8. ДУХОВНАТА РЕОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЪМНИНАТА

В този момент стана нещо интересно. Съдиите, които бяха около Исус, станаха и като се поклониха на Господ излязоха от страничните врати край залата. После от същите тези странични врати се появиха други съдии, този път – личности от времето на Новия Завет. Сред тях ангелът на Исус ми даде да разпозная Апостол Йоан и пророк Йоан Кръстител. Видях и един съдия, който в първия момент беше непознат за мен. Гледах го и не можех да разбера кой е. Тогава ангелът на Исус ми каза:
“Този съдия, към когото гледаш, е един от главните обвинители срещу духа на Езавел. Той претърпя влиянието на духа на Езавел и насмалко щеше да отпадне, ако Исус не беше го предупредил чрез Апостол Йоан и неговото откровение към църквите в Азия. Този съдия е ангелът на тиатирската църква, която допусна в онези начални времена новозаветното влияние на духа на Езавел. Ти имай търпението и вярата да проследиш процеса и разпита, защото именно сега той навлиза в тази пълнота, която трябва да предадеш на Църквата, която е на земята…”
След думите, които ми каза Христовият ангел, в залата отново настъпи тишина и всички погледи на присъстващите се впериха към Господ Исус Христос. Той се изправи, посочи с показалеца си духа на Езавел и заповяда с властен глас:
“Разкажи за духовната реорганизация на тъмнината от времето, когато се родих във Витлеем Юдейски до времето, когато бях разпнат на Голготския кръст и възкръснах от мъртвите!”
Духът на Езавел се изправи в сферата и започна изповедта си, като казваше:
“Всички ние, като началници на тъмнината бяхме предупредени и подготвени от Луцифер да очакваме Твоето идване в плът като Човешки Син. В онова време властта на Римската империя беше в своя разцвет и никой от нас не предполагаше, че именно в такова време Отец ще избере да Те изпрати в плът, подобна на човешката. Императорът в Рим правеше постоянни опити да асимилира духовно евреите, но не успяваше, въпреки, че властта му бе неограничена и той беше разположил свои послушни прокуратори и управители навсякъде из владенията на Римската империя. Така дойде ден, когато всички сили на тъмнината бяха парализирани от новината, която бързо се разчу и стана най-важната в духовния свят. Това беше мигът, когато чрез знамението на една звезда Йеова възвести Твоето раждане като Човешки Син. Луцифер моментално ни събра на тъмен духовен съвет, където започна изслушването на своите подчинени. Пръв тогава думата взе Авадон, ангелът на бездната и началникът на всички източни религии и философии. Той раздразнен каза на Луцифер:
“Губя контрол върху мои посветени слуги и не мога да разбера защо. Йеова е създал необикновена звезда, с която да изпълни предсказанията за раждането на Сина Си. Сякаш всички други звезди престанаха да съществуват за онези, които тръгнаха след Витлеемската звезда. Това е позор за мен. Астрологията, която усърдно сме разработвали и практикували, в един момент стана така, че работи за изявата на Сина на Йеова. Аз ги видях как влязоха в една пещера и се поклониха на Детето, което се роди от утробата на Мария. А това несъмнено е Божият Син, защото духовният Му ореол блести със силата на слънцето. Като прибавим и това, че ангели възвестиха на пастирите, че се е родил Спасител положението става извънредно тежко…”
Луцифер силно се раздразни от доклада на Авадон, но не каза нищо. Разбирахме, че е дошъл момента, когато той ще пристъпи към плановете си, които бе разработвал през хилядолетията, като бе изпипвал всеки детайл подробно. Тогава Луцифер каза:
“Това, което се случи във Витлеем, въобще не пасва на изчисленията ми и очакванията ми. Исус се яви на земята преди времето Си и това ме кара да бързам…”
Тогава херувимът посочи един от слугите си, който се наричаше Ваал и който в Стария Завет беше духът на съпротива против пророците на Йеова, като му каза:
“Досега ти беше Ваал и работеше против пророците на Йеова. От този момент името ти вече не е Ваал, но дух на Антихрист. Ти ще бъдеш от сега и довека моят пророк на земята и ще утвърждаваш сърцата на човеците, които аз ще придобия за духовното си тяло…”
До онзи момент Ваал беше наистина един от първите петима в царството на тъмнината. Той беше началникът на Вавилон. Този Ваал се изправи и каза на Луцифер:
“Каквото върша, го върша както трябва и сърцето ти твърде скоро ще бъде зарадвано от уменията ми и възможностите ми…”
В следващият момент Луцифер посочи Ваалфегор, като му каза:
“Както си ми бил верен хиляди години, така ще ми бъдеш верен и сега, защото ти предстои битка за отваряне на врати…”
Тогава той погледна и към мен, като ми каза:
“Дойде времето, когато ще правиш за мен не просто победи, но категоричен триумф, където и да отидеш. Аз ще ти сложа такъв грим, щото ще бъдеш изненадан колко успешно ще играеш ролята на бог. Но всяко нещо с времето си…”
В онзи момент Ваал наистина се захвана за работа. Той побърза да се настани в сърцето на цар Ирод и да му внуши, че Ти трябва да бъдеш убит. Тогава царят се срещна със слугите на Авадон, които бяха забравили, че са представители на източните религии и извършиха огромно предателство спрямо всички висши окултни демони, които бяха ги обучавали в тънкостите на астрологията. Те се поклониха на Теб и Ти принесоха ливан, смирна и злато за ужас на Авадон, който скубеше косите си и се чудеше как е възможно това.
