ДА ОТВОРИШ ЗЕМЯТА ПОД КОРЕЙ – IX ГЛАВА

9. КОРЕЙ, ДАТАН И АВИРОН

Духът на Корей вече говореше за атаките си против Израил и Пророк Моисей. Той казваше:
“Дойде мигът, когато Моисей бе извикан от Небесният Йеова на върха на Синайската планина, където във вид на облак беше слязла Славата на Троицата. Всички ние гледахме отдалеч как Пророкът на Йеова влиза в присъствието Му, а тогава Луцифер раздразнен ми заповяда:
“Сега е времето! Сега е времето! Действай!”
Не бяха нужни повече думи от началника ми. Бързо влязох в сърцето на Корей и започнах да изливам вътре в него злоба и презрение към Моисея, като едновременно с това му поставих мисъл, която като муха да блуждае в ума му и да не го оставя нито за миг. Мисълта беше следната:
“С какво този Моисей струва повече от мен? И защо всички трябва да повтарят:
“Моисей каза това! Моисей каза онова!”
Има ли промяна в живота на Израил? Никаква промяна няма, защото Моисей е чисто и просто самозванец, който си въобразява, че му говори Господ. Нищо подобно! Господ е всред всички ни и се изявява във всички ни…”
Мисълта беше повече от ефектна, защото човекът Корей често ходеше от шатра на шатра и обикаляше всички, които мислят като него, между които други двама – Датан и Авирон – бяха най-послушни на внушенията ми. Така постепенно атмосферата се натягаше, защото седмици наред Моисей не се връщаше. Аарон често говореше с Исус Навин и Халев, като им казваше да успокояват обществото, но постепенно техните думи изгубиха тежест и авторитет. Точно тогава дойде златното време за моята активност. Миг преди да атакувам Аарон Луцифер извика мен, духът на Езавел и духът на Ахаав при себе си, като ни сподели следното:
“Сега е моментът да засенявам. Сега е моментът да ги покваря. Знаете ли с кое от лицата си ще го направя? Аз ще бъда тяхното теле! И знаете ли защо ще им бъда теле? За да ги излъжа, че онези, които им дадоха златото, са много повече духовно свързани с тях, отколкото самият Пророк на Йеова.
Ха, ха, ха! Това ще бъде най-мащабната ми операция и най-сладкото ми отмъщение против Йеова…”
Тогава херувимът се обърна към духа на Ахаав и му каза:
“Днес и в следващите дни Истината на Йеова трябва да стане табу за устата на Израилевите старейшини и водачи. Наблюдавай Аарон! Имаш шанс да впримчиш устата му, защото за него името Израил тежи повече от Името Йеова…”
След това той се обърна и към духа на Езавел:
“Искам властно чародейство! Искам силен ефект от него! Искам всички омаяни и с приспани съвести. Вземи стотици хиляди от въздушните птици и си свърши перфектно работата…”
След тези думи той се обърна към мен и каза:
“Време е да детронираш Моисей и да възцариш нов лидер на Израил. Лидерът Корей и неговите говорители Датан и Авирон. Искам реч от Корей! Искам знаменателно слово, което да отвори вратите на всички сърца за мене…”
След тези думи той ни изпрати по задачите ни. Тогава аз влязох в сърцето на Корей и много скоро там вече беше готова речта, която щеше духовно да парализира целия Израил. И ето, че Корей се изправи сред роптаещите против Аарон и Моисей израилтяни и започна да им говори думите, които му дадох. А ето и самите думи:
“Слушай Израилю думите на боговете, които си забравил. Слушай и приклони сърцето си, защото много бързо забравихте любовта на Египет и уважението на египтяните…”
В този момент някои се опитаха да влязат в опозиция на Корей. Тогава аз още повече извисих гласа на слугата си и той продължи речта си, като казваше:
“Нека всеки от вас погледне на златните си накити. Нека види златните обици, които Египет му подари. Имате злато, люде на Израил! А какво ви подари Моисей, освен изподрани от ходене крака и подпухнали пети?. Нима ще вярвате на жезъла му повече, отколкото на добрината на Египет? Нима забравихте рибата, която ядохте даром в Египет? Нима забравихте краставиците и дините, праза и лука? Там имахте бъдеще, защото животът ви беше ясен. Но дори тогава, когато решихте да излезете, Фараон не само ви пусна, но заповяда на целия Египет да ви благослови със златото си… Забравихте ли това? И сега сте тръгнали подир човек, който ви остави в подножието на една планина и вероятно отдавна си е плюл на петите, защото главата му не ражда нищо повече, с което да ви лъже. Къде е обещаната му земя? Къде са обещаните му заповеди от неговия измислен бог? Нека сега истинските богове проговорят в Аарон и изявят силата си в златото на Египет. Така ще стане ясно кой кого лъже…”
Думите от речта ми имаха невероятен ефект, защото като по даден сигнал всички започнаха за свалят обиците от ушите си и да ги трупат пред Аарон. В следващия миг духът на Ахаав ми казваше:
“Влез и дай нужното вдъхновение в сърцето на Аарон, защото той вече се страхува да каже Истината…”
Тогава аз влязох и пред ума на Моисеевия говорител изплува образът на Луцифер, който той с вещина и умение създаде от златото, което разтопи в огън. Това беше изключително тържествен ден за всички тъмни сили. Луцифер седеше върху телето и се усмихваше, а хилядите евреи викаха с висок глас:
“Тия са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя…”
Въпреки тържествения миг, Луцифер скоро отново щеше да претърпи поражение, а с него и аз и всички сили на Злото. Защото Пророкът Моисей се върна със скрижалите от върха на Синайската планина и при вида на телето около което танцуваха пияни и избезумели евреи гневът му пламна. Тогава в един миг Йеова искаше да погуби народа Си за радост на Луцифер, но Пророкът Му за кой ли път стана ходатай за Израил и Йеова не постъпи според Гнева Си. Докато началникът ни гледаше как Моисей стрива телето му на ситен прах, той ми крещеше:
“Мразя този Моисей! Тази гледка ме убива! Тя е отрова за духа ми и ужас за очите ми. Намери начин да го спреш! Не се отказвай да му се противиш…”
Тогава паднах пред него и му казах:
“Господарю мой, сам ти ме учеше, че каквото е време напред – все ще е битка. Но това не е последната ни дума. Един идол е строшен, но ние ще направим хиляди нови и пак адът ще гълта душите на човеците…”
Думите ми сякаш го успокоиха и той каза:
“От днес нататък трябва да работиш върху една нова плоскост на измамата и лукавството. Трябва да лишиш умовете и сърцата от благоговеене пред Йеова и да им внушиш, че Той е толкова безличен, щото е лишен от възможността да има Личен Избор. Това ще бъде най-големият удар против Неговия Суверенитет. Понеже Моисей от ден на ден се свързва най-вече с Божия Суверенитет. Затова народът на Израил трябва да забрави, че Йеова има Лични избраници. Това е начинът да внедрим наши хора във властта и управлението на Израил. Само това е начинът…”
Взех тази заповед на Луцифер и тя стана нещото, което през цялата си кариера ревностно съм желаел да върша. Паметник за изпълнението на тази заповед стана мигът, когато Корей, Датан и Авирон възроптаха против Моисея. Преди обаче да атакувам Пророк Моисей чрез тези тримата, аз имах генерална репетиция чрез собствената му сестра Мариам. Понеже Моисей си взе за жена етиопянка и така си навлече гнева и неодобрението на брат си и сестра си. Така вече имаше отворена врата за мен и аз се реализирах в устата им с думите:
“Само чрез Моисея ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас?” (Числа 12:2)
А това не убягна от погледа на Йеова, защото Той им се изяви в шатъра за срещане и там Гневът Му пламна против Мариам, като я порази с проказа и само застъпничеството на Моисей я възвърна към живот. Тогава Луцифер ми каза:
“Всеки пламнал Божий Гняв против еврейско беззаконие лекува раните ми, понеже показва колко много съм актуален всред народа Му. Продължавай, защото нищо не радва така сърцето ми, както твоята активност…”
Аз, естествено продължих, без да подозирам, че скоро Гневът на Йеова задълго щеше да парализира активността ми. Винаги, когато се удаваше възможност, аз карах израилтяните да роптаят против Моисей, но това се виждаше малко в очите на началника ми и той искаше още. Така дойде миг, когато бях напълно уверен, че опитът за духовен преврат сред Израил ще успее, тъй като Корей, Датан и Авирон бяха си създали достатъчно много привърженици и много от именитите мъже на Израил ги подкрепяха. Нещо повече – бяха левити, отделени за богослужение в скинията. Ето защо, без всякакво бавене аз започнах атаката си против Пророка Моисей и брат му Аарон, като се реализирах в устата на Корей:
“Стига ви толкоз! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество…” (Числа 16:3)
Спазвайки съвсем точно инструкцията на Луцифер аз правех именно заповяданото. Исках да подбудя Израил да въстане против Суверенитета на Йеова, да Го обезличи и лиши от възможността Му да Си има Личен Избор и Лично одобрение измежду Израил. Моисей видимо не се притесни от атаката ми, но просто падна на лицето си и се поклони на Йеова. А после застана пред Корей и му каза:
“Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свят, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере, ще направи да се приближи при Него. Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници, турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкоз и вам, левийци…” (Числа 16:5-7)
След тези думи Моисей продължи към Корей, като казваше:
“…малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния, и да стоите пред обществото, за да им служите? Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя, левийците; а искате ли и свещенството? Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?” (Числа 16:9-11)
Смирението в Моисей и брат му Аарон започна сериозно да ме безпокои. Моята атака сякаш нямаше никакъв ефект върху тях. По-скоро – ефектът дойде върху Датан и Авирон, които още толкова се закоравиха след думите на Пророка и отказаха да му се покорят, когато Моисей прати да ги повикат. Нещо повече – моята собствена злоба изригна в тях и те казаха на Моисея:
“Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? При това не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем…” (Числа 16:13-14)
Много по-късно Луцифер щеше да ми признае, че върхът на беззаконието ми е бил в последните думи на Датан и Авирон, свързан с извъртането на очите. Понеже Моисей беше Пророк на Йеова, Негова зеница всред Израил. Така че думите на Датан и Авирон предизвикаха Божий Гняв, който Моисей с огромни усилия и моление успя да ограничи само върху най-закоравените и най-послушните на гласа ми. Но в онова време, в онзи миг и час на създалия се конфликт, ние забелязахме нещо, което сериозно притесни Луцифер, а аз бях ужасен от вида му….”
Тук духът на Корей млъкна след дългата си изповед, защото видимо се усещаше, че целият се тресе в сферата и трудно може да организира думите си. Обърнах се към ангела с въпросителен поглед. А той ми каза:
“Спомни си за ефекта на прелялата вода, за който ти говорих по-назад в тази книга. И не само си го спомни, но се приготви да видиш знамението на Йеова, не през изповедта на духа на Корей, а във видението, което ще получиш точно сега…”
След тези думи видението, свързано със съдебния процес, просто изчезна и аз се намерих всред гъсто множество от хора, стоейки над самите тях.

Leave a Reply