ДА ОТВОРИШ ЗЕМЯТА ПОД КОРЕЙ – VII ГЛАВА

7. ДУХЪТ И СИЛАТА НА МОИСЕЙ

Ето думите, с които Исус започна разговора Си с мен. Той ме попита:
“Развълнува ли се сърцето ти, Стефане? Разбра ли дълбочините на Словото Ми? Изненада ли те изповедта на духа на Корей?”
Отговорих:
“Господи, повече от всичко друго ме развълнуваха виденията, които ми даде Ти и в които ме водеше Твоят ангел. Имам усещането, че започвам да се влюбвам в образа на Моисей и с цялото си сърце да желая неговата съдба. Колкото до изповедта на Корей, то наистина разбрах, че е възможно най-силният дух на Луцифер в царството на тъмнината. Защото само от мисълта за Величието на Отца всяка твар би отпаднала сама в себе си и не би надигнала главата си, а ето, че духът на Корей не само не отпада, но дръзва да застава против Божия Суверенитет…”
Тук Исус отговори така:
“Чудесно е, че сърцето ти търси онова, което е най-горе и седи отдясно на Отца. Чудесно е, когато протягаш ръка към Отец Ми и желаеш Той да те изпълни с Духа и Силата на Моисей. Но за да се случи всичко това и за да бъде подготвено не само твоето сърце, но и сърцата на всички твои братя и сестри, които прочитат тази книга, Аз трябва да положа нужното помазание в сърцето ти, нужното вдъхновение и пълнота от образа на Моисей. Затова нека започна делото Си в теб с едни въпроси:
Знаеш ли защо Отец Ми заповяда такава съдба за Моисей? Знаеш ли защо той нямаше съдба, подобна на съдбата на всички други евреи? Знаеш ли защо Божият Избор попадна именно върху един необрязан евреин, живял четиридесет години под сянката и властта на окултизма и бил много по-близо до Сатана, отколкото до Бога?
Защото, както ти сам вече чу изповедта на духа на Корей, съществуваше един сюблимен момент, когато Аз пресрещнах Моисей до гостилницата и исках да го убия, но Сепфора, подбудена в сърцето си от Михаил, направи умилостивение. А сега Ми кажи:
Как може твоят Господ да избира мъж по Сърцето Си, а в следващия момент да поиска да го убие? Не можеше ли Отец да Си избере някой, който твърдо е спазвал Завета Му с Авраам, вместо да дава храна за илюзиите на Луцифер и така да се стига до спор за Моисеевото тяло?”
Отговорих:
“Господи Исусе! Това знание е пречудно за мен и се страхувам, че едва ли имам отговор, който да Ти дам. Зная само това, че когато Отец посочи някого, за да извърши Волята Му, то по-скоро Вселената би се поклатила, отколкото Той да се разколебае в Избора Си.
Аз вярвам и съм убеден, че Моисей трябваше да изживее точно тази съдба, дадена му от Бог Йеова и ако историята на човечеството можеше да се повтори и човешкият род наново да започне началото си от Адам и Ева, то непременно пак щеше да се стигне до робството на Израил от Египет и до Изхода, който Отец заповяда чрез Пророка Си Моисей. По-скоро си мисля, че съдбата на Моисей е пряко свързана с Изхода на Израил и с тежестта на видението му да бъде личният говорител на Бога…”
Исус слушаше отговора ми и се усмихна. А после каза:
“Вървиш в правилната посока и така показваш, че можеш да приемеш дълбочините Ми. Но Аз нека те върна в самото начало на Сътворението.
Можеш ли да кажеш кой бе възможно най-първият говорител на Отец? Кой беше благословен и надарен с изобилно помазание за да възвестява Величието и Славата на Отец, Сина и Святия Дух?”
Нямах никакво съмнение в отговора си и затова казах:
“Господи, това беше херувимът Луцифер, помазан да засенява и да стои на Божия Свят Хълм всред огнените камъни?”
