ПОСЛЕДНИЯТ БАНКРУТ НА МАМОН – III ГЛАВА

3. РАЗГОВОРЪТ С ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС
(ИЛИ ЗА ДУХОВНОТО ЕКИПИРАНЕ МЕЖДУ ДВЕ ВИДЕНИЯ)

Приятелю мой, скъпи ми читателю! Едва ли е нужно да те питам какво си изпитал, докато си ставал съучастник и свидетел на виденията, дадени ми от Христовия ангел. Такива видения не могат да не разтърсят дълбоко човека, до основите на сърцето, за да изпитат всичките му помисли и желания, всичките му принципи и мотиви и изобщо – целия му мироглед. Така и аз, след самите видения, имах нужда от почивка, от духовно освежаване и екипиране, защото със сигурност разбрах, че духът на Мамон не е като милионите други демони, подопечни на Луцифер. Неговата невероятна власт и сила ме накараха да разбера, че ако има Съвършена защита и сигурност, то тя може да бъде само под сянката на моя Господ Исус. И сега нека ти кажа как се развиха по-нататък нещата, преди да бъда извикан на съдебния процес против духа на Мамон. Истина е, че самата идея за написването на тази книга със сигурност е хвърлила в ужас и паника много тъмни сили, защото аз почувствах над духовното си естество струпвания на толкова много свидетели от духовния свят, щото със сигурност разбрах, че ми предстои да изживея неща, които малцина човеци биха били посочени да изживеят. И докато все така разсъждавах, в този ред на мисли, Исус се яви пред сърцето ми с цялата Си Слава и Сила. Никога не бях Го виждал в такова Небесно великолепие и Съвършена пълнота. В други видения Той идваше при мен, облечен в ленени дрехи и сандали на нозете Си, но този път очите ми виждаха Царя в цялата Му красота и Съвършенство. Отворих устата си, за да изразя невероятното си възхищение и удивление от вида на Господа, но Той докосна главата ми и ми каза:
“Зная какво чувстваш, зная какво мислиш, зная какво се готвиш да Ми кажеш. Но не затова съм дошъл при теб, а за да ти дам онези истини и дълбоки духовни неща, без които ти не би бил екипиран да участваш на такъв съдебен процес. Понеже, кажи Ми, като какъв видя духа на Мамон във видението, дадено ти от Моя ангел?”
Отговорих:
“Господи, това беше дух, който поразяваше с изгледа си. Той беше като император с цялото великолепие на осанката си. Лицето му беше от злато, а погледът му би накарал мнозина да коленичат и да му се поклонят…”
“Точно така е, момчето Ми! Точно така изглежда духът на Мамон. И сега, когато виждаш Мен в цялата Ми Слава, можеш ли да кажеш коя слава е по-голяма – Моята или тази на Мамон?”
Погледнах към Господ и видях, че цялото Небе сияеше от Светлината Му, която извираше от Него. В далечината на синевата, там където като звезда блестеше Небесният Ерусалим, аз виждах стотици хиляди ангели, които плавно разтваряха крилата си, за да улавят Светлината, излизаща от Господ, а след това повторно да я разпръснат нататък, където тя намираше, подобно на вълните в езерото, краищата на Небето, и там се разплискваше на хиляди малки искри. Тогава просто наведох главата си и казах тихо:
“Господи Исусе! Твоята красота е несравнима! Твоята Слава е вечна! Твоята Сила е удивителна! Сравнен с Тебе духът на Мамон е просто малка и жалка бледа сянка, на която е дадено да хвърля тъмнина до определено време на една малка прашинка в Космоса, наречена Земя. Нима мога да събера в ръцете си онова, което не може да се събере? Нима мога да изпия с погледа на очите си онова, което не може да се изпие? Нима мога да се насладя на красотата, на която не можеш да се насладиш?”
Господ се усмихна на въпросите ми. А после каза:
“Виждаш ли, момчето Ми? Когато духът ти полети с Мен и излезе вън от решетките на земното, едва тогава разбираш в каква суета е вкарал дяволът стотици милиони и милиарди човеци. И понеже Аз винаги исках да Ме помните такъв, какъвто бях в Евангелието, а именно – приел образ на слуга, то затова мнозина изгубиха вярата да Ме възприемат и като Господар. Но Аз съм Онзи, Който съм. В сърцата на човеците непременно съм слуга, но по отношение на лукавия винаги съм Господар. А Моето име е Цар на царете и Господ на господарите.
Ти как мислиш? Защо Аз съм Господ на господарите?”
