ПОСЛЕДНИЯТ БАНКРУТ НА МАМОН – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ЮДА

Както вече ти казах в предговора, аз очаквах моят Господ да изпълни обещанието Си и да ме направи участник на съдебния процес против духа на Мамон. А в това очакване душата ми постепенно стигна до такова изнуряване, че в един момент си казах:
“Край! Това е! Не съм достоен да понеса тежестта на такива откровения и дълбочини…”
Точно тогава усетих над духовното си естество присъствието на ангел Господен. То беше толкова живо и реално, колкото реален е някой, който застава зад гърба ти и те наблюдава. По силата на невидими сензори, ти се обръщаш, защото дразнението е твърде силно, за да не реагираш. Така аз се обърнах и цялото ми духовно естество прогледна в духовния свят. В началото всичко бе като в мъгла, но само след миг аз забелязах Христовия пратеник, който блестеше в светлите си дрехи и държеше жезъл. Тогава той ми каза:
“Стефане, небе и земя ще преминат, но това, което Исус изговаря с устата Си, не може да премине. Защото Той е Господ и Бог, Алфа и Омега…”
Отговорих:
“Божий пратенико! Аз зная, че не съм достоен за това видение, защото добре знам, че собственият ми живот стои против мен и ме обвинява…”
Ангелът се усмихна, а после докосна главата ми и каза:
“Ако Алфата докосва Омегата, а Началото докосва Края, то няма ли Онзи, Който е най-високо, да благоволи в онези, които са най-ниско? Нима нямаш очи да видиш, че силата на всяко едно призвание е извървяването на Пътя, на целия Път? Ако Онзи, Който те призовава, е в края на Пътя, то няма ли ти да си в началото? Нима мислиш, че Отец би те посочил, ако не би прославил Името Си?
Но ето така Отец работи и Неговият почерк е ненарушим и утвърден до века. Той винаги ще гази и мачка враговете Си с онези, които са в края на петата Му. Той винаги ще изненадва лукавия и онзи, който надига високо лицето си. Затова ти сега направи внимателно сърцето си, защото съм пратен да ти дам поглед и готовност за съдебния процес против духа на Мамон…”
След последните си думи Христовият пратеник хвана ръката ми и двамата с него се озовахме в Живото Евангелие. Усещах, че се намирам в някаква маслинова горичка, която ухаеше с цялата си сила. Беше тъмно и вятърът, който се движеше сред клоните, ги правеше да се олюляват. Изведнъж погледът ми съзря място, което бе осветено от Небесна Светлина. Нямаше прожектори, нямаше дори и запалени светилници, но въпреки това цялото светло пространство блестеше с неземна Светлина, а аз и ангелът се приближавахме към него. Сърцето ми започна да тупти твърде силно, защото нещо в това видение вече ми подсказваше, че ще зърна моя Господ и Спасител. И наистина, само след стотина метра, които извървяхме, аз видях Исус – коленичил над объл и бял камък. Той беше вдигнал главата Си нагоре – към Славата на Отца и Небесните звезди. Всичко в излъчването на моя Господ ме заслепяваше. Бях готов да стоя така с часове. Да гледам, да гледам, да гледам и видението да не свършва. Тогава ангелът докосна рамото ми и ми каза:
“Не затова си извикан тука, Стефане! Не затова! Погледни Господ, защото има да видиш нещо, без което не би имал сила да вървиш по-нататък в това видение…”
След думите си ангелът вдигна жезълът си и с него посочи към Господ. Тогава от ангелския жезъл излезе сноп от светлина, като малък слънчев лъч. И аз видях как лъчът се спря върху Лицето на Исус. Погледнах натам, накъдето сочеше лъчът, и изтръпнах… Върху Лицето на моя Господ имаше тънки бразди от Кръв, която се стичаше от челото Му. Те прорязваха бузите Му и слизаха към брадата Му. Знаех, че това беше най-тежкото страдание на моя Спасител, но никога не бях виждал всичката мъка, скръб и печал така ясно запечатани. Тънки бразди Кръв, бликнала от върховното напрежение и натиск върху Сърцето Му. Миг след това видях как в Светлината на Исусовото Присъствие се появи ангел, който хвана ръцете Му и ги помаза с Небесно миро. Кръвта, обаче, все така оставаше да бразди върху Лицето на Исус. Тогава Той се изправи и тръгна към спящите Апостоли, а ангелът просто изчезна. Докато Господ вървеше с бавни крачки към учениците Си, за да ги събуди, аз усетих шум. В началото той беше далечно заглъхващо ехо, но с всяка минута ставаше все по-ясен. Докато напълно разбрах, че самото видение в Живото Евангелие следваше неумолимата точност на фактите. А ангелът ми каза:
“Виж онова, което ще видиш, и го запиши на книга, за да го предадеш на братята и сестрите на Исус. Защото сега ще видиш тайни неща, за които не знаеш, а трябва да знаеш. Сега ще видиш личност, която никога не си виждал, а трябва да видиш. Сега ще преживееш духовно послание, което не си преживявал, а трябва да преживееш…”
След думите си ангелът просто хвана ръката ми и така ние двамата вървяхме много близо зад Господ. Тогава забелязах в далечината как към Господ и събудените Му ученици се приближаваше шумно крещяща тълпа. В челните редици на тази тълпа аз видях стражата на първосвещениците и самият Юда. Те бяха хванали двете му ръце и ги стискаха, а в лицата им се четеше някаква дива радост и удоволствие, един своеобразен екстаз от всичко, което се случваше. Бях буквално потресен, защото наяве нещата изглеждаха много по-убедителни от всякакво въздействие, което би ти оказал който и да е филм, правен за Исус. А ангелът ми каза:
“Ти все още не виждаш най-главното, защото тази шумна тълпа е във властта на тъмнината и в часа на тъмнината, а в тъмното никой не може да види тъмните. Сила да види тъмните в тъмното има само Онзи, Който те е призовал…”
Едва изговорил последните си думи ангелът отново вдигна жезъла си и го насочи към тълпата, Юда и първосвещениците. И така отново видях как слънчевият лъч излезе от жезъла и освети лицето на Юда и мястото над самата му къдрокоса глава. Тогава онемях от учудване. Видях дух, който по изгледа си беше като велик император. Той имаше дълга златоткана мантия, която невидим вятър вееше зад него и така мантията падаше върху цялата крещяща тълпа. Ето защо впечатлението от изгледа на този дух поразяваше сетивата по величието си. Той беше свил златните си устни и гледаше с такова презрение, гордост и невъзмутимост на обстановката, сякаш, че не се предаваше Господ Исус, а се разиграваше театър или цирк. Този дух държеше в ръцете си въже, чийто край беше сплетен на ласо. И това въже беше обиколило шията на Юда, като буквално се стягаше около нея. Самият дух постоянно придърпваше въжето и това караше Юда не просто да ходи, но дори да се затичва. Понечих да обърна главата си и да кажа на ангела първата ми хрумнала мисъл, но той ме изпревари, като каза:
“Точно така е! Ето това е духът на Мамон. Ето това е духът, който, за разлика от всички други духове в царството на тъмнината, живее в сърцето на Луцифер, а не просто в присъствието му. Затова величието на осанката му впечатлява толкова много очите. Но ти продължи да гледаш в това видение, защото все още не си видял най-главното…”
Продължих да гледам във видението и то вече беше такова, че чух Юда да казва на първосвещениците:
“Онзи, Когото прегърна и целуна, Той е Исуса, Той е Юдейският цар…”
След думите на Юда, когато оставаха само десетина метра между него и Господ, той пусна ръцете на първосвещениците и се затича към Исус, като Го прегърна и погледна в очите. В този миг забелязах, как духът на Мамон плътно се прилепи до Юда, заставайки над него и държейки главата му. А Исус проговори:
“Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?” (Лука 22:48)
Думите на Господ блъснаха духа на Мамон и той буквално отхвърча на няколко метра. Но после се окопити и като държеше въжето, с което беше вързал шията на Юда, го дръпна силно. Юда понечи да каже думи, но те така и не излязоха от устата му. Наместо това вдигна ръцете си, хвана Лицето на Господ и като го приближи до устата си, целуна Го. В следващия момент стражата на първосвещениците скочи да залови Господ, а сред учениците Му настъпи паника, понеже един вдигна нож, та посегна към стражите. А ангелът Господен ми каза:
“А сега нека двамата с теб да продължим да следваме Юда, за да видиш нещата, които никога не си виждал…”
Така видението, в което участвах със сърцето си, вече премина в онези невидими страници на Евангелието, познати само на Господ и на онези, на които Той би благоволил да открие.