“Точно така, момчето Ми! Значи, както сам се убеждаваш, Йеова веднъж вече беше разочарован от първи Свой служител…
Как мислиш? Иска ли твоят Отец да получава разочарование след разочарование? Иска ли твоят Отец да издига служители, които поради величието си в един момент да се обръщат против Него или Царството Му? Няма ли този път Той да постъпи по друг начин? Няма ли да избере толкова малък служител, който никога да не забравя, че е малък, така че в цялото си стоене малкият да зависи от Големия? Няма ли тогава малкият съвършено да извърши Волята Му? И не са ли малките неща именно нещата, в които Отец обича да се прославя? Защото Той един единствен път Си позволи да направи нещо голямо, като дори предварително знаеше, че това голямо нещо няма да стои, но ще падне…
Ето в това отношение, до избирането от Отца, Моисей беше малък човек с малка съдба. Четиридесет години той беше чужд на Израил и на тежненията на евреите. В самото си рождение той беше отделен от Завета на Бог с Авраам и по тази причина беше с необрязано тяло. Какъв по-малък в Божиите очи човек от именно този Моисей. Ето тук е първата стъпка към обличането с Духа и Силата на Моисей:
Да живееш пред Божиите очи с постоянната мисъл, че си малък!
Спомни си, Стефане! Кой в това отношение напълно се покрива с живота на Моисей? Кой беше възможно най-далеч от Благодатта и Спасението Ми и по естеството си беше Мой гонител и неприятел? Не беше ли това големият книжник и фарисей, напреднал в Юдаизма повече от всички други и наричащ себе си Савел от Тарс?”
“Да, Господи мой, той беше. Защото той дишаше насилие и смърт против първите Ти последователи и одобряваше тяхното залавяне и убиване…”
“А в Новия Ми Завет ти послания от Савел ли четеш?”
“Не, Господи! Те са от Апостол Павел…”
“Е, както сам се убеди, Савел трябваше да стане Павел и големият трябваше да стане “малък и нищожен”, както се и превежда духа на името му. Нямаше ли тогава този най-малък измежду Апостолите, определящ себе си като “главният грешник” да извърши най-голямото дело за Бога?”
“Да, Господи мой! Павел стана стълп на вярата…”
“Значи, както сам го каза, малките неща са стълповете на вярата, за разлика от големите неща, които често имат съдбата и ориста на Вавилонската кула. Но нека продължа да те водя в тази първа черта от Духа и Силата на Моисей със следващия Си въпрос:
Защо малките неща са толкова успешни в Божия план? И защо колкото по-малко е едно нещо, толкова е по-успешно и Сатана не може да застане против него?”
“Господи, мисля, че Сатана продължава да живее със самочувствието на голям, а един голям би могъл да поквари само големите неща. Малките със сигурност биха били толкова малки, щото са скрити от погледа му и той не може да им се противи. Затова си мисля, че колкото по-малко е едно нещо пред Божиите очи, толкова е и по-здраво…”
“Точно така момчето Ми! Представи си колко време ще ти е нужно, за да откриеш игла в купа сено. Малките неща са неделимите неща. Отец така е устроил Вселената Си, че тя и до днес е утвърдена благодарение на атомите, които са неделими. Затова запомни и втората стъпка към обличането с Духа и Силата на Моисей:
За колкото по-малък имаш себе си в Божиите очи, с толкова по-неразделено сърце ще Го следваш и ще Му се покоряваш!