Въпросът на Исус в първия миг ми се стори лесен, но след това разбрах, че не мога да отговоря. Напрягах ума си и мислено прехвърлях всички библейски знания и цитати, но нищо не помогна. Затова казах:
“Господи мой! Не знам защо Си Господ на господарите…”
А Исус каза:
“Ако не знаеш защо съм Господ на господарите, ти не можеш да бъдеш свидетел на съдебния процес против духа на Мамон. Но Аз ще ти дам да разбереш Истината, като ти покажа видението, с което ще изпитам сърцето ти…”
След последните Си думи Исус постави пред сърцето ми видение. Намирах се в морска вода и вълните ме блъскаха с голяма сила. А Исус ми каза:
“Сега си в морето. В морето, което отговаря на този свят. Искаш ли да останеш тук, сред вълните?”
Видението беше толкова живо и усещанията – толкова ясни, щото извиках:
“Господи, извади ме! Не искам да остана тук!”
Тогава Господ ми посочи с ръката Си брега, който беше прорязан от скали и ми заповяда:
“Плувай нататък, към скалите…”
Заплувах и постепенно стигнах до скалите. А Исус отново каза:
“Виж внимателно двете скали, защото се различават и избери на коя от скалите да се качиш…”
Погледнах скалите и видях, че действително се различаваха. Едната скала беше гладка, със заоблени форми, сякаш умишлено създадени от скулптор, а другата беше дива скала, ръбеста скала, чиито скални късове будеха страх и неприязън. И аз отново чух заповедта на Господ:
“Избери скалата, на която да се качиш…”
Цялото ми същество се стремеше към гладката скала, понеже чувствах вътрешна умора и перспективата да легна и почина върху гладкия камък ме блазнеше с невероятна сила. Тогава заплувах към гладката скала, така че само след миг вече излизах от морето и се качвах върху нея. Това беше приятно и хубаво място. Това беше скала от мрамор, толкова изящно шлифован, че дори без въображение би го възприел за снежнобял чаршаф. Нещо повече – гладкостта на скалата ме привличаше толкова много, щото вътрешно ме накара да се катеря нагоре и да се кача на едно възвишение, което приличаше на трон. Реших, че точно там ще си почина. Ще седна и ще се любувам на красивия залез… И в миг, когато скалният гладък трон беше буквално пред очите ми, стана така, че една морска вълна се разби в гладката скала и я обля със солените си води. Това имаше ефект на смазка, така че изведнъж под краката ми стана хлъзгаво и аз загубих равновесие, като паднах по гръб. Тогава хлъзгавата гладка повърхност ме грабна и повлече надолу, а аз извиках от ужас. Само след миг виждах как падам отново не просто в морето, но в мрежа, нарочно поставена пред морските води, за да ме улови. Падайки в мрежата аз видях как тя се затвори над мен и там се появи духът на Мамон, който вдигна мрежата, в която бях аз, като ме погледна. Изтръпнах, защото очите му бяха страшни. Чувствах се пленник, чувствах се роб, чувствах се като изигран глупак, платил жестока цена за своята наивност. Гордостта и надменността в очите на Мамон ми казваха:
“Аз съм ти господар и ще ме слушаш, инак ще умреш в тази мрежа! Аз съм ти господар и ти не можеш да напуснеш властта на мрежата ми…”
А Исус? Къде беше Исус?
Исус, братко мой, просто Го нямаше. Той беше изчезнал, сякаш никога не ми беше давал видението и не ми се беше явявал в Славата Си. В този миг извиках с цялата сила на сърцето си, а гласът ми се задави в сълзи. Извиках така, че все едно се борех за живота и спасението си. А Господ ме чу и се появи. Тогава духът на Мамон просто остави мрежата и с бързи крачки се отдалечи навътре и надолу – в самата дълбочина на морето. В следващия миг погледнах очите на Исус. Те бяха много тъжни и аз знаех, че Той беше плакал за мен. И ето, че Господ се приближи, разтвори мрежата и ми подаде ръка, за да стана. А след това каза:
“Направи погрешния избор! Избра погрешната скала! Направи избора, в който се препънаха най-големите Ми служители. И ти не направи изключение от правилото… Затова нека бъде внимателно сърцето ти и да Ме слуша, защото ще ти дам думи на Живот. Запомни, че тук, на тази гола и коварна скала, е силата на Мамон да бъде господар над сърцата на мнозина. Защото той им предлага спасение от морето на света чрез богатството си и парите си. Тогава всеки, който има богатството и парите на света, забравя за злото, понеже е прегърнал земния рай, измисления рай на Луцифер, който се предлага на всеки, който му се поклони. А не можеш да избереш дял от двата рая. Или ще обикнеш Небесния и ще намразиш земния или ще обикнеш земния и ще се отречеш от Небесния. Понеже, кажи Ми, кое те привлече в тази скала?”
Наведох главата си и не исках да отговарям на моя Свят Господ. Но Той ме чакаше и затова казах:
“Господи Исусе! Скалата беше гладка и впечатли твърде силно очите ми, така че гледката ме измами!”
