ДА ОТВОРИШ ЗЕМЯТА ПОД КОРЕЙ – VIII ГЛАВА

8. МОЛИТВАТА НА БОЖИЯ ЧОВЕК МОИСЕЙ

След последните Си думи Исус хвана духа ми и ме понесе нагоре. Тогава, за кой ли път, се озовах пред златния светилник, където бяха свидетелите на Бог Йеова. Този път те изглеждаха различно за очите ми. Виждах две млади маслинени клончета, точно така, както ги е видял и пророк Захария. В долната си част всяко от клончетата имаше златна цев и от нея изтичаше масло, което капеше в специален алавастрен съд. Исус се приближи до светилника и взе алавастрения съд с маслото в него, а след това ми каза:
“Искам да изпиеш маслото от този съд и то да влезе в сърцето ти, защото само чрез силата на онова, което изпиеш, ще можеш да разбереш как Святият Ми Дух свидетелства на Духа и Силата на Моисей…”
Така аз взех алавастрения съд и започнах да пия от мирото. Вкусът му със сигурност беше небесен, без никакъв аналог на такъв вкус на земята. И в следващият момент всичките ми жили се запалиха и към сърцето ми нахлу огромна светлина и топлина. Видението, в което Исус беше пред златния светилник с двамата свидетели, просто изчезна. Затова пък се появи Словото-Дух, което беше като гигантска разтворена библия, на която страниците изглеждаха като врати, зад които блести ослепителна светлина. Тогава до мен се появи и Господ Исус, като ми каза:
“Всичко, което ще преживееш тук, разкажи и напиши на книга, защото Моите братя и сестри повече от всякога имат нужда от мирото на Пророк Моисей, от неговото помазание и Сила…”
Така двамата с Господ спряхме пред една от страниците на Словото-Дух, която беше като врата. Исус отвори вратата и ние влязохме. А зад тази врата пред погледа ми се откри изобилие от безценни камъни. Диаманти и сапфири, рубини и смарагди блестяха с всички цветове на дъгата. Тогава попитах моя Господ:

“Какво е това изобилие от съкровища? Нещо подобно не беше ли и в стаята на пророк Амос, където ме въведе ангелът по време на съдебния процес против духа на Езавел?”
А Исус отговори:
“Точно така е. Сега си в Небесната стая на Моисей, в Неговото Небесно обиталище. Това е една от най-богатите стаи в цялото Небесно Царство. Тук ще видиш всички думи, които Моисей, воден от Отец, изговори на Израил. Тук е Моисеевото Петокнижие, ако и на земята плътският поглед да го възприема само като няколко стотин страници. Словото-Дух е живо и тук всяка дума, родена от Сърцето на Отец, е като скъпоценен кристал, а всяко откровение и просветление, като благороден камък. И тази книга, която сега Небето заповядва за написване, един ден ти също ще видиш като Небесен кристал, който ще седи в твоя Небесен дом. Не ти ли казваше мъдрецът от “Притчи” същото:
“С мъдрост се гради къща, и с разум се утвърждава. И със знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства…” (Притчи 24:3-4)
Вие нямате по-голяма надежда и блаженство на земята от това – ходещи в Моя Път и живеещи в Моето Слово да изработвате дом неръкотворен и вечен. Аз те доведох тук, защото има един определен скъпоценен камък, в който Светлината на Духа Ми се пречупва така, че да заблестят съвършено Духът и Силата на Моисей. Затова Аз ти дадох да пиеш от мирото на маслиненото клонче, защото без помазанието на Моисей, няма да разбереш Духа и Силата му. А сега вземи този диамант…”
Пръстът на Исус беше посочил скъпоценния камък и аз го взех и поставих пред очите на сърцето си. В следващия миг зрението ми заплува навътре, в самата сърцевина на диаманта и аз видях слово на древно-еврейски, което разбирах без всякакво усилие. Това беше деветдесетият псалом, молитвата на Божия човек Моисей. Тогава казах на Исус:
“Господи, това е молитвата на Моисей, записана в Книгата на Псалмите!”
А Исус добави:
“Това не е просто молитвата на Моисей. Това са Духът и Силата на Моисей, с които днес е зареден Святият Ми Дух. Това са онзи Дух и Сила, които Отец заповяда да слязат върху всички църкви, защото грабването ще настъпи почти всеки момент. Искаш ли сега двамата с теб да видим молитвата на Моисей, а не просто да я четем?”
