4. РАЗГОВОРЪТ С ПРОРОК ИЛИЯ

В този миг видението, свързано със съдебната зала и разпитът на духа на Езавел, се прекрати и аз останах само с присъствието на Христовия ангел. Внезапното прекъсване ме учуди и затова попитах ангела:
“Какво стана? Защо видението прекъсна толкова внезапно?”
Тогава ангелът ми отговори:
“Оттук нататък видението влиза в своята сърцевина. Изповедта на духа на Езавел ще е толкова силна, щото нейното осветяване ще удари самото сърце на Злото. А от това ще произлезе рефлекс. Исус не иска ти и читателите на тази книга да бъдат неподготвени за този рефлекс. Защото, колкото до теб, ти вече имаш вярата за щит, с която да угасиш всичките огнени стрели на нечестивия. Но въпросът е, че и читателите, които се запознават с това видение, също трябва да имат този щит на вярата. Спомни си колко добре ти го е казал Спасителят, посочвайки духовете на Злото:
“Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му! И тъй, не бойте се от тях; защото няма нищо покрито (вътре в тях), което не ще се открие, и тайно (вътре в тях), което не ще се узнае. Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на видело; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива…” (Матея 10:25-27)
Ти вече имаш вярата да приемеш онова, което Исус ти говори в тъмно, като притиска тъмнината да изявява сама себе си. Но не всички имат тази вяра. Когато някой иска да получи тайното, той не трябва да се бои от онези, в които са складирани тайните, защото самото боене ще отвори врата, която ще осуети изобличението и осветяването на тъмнината. Има един, с когото ти предстои да общуваш, за да укрепиш сърцето си, понеже той не се боеше от духа на Езавел. Има един, който ще ти даде Духа и силата си, та сърцето ти да издържи на пророческото видение и да тържествува над духа на Езавел. Твоят контакт с него, ще бъде контакт и за онези, които четат с вяра тази книга, така че това, което ти ще получиш, да получат и онези, заради които си помазан да напишеш тази книга…”
Сърцето ми се развълнува силно. Знаех, че има само една личност, с която Исус ми подготвя среща и тази личност беше Пророк Илия. В оня момент ангелът на Исус хвана сърцето ми и ме въведе в Храм, блестящ като слънцето. Там, по подобие на видяното от пророк Захария, видях златен светилник и край него две маслинени клончета, едното от дясно и едното отляво. Взирах се с огромно усилие, защото пламъците, които излизаха от светилника, нажежаваха самото пространство или онова, от което то беше изпълнено, защото не беше въздух. Тогава ангелът на Исус ми каза:
“Виждаш ли тези маслинени клончета, които стоят отляво и отдясно на светилника? Това са двамата помазаници пред Исус. Отдясно стои Пророк Моисей, защото той отговаря на Силата на Бога, а отляво стои Пророк Илия, защото той отговаря на Волята на Бога. Отдясно е онзи, който утвърди Закона на Йеова, а отляво онзи, който стана духовен олицетворител на спасените по Благодат. Сега ти ще говориш с Пророк Илия и нека сърцето ти запомни и предаде на Църквата всичко, което той ще ти каже…”
Аз не можех повече да издържам на невероятната светлина и огъня, който излизаше от светилника и затова ангелът на Исус просто ме хвана и ме изведе навън. След много малко време, някакъв кратък миг на очакване, се появи Пророк Илия. Този път аз спокойно можех да го погледна, защото не ме заслепяваше Славата на Агнето. Влязохме в стая, където всичко, което ме заливаше, можеше да се опише с една единствена дума:
Мир!
