно огромно беззаконно духовно тяло, което Йеова наказа и изхвърли от Небето. Затова сега отново се върни на процеса, защото Господ твоят Бог ще му даде друга посока и прицел…”
Така отново се върнах на процеса и гледах как Господ Исус се изправи и погледна към духа на Мамон, който млъкна. Той отново го посочи с ръката Си, като му заповяда:
“Разкажи и обясни пред всичките свидетели защо, когато те посоча, златният ти образ се разпада и се превръща в ръжда…”
Духът на Мамон отново заскърца с металния си глас, като казваше:
“Една от големите заблуди, на която робувахме, беше тази, че можем да изненадаме Небесният Бог Йеова. Никой от нас не предполагаше, че Той допуска самото превъзнасяне на Денница, за да изпита сърцето му. За да изпита не само неговото сърце, но и сърцата на всичките Си творения. Никой от нас не предполагаше за примката. Но примка действително имаше, защото в мига на отхвърлянето му от Небето Луцифер разбра, че е изгубил божественото вдъхновение и помазание, което се дължеше на Святия Дух. Той вече не беше син на огъня и Светлината, защото нямаше нито огън, нито Светлина. Той беше лишен от всички Небесни благословения, с които беше отрупан. Той изгуби всички камъни на духовното съвършенство, олицетворяващи засеняването му над Божиите творения. Благородството на духа му вече бе изчезнало. Не само неговото, но и нашето. След всеки изминал ден на нашето отхвърляне и падение забравяхме възможностите и способностите си, като Небесни създания. Процесът на тази загуба беше необратим. И ето, че твърде скоро след бунта Луцифер ме извика, като ми каза:
“Аз все още те обичам и нито за миг не съжалявам за всичко, което се случи. В крайна сметка не съм сам, нали? В крайна сметка съм вечен и имам безкрайно много време, за да работя над опашката си. Кажи ми, изглеждам ли ти все още като оня засеняващ херувим в Небето?”
Погледнах на началника си и му казах:
“Ти, както и всички ние, имаме белезите от отнемането на Огъня от сърцата ни. Ние вече не светим с Неговата Светлина, но имаме заместител, ако и той все още да ни смущава. Трябва да забравим старите си длъжности и спомени. Трябва да забравим какво сме били и да мислим оттук нататък какво ще бъдем. Защото тази ръжда ще продължи да ни пречи, ако ни тегли носталгия по Сион. Ето защо аз имам грижата да направя явна волята ти над всички паднали и да ги успокоя, че това е просто един нов шанс да докажат възможностите си над творението. Ние може да не сме благородни според Неговите стандарти, но ще наложим разбиране на благородството, според твоите стандарти…”
Думите ми подействаха на Луцифер и той каза:
“Аз имам един нов свят. Имам земята и ще я владея. Имам падналото човечество и ще го владея. Имам хиляди възможности и способности, които ще приложа. Имам мъдрост, която никога не съм губил, но напротив – обогатих я още повече с опит, който никой друг от творенията не е използвал против Твореца. Колкото до ръждата на отнетото ни благородство – тази ръжда се вижда от Небето, но не и от земята. В Небето познават Него, като Бог, но на земята ще познаят мен. Ето затова от този момент ти ще живееш в сърцето ми и ще бъдеш пълната изява на всичката ми мъдрост…”
Думите на Луцифер, които духът на Мамон цитираше в изповедта си, наистина бяха пречудни за мен. Аз все още не разбирах за каква всъщност ръжда става дума. Тогава Христовият ангел ми каза:
“Стефане, благородството е съвършеното доказателство за връзката между Твореца Бог и творението. Ето защо, както в материалния свят има метали, които са благородни, така и в духовния свят техният еквивалент отговаря на духовни създания, които са благородни. И златото, по своята същност, отговаря на благороден дух, който е в Съвършена връзка с Твореца. Такова злато не се окислява, сиреч, не реагира на никакви фактори, които да променят състава му и функциите му. Златото завинаги остава злато и съвършените духове – съвършени. Но когато Творецът оттегли Духа Си от някое Свое творение, то тогава творението губи благородството си, тоест – връзката с Духа, Който го е родил. И от този миг нататък творението претърпява деградация и разрушаване, понеже вече е вън от Духа, Който свързва всичко в съвършенство. Става ли ти сега ясно, че колкото и един дух да претендира, че е духовно злато, то той в пълна степен ще ръждясва, поради това, че е отделен от Твореца. Виж най-вече дълбокото на тази тайна в думите, които Бог Йеова даде на пророка Си Езекиил против падналия херувим…”
Докато ангелът говореше пред очите ми вече бяха изплували стиховете, говорещи съвсем точно за случилото се със Сатана:
“Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си…” (Езекиил 28:15-17)
Едва прочел библейските стихове, ангелът продължи да ми говори, като казваше:
“Забелязваш ли, че Сатана е развратил мъдростта си, поради блясъка си? Знаеш ли на какво отговаря това? Именно на злато, което ръждясва. Защото мъдростта, която е извратена, не слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска. Затова в пълна степен ръждата ще доказва нейната нетрайност и разрушително действие. Ето така за теб става ясно, че всеки, който се поклони на Мамон и участва в делата му, непременно ще преживее същият този ефект на ръждата. Защото голямата трагедия на всички паднали ангели начело с техния вдъхновител е тази, че бидейки железни в същността си, те винаги са си вярвали, че са златни. Но злато, което ръждясва, не е злато. Творецът никога не е създавал златото, за да ръждясва. Друг е металът, който ръждясва. И този метал е желязото. Така в пълна степен разбираш, че в тази съдебна зала се извършва разпит и осъждение на дух, който си вярва, че е златен, но всъщност е толкова извратен и закоравен, щото при всяко посочване от Исус, ръждата доказва произхода и същността му…”
“Защо тогава във виденията, които ти ми даде с Юда Искариотски аз отново го видях със златно лице? Значи ли това, че нямам погледа на Бога, в Чиито Святи очи духът на Мамон е извратен дух, на чието закоравяване отговаря желязото?”
Ангелът се усмихна и ми каза:
“Не изпреварвай събитията. Защото си все още в началото на този съдебен процес. Защото за всички, които живеят в Небето, този дух е ръждясал и извратен. Но не такова е наблюдението на земните жители. И когато ти се даде видението с Юда Искариотски, то ти видя духа на Мамон именно със златен образ за свидетелство на всички вас, че земните човеци обичат Мамон и правят всичко възможно, за да му се кланят. Затова онези, които живеят на земята, обичат Мамон и той ги обича. За тях той в пълна степен е златен бог и господар и това ти ще разбереш от по-нататъшния разпит на Мамон, свързан с неговото посвещение от Луцифер в тайните на световното управление…”