“Господи мой, убедих се в четенето няма полза, защото писане книги няма край и многото четене е труд на плътта. Затова ми позволи да видя нещата с Твоите очи, а не с моите, защото многократно се убедих, че съм сляп, а и Пророк Илия ми каза, че огледалото няма очи. То може само да отразява нещата. Моля Те, нека сърцето ми отрази вярно онова, което Ти виждаш…”
Чул последните ми думи, Исус каза:
“Да! Аз виждам, Стефане! Аз виждам как хиляди години Моисей стои като свидетел пред Трона на Отца Ми и неговата молитва влиза в Сърцето на Бог Йеова, за да излезе от това Пламенно и Любящо Сърце Сила за всички, които се прекланят пред Пророческия Дух и не презират кръвта на Авел. Нека сега ти покажа, за да видиш молитвата на Божия човек Моисей…”
Докато Исус говореше, пред очите ми изплуваха думите на Пророка:
“Научи ни така да броим дните си, щото да си придобием мъдро сърце…”  (Псалом 90:12)
Тогава Исус ме попита:
“Как разбираш тези думи? Защо му е на човек да брои дните си? И кое е онова броене, което ще те направи да си придобиеш мъдро сърце?”
“Господи, тези думи са твърде дълбоки, но едва ли Моисей има предвид това някой да се упражнява в математика или да изработва календари…”
“За съжаление някои в Църквата Ми са решили, че най-угодното за Мен дело е да направят по някой календар и да го напълнят с цитати от Библията. Но не това е броенето, което Моисей има предвид. Виж други стихове от тази молитва, за да разбереш твърде дълбокото, в което те водя…”
Така пред погледа ми изплуваха други стихове:
“Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка…”
Тогава казах на Господа:
“Господи, ако Моисей говори за годините на човешкия живот, като за въздишка, то едва ли има смисъл в това някой да раздробява въздишката. Тя е толкова кратка, че евентуалното й раздробяване няма да ни донесе никаква полза. Защото, ако и ние човеците да носим на ръката си по един електронен часовник, раздробяващ дори секундата на стотни, то на Твоята ръка няма никакъв часовник, което ме кара да мисля, че Ти броиш времето по друг начин…”
Исус се засмя. А после каза:
“Точно така е. Аз наистина броя времето по друг начин. Пак Моисей в молитвата си ти казва това:
“Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража…”
Но и в това няма да намериш пълнотата, която искам да ти дам. Защото със сигурност ще стигнеш само до знанието, че от Адам до днес са шест дни и предстои седмият, който е Божията Почивка. Нещо друго, още по-дълбоко искам да разбереш. Защото Моисей ти говори не за часове, не за минути, не за седмици, месеци или години, но именно за дни. Значи на теб ти е нужна Божията Мъдрост, за да сметнеш дните си, а не другите по-малки или по-големи единици за време. Нека да ти помогна, за да приемеш Истината. Спомни си думите на Апостол Павел:
“И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии]…” (I Коринтяни 6:19-20)
Ако ти не си свой си, то значи, че нищо в твоя живот не е твое, но е Мое, защото Аз съм те купил с кръвта Си. И ако действително ти нямаш нищо твое, то защо Моисей ще те кара да броиш нещо, което считаш за свое? Понеже той казва: “Научи ни така да броим дните си…” Ако всичките ти дни са посветени на Бога, то има ли смисъл да ги броиш? Броенето не е ли примка? Не тръгна ли Давид да брои Израил и не падна ли така в примка?”