Всъщност – Йеова твърде внимателно и прецизно наблюдаваше всичките ни съвещания и заговори, като винаги ни изпреварваше и осуетяваше замисленото от нас. Ваал дори си вярваше, че Ирод ще съумее да те убие. Той дотолкова беше прехласнат от идеята и намерението си, щото дори тържествуваше и предвкусваше смъртта на Младенеца. Но Йеова прати ангела Си и той предупреди Йосиф, който стана и бързо отиде в Египет. Нещо повече – настъпи такова объркване в плановете ни, щото Ти и семейството Ти сякаш бяхте изчезнали от лицето на земята. Не можехме да ви намерим, колкото и да търсим и това ни накара да признаем, че Йеова просто ви беше скрил в присъствието Си, където ние не можем да влезем. Дори и избиването на стотици младенци в околностите на Витлеем не успя да излекува нараненото самочувствие на духа на Антихриста.
В онези дни аз забелязах как в пустинята живееше един мъж, който поразително приличаше в духа си на Пророк Илия. Той ходеше като него, говореше като него, гледаше като него, обличаше се като него. Споделих наблюденията си на Луцифер, а той ми каза:
“Този мъж е Йоан Кръстителят, пророк на Йеова. Той вече е от твоята компетенция и затова намери начин да го спреш. С този мъж Йеова прави нещо като генерална проверка преди служението на Сина Си. Той ще работи за покаяние сред хората…”
Самата дума “покаяние” ме удари така силно, че Луцифер ме задържа да не падна. Тогава той ми каза:
“Виждаш ли, в духовния заряд на тази дума е скрита твоята слабост и унищожаването на твоята активност. Помниш ли как Ваалфегор ти показа мазето на човешкия дух? Помниш ли как ти се потвърди неведнъж, че от това мазе излиза убийствена светлина? Йеова така Си е направил сметката, щото с покаяние човеците да отварят сърцата си за Духа Му и така самото покаяние да направи прави пътеките за Неговата изява. Ти трябва да спреш пророка на Йеова. Спомни си уменията с жената Езавел, защото те ще ти бъдат необходими сега…”
Така аз започнах да търся начини за отпор срещу пророка на Йеова. Не се наложи да търся дълго, защото очите ми съзряха Иродиада, която беше жена на Филип – братът на Ирод. Не бе никак трудно да вкарам в сърцето й пожелание, та тя да поиска да бъде съпруга на Ирод. Целта оправдаваше средствата. Пророк Йоан действаше твърде силно и трябваше да бъде спрян. Така Ирод, като се подаде на похотта и пожеланието си към жената на брат си Филип, стори беззаконие и взе братовата си жена за своя собствена. Това не убягна от очите на Йоан, който в този момент стъпи на моя територия. В сърцето му вече имаше мисъл не само проповядването на покаяние, но и конфронтацията със собствения му земен цар. Луцифер бе извънредно доволен от постигнатото. Той ми каза:
“Едно от нещата, които ще ни донесат огромен успех, ще бъде това да отклоняваме Божиите пратеници от видението и призванието им. Видението на Йоан беше да проповядва покаяние и в това видение Йеова му даваше Сила. Но ето, че сега той прибави към видението си и конфликта с Ирод и Иродиада. Той стана съдник на царя си, а това непременно работи в наша полза. В съденето на греха на Ирод Йеова не му даде сила, но точно това отприщи царския гняв…”
Думите, които Луцифер каза на духа на Езавел ме учудиха много. Тогава се обърнах към ангела на Исус с въпросителен поглед. А той ми каза:
“Стефане, спомни си думите, които Архангел Гавриил благовести на Захария за служението на Кръстителя:
“Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ…” (Лука 1:15-17)
Виждаш ли, че в това видение няма нищо, свързано със съденето на Ирод и произнасянето на присъда против неговите дела. Ирод и Иродиада се оказаха камък, който спъна служението на Кръстителя. Ирод и Иродиада бяха клопка на Сатана, за да се задвижи съдбата, записана в Божието Слово:
“Царското заплашване е като реване на лъв; който го дразни съгрешава против своя си живот…” (Притчи 20:2)
Йоан Кръстител силно подразни не само Иродиада, но и самият Ирод и така съгреши против своя си живот. Той не остави в ръката на Бога да изобличи и да отсъди съдба за Ирод, но заявяваше на всеуслишание пред земния си цар:
“Не ти е позволено да имаш братовата си жена…”