Ето какво виждах, скъпи ми читателю:
Виждах как Юда бягаше със запъхтяно лице и в джоба на наметалото му дрънкаха сребърниците, които беше получил от главните свещеници. Над него все така стоеше духът на Мамон, който не си правеше труда да бяга с него, а просто плавно се носеше, подобно на облак. И ето, че Юда влезе в стаята на малка къща, където си легна…
В този миг видението се прекрати, а ангелът ми каза:
“Това е последната спокойна нощ в живота на Юда. Затова сега ще пренеса видението на другата сутрин, за да видиш какво ще се случи с Юда…”
Така аз отново бях във видението с Юда. Виждах как той вече беше станал и извадил кесията със сребърниците. После просто ги изсипа на земята, така че те се разпиляха по целия под и заблестяха от светлината на утрешното слънце. Юда клекна и започна отново да ги събира, а тогава погледът му се вцепени, така че изгуби ума и дума. Той погледна дланите на ръцете си и видя по тях Кръв. Гледайки всичко в това видение и аз в първия момент бях смутен, защото не можех да си го обясня. Тогава ангелът ми каза:
“Ето затова ти казах да внимаваш във всичко, което ще ти се открие във виденията, които ти дава Господ. Нима забрави как лъчът на Отца, който излезе от жезъла, освети Лицето на твоя Господ? Нима забрави как цялото Му лице бе прорязано от малки бразди Кръв, която бликна от челото Му? Нима забрави как Юда хвана с ръцете си Главата на Исуса, та Го целуна? Ето тази Кръв сега е по ръцете на предателя и той не може да я понесе…”
Отново гледах Юда. Той се тресеше, сякаш по тялото му преминаваше електрически ток. Всеки път, когато той докосваше кървавите си длани, ставаше така, че духът на Мамон, който беше над него, бе разтърсван от конвулсии. И аз прекрасно знаех, че това се дължи на Кръвта на Исус. В следващия миг видях как Юда взе малък месал, служещ за покривка за храна, и нервно започна да бърше ръцете си, нежели премахне Кръвта на Исус. Но това не помогна. Кръвта все така стоеше по дланите. След това Юда започна да крещи и панически търсеше вода. Накрая намери каменна делва пълна с вода и пъхна ръцете си в нея, нежели успее да премахне кървавите петна. Но и това не помогна. Кръвта все така стоеше върху дланите, за да му напомня злото, което сътвори. С треперещи ръце той събра тридесетте сребърника и се затича към Храма. След това намери Анна и Кайафа и им каза:
“Съгреших, че предадох невинна кръв! Принесете, моля ви, жертва за опрощението на греха ми…”
Реакцията му просто накара първосвещениците да се разсмеят, а единият от тях се обърна към него и каза:
“Нам що ни е?”