“Да, Господи! Но Словото стои… А в това Слово молитвата на Моисей продължава да вика към Бога да ни научи да броим дните си, за да си придобием мъдро сърце…”
“Значи, както сам се убеждаваш, смисълът на броенето не е в самото броене, но в това да си придобиеш мъдро сърце… Именно Божията Мъдрост, която липсва в сърцето на човека е причината Моисей да се моли така. Защото онзи, който е влязъл в Святия Дух, е влязъл в Деня Господен и живее в Деня Господен. А Този Ден е само Един…”
Слушах Исус и от устата ми излезе благодатно слово, което запали духа ми:
“Господи Исусе! Ти Си Денят Господен! Защото Павел ни учеше, че всички ние сме синове на Деня, синове на Светлината. А сам Ти казваше:
“Докле имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете просветени чрез Светлината…” (Йоан 12:36)
Воден от всичко това, аз отброявам в живота си две неща:
Една тъмна и черна нощ, когато не Те познавах и загивах в тъмнината на греха. И Един Светъл Ден, Който ме намери и спаси, за да живея в Него, чрез Него и за Него…”
Исус ме погали. А после продължи, като каза:
“Ето това е първото, което служителят в Духа и Силата на Моисей трябва да затвърди в сърцето си:
Онзи, който е влязъл в Господа, живее в Господа и в Неговия Ден. И както Денят свидетелства за себе си със Светлината, така и онзи, който е от Деня, свидетелства за Деня и Денят свидетелства за него!”
“Какво е тогава мигът на Грабването, след като вече сме в Деня?” – попитах аз. А Исус отговори:
“Мигът на Грабването е моментът, в който Отец вдига Деня Си от земята, за да я залее Нощта на Антихриста. Защото Денят на земята днес сте вие, Моята Църква. Вие сте виделината на света. И град, поставен на хълм, не може да се укрие. Аз обещах да бъда с вас през всичките дни до свършека на света и именно затова Денят свидетелства на Църквата. Забележи – до свършека… Но не и при самия свършек. Защото свършекът е мигът, когато Денят Си отива от земята и всички, които са в Него, също си отиват, а на земята остават онези, които са се отрекли от Деня и са предпочели Нощта. Ето защо всеки, който иска Духа и Силата на Моисей, трябва да заживее с онази вяра в Мене, с която да Ме познава като Ден Господен. Защото Аз съм Истинската Светлина, която осветлява живота на всеки човек. Но ти продължи нататък с молитвата на Моисей, защото следващите думи вече са програма на Святия Дух и Отец съвършено ще се съобрази с тях…”
Докато Исус говореше, пред очите на сърцето ми изплуваха следващите думи на Моисей. Ето какво гласяха те:
“Развесели ни съразмерно с дните, в които Си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло…” (Псалом 90:15)
Едва бях прочел думите, когато Исус отново ми каза:
“Виждаш ли сега, че това, което прочиташ, са думи, свързани с най-мащабната изява на Святия Дух? Късният дъжд на Духа, който вече се излива на земята, иде да отговори точно на тези думи от молитвата на Моисей. Забелязваш ли как Пророкът казва на Бог:
“Развесели ни съразмерно…”
Какво представляват съразмерните неща?”
Отговорих:
“Господи, това е когато две неща имат еднакъв размер. Тогава те са съразмерни…”
“Значи, както сам се убеди, за да отговори Отец Ми на молитвата на Моисей, Той трябва да приложи такава мярка от Благодат в Святия Дух, щото напълно да компенсира дните и годините, в които е наскърбявал народа Си. Така ли е?”
“Точно така е, Господи!”
“Сега помисли кога Отец наскърбяваше народа Си и колко време продължи това наскърбяване? Колко бяха годините, през които Господният народ е виждал зло и едновременно с това е бил воден от Моисея, защото Пророкът говори свидетелствата на своя живот?”
Още докато Исус ми говореше, онова Свято миро, което бях изпил, вече работеше в ума ми и там се бе появил стихът, даващ отговор на въпроса Господен. Тогава Му казах:
“Господи, Словото Ти говори в “Посланието към Евреите” с думите:
“Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята, гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години. Затова възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават в сърцата си. Те не са познали Моите пътища…” (Евреи 3:7-10)
Виждам от този истински стих, че Господният народ беше наскърбяван четиридесет години, поради онези в него, които бяха на духа на Корей и възроптаха против Господния Суверенитет. Четиридесет години Израил обикаляше с Моисей из пустинята, докато не умряха последните бунтовници измежду нечестивите…”
Тогава Исус каза:
“Ако четиридесет години Отец наскърбяваше в Гнева Си, то няма ли и четиридесет години да развеселява в Милостта и Благостта Си? Защото именно това ще рече “съразмерно”. Няма ли днес едно последно изливане на Святия Дух, което отдавна вече е започнало, защото към църквите Отец вече праща слугите Си пророците? Няма ли онези, които приемат Гласа на Отца чрез слугите Му, да усетят съвършено радостта от Присъствието Му? Колкото до нещо по-дълбоко от това, то спомни си думите, които говорих за времената преди Моето Пришествие…”
Отворих “Евангелието от Матея” и там прочетох думите на моя Спасител:
“И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син…” (Матея 24:37)
А Исус ме попита:
“Как бяха Ноевите дни? Какво имаше по време на Ноевите дни?”
