ДА ОТВОРИШ ЗЕМЯТА ПОД КОРЕЙ – VI ГЛАВА

6. ДУХОВНАТА СЪПРОТИВА НА ДУХА НА КОРЕЙ ПРОТИВ ПРОРОК МОИСЕЙ

Отново се върнах към процеса против духа на Корей и този дух вече говореше пред съдебните заседатели за своята активност във времената, когато Бог Отец насочваше Изхода на Израил от Египет. Ето думите от изповедта му:
“След години и векове на усилна работа аз постепенно израствах пред погледа на началника ми Луцифер и той не предприемаше нито едно от делата си, без да се допита до мен. Благодарение на активността ми се лееха реки от кръв и човешката гибел беше станала естественото ми занимание и подвизаване. Очите ми виждаха как се лее кръвта на много прободени с острото на ножа сърца, но аз не забравих за кръвта, пролята от Авел. Моят началник също не забрави за тази кръв, защото Духът на Йеова постоянно напомняше за нея. Така дойдоха времената, когато Израил беше под робството на Фараон в Египет. От седалището на тъмнината беше издадена заповед към всички окултни, религиозни и земни демони да притесняват и убиват народа на Йеова. Колкото повече пъшканията и охканията на евреите се засилваха, толкова повече грейваше усмивка върху лицето на нашия херувим. И имаше защо. Споменът от величието на Йосиф, с който Йеова прослави Името Си през седемте гладни години постепенно беше забравен от египтяните и те отново властваха над евреите с пълна сила. Фараон беше послушна пионка в ръцете на Луцифер и често нашият началник си устройваше посещения в двореца му или се разхождаше доволен из хилядите тайни коридори и зали на пирамидите. Беше едно спокойно време за тъмнината.
Един ден Луцифер ни извика при себе си и каза:
“Мълчанието на Йеова започва да ме смущава. Четиристотин години Той мълчи за пъшкането и охкането на народа Си. В такива случаи Неговият почерк върху събитията става по-опасен за нас, отколкото ако всеки ден реагира на активността ни. В такива случаи идва ефектът на прелялата вода…”
Казаното от Луцифер беше твърде интересно за мен и аз се обърнах към ангела на Исус, за да разбера какъв е този ефект на “прелялата вода”. А ангелът се усмихна и ми каза:
“Бог никога не мълчи. Онова, което някой би счел за мълчание, просто е трупане на гняв. Макар паднал от Небето и лишен от разум, Луцифер е пълен с извратена мъдрост и хитрост. Затова той добре си дава сметка, че дългото “мълчание” непременно ще доведе до ефекта на “прелялата вода”. Четиристотин години дяволът се е противил на Божия народ и го е потискал в робство, унижение и страдание. Но в тези четиристотин години се е събирал и Божий Гняв. Представи си една голяма река, която ти искаш да спреш на всяка цена, като имаш власт и неограничени възможности. Тогава ти слагаш една каменна преграда пред нея и започваш да вдигаш висок бент. Редиш камък до камък, за да спреш водата и в един момент успяваш. Водата сякаш е укротена, но това е само на пръв поглед. Защото нейният извор е жив и вечен. Затова тя постоянно приижда и приижда и ти трябва постоянно да вдигаш бента, така че в един момент бентът става много висок, а налягането на водата – твърде силно. Всякаква перспектива на онова, което би решил да правиш с водата вече се обезсмисля, защото продължаването на строежа на бента е твърде рисковано, тъй като налягането е твърде огромно, за да го издържи каквато и да е стена. А сега си представи как четиристотин години Луцифер се е противил на Божия народ и е издигал стената си пред него, за да го раздели от Живия Бог. Четиристотин години Божият Гняв се е трупал против нечестието на Луцифер. Можеш само да предполагаш каква е грамадата от вода пред бента, построен от дявола…”
Повече думи от Христовия пратеник не бяха необходими и затова аз отново се заслушах в изповедта на духа на Корей. А той продължаваше да цитира Луцифер:
“Какво да правим, за да ликвидираме този ефект? Искам мнението ви!”