Едно спокойствие, което няма земен аналог, нито пък е възможно да се предаде. Тогава ангелът ме остави и аз останах лице в лице с Божия помазаник. Сърцето ми туптеше доста силно, но от въздействието на стаята постепенно се успокоих. През цялото време Пророкът просто седеше и се усмихваше, докато изчакваше да дойда на себе си. От непосредствена близост аз забелязвах много повече от излъчването на Пророк Илия. Мъдрост и благородство бяха отпечатани върху него. Мъжествена строгост, която видимо се стопяваше от усмивката му. Тогава той ми проговори:
“Ти трябваше да дойдеш тук и да се убедиш, че Словото на Бог е Неговият Собствен Вечен Живот. Бог никога не напуска Живота Си и Животът никога не напуска Бога. На земята вие имате само една бедна представа колко живо е Словото. И това е така, защото само малцина плащат цената, за да стоят пред Святото Място. Аз сега виждам ревността в сърцето ти и искам да ти предам от моя Дух и Сила, защото противникът, който Исус е взел на прицел с тази книга, беше и мой противник. Когато видях пътя, по който тръгваш, аз казах на Исус:
“Ще го заболи, както и мен ме заболя!”
А тогава Исус ми каза:
“Един ден ще го доведа при теб и духът му ще общува с твоя дух. Но преди това трябва много да пострада за Мене…”
Така известно време бях свидетел на живота ти, такъв, какъвто се открива от Небето. Видях болката ти, паданията ти, ставанията ти. В един дълъг период ти беше под моето призвание, но не и под моя Дух и Сила. Тогава дяволът виждаше призванието ти и те атакуваше, защото ти не беше вдигнал вярата за щит. Постепенно раните ти отминаха и сега ти вече си готов, за да напълниш сърцето си с Духа и Силата, които Небето даде на мен и обеща за всички вас…”
“А в какво се състои Духът и Силата ти?” – попитах аз.
Тогава Пророкът поглади бялата си брада, погледна неопределено нагоре и каза:
“Има една причина Светлината на Отец, Сина и Святия Дух да става явна за сърцето на човека. И тази причина е скрита в Делото, което Отец е сътворил във всяко сърце. Там, в сърцето, Отец е създал очи, по-силни от очите на плътта. Там, в сърцето, Отец е създал жаждата да Го познаеш и възлюбиш, да Го усетиш и изпиташ. Там, в сърцето, е скрита тайната на вярата, която прави видими невидимите неща…”
Тогава отговорих:
“Сигурно точно това е имал на предвид Апостол Павел, когато казваше в посланието си:
“Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да го познаете, и да просветли очите на сърцето ви…” (Ефесяни 1:17-18)
“Точно така е! Светлината има нужда да се изобрази и изяви. Тя идва от Сърцето на Отец и мощно покорява и засенява цялата Вселена. Но когато онзи, който бъде огрян, отрази Светлината и тя отново тръгне към Сърцето на Отца, тогава такъв показва с живота си, че Бог е просветлил очите на сърцето му. Само сърце, което свети с Божията Светлина, показва, че е уловило тази Светлина. Забележи как сутрин слънцето изгрява в светенето си и от светлината му земята се осветява. Забележи също как слънчевият лъч докосва водата на едно езеро и самото езеро блести. Светлината не просто е дошла до езерото. Езерото е отразило Светлината и така е станало още по-светло. За вярващият е най-важно да отрази Светлината. Защото Светлината идва от Небето, за да се върне в Небето. Вие не можете да видите това, защото сте земни. Вие дори не можете да извлечете духовното от знаменията на физичното. Вие дори сте слепи да видите как блести планетата Земя сред вакуума на тъмния космос. И после да си зададете въпросите:
От само себе си ли блести така земята?
Не е ли причината за блестенето в слънцето, което я огрява?
Не каза ли Исус, че сте виделината на света? И ако го е казал, Той несъмнено ви е потвърдил, че Небето очаква от Църквата да свети. Не каза ли Исус, че градът, поставен на хълм, не може да се укрие? И ако го е казал, то е, защото ви е видял духовно преселени на това място, откъдето ние днес ви наблюдаваме. Не каза ли Исус, че никой не държи светило под шиника, но на светилника и то свети на всички? И ако го е казал, то го е направил, за да разберете, че очакването на Божията Светлина е да не бъде възпрепятствана от шиника на земните желания и страсти, но да бъде поставена на светилника на Словото в сърцата ви. Сега разбираш ли колко са важни очите на сърцето ти? Колко чудесно ви го каза Апостол Петър:
“И така пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви…” (II Петрово 1:19)
Някога, когато Отец щеше да ме грабне при Себе Си, моят последовател Елисей поиска кожуха ми. Той поиска Духа и Силата, дадени ми от Небето, с които аз живях и служих на Бог Йеова във времената на най-тежкия духовен климат. Спомняш ли си записаното в Библията? Защото аз му дадох едно условие, преди да получи кожуха ми. Аз му казах:
“Ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така, но ако не, не ще бъде…”
И Елисей добре правеше, че внимаваше на думите ми, защото Зорницата изгря в сърцето му. Знаеш ли какъв беше скритият смисъл на условието, което му поставих? Запомни го:
Ако имаш очи за Божията Светлина, ще ти бъде така, но ако не, не ще бъде!”