Не оставих ли Аз примера, който да следвате? Не каза ли Словото Ми за този пример:
“Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца…” (Филипяни 2:5-11)
Можех ли Аз действително да бъда Онзи Голям, Който и съм? Можех ли да държа равенство с Бога и да изискам възмездие и наказание за противниците Си? Можех ли в деня и часа, когато Ме заловиха, да се примоля на Отца Си или дори Сам да заповядам да Ми прислужват повече от дванадесет легиона ангели? Разбира се, че можех… Но тогава Моят Образ, който исках да ви дам, вече нямаше да бъде угоден на Отца Ми, защото щеше коренно да се различава от образа на свидетеля Му Моисей. Сега разбираш ли, че в действителност Моисей трябваше да има спомените на живота си и те постоянно да му напомнят колко е малък. Защото малките неща нямат собствена сила и от само себе си уповават на големите. И никога слугата не е по-голям от господаря си. Докато големите неща могат да се измамят и да решат да се справят сами. Точно тогава настъпва падането им, защото срещу тях идва най-големият, който е паднал, за да ги обладае и направи свои слуги.
Най-малкото, спомни си думите Ми:
“Ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в Небесното Царство…” (Матея 18:3)
Едно дете никога не забравя, че е малко и беззащитно и по тази причина то съвършено вярва и се осланя на Силата на своя Баща. Ето такова дете беше Моисей. Той беше по детски искрен. По детски се гневеше и натъжаваше и беше най-смиреният човек на земята. А сега отново си спомни писаното за Пророка в единадесета глава на “Посланието към Евреите”…”
Отворих библията си на това послание и отново си прочетох думите за Моисей:
“С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда. С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа като един, който вижда Невидимия…” (Евреи 11:24-27)
Едва бях прочел стиховете, а Исус ме запита:
“На каква възраст стана Моисей?”
Отговорих:
“Господи, той порасна и отказа да се нарича син на Фараоновата дъщеря!”
“…“Порасна” ли Ми каза, Стефане?”
“Да, Исусе! Така е записано…”
Тук Исус отново каза:
“Аз не те карам да четеш написаното, а да видиш написаното. Защото мнозина четат и остават слепи през целия си живот. Защото стихът от “Евреи” не ти казва, че Моисей е пораснал, но че е “станал на възраст”… На каква възраст е станал Моисей, за да се откаже от родството си с Фараоновата дъщеря?”
Отговорът проблесна в ума ми:
“Господи, той стана на онази възраст, в която да приеме родството си с Бога!”
“Както сам се убеждаваш, това ставане на възраст при Моисей, беше такова, че ако и да се имаше за голям човек в Египет, той стана малък в очите на Бога и точно тогава той презря богатствата на Египет, защото стана дете на Бога. А един, който е току-що роден, не е голям. Той е малък. Това е и третата стъпка от Духа и Силата на Моисей:
Когато видиш себе си като малък в очите на Бога, тогава ставаш точно на онази възраст, с която отказваш да се наричаш син на света и ставаш син на Бога!
Точно така постъпи Моисей. Но за още по-голямо убеждение прочети края на чудесния стих. Защото там е писано защо Моисей не се уплаши от царския гняв…”
Казах:
“Господи, той не се уплаши, защото издържа като един, който вижда Невидимия…”
“А ти знаеш ли кой вижда Невидимия? Това е онзи, който уповава във всичко на Него! А на Бог уповават онези, които нямат собствена сила, понеже са малки. Така за кой ли път разбираш, че в духа и сърцето си Моисей беше малък, беше дете. Запомни и четвъртата стъпка към обличането в Духа и Силата на Моисей:
Когато дълбоко в себе си знаеш, че нямаш собствена сила и уповаваш от все сърце на Божията, тогава издържаш като един, който вижда Невидимия!
Тези четири стъпки към Духа и Силата на Моисей са най-важното в живота на християнина. Само с тяхното спазване вие можете да напуснете властта на този свят. И най-вече – властта на Фараоновата дъщеря, която днес духовно е тщеславната църква, отстъпила от учението Ми и прегърнала духа на света.
А сега нека премина към конкретните стъпки, формиращи не просто нищите духом, но самите служители на Бога, движени от Духа и Силата на Моисей…”

Leave a Reply