Всички мълчахме и не знаехме какво да кажем. В един момент се изправи Ваал и каза:
“Не е ли най-ефективно народът на Израил просто да се изтреби до последния човек?”
А Луцифер отговори:
“Това е невъзможно! Йеова няма да го допусне. А при перспективата египтяните сами да си правят тухли и Фараон да впрегне собствения си народ за постоянното строителство, идеята става недопустима…”
Тогава станах аз и предложих следното:
“Княже мой, очите ми наблюдават отдавна, че еврейките са необикновено плодовити, за разлика от египтянките и това несъмнено се дължи на Йеова, в Чиято власт е отключването и заключването на всяка утроба. Израил има типично патриархален ред, което подсказва, че заплаха за нашето царство са само чедата от мъжки пол. Нека да ограничим възпроизводството на Израил. Нека Фараон да издаде указ, така че на бял свят да остават само чедата от женски пол, защото е сигурно, че Йеова едва ли ще изведе народа Си и ще подейства чрез потомки, в които тече Евината кръв и са податливи на Евиното изкушение…”
Казаното от мен Луцифер прие с дълбоко задоволство. И той заяви на всеуслишание:
“Ето затова съм избрал дух по сърцето си, за да бъде личният ми съветник и приятел…”
А след това се обърна към князете на Египет, Ра и Озирис, като им каза:
“Чухте волята ми! Изпълнявайте…”
Действително, в онова време Фараон издаде указа, с който всяко мъжко родено дете биваше убивано с острото на ножа. На екзекуцията винаги присъстваха дежурни демони на Луцифер, с цел да не бъде пропусната никоя еврейска майка. Но ето че един ден, докато седях с Луцифер в покоите му, при нас дойде един от слугите на Ваалфегор, следящи за изпълнението на екзекуциите с новородените и каза с твърде сериозен глас на Луцифер:
“Княже, объркани сме! Указът се осуети от една еврейска майка, до която нямахме достъп, тъй като Йеова я беше покрил в Присъствието Си. Той ни изпревари и сега детето плува в едно малко ковчеже по вълните на Нил…”
Луцифер скочи, а след него и аз, като веднага отидохме да видим какво ще се случи с ковчежето, в което беше повито и поставено бебето. Стояхме над реката и гледахме как вълните носят ковчежето. Тогава Луцифер заповяда на няколко хиляди демона да вдигнат вихрушка над водата, та вълните да обърнат детето и то да се удави. За съжаление, там, сред самата река беше Ти, Господарю Исусе, и държеше ръката Си простряна, така че никой от нас не можеше да прояви духовните си възможности и усилия. Тогава, за кой ли път, Луцифер призна пред приближените си, че може да действа само тогава, когато не се намесиш Ти или някой от Троицата. Но този път Ти се намеси и ние видяхме как дъщерята на Фараон видя ковчежето и прибра бебето при себе си.
“Всяко добро за зло…” – промърмори тогава Луцифер, защото прекрасно знаеше, че Фараоновата дъщеря вярва в неговите богове и е посветена и отдадена на окултизма. След това отново каза:
“Не може някакво си бебе, довлечено от водата, да застане против царството ми…”
А за по-голяма сигурност той инструктира Ра и Озирис да бдят над растежа на Моисей и да го привлекат в най-дълбоките води на окултизма и магията.