В този момент Ирод затвори Йоан в тъмница, а Йоан мислеше, че Господ ще го освободи от тъмницата, за да продължи мисията си. Но можеше ли Бог да наруши писаното Си Слово? Можеше ли да извади пророка Си от властта на царското заплашване, след като самият Му пророк продължаваше и в тъмницата да вика против Ирод и брака му с Иродиада и така да дразни както царя, така и обладаната от духа на Езавел? Разбираш ли, че това бе отместване от прицелната точка на видението и призванието на Кръстителя? Точно така духът на Езавел вкара в главата на Йоан съмнение, че щом мисията му за проповядване на покаяние е осуетена от този затвор и тъмница, то е възможно и Исус да не е Месията, но да дойде след Него друг, който да го извади от тъмницата и да му даде изходен път за продължаване на проповядването на покаяние. Така дойде миг, в който Йоан изпрати учениците си да питат Исус:
“Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?” (Матея 11:3)
Знаеш ли коя бе причината за това съмнение?
Причината беше тази, че Кръстителят вкара по човешки във видението и служението си неща, които не му бяха отредени от Господ и така попадна под прицела на царската ярост и заплашване. И понеже Господ не го освободи от тъмницата, то пророкът се усъмни, че Исус е Месията. За жалост – това беше една от победите на духа на Езавел. Впрочем – чуй това в изповедта на духа на Езавел…”
“За първи път от толкова време Луцифер бе така удовлетворен от активността ми. Той наблюдаваше сълзите и охканията на Йоан в тъмницата и сърцето му се пълнеше със задоволство. Едновременно с това той ми каза:
“Това не ми е достатъчно! Докато е жив, той все още е опасен! Но сега вече е предаден под моята власт, защото е в територията на съмнението, а там Йеова не се подвизава. Ти виждаш колко силно Иродиада мрази Йоан Кръстителя. Използвай това. Раздвижи малко уменията си. Импровизирай!”
Така аз наистина импровизирах и усилията ми се увенчаха с успех. Защото успях да омая сърцето на Ирод със силния чар на дъщерята на Иродиада, която танцуваше пред него и в онзи момент царят й се обеща в клетва да й даде, каквото и да му поиска. Така дойде златният ми шанс и аз се реализирах в устата на момичето, като поисках главата на Кръстителя. В този момент на помощ ми се притече духът на Ахаав, защото Ирод имаше респект от Йоан, понеже знаеше, че пророкът говори Истината. Но когато в сърцето му се настани страхът да каже Истината и да признае, че не може да вдигне ръката си против помазаника на Йеова, дойде един от най-тържествените мигове за царството на тъмнината. Това беше бляскава церемония, на която присъстваха Луцифер и всички големи началници. И когато главата на Кръстителя се търколи в нозете на палача, Луцифер каза с неповторимо блаженство:
“Ето най-сетне гледка, която да излекува раните ми от поражението при потока Кисон…”
Въпреки гледката, тя отново беше помрачена, когато ангел Господен се яви изневиделица и хвана духа на Кръстителя, за да го отведе горе. Явно, че въпреки съмнението, което допусна в главата си, Йоан остана докрай угоден на Йеова и Той Си го прибра. След този тържествен миг силите на тъмнината се активизираха и в мнозина дойде нов кураж, че можем да бъдем успешни против Йеова, Теб и Божието царство. Но дните минаваха бързо и така дойде мигът, когато Ти, Исусе, беше разпнат на Голготския кръст. Нашият началник беше толкова радостен от гледката на разпятието, щото всички в един момент си помислихме, че Небето се е предало, понеже Божият Син умря. Ние нямахме разумът да проумеем защо е тази смърт и защо Ти, Всемогъщи Исусе, беше причислен към престъпниците и Отец позволи да бъдеш убит. Луцифер дори очакваше Небето да изпрати власти и господства за преговори, в които да се реши подялбата на света. Всички бяхме толкова радостни. Беше настъпил най-тържественият миг за царството на тъмнината. Луцифер дори си позволяваше да цитира думите Ти, които Ти изрече пред първосвещениците, като казваше:
“Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината…” (Лука 22:52-53)
“Дойде моят час! Дойде моята власт! Дойде вечното царство на Денница!” – крещеше нашият началник всред одобрителните възгласи на стотици хиляди религиозни демони. Беше нещо като спектакъл. Беше нещо като тържество. В онзи миг, като гвоздей на програмата бе мощното изпълнение на духа на Ахаав, който впримчи устата на един от Твоите ученици, Симон, наречен Петър. Този Твой ученик на три пъти се страхуваше да каже Истината и се отрече от Теб, което бе като инжекция от духовен наркотик за всички присъстващи.