И като продължи да се смее, допълни:
“Ти гледай…”
В този миг Юда гледаше като избезумял. Опита се да каже дума, но въжето на Мамон беше толкова стегнато около врата му, щото не произнесе и сричка. Той извади сребърниците от джоба на наметалото си и ги хвърли в нозете на първосвещениците, а след това се обърна и тичайки, излезе от Ерусалимския Храм…
Никога в целия ми живот на вяра Господ не ми беше давал по-шокиращо и ужасно видение от видението на Юда пред свещениците в Храма. Виждах един човек, обесен в духа си от Мамон, който след много кратко време щеше да изпълни върху себе си и проклятието на подобна плътска смърт. А ангелът Господен ми каза:
“Сега разбираш ли защо видя всичко това? Сега разбираш ли защо си свидетел на Юдовото падение? Колко ли силен ще е онзи дух, който би те накарал да продадеш и предадеш Кръвта на Исус? Сега разбираш ли, че именно Кръвта по дланите му го доведе до разкаяние, което не води до покаяние, но до лудост? Защото от всяко беззаконие има възвръщане, но от беззаконието на Юда възвръщане няма. Затова някога Господ вашият Бог каза за него:
“Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил…” (Марк 14:21) 
Как мислиш? За какво раждане ти говореше тук Исус? Дали за физическо раждане или за новорождението в Святия Дух?”
Отговорих:
“Господни пратенико! Кръвта на Исус е тази, която ми дава Живот! Но Кръвта на Исус беше и тази, която накара Юда да полудее и да се обеси. Защото, при все, че той се опита да я изчисти от ръцете си, не успя. Ето защо аз вярвам, че е по-добре някой да не е ставал християнин, отколкото след като е станал – да продаде Кръвта, в която е Спасението му…”
А ангелът допълни:
“Иди и кажи на всичките си братя и сестри, че в Кръвта на Исуса е Животът и ако някой продаде този Живот за сребърниците на Мамон, то тогава няма да остане Кръв, като жертва за грехове, но Кръв, като едно страшно очакване на Съд и огнено негодувание, което ще изпояде противниците. Защото именно от случилото се с Юда Апостол Павел взе поука, за да ви запише думите в “Послание към Евреите”. Понеже за Юда не остана вече жертва за грях, понеже той я продаде на Мамон и на дявола…”
“Какво остана тогава за Юда?” – попитах аз. А ангелът ми отговори:
“Остана едно страшно очакване на Съд и именно на този Съд Отец те е призовал като свидетел, за да дадеш на това последно поколение от християни Истината за силата и властта на Мамон. Преди това обаче трябва да видиш как свърши Юда…”
Така ангелът отново ме върна във видението с Юда. Той държеше въже в ръката си и тичаше като избезумял из Ерусалимските хълмове. В един момент намери едно високо дърво и се качи на него, като върза на един от клоните му края на въжето, а другия край, който беше направен като ласо, окачи на шията си. До него, все така неизменно стоеше духът на Мамон и докато гледаше как жертвата му се готви да се самоубие, опъна докрай духовното въже, с което бе вързал духа му. Ето защо положението на Юда беше по-страшно и ужасно от на който и да било човек. Защото Юда, като сложи примката на шията си, скочи от клона и увисна надолу. Тялото му се килна и започна да се люлее. Тогава стана нещо, което ме изуми и потресе. Мамон с огромна сила дръпна собственото си въже и духът на Юда започна да напуска тялото, което и без това се гърчеше. За мен беше учудващо, но духът на Юда започна да излиза през устата. И понеже напънът, който Мамон направи спрямо него, беше ужасяващ, то от силата на изтръгването на Юдовия дух стана така, че самият му стомах подскочи нагоре, а след това се пукна на мястото на пъпа и червата на Юда изскочиха навън. Изпитах такава погнуса и отвращение, такова непосилно утеснение в сърцето си и духа си, че ангелът до мен просто извъртя главата ми и ми каза:
“Сега разбираш ли по-добре и писаното за Юда? Сега разбираш ли защо за него беше казано, че:
“…като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха…”  (Деяния 1:18)
Отец ми не ти дава това видение, за да плаши теб или което и да е от чедата Му, но да видиш действителната сила на духа на Мамон. Понеже, когато някой бива обесен, то той ще умре, но когато и самият му корем се пукне, то такъв преди да се обеси, вече е бил обесен в духа си, както Юда. Но и това не е най-страшното, което си видял. Защото най-страшното е мястото, където Мамон ще отведе Юда. Виж и това, преди да бъдеш екипиран и подготвен за съдебния процес против духа на Мамон…”
И действително, докато ангелът Господен ми говореше, аз вече виждах как Мамон отнася Юда в ада. И понеже двамата с ангела се движехме във Вездесъщото Присъствие на Бог Отец, то и затова следяхме от близо Мамон и Юда. И ето, че накрая Мамон се спря на едно дълбоко и зловещо място в ада и прикова Юда върху скала, чиито остри краища бяха като зъбите на акула. Аз видях как острите ръбове буквално се впиха в духа на Юда и останаха там. А Мамон, който вече се смееше ехидно в лицето на Юдовия дух, бръкна в мантията си и извади същата кесия с тридесет сребърника, която Юда хвърли в Храма, при все, че този път сребърниците не бяха физически, но духовни. Видял сребърниците, Юда изкрещя:
“Недей, за Бога! Не ми показвай всичко това!”