А Исус отвърна:
“Гледката те измами, защото докато плуваше в развълнуваните води на морето, мислеше за земното, а не за горното. Ти забрави думите Ми, че в света имате скръб и реши да стъпиш на скала, която предлага уют и комфорт, а не скръб. А на такава гладка скала всичко винаги ще върви измамно гладко, докато вълните на света не я залеят. А когато скалата бъде залята от вълните на света, едва тогава разбираш, че гладкото е само една измамна илюзия, която да те накара да търсиш спасение в нея. Понеже, кажи Ми, кой те улови в мрежата си, когато се подхлъзна и падна?”
Искаше ми се по-скоро да бях мъртъв, отколкото да отговарям на Исус. Но все пак Му казах:
“Господи, улови ме духът на Мамон в мрежата си, като ми каза, че ми е господар и трябва да го слушам, защото съм в мрежата му…”
Следващият въпрос на Господ беше като плесница, за която искрено Му благодаря:
“Сега разбираш ли вече защо Аз съм Господ на господарите?”
Нямах никакво съмнение в отговора си и затова казах:
“Господи, ако някой превъзмогне над духа на Мамон, който е господар на този свят и над неговия земен и измислен рай на парите, то в действителност такъв става господар над Мамон и не Мамон владее над него, но той владее над Мамона. Но аз обърках всичко, защото се показах недостоен в това видение. Моля Те да ми простиш!”
Тогава Господ ми каза:
“Аз поисках да бъдеш недостоен и Аз заповядах да се объркаш, за да се огледат в твоето недостойнство и объркване мнозината, които се поклониха на Мамона, за да се покаят и така да изберат другата скала. Понеже те освободих от духа на Мамон още тогава, когато ти дадох огненото слово против търговците в Храма, които са най-верните поклонници на Мамон и бързат да вземат дела си на гладката и бяла скала… Впрочем – искаш ли сега да излезеш от морето на другата скала, която е Моята скала и Моето Спасение?”
Сърцето ми затуптя от блаженство. Затова извиках:
“Искам, Исусе!”
А Господ, Който просто ходеше над вълните, ми каза:
“Ами тръгни тогава, за да видим докъде ще стигнеш. Аз ще те чакам горе…”
Така Исус застана на върха на скалата, а аз излязох от морето и стъпих на нея. Едва стъпил, изревах от болка, защото бях бос, а острите камъни се забиваха в петите ми. Нещо повече – от продължителното стоене в морската вода петите ми се бяха изнежили. Стиснах зъби и продължих да се катеря по скалата. А морето ме забеляза и надигна вълните си, които започнаха с ярост да се забиват върху скалата. При всяко плисване на вълна, бях блъскан с такава сила, щото за миг се пусках от скалата, а след това отново се хващах за острите й ръбове. Тогава погледнах ръцете си и се уплаших. Дланите ми кървяха, защото острите ръбове на скалата бяха оставили дълбоки прорези по тях, сякаш от стотици малки ножове или игли. А не бях стигнал доникъде. Бях едва в началото. Нямаше място на скалата, където да се хвана и то да не ми донесе болка и порязване. В един момент дори почувствах, че съм на път да отпадна повторно. Затова извиках към Исус:
“Господи, кръв изби по ръцете ми и е все по-трудно да се изкача при Теб…”
А Исус каза:
“Колкото по-нагоре се качваш, толкова повече кръв ще избива и толкова по-яростни ще са вълните. Защото тази кръв по дланите ти не е твоята кръв, но е Моята. Тя бликва винаги, когато острите ръбове на Словото Ми те изобличат и порежат поради греховете ти. Готов ли си да продължиш изкачването, въпреки раните, въпреки болката, въпреки ръбовете и въпреки всички причини, които биха ти казали да се върнеш назад?”
Погледнах ръцете си, защото ме боляха и кръвта все така изтичаше от тях. И затова казах на моя Господ:
“Исусе! Предпочитам да умра тук, на тази скала, отколкото да се върна на гладката. Аз не зная дали някога ще се изкача отгоре, но за мен са по-желателни всичката болка и всичкото нараняване от изобличенията на Твоето Слово, отколкото онази хлъзгава и измамлива скала, носеща привкус на холивудско студио, на която като блуден син стъпих с нозете си…”
Исус се усмихна, слезе при мен и ми подаде ръка, а аз почувствах как неземен тласък ме отхвърли нагоре и само след миг бях при Него – на самия връх. И там Господ ми каза:
“Виждаш ли, момчето Ми, когато тръгнеш да живееш Божието Слово, а не просто да го четеш, както правят мнозината, тогава разбираш, че смъртта на Моята Скала е по-желателна от живота на другата. Защото животът на другата е измислен холивудски рай, който се проповядва с голям възторг и винаги има доволно много удавници, които търсят бързите пътища към ада. А да преживееш смъртта на Моята Скала ще рече да се отречеш от себе си. Защото никой друг не е Господар над Мамон, освен твоят Господ. И ако Аз се нарекох Господ на господарите, то не беше, за да хваля каквито и да са земни господари, но да свидетелствам с Духа Си, че Сила над духа на Мамон имат само онези, които са предали живота си на Мене. Защото истински господар пред очите на Отца Ми не е онзи, който господарува, но този, в когото Господ царува! Помисли тогава защо някога прогласих в Евангелието думите Си:
“Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона…” (Матея 6:24)
Какво значи да намразиш единия, а да обикнеш другия?”