Но знаехме ли ние, че ни е било писано да се радваме само три дни?
Силите на смъртта и ада предупредиха началника ми, че вече Си взел ключовете им и това накара Луцифер да посърне. А в мига на Възкресението Ти всички сили на тъмнината се заковаха като парализирани.
Знаехме ли ние, че победата ни ще излезе пирова?
За съжаление не знаехме!
Това беше най-страшният и черен ден за Луцифер. Той мълчеше и никой не смееше да наруши мълчанието му. Всички сили на тъмнината се чувствахме като изиграни, смазани, унизени, съсипани. Това беше ден за погребение на всички розови илюзии на Луцифер. После, само петдесет дни по-късно, бяхме ужасени от огромния и величествен водопад от Светлина, който се изля от Престола на Йеова и започна да влиза в сърцата на човеците. Беше дошло най-мъчителното и усилно време за тъмнината. Времето на голямата битка с Църквата Христова и Святия Дух. Окопитването ни вървеше бавно и трудно. Цялата стройна организация на тъмнината, която Луцифер беше създавал в течение на хилядолетия, бе раздробена и духовните ни рефлекси бяха почти умъртвени. Действащите до онзи момент религии на земята бяха съкрушавани от благовестието на първите Ти служители.
Но после дойде едно друго време, когато нашият началник отново се окопити. Той събра по-главните началници от нас, като каза:
“Битката не е изгубена. Ние все още не сме казали последната си дума. Възкресението на Исус и изливането на Святият Дух ни удари смъртоносно, но Йеова тепърва има да гледа какво ще върша аз…”
Тогава моят началник посочи религиозните началници – князът на Рим и князът на Гърция, като им каза:
“Вземете всичките си демони и им дайте нови имена и нови роли. Имам великолепен план, с който ще ви внедря в последната рожба на моята мъдрост!”
Така Луцифер извади пред нас един свитък, който нарече “Книга на смъртта”. Според записаното в този свитък ние разбирахме, че нашият началник беше направил свой прочит на Евангелието и бе напълнил Твоите думи с нова трактовка и начин на богослужение. Древногръцката и древноримска митологии вече бяха пропаднали като духовно влияние, но затова пък идваше ново време, когато Твоето Евангелие щеше да стане основа за най-лукавата измама и въплъщение на духа на Антихриста.
“Аз ще вкарам света в Църквата и така тя ще стане моя църква!” – заканваше се нашият началник и действително успя. Някогашните религиозни демони, били богове под опеката на княза на Рим и княза на Гърция, станаха покровители в християнската религия. Гръмовержецът Зевс се покри като “Свети пророк Илия Гръмовержец”. Богът Ерос, като един от успешните подчинени на Ваалфегор, стана “Свети Валентин”, покровител на влюбените. Богът Дионисий, като друг твърде успешен содомски дух на алкохолизъм, стана “Свети Трифон Зарезан”, покровител на винарите и лозарите. Богинята Диана, като богиня на лова, получи едно от най-важните въплъщения и това я издигна във величествен ранг в царството на тъмнината, защото тя се въплъти като “Света Богородица” и “Светата Дева”, а на собственото й религиозно капище в Ефес беше свикан събор, в който тя тотално установи контрола си над християнската религия. Непрестанната активност на духа на Антихриста отваряше нови и нови възможности и скоро църквата се напълни с езически ритуали и нови идоли. Книгата на смъртта, която Луцифер беше създал се пълнеше постоянно и това направи така, че раната, която нашият началник получи при Възкресението Ти, оздравя. Луцифер отново управляваше света с пълна сила.