“Кажи ми тогава, Илия – кой има очи за Божията Светлина?”
Пророкът се усмихна. Явно, че въпросите ми му харесваха. Затова той каза:
“Очите за Божията Светлина има само онзи, който я отразява. Отец е създал Светлината Си така, че тя да е във вечно движение. Божията Светлина няма нито миг покой. Тя или идва от Престола на Отца или се връща при Престола Му. Но ако някъде тази Светлина се спре, то това категорично доказва, че онзи, който я е спрял, е във властта и пътищата на лукавия…”
Слушайки думите на Божия помазаник аз разбирах нещо твърде важно. То вече беше на устата ми и затова отново казах:
“Излиза, че онези, които искат да имат очи за Бога, нямат очи за Бога!”
Това беше най-парадоксалното изречение, излизало някога от устата ми, но Пророк Илия се разсмя, а след това с необикновено сериозен глас ми каза:
“Най-сетне чувам от устата ти и виждам в сърцето ти плод, достоен за Царя на царете. Ти го каза и аз ще ти го повторя:
Онези, които искат да имат очи за Бога, нямат очи за Бога!
Нека ти дам още неща в тази насока. Аз ти казах, че най-важно е не да приемеш Божията Светлина, но да я отразиш. В типично земната представа онзи уред, който отразява, се нарича огледало. Ти забеляза в пророческото видение, че и духът на Езавел намери слугинята си пред огледалото. А сега помисли:
Огледалото има ли очи? Не е ли то толкова безпристрастно, щото да показва истинския образ на онзи, който се огледа в него? И да проявява ли това огледало двойни стандарти? Да показва ли едни като грозни, а други като красиви, според както му харесва?
А сега запомни:
Единственият начин да разпространиш Господната Светлина на земята, е да предоставиш сърцето си за огледало в ръката Господна!
Едно огледало няма очи. Едно огледало има покорството пред лъча от Светлина, така че ако лъчът се насочи в огледалото – да огледа сам себе си в него. Твоето сърце не трябва да уповава на собствените си очи, но да бъде в такова покорство пред Святия Дух, щото когато Господ те посети със Светлината Си да огледа Сам Себе Си в теб …”
“Господ да огледа Сам Себе Си в теб” – тези думи на Илия буквално ме пронизаха от главата до петите. Тогава отново попитах Пророка:
“Искаш да кажеш, че Исус е Самата Господна Светлина и ако Той се е огледал в сърцето ми, то и Неговият Образ е станал мой образ. Фактът, че се е огледал не е ли доказателство, че сърцето ми е огледало? И нямаше ли предвид Апостол Павел именно това, като казваше:
“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен…” (II Коринтяни 3:18)
“Точно така! Но има още нещо, което трябва да вземеш предвид. Това нещо е разковничето на Духа и Силата, които имам от Небето. Всички човеци имат сърца, които Небесният Отец е създал като огледала. Няма сърце, което да не е огледало. Самият стих от “Притчи Соломонови” ти казва, че:
“Както водата отражава лице срещу лице, така сърцето – човек срещу човека…” (Притчи 27:19)
Самият копнеж на огледалото да даде гостоприемство на Божията Светлина показва, че такова огледало не иска да има свои си очи, но да се наслаждава с очите на Бога. Проекцията върху огледалото отговаря на живота ти. Образът, запечатан върху него, става и твой образ. И колко е прекрасно, когато едно такова огледало е в ръката на Исус. Той може да го насочва, накъдето поиска. Само че не всички огледала отразяват Истинската Светлина и се наслаждават с погледа на Божиите очи. Някои огледала отразяват греха и този грях става причина човеците да имат собствено виждане. Собственото виждане не е друго виждане, но отражение на волята на греха, който живее в човека и се подклажда от дявола. Разбираш ли това?”