Минаха години и Моисей порасна, а Фараоновата дъщеря го наложи с такъв авторитет пред Фараон, щото в цялото царство се говореше, че той е следващият жив бог на слънцето. Невидими фактори обаче направиха така, щото Моисей знаеше, че е евреин. Вероятно дойката му или дори самата Фараонова дъщеря му беше споделила всичко това. Така дойде фаталният ден, в който сърцето на Моисей беше събудено за народ
а му. Минавайки на оглед върху строителните работи на израилтяните, той видя как египетски началник наказваше израилтянин. Тогава Моисей уби египтянина и никой не успя да му попречи. А след убийството в сърцето му дойде страх и той побягна от лицето на Фараон. Това беше черен ден за Луцифер. Той ни беше строил и крещеше в лицата ни:
“Изпуснахте го значи…”
А след това се обърна към Ваалфегор и със суров глас му каза:
“Четиристотин години не се ли насити да биеш евреи? Защо точно днес не възпря слугата си, та възбуди ревността на Моисея за Израиля! Не разбра ли, че за по-голямото зло се изискват компромиси от по-малкото зло! Изисква се лукавство, лукавство, лукавство! Докога ще ви повтарям всичко това? Докога ще съм обграден от некадърници?…”
А след това се обърна към мен и каза:
“От днес нататък той е в твоята компетентност. Затова намери начин да го убиеш…”
Трудна беше задачата, поставена ми от Луцифер. А още по-трудно беше да наблюдаваме знамението с горящата къпина, с което Йеова се разкри на слугата Си Моисея и го привика в посвещение за Себе Си. Докато наблюдавах отдалеч разговора между Моисей и Йеова, аз разбрах, че имам на какво да разчитам и все пак ще мога да убия Божия Пророк. Едни думи на Моисей ме накараха да видя, че е настъпил златният ми шанс. Тогава бързо отидох при Луцифер и му казах:
“Имам шанс да убия Моисей!”
Очите на началника ми светнаха радостно.
“И какъв е шансът?”
Тогава пак му казах:
“Днес, докато Йеова посвещаваше Моисей като Пророк, открих недостатък в избраника Му, който смятам да използвам…”
“Какъв недостатък? – недоумяваше Луцифер. А аз продължих, като му казах:
“Ами че той не е обрязан според завета, сключен между Йеова и Авраам. Спомни си, че когато Йеова сключи завета Си с Авраам, му заповяда всяка мъжка рожба да бъде обрязвана на осмия ден. А Моисей не беше обрязан, просто защото още на първия ден беше поставен в онова ковчеже. Затова и Моисей се притесни пред Него и Му каза да си избере друг говорител, защото думата му едва ли ще тежи пред израилтяните, след като не е в завета на Авраам…”
“Ха, ха, ха! Изключително, превъзходно, гениално… Йеова Си е направил примка и дори не подозира това. Знаех си, че мога да разчитам на теб. Знаех си, че докато другите само виждат, ти забелязваш…”
След тези думи Луцифер влезе в покоите си и извади от там пергамент, върху който негови шпиони от времето на Авраам бяха записали ред по ред завета на Йеова с Авраам и потомството му. А след това ми заповяда да държа словото на Йеова върху самия дух на Моисей, та Йеова да види “пропуска” Си. А словото, което аз трябваше да положа върху духа на Моисей се състоеше в собственоръчно написаните думи от Луцифер:
“Господи Йеова! Нима Си забравил писаното Си Слово! Нима Вечният Йеова е забравил как се кле на Авраам и му заповяда думите Си, Твоите думи, Господи Йеова:
“А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми…”  (Битие 17:14)
Никога не бях виждал началника ми така радостен. “Гответе се за погребение, гответе се за спектакъл, защото Йеова никога няма да наруши Словото Си и непременно ще убие Моисея. Каква наслада за мен! Какво богатство за очите ми – да гледам как Небето убива онзи, когото е пазило четиридесет години…”
Взел словото от Луцифер аз се приближих до Моисея точно в мига, когато Йеова го изпращаше против Фараон с думите:
“А ти кажи на Фараона: Така говори Йеова: Израил Ми е син, първородният Ми; и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти…” (Изход 4:22-23)
И когато Моисей тръгна, аз застанах над духа му и положих словото, с което ме изпрати Луцифер. А реакцията на Йеова не закъсня и Той изпрати против мен Своя Архангел Михаил. Миг след това Михаил застана пред мен и попита:
“Какво е това, което си намислил? Нима си решил да подбуждаш Господ към ревнивост…”
“Всевишният трябва да изпълни Словото Си, с което се е заклел на Авраам!” – отговорих аз.
“А нима не знаеш, че Вечният Йеова никога не греши в Избора Си и намерението Му остава твърдо и няма кой да го осуети?”