“Господи, тогава имаше потоп?”
“А днес няма ли един последен потоп, едно последно и най-велико изливане на Духа Ми? И няма ли това най-велико изливане съвършено да се съобрази с молитвата на Моисея? Защото, спомни си от “Битие”, колко време продължи потопът?”
Знаех прекрасно отговора и затова казах:
“Господи, четиридесет дни изворите на голямата бездна изливаха водите си на земята…”
“Няма ли тогава, съразмерно на тези четиридесет дни потоп и на онези четиридесет години от скръб в пустинята, да има днес четиридесетгодишно последно освежаване преди свършека? Защото, спомни си какви бяха думите на Отца Ми към коравовратните израилтяни? Понеже от тези думи ще разбереш защо дните се превръщат в години…”
Отворих на книгата “Числа” и там прочетох думите на Божия Гняв:
“Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен…” (Числа 14:34)
А Исус продължи към мен, като ми каза:
“Ако Отец Ми е наскърбявал, понеже е бил неблагоразположен, то няма ли, отговаряйки на молитвата на Пророк Моисей, да стане благоразположен към народа Си? И няма ли тогава, според числото на дните, в които се изливаше потопът в Ноевите дни, всеки ден да стане година и четиридесет години Господният народ да бъде освежаван? Сега разбираш ли, че Отец Ми благоволи в думите на Моисея твърде много и затова Той е Негов свидетел?
Защото днес Святият Дух е зареден с Духа и Силата на Моисей, нужни на църквите, за да дойде онова смирение, и онова влюбване в Господа, при което всички вие ще напуснете властта на светския дух и ще издържите, облечени в радостта от последното освежаване.
Знай, и нека го знаят всичките Ми братя и сестри, че няма освежаване за църкви, които презират Божиите слуги, пророците! За такива потопът на Святия Дух няма да послужи за издигане, но по-скоро ще ги издави и остави на земята. Защото духът на Корей е твърде много уплашен от Духа и Силата на Моисей и от последните думи на Пророка, в които се крие върховното благоволение на Отца. Виж и тях и нека ти разкрия тайната им, преди отново да се върнеш на процеса против духа на Корей…”
Отново пред очите ми се появиха думи от молитвата на Моисей:
“Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, и Твоята слава върху чедата им. И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни; да! Делото на ръцете ни, утвърждавай го…” (Псалом 90:16-17)
Едва бях прочел прекрасните думи, когато Исус отново ми каза:
“Какво ли друго дело да яви Отец Ми в слугите Си пророците, освен приготвянето на онзи светъл и чист висон, с който всеки ще бъде блажен да участва на Сватбата на Агнето? Защото Аз днес благоволя в теб и в делото, което ще извърши тази книга, понеже тя не е земна и човешка, но Небесна и Божия. И всеки, който послуша и приеме пророк в името на пророк, ще получи награда на пророк. Понеже онези, които са силни да родят човеците в Духа и Силата на Моисей и в Духа и Силата на Илия, са слугите на Отца Ми! А между тях си и ти, понеже си бил посочен преди създанието на света. Аз свидетелствам на всеки, който чете тази книга, че Славата Божия ще се яви в живота му.
Колкото до онези поканени, които не поискаха да послушат слугите, но безсрамно ги наскърбиха и изгониха, (както сториха и с теб) то такива са изгонили не човек, но Духа на Отца Ми. Такива са се поругали с кръвта на Авел и неизменно попадат под духа на онова нечестиво проклето поколение, от което в Деня на Страшния Съд ще се изиска отговорност защо презряха Пророческия Дух и защо в духовните си естества са като вълци грабители и като жени Езавел…”
Тук видението ми от Господ Исус се прекъсна и аз отново усетих до себе си Христовия ангел, който ми каза:
“Ти си блажен, понеже вкуси от Скритата Манна. Блажени онези, върху които попадне и капчица от мирото на Моисей…”
След тези думи той отново ме въведе на съдебния процес.

Leave a Reply