“Да, разбирам! И копнежът ми е Небесната Светлина да посети сърцето ми, да се отрази в него, да се насочи отново към Небето, а аз, хванал лъча на Светлината с цялото упование и вяра на духа си да се издигна и впусна към прицелната точка на горното от Бога призвание в Исус…”
“Прицелната точка! Добре го каза! Точно така ви насърчаваше Павел. Защото съдбата на всеки светъл лъч е да се върне при Онзи, Който го е изпратил. Няма нищо по-прекрасно и съвършено от това да уловиш лъча на Духа, отразил се в сърцето ти и той да те изтегли в небесните места. Но дали това ще се сбъдне при всички?
Представи си един слънчев ден. Слънцето свети с цялата си сила, а по земята ти виждаш огледала, обърнати с отражателите си към пръстта.
Какво ще ги ползва тези огледала слънчевата светлина? Или какво ще я ползва слънчевата светлина когато тези огледала не са обърнати към нея?
Онзи, който има от Духа и Силата ми, съумява да обърне огледалото си към Слънцето. А начинът да обърнеш сърцето си към Бога, е да признаеш, че си сляп. Така, за кой ли път ще разбереш, че:
Онези, които искат да имат очи за Бога, нямат очи за Бога!
Когато признаеш, че си сляп, тогава огледалото престава да се води по отражението и погледа на греха вътре в теб. Тогава влизаш с нозете си в съдбите на Исус, защото Той ти каза:
“За съдба дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят…”
Тогава аз попитах отново Пророк Илия:
“Кажи ми, Илия, само в Йоан Кръстител ли подейства твоят Дух и Сила? Понеже Архангел Гавриил благовести на Захария, че Йоан ще предиде в твоя Дух и Сила. И не е ли Святият Божий Дух зареден именно с тази Воля – да доведе всички под съдбите на Бога именно чрез опитностите, които имаше ти?”
А Илия отговори:
“Йоан възвести началото. Той беше предвестител на Исус. Той направи прави пътеките на Бога и обърна сърцата на мнозина. Но той не успя да се справи с духа на Езавел. Той беше прекалено зает да се взира в блудствата на Ирод и чародействата на Иродиада и така в един миг сърцето му изгуби прицелната точка от Исус. Той беше забравил, че е писано:
“Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава за него е да се не взира в престъпление…” (Притчи 19:11)
Когато със сърцето си се взираш в престъплението, то и то ще се взира в теб. Така сърцето ти ще отпадне. Тогава Йоан дори изпрати учениците си да питат Господ:
“Ти ли Си Оня, Който има да дойде или друг да очакваме?”
Опитът на Кръстителя да се изправи чрез усъмняване в Исус го постави под властта на духа на Езавел, който просто му отряза главата. Вие трябва да вземете поуките от това. Дяволът винаги е искал противниците му да слязат на неговата територия. А на тази територия той винаги побеждава. Колкото до това, че Святият Дух обърна мнозина с духа и силата, които бе дал и на мен, то помисли какъв беше пътят на Савел. Не тръгна ли той да гони първите християни? И ако го правеше, то това бе доказателство, че сърцето му не беше обърнато към Бога. Той имаше собственото си виждане, но не и Божието виждане. Той имаше очи за себе си и по тази причина бе сляп. Но когато Слънцето Исус го заслепи в пустинята той престана да вижда за себе си. Той ослепя и тогава прогледна. Всемогъщият просто го накара да влезе в пещерата, в която бях влязъл и аз. И от онзи миг, когато излезе от там, той стана един от най-просветените слуги на Царя…”
От всичко, което Пророкът ми казваше, аз усещах как сърцето ми се разтваря за едно ново светоусещане, един нов поглед върху Словото на Бога, една невероятно мащабна панорама, разкриваща Божиите пълноти. Тогава попитах Илия:
“Кажи ми, тази ли беше причината и ти да влезеш в пещерата на Синайската планина и да се заселиш там?”