А Мамон му отвърна, все така смеейки се:
“Какъв бог? Тук няма бог! Тук аз съм бог и ето образът, който вечно ще звънти в ушите ти. Ето образът, който ти си придоби, като ми се поклони с цялото си сърце. Не проповядваше ли Месията именно това? Нима сърцето ти е забравило думите Му, че гдето е съкровището ти, там ще си и ти? Ха-ха-ха!”
След думите си, казани през продължителен и гърлен смях, духът на Мамон просто отвори кесията и сребърниците полетяха в духа на Юда. Те буквално се залепиха там, а звукът от звънтенето остана, ако и те да бяха спрели да падат. Това бе непоносим, дрънчащ звук на метал, който караше лицето на Юда да се свива в гримаса от ужас. А ангелът Господен ми каза:
“Виж сега отблизо най-страшното. Защото тези сребърници са духовният образ, който Мамон изгради в поклонника си…”
Така ангелът отново вдигна жезъла си и аз видях как самите сребърни монети започнаха бързо да ръждясват, като ръждата започваше да пълзи по духа на Юда, подобно проказа, която поразява тялото. А ангелът добави:
“Ето тук духът на Юда ще ръждясва през цялата вечност до Съда на Великия Ден, за да се изпълни Словото, което Отец Ми даде на Апостола Си Яков, а той го записа за предупреждение на всички църковни водачи и водени, които се покланят на Мамон…”
Знаех прекрасно, че това бяха твърде верните стихове, в които за богатите тщеславни църкви се казваше:
“Златото и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън…” (Яков 5:3)
И тогава ангелът отново ми каза:
“Сега разбра ли, че омразата и презрението към духа на Мамон в сърцето ти трябва да са толкова големи, колкото са големи властта и силата, с които той покварява сърцата на много Божии служители?
Само с тази омраза и с това презрение към духа на богатството и просперитета ти можеш да спасиш и опазиш съвършено сърцето си от него. Защото всички, които тръгнаха по пътя на Юда, за цялата вечност ще получат и дела на Юда. Защото днес адът е пълен с потомци на Юда, с пастири-търговци и пастири-наемници, които никога не са внимавали в Словото на Всевишния Отец. Тогава, според страстите на сърцата им, Отец ги остави да грабят ненаситно всички користи и богатства, за да допълнят и те мярката на бащите си, от които се учиха и вдъхновиха. Затова, след всичко, което сега получи, смири сърцето си пред Вечният и Свят Съдия и възлюби Словото Му и Примера Му с цялото си сърце и с всичкия си ум. За да осъдиш духа на Мамон още в този живот и да се явиш в Деня на Господа с чисто сърце и непорочни помисли…”
След последните си думи ангелът Господен прекъсна видението в ада и аз усетих към сърцето си прилив на Божия Благодат и Сила, които бяха изпратени от Исус, за да ме подготвят за съдебния процес против духа на Мамон.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s