“Господи, това ще рече да намразя Мамона, а да обикна Теб…”
Исус се усмихна и продължи с въпросите:
“А какво значи към единия да се привържеш, а пък другия да презираш?”
Тогава Му казах:
“Господи, това ще рече да позволя на духа на Мамон да ме върже с въжето си така, както върза Юда Искариотски. А тогава бих Те презирал, понеже е писано, че:
“Сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира…” (Псалом 10:3)
Едва чул отговора ми, Исус каза с твърде сериозен Глас:
“А не ще ли въздаде Отец Ми на такива, които се отричат от Мене и Ме презират, при все, че прободената Ми ръка ги докосна и дари с Небесния Живот? Защо ти, който имаш в изобилие от Духа Ми, взе че се обърка във видението и побърза да се качиш на другата скала? Не иде ли това да покаже, че Силата, с която Отец Ми ще въздаде на беззаконните, ще е толкова голяма, щото без Негова намеса и праведният би отстъпил?”
Отговорих:
“Господи, някога Апостолът Ти Петър записа едни думи, които до днес винаги ме смущаваха, но сега, след двете видения с двете скали разбирам колко прав е бил. Защото Петър каза думите:
“Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие? И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят? Затова и тия, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател, като вършат добро…” (I Петрово 4:17-19)
Господ се усмихна и добави:
“Ето затова на Моята Скала се израниха ръцете ти и нозете ти – защото страдаше по Божията Воля. Колкото до скалата на Мамон, то тя е заповядана от Отца Ми и днес ти бе изпитан в нея, за да паднеш подобно на много други. Но за разлика от другите – да приемеш поука и поправление.
Виж сега с какви думи Отец вдъхнови пророка Си Езекиил, за да се обърне към княза на Тир, който е същият този дух на Мамон в старозаветните си подвизи…”
Божият пръст вече беше посочил онези стихове от “Книгата на пророк Езекиил”, които гласяха:
“Сине човешки, понеже Тир рече против Ерусалим: О, хохо! Строши се оня, който беше порта на племената! Обърна се към мене! Ще се напълня аз, като запустя той! Затова така казва Господ Йеова: Ето, Аз съм против тебе, Тире, и ще повдигна против тебе много народи, както морето повдига вълните си. Те ще сринат стените на Тир и ще съборят кулите му; и Аз ще изстържа пръстта от него и ще го направя гола скала. Ще бъде място за простиране на мрежи всред морето; защото Аз го изрекох, казва Господ Йеова, и ще стане корист на народите…” (Езекиил 26:2-5)
Стиховете буквално изумиха сърцето ми, защото аз вече бях преживял видението с тази гола скала и измамния и хлъзгав трон. Затова казах на Господ:
“Исусе, нима църквите не виждат, че Тир е голата скала, която е корист на народите и света? Нима не знаят, че така попадат под Божия гняв?”
А Исус ми отвърна:
“Никой не попада под Божия Гняв просто ей така. Скалата заслужава пленниците си и пленниците си заслужават скалата, защото всякога са я търсили в сърцата си и проповядвали от амвоните си. Ето затова ти дадох това видение – да бъдеш екипиран и подготвен за всякакви удари от дявола. Понеже ако Сатана не успее да те спре с гонение – ще опита с пари. Тогава, ако не си укрепен и осветен, измамно ще стъпиш на тази гола скала, която създава впечатление, че е спасително място за удавниците. Но това е само на пръв поглед. Понеже, ако някой се подхлъзне, (както се случи с теб във видението) той не просто ще падне в мрежата на Мамон, но ще потъне толкова дълбоко в морето, че адът за такъв ще бъде неизбежен. Затова нека сега те въведа на съдебния процес против духа на Мамон, защото там ти ще чуеш тайни, скрити от създанието на света и Отец Ми ще оголи сърцето на Луцифер, за да спаси погиналото и укрепи остатъка Си, избран по Благодат…”
След тези думи видението от Исус се прекъсна и аз почувствах дълбока промяна в сърцето си. Промяна, с която действително осъзнах, че Исус е не просто Господ, но и Господар в сърцето ми. Амин и Амин!

Leave a Reply