ДА ОТВОРИШ ЗЕМЯТА ПОД КОРЕЙ – XII ГЛАВА

12. ЕКЗЕКУТОРЪТ НА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС

В съдебната зала настъпи голямо оживление, защото всички чувстваха, че духът на Корей в изповедта си ще изговори тайни, замълчани от векове и така ще бъде осветена онази власт на тъмнината, която винаги е била най-малко позната. Господ Исус се изправи и всички притихнаха. Тогава Той отново посочи духа на Корей и му заповяда:
“Разкажи за духовната реорганизация на силите на Злото от мига, когато се родих на земята като Човешкия Син и до времето, когато бях разпънат на Голготския кръст!”
Духът на Корей се изправи в сферата и отново започна своята изповед, като казваше:
“Всемогъщи Исусе! Аз получих най-голямата си власт и най-голямата реализация на заложбите си точно във времето, когато Ти се роди във Витлеем Юдейски. Новината за Твоето раждане на земята буквално беше парализирала всички тъмни сили. След известно време Луцифер ме извика в покоите си и с много сериозен глас ми каза:
“Помниш ли от миналите векове твоят противник Моисей?”
Отговорих му:
“Никога няма да го забравя…”
А Луцифер продължи към мен с други думи:
“Ти знаеш, че преди няколко години на земята се роди Синът на Йеова. Тогава подбудихме Ирод да го убие, но Йеова скри Сина Си. Ето, че Синът Му отново се появи в Израиля и сега живее в Назарет. Можеш ли, гледайки знаменията на Йеова със Сина Му, да си спомниш кои думи на Моисей се сбъднаха дословно, според както ги изрече Пророкът?”
Тогава му казах:
“Княже мой, в онова древно време Моисей се обърна към Израиля и пророкува, като каза:
“Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк, както е въздигнал мене; Него слушайте…” (Второзаконие 18:15)
Като виждам, че Йосиф взе Детето и отиде да живее за известно време в Египет, то не е чудно, че Йеова въздига Сина Си точно така, както въздигна Моисея. Понеже Той повика Сина Си от Египет, както от Египет възлезе и Моисей…”
Тогава Луцифер ми каза:
“Не си изгубил стария си рефлекс да забелязваш тогава, когато другите само виждат. Ето защо сега се отваря голяма врата за твоята сила и мощ. Понеже ще те възправя не просто против някакъв пророк, но против Пророка, Който събира в Себе Си казаното от всичките пророци. Виж добре Исус и запомни, че никога няма да успееш да влезеш в Сърцето Му, понеже там не може да влезе никой, освен Йеова с Духа Си. Ето защо ти ще Му се противиш само чрез определени от мене лидери на Израил. А аз имам такива. Имам Анна и Кайафа, имам малки и големи, имам фарисеи и садукеи. Те ще бъдат изява на твоята сила и ти ще почнеш да ги употребяваш, когато дойде времето, защото то още не е дошло…”
След тези думи към мен Луцифер ме изпрати на специален оглед върху всичките му слуги и аз проверих и видях, че те наистина ще послужат в ръката ми. Нещо повече – двамата с духа на Валаам имахме постоянно взаимодействие, така че с всеки изминал ден, месец и година чувствахме себе си все по-уверени против мисията Ти на Спасител на човешкия род. Един ден Луцифер ме извика при себе си и ми каза:
“Днес ще бъде особен ден. Пратеник на Йеова ме предупреди, че Йеова допуска да изпитам Сина Му в пустинята. Ето защо аз определих с мен да дойдеш ти и духът на Езавел, за да видите силата ми…”
Така аз и духът на Езавел бяхме с началника си, когато той Ти се изяви в пустинята и започна да Те изкушава. Беше убеден и сигурен, че това е най-великият му шанс да победи вярата Ти и Духа Ти. Беше готов да се откаже от властта над целия свят и да Ти я подари само срещу един поклон. Той с месеци преговаряше стихове от Святото Писание, с които искаше да Те обърка и подбуди към беззаконие. За голямо негово разочарование той не успя и яростта му изригна с пълна сила. Той крещеше пред всичките началници на Злото и им казваше:
“Този свят е мой, мой. Синът на Йеова да си ходи в Неговия свят! Той няма място в моя свят, защото аз създадох свят на грях и смърт, а Той отнема и греха, и смъртта.
Защо още стоите като вързани? Не преставайте да Му се противите, не преставайте да сеете зло! Защото името ми е Сатана, Сатана, Сатана! Ако аз не мога да Му дам отпор, то кой ще стори това?”
След това във вълнението си се обърна към мен:
“Искам да убиеш Сина на Йеова, дори това да е последното нещо, което ще направиш! Нека злобата и завистта в сърцата на главните свещеници придобие ясни очертания на заговор! Защото аз лично ще се заема против Него, а ти трябва да подготвиш почвата…”
След тези си думи Луцифер отиде против живота на Юда Искариотски и направи така, че сърцето на Твоя апостол да натегне в стремеж по парите. Нашият началник беше разтворил крилата си против духа на Юда с онова негово лице, което е лицето на теле. И понеже в Юда не се задържа Твоето Слово, а той още отговаряше и за касата на Твоето служение, то в крайна сметка моят началник влезе в него и роди вътре в сърцето му плода си. През същото това време аз усърдно работех в сърцата на хиляди човеци и оставях отворени врати за злоба и ярост. Моята съпротива против думите Ти и служението Ти, фанатичната омраза и ненавист, която изграждах в мнозина против Теб, бяха причина, Ти, Всемогъщи Исусе, да кажеш:
“Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом…” (Матея 13:57)
Така дойде великият ден за силите на Злото, когато Юда доведе стражата на първосвещениците в Гетсиманската градина. В тази градина Луцифер направи последния си неуспешен опит да победи вярата Ти и смирението Ти пред Йеова. Аз свидетелствам, че никой жив човек на земята не е преживявал по-голям натиск от нашият началник от натиска, който преживя Ти. Защото, докато Ти се молеше на камъка, вдигнал лице към Небето, нашият началник беше разтворил херувимските си крила и се опитваше да Те засенява едновременно с четирите си лица. И понеже не успя, то ангел от Йеова дойде да Те укрепява, а Луцифер – запъхтян и изтощен, както никога, се обърна към мен и духа на Езавел, като каза:
“Опитах всичко! Заложих всичката си сила! Изкарах от сърцето си максимума на духовния натиск, но не успях да Го поклатя. Дори кръв изби навън от порите на челото Му, но Той остана непоклатим. Аз отидох против човека Исус, но забравих, че Той е Бог и не може да бъде победен. Сега сигурно ще дойде възмездие от Йеова и Той ще унищожи моя свят и човешкия род…”
Тогава му казах:
“Княже мой! Ако ти действително не успя да Го поклатиш, то защо Той доброволно се предава на стражата на първосвещениците. Не е ли сега моментът да Го убия…”
В следващия миг Луцифер обърна настроението си на сто и осемдесет градуса. И той изкрещя от възторг:
“Ами че да! Въпреки, че не успях да Го поклатя, Той все пак е в ръцете ни! Какво Си намислил, Йеова? Какво Си намислил?”
Докато началникът ни задаваше въпроса си, Ти, Всемогъщи Исусе изрече едни думи, които още толкова заблудиха началника ни. Ти, Исусе, каза:
“Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината…” (Лука 22:52-53) 
Тези Твои думи имаха огромен ефект върху Луцифер и той започна да крещи:
“Дойде моят час! Дойде моята власт! Дойде вечното царство на Денница!”
А след това ми каза:
“Искам Го мъртъв, час по-скоро! Сега е в ръцете ти! Убий Го!”
Така дойде моят час. Хиляди мои демони влязоха в сърцата на хиляди човеци и ги заредиха със злоба и гняв. Десетки мои избрани демони влязоха в сърцата на главните свещеници и старейшини и ги заредиха със завист. А самият аз и духът на Валаам се настанихме съответно – Валаам в Анна, а аз в Кайафа. Така дойде мигът, когато Ти, Исусе, беше изправен пред мен, и аз се реализирах чрез устата на първосвещеника, като Те питах:
“Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син?”
И тогава Ти отговори:
“Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци…” (Матея 26:64)
В този миг всичката ми злоба и завист се изявиха против Тебе, защото обладаният от мене първосвещеник разкъса дрехата си и извика:
“Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?”
А цялата тълпа отново реализира моите внушения:
“Изложи се на смъртно наказание…”
В този миг Твоето тяло наистина беше в ръцете ми. И аз, верен на Луцифер, излях върху Теб цялата злоба, гняв и ярост, които бях трупал против Теб в дните и годините на Твоето земно служение. И в онова време единственият, който ме разпозна и не поиска да ме пусне в сърцето си, беше Пилат Понтийски, който разбираше, че причината за Твоята екзекуция и смъртно наказание бе именно завистта, която инжектирах в обладаните от мен главни свещеници и старейшини. Тогава той си изми ръцете, но въпреки това беше притиснат от друг началник на Злото, от княза на Рим, на чийто натиск той не можа да откаже и така беше подписана смъртната Ти присъда. В онзи миг, когато римските войници Те разпъваха на кръста, а цялото войнство на мрака наблюдаваше екзекуцията, Луцифер ме посочи и прегърна, като каза:
“Ето го главният екзекутор над Сина на Йеова…”
Демоните крещяха от възторг, но никой от нас не знаеше, че победата ни ще излезе пирова. Три дни по-късно Ти възкръсна, за да настъпи най-тежкото и усилно време за тъмнината…”
Духът на Корей млъкна. Едва тогава, след цялата му изповед аз усещах, че ако има дух от тъмнината, когото да мразя с цялото си сърце, то това беше духът на Корей. Исках час по-скоро Господ Исус да го посочи и той да бъде хвърлен в огненото езеро. Ангелът усети чувствата ми против нечестивия дух, а после ми каза:
“Оттук нататък в твоя живот ти имаш чудесната привилегия и шанс да отвориш земята под Корей. Сега вече разбра, че този дух е убиецът на Исус. Сега вече разбра, че ако има някой, който да убива божественото присъствие на Исус в това последно време, то този убиец е духът на Корей. Тук беше разкрита кулминацията на неговата изповед, но сега ти и читателите на тази пророческа книга ще преживеете кулминацията на божественото откровение. Защото Исус държи в ръката Си нещо, което иска да даде на теб и на всичките Си братя и сестри…”
Докато ангелът на Исус ми говореше видението със съдебния процес изчезна. Вместо това се озовах в бяла стая и очите ми съзряха как зад ангела се приближи моят Господ. Тогава ангелът коленичи пред Него и Му се поклони, като каза:
“Господи, служителят Ти видя всичко, което трябваше да види и записа всичко, което трябваше да се запише. Аз Ти благодаря за привилегията да му бъда водител на този съдебен процес…”
След тези думи ангелът се изправи и усмихна, а след това се скри от погледа ми.

Leave a Reply