Един ден той ме извика при себе си и ми каза:
“Ето че започвам с теб онова, което някога ти обещах. Аз сега ще сложа върху тебе грим, който ще те направи неуловим за повечето християни. Ела с мен в покоите ми, защото искам да ти покажа нещо!”
Така аз тръгнах с моя началник и влязох в покоите му. Онова, което той ми показа, ме изненада силно. Луцифер беше отворил библията и оттам хващаше слово, като го държеше в ръцете си. След това той ми каза:
“Приближи се към мен!”
Аз се приближих, а той взе словото и започна да го полага по лицето ми. След това взимаше още слово и отново го полагаше по лицето ми. Усещах се странно. Усърдието му беше толкова голямо, щото с огромно търпение и внимание, той продължаваше да взима от словото и да полага по лицето ми. В един момент той каза:
“Приключих. А сега можеш да се огледаш!”
Огледах се и се вцепених. От огледалото ме гледаше светъл ангел с поразителна красота и благородство. Разликата му спрямо Божиите ангели беше само тази, че той сякаш беше женски ангел, подчертаващ някакво женско начало, а не мъжко такова.
“Какво е това, което ми направи? Защо ме изобрази така?”
А Луцифер с ехидно задоволство отбеляза:
“Това е гримът върху твоят образ, който ще мами християните и ще ги кара да се кланят на мен. Това е гримът, който ще направи много силна властта на чародейството в Църквата. Ти трябва да бъдеш горд, че те използвам за това дело, защото аз не съм ти показал всичките си умения и възможности. Ти, например, никога не си виждал най-съвършената измама, която съм подготвил за света. Впрочем, виж я, защото ще се насърчиш…”
В този момент Луцифер отвори една врата пред мен и ме въведе в най-скришната си стая. Когато влязох там и видях личността, стояща пред мен, аз просто се парализирах, защото не вярвах на очите си.
Там сякаш стоеше Ти, Исусе!
В първият момент бях готов да побягна, но Луцифер ме спря, като се смееше ехидно и продължително.
“Изплаших те, нали?” – попита той, а след това продължи:
“Това е моето съвършено творение, за което са запазени последните дни на света. Това е Антихристът и той е щастлив, че ще може да работи с теб и да провежда волята си чрез твоята активност. Хиляди години аз го създавах с неуморно вдъхновение и омраза против Йеова…”
Тогава Антихристът се изправи и каза:
“Всеки един от стотиците милиони демони на Луцифер би бил щастлив да работи с мен, но нашият бог избра теб, защото не е забравил качествата ти, уменията ти и възможностите ти, които ти прояви досега. Ние с теб нямаме друго място за работа, освен в Църквата. Ние с теб нямаме други обекти за поразяване, освен християнските сърца. Ние с теб ще направим много за световното владичество на Луцифер и никой друг няма да е толкова успешен, колкото нас. Приготви се да работиш усърдно, защото почвата за твоята активност трябва да се разоре.
Като начало започни активността си в Тиатирската църква…”
Така аз отидох в Тиатирската църква и очите ми веднага забелязаха човеци, които дращеха нервно духовните си уши. Луцифер стоеше до мен и се усмихваше. Тогава той ми каза:
“Ето, че законите на Йеова ми правят място за действие. Тези тука не искат да слушат Гласа Му и са хванати от духовна краста и сърбежи…”
Това, което Луцифер каза за сърбежите, ме учуди и аз се опитах да изследвам за какви сърбежи става дума. А ангелът на Исус, който беше до мен, направи едни стихове от “Второзаконие” буквално да заблестят пред очите ми. Ето какво гласяха тези стихове:
“Господ ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се изцелиш. Господ ще те поразява с умопобъркване, със слепота и с омайване на сърцето, и ще ходиш пипайки всред пладне, както слепият пипа в тъмнината…” (Второзаконие 28:27-29)
Тогава ангелът на Исус ми каза:
“Стефане, забелязваш ли сега какво е това проклятие?