А Илия ми отговори:
“Аз знаех, че не съм направил всичко за Бога. Ангелът, който ме вдигна в пустинята, ми каза, че пътят е много дълъг за мен. И в онзи миг аз вече бях решил в сърцето си, че ако знам нещо за Бога, то не съм познал както трябва. Това бе най-трудният етап по пътя към Небето. Аз трябваше да ослепея за себе си. Така и вие трябва да ослепеете за себе си. Аз трябваше да покажа на Всевишния, че сърцето ми няма собствена гледна точка, че е едно огледало, в което Той, ако поиска, може да огледа Себе Си. Така дойде мигът, в който Исус ме посети в пещерата и там ми каза да изляза от това състояние, защото вече бях сляп за себе си. Това беше мигът на пълното ми обръщане към Троицата. Тогава разбрах, че не съм бил сам в борбата си против Езавел, защото Бог Си беше оставил седем хиляди. Защото и Авдий, вдъхновяван поради страха си от Бога, държеше сто пророка в две пещери и ги хранеше с хляб и вода, със Слово и Дух, за да се нямат за виждащи в своите си очи. Сега започваш ли да разбираш дълбочината, която ти разкривам? Сега разбираш ли, че не огледалото, но обръщането на огледалото към Господната Светлина е най-съдбоносно? Именно това е истинското покаяние. Защото чрез пророк Исайя Бог прогласи на всички ви, но не всички внимавахте в онова, което бе прогласено:
“Кой е сляп, ако не е служителят Ми, или глух както посланика, когото изпращам? Кой е сляп както предания Богу, и сляп както служителя Господен?” (Исайя 42:19)
За всичко това си струва да влезеш в пещерата, защото само така можеш да направиш прави пътеките за Господ Бог. Когато огледалото е чисто и измито със сълзи от покаяние, тогава лъчът Светлина преминава през него и пътеките на Бога всред вас стават прави. Защото очакването на Светия Израилев винаги е било такова, щото Сърцето Му е копнеело да намери хора, отрекли се от себе си и със сърца, обърнати към Него. В това отношение духът на Езавел всякога иска да спре Божията Светлина, като обръща огледалата към себе си. Така идва мигът, когато искам да те посветя не само в Духа и Силата си, но и в онази защита от духа на Езавел, която ще ти позволи да съсипеш делата й, без да пострада от гонението против теб нито духът ти, нито душата ти, нито тялото ти.
Както ще видиш по-нататък от съдебния процес против духа на Езавел, генералния план на Луцифер в посвещаването на жената Езавел почива върху стратегията на активното чародейство. Както едно огледало свети, когато слънчевият лъч се огледа в него и то го отражава, така същото това огледало е възможно да не свети, но да тъмнее, ако имаш вярата да схванеш това.
Огледалото винаги отразява онзи, който се огледа в него!
От видението досега ти разбра, че човешкото сърце има врати. Когато си обърнат към Бога, ти си отворил вратата “Вяра”. Когато си обърнат към дявола, си отворил вратата “похот”. А огледалната повърхност на сърцето ти винаги е насочена натам, накъдето си отворил вратата. Ако имаш вяра в Бога, ти ще светиш с Божията Светлина. Ако имаш плътски похоти ти си потенциален слуга на духа на Езавел. Така също, ако Божият лъч се огледа в сърцето ти, той ще рефлектира и ще се насочи навън – към измерението на материалното. Тогава ще започнеш да говориш за Бог, да изявяваш Неговата Правда, да излъчваш Неговата Светлина. Но какво става, когато лъч от духа на Езавел потърси начин да се отрази навън от сърцето ти? Става това, че този лъч ще зарази езика ти, ще се зареди с плътските ти думи и ще се насочи към обекта, който дяволът е избрал за следващо духовно засеняване. Сега разбираш ли колко важно за вас е да се покорите с цялото си сърце на изискването, което Павел остави в посланието си, където казва:
“Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство…”  (Колосяни 3:5)
Тези природни части ще съдействат само за утвърждаването на онази отворена врата, през която влиза духът на Езавел и учи хората да блудстват и ядат идоложертвено.