“Този път аз ще го осуетя… Защото цялото Небе е свидетел, че Моисей трябва да бъде убит, според Завета на Йеова с Авраам…”
Думите ми сякаш тежаха с непоклатима убедителност, въпреки, че Архангел Михаил продължаваше да се препира с мен за Моисеевото тяло. Затова пратеникът на Небето отново ми каза:
“Волята за смърт или живот и съдбата на всяка твар не е ли от Бога? И ти ли ще заставаш против Личния Му Суверенитет…”
“Нима аз заставам против Неговия Суверенитет? А не застава ли Той против думите на Собствените Си уста? Нека сега изпълни Словото Си, с което се кле на Авраам. Защото ако аз съм творение и лъжа, Той е Творец и не може да лъже…”
Думите ми бяха така изкусно премерени, че Луциферовото лукавство трептеше в мен с пълна сила. Тогава Архангел Михаил каза:
“Господ да те смъмри Сатано! Господ да те накаже за безумието на твоята дързост…”
А след това се отдели от Моисеевото тяло. Тогава видях как Ти, Исусе, се приближи към Моисея с меч в ръката Си и вече го нападаше пред гостилницата. Но изобщо не видях кога Архангел Михаил докосна сърцето на Сепфора и я дари с Божията мъдрост, така че съпругата на Моисея взе остър кремък, обряза краекожието на сина си и докосна с кръвта нозете на Моисея. В този момент, когато първите капки от кръвта паднаха на земята, кръвта на Авел подейства в нозете на Моисей, защото кръв се събра с кръв и принос се докосна с принос. В следващият миг аз преживях една от големите си лични трагедии. Бях загубил в спора си с Бога. Бях забравил, че кръвта на Авел свидетелства на пророците Му и Той винаги може и намира начин да извика нейната сила. Моисей вече беше изцяло осветен и напълно покрит от завета на Авраам, понеже Архангел Михаил подейства в Сепфора с мъдрост и нейната своевременна намеса изкупи тялото му. Това, което Фараоновата дъщеря не успя да направи за четиридесет години, Сепфора направи за четири минути. Бях чрезмерно съкрушен, но Луцифер ме утеши, като ми каза:
“И все пак ти направи неповторим спектакъл. Всеки ден не се случва такова нещо – Йеова да изпраща – първо Михаил, а после и Сина Си. Помисли само как Михаил каза Йеова да те смъмри за дързостта ти. Ето такива духове са ми нужни – дръзки и нахални, жестоки и безмилостни. Не съжалявай за станалото, защото оттук нататък – колкото е време, все ще е в битка.
Дързост, дързост, дързост! Как обичам тази дума! Нека те утеша с един човек, защото е перспективен, ако и да е евреин. Името му е точно такова – свързано с дързостта…”
Така Луцифер ме заведе всред тухларните на Фараон, където десетки хиляди евреи правеха тухли, а след това ми посочи един охранен надзирател, като ми каза:
“Виждал ли си такова чудо? Хем евреин, хем надзирател! Малко от Израил стават такива, понеже малко продават душите си на мен. Този мъж е Корей. Мъж по сърцето ми. Коварен, а едновременно с това – такъв сладкодумен хитрец. От сега нататък е твой. Искам го твой образ и подобие, защото ми е скрита карта и коз за точно определено време…”
След тези думи Луцифер ме остави с човека Корей и аз започнах да го подготвям за коварната роля, която щеше да играе против Моисей и Божия народ Израил…”
В този миг видението, свързано със съдебната зала се прекрати и ангелът на Исус ми каза:
“Време е сърцето ти да почине и да се освежи след дълбоката изповед на духа на Корей, защото следващите му думи ще ударят самото сърце на Злото и за тях ти трябва да си напълно укрепен в Духа и Силата на Моисей. Сега Исус те вика при Себе Си, за да ти разкрие как Духът и Силата на Моисей днес стоят в последното изливане на Святия Дух и какъв е начинът да придобиеш този Дух и Сила…”
След думите на Христовия ангел се почувствах залян от невероятна Божия Благодат и само след миг се видях как седя на престол, а срещу мен стоеше Господ Исус на още по-красив и великолепен престол…

Leave a Reply