Това е проклятие за всички, които не искат да слушат Гласа на Святия Дух, но уповават на плътската си похот и собствения си ум. Ето такива хора е посочил Сатана на служителя си. Нещо повече – забележи, че след крастата идва умопобъркване, слепота и омайване на сърцето. Запомни тогава, че умопобъркването, слепотата и омайването са запазена марка на духа на Езавел. А за най-голямо убеждение си спомни какво е говорил Апостол Павел на своя съработник Тимотей:
“Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните…” (II Тимотей 4:3-4)
Сега разбираш ли, че в действителност гримът на Езавел ще покварява онези, които търсят учители по своите си страсти? Сега разбираш ли, че в действителност духът на Езавел обича да се превъплъщава като учител, задоволяващ естествената похот на човеците?”
В този момент в ума ми отново изплуваха думите на Исус, с които Апостол Йоан се обръща към ангела на Тиатирската църква:
“Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено…” (Откровение 2:20)
Тогава отново попитах ангела:
“Нима искаш да кажеш, че духът на Езавел обича да играе ролята на учител на вярващите и да си присвоява длъжността на Божий пророк?”
“Точно така е! Но именно затова духът на Езавел е най-опасен, защото неговото влияние в Църквата ражда най-опасните чародеи и антихристи. Но ти продължи да слушаш изповедта на Езавел, защото разпитът вече отива към края си и настъпва кулминацията на този съдебен процес…”
Така аз отново се върнах на изповедта на духа на Езавел. Ето какво казваше този дух:
“Видях човеците, които нервно дращеха ушите си и им се представих, като светъл ангел. Влязох в умовете им и видях там неограничен простор за действие. Тези хора прегърнаха моите внушения и започнаха да работят за утвърждаването на властта ми. Аз им въздигнах учители по техните страсти и те бързо се отклониха от Истината. Скоро с учудване забелязах нещо, заради което Луцифер ме обсипа с още повече почести и ме направи постоянен представител на всичките си духовни съвети. А какво всъщност забелязах. Забелязах това, че образът в сърцата на тези хора, които се покоряваха на властта ми, бързо заприличваше на образа на Антихриста, когото бях видял в покоите на Луцифер. Тогава отново отидох при моя началник и го попитах как така става тази работа и каква е властта, с която ме е облякъл, за да се раждат толкова успешно антихристите. А той ми каза:
“Силата на едно слово е не толкова в самото слово, колкото в образа, който то може да изгради. Словото е материалът за изграждане на образа, но не е важен материалът, а онзи, който го гради. Божието Слово без Божия Дух е най-добрата глина в ръцете ми, с която аз изграждам образа на моя син.
Твоята сила е в това, че чарът и обаянието, които притежаваш, отварят сърцата на мнозина, за да ги завладея аз. А колкото до привидно поразителната прилика между образа на моя син и Образа на Исус, то тази прилика се крие във факта, че материалът е един – Свещеното Писание, но творците са различни. В единият случай съм аз, а в другият – Йеова…”
Казаното от Луцифер ме потресе. За първи път разбирах колко хитра и лукава е старовременната змия. Дяволът правеше така, щото вярващите да изгубят Духа на Словото, а след това инжектираше в тях собствения си дух, та чрез него да изгради своя си образ. Тогава извиках с цялата болка на сърцето си към ангела, който беше до мен:
“Къде се крие силата и властта на Езавел? Защо успява? Защо е така скрита?”
А ангелът ми отговори:
“Силата е в грима! Сатана така изкусно е направил този грим, щото да е невъзможно да го свали никой човек. Това е по силите само на Бог!”
Тогава отново извиках:
“Нима Исус ме направи свидетел на този процес, просто за да регистрирам колко силна е Езавел? За какво ми е да знам, че е силна, когато тя би останала с грима си и би продължила да лъже хората? Няма ли Исус да ми даде помазанието Си, за да сваля грима на Езавел? Искам да сваля грима на Езавел! Искам този дух никога повече да не радва сърцето на Луцифер!”
Сърцето ми беше развълнувано. Усещах как целия се треса, без да мога да се овладея. Тогава ангелът на Исус ми каза:
“Виждам, че ревността за Божия дом ще те изяде! Но Исус никога не би те извикал като свидетел на този процес, ако накрая не би получил и силата, за да свалиш грима на Езавел! Ти ще свалиш грима на Езавел, защото си посочен за съдия от Вечния Цар. А заедно с теб този грим ще свалят и всички, които приемат с вяра посланието на тази книга…”