Имай разбирането, че изговореното слово е пълната изява на духа, неговата себереализация в света. Ето защо всеки дух търси себереализация. Когато това е Божият Дух, тогава Той ще те извиси нагоре. Когато това е дяволът, тогава той ще те запокити надолу. Онзи, който е с отворена плътска врата, не може да устои на чародейните демони на Езавел. Ето защо всичко, което ти предстои да изявиш и което читателите ще прочетат, трябва да става само при затворена към плътта врата. Едно огледало не може да бъде едновременно отворено за земното и Небесното. Затова никога недей да се обръщаш назад. Онзи, който се е посветил на Исус, никога повече не обръща огледалото си назад. Помни Лотовата жена! Защото в един миг от служението ми на земята и аз се отворих за земното и се уплаших от Езавел. Така днес мнозина се плашат от този дух и той бързо ги поглъща. Аз бях тръгнал по пътя на онзи провал, който настигна Йоан Кръстител. Знаеш ли как стана това? Ето как:
Езавел беше изпратила свой слуга да ме предупреди с думите й Аз можех да не приема тези думи. Аз можех изобщо да се откажа да слушам заплахите на чародейката. Но желанието ми да разбера реакцията на Езавел след Божието мъздовъздаване над пророците на Ваал беше много силно. Вместо да ме вълнува реакцията на Бога, в един момент вече ме вълнуваше реакцията на дявола.
Вие не трябва да допускате никога тази грешка. Желанието да разбереш реакцията на някого винаги отваря вратата на сърцето към него. Така и аз отворих сърцето си за заплахата на Езавел чрез слугата й и тъмният лъч на нейната заплаха започна да търси реализация в устните ми. Тогава страх за живота ми се настани в сърцето ми и аз побягнах в пустинята. Разбираш ли колко е важно да не приемаш внушенията на лукавия? Това беше мой личен провал и аз не искам този провал да преследва никой Божий човек. Следвайки библейския разказ от онова време ти ще забележиш как дяволът на два пъти се опита отново да ме свали от позициите ми, когато пратеници на Охозия ми казваха:
“Божий човече, царят каза: Слез!”
Този път обаче поуката от провала, който имах, беше пред очите ми и затова отговорих:
“Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето, та нека изгори тебе и петдесетте ти войници…”
Разбери тези неща и ги предай на Църквата, защото духът на Езавел няма власт над онези, които ходят с Исус в небесните места. За теб е най-важно да разбереш от нашия разговор, че Духът и Силата ми, с които Отец днес е заредил последната вълна на Святия Дух, идат, за да се явят в Църквата хора като Йоан Кръстител. Хора, пълни с призванието му, а не наказани поради съмнението му. Хора, правещи прави пътеките на Господ. Хора, проповядващи покаяние. Хора, проповядващи обръщане към Бога. Хора, връзващи силата на чародейството с постоянно отворени сърца за Небесната Светлина. Хора, които да проповядват влизане в пещерата на Смирението и Себеотричането и превръщане на християните в съвършени огледала за Божията Светлина. Не узреете ли за тази промяна духът на Езавел ще продължава да държи власт в много църкви и сърца…”
Тогава отново попитах:
“Кажи ми какво има предвид Бог, когато заявява чрез пророк Малахия:
“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чедата, и сърцето на чедата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия…” (Малахия 4:5-6)
Денят Господен все още не е дошъл, а пък Господ визира теб в това пророчество. Как да го разбирам?”
Пророкът ме погледна и каза:
“Отговорът на този въпрос винаги е вълнувал сърцата на Божиите чеда. Виждам, че вълнува и твоето сърце. Затова ще ти дам пълния поглед върху това пророчество, за да бъде сърцето ти екипирано с дълбокото познаване на Божиите планове. Моето участие в събитията на света все още не е приключило. Но ти трябва да разграничиш Духа и Силата, дадени ми от Всевишния от моята личност. Аз съм просто инструмент в ръката на Исус, докато Духът и Дилата са движещият фактор, който върши нещата. В крайна сметка Духа и Силата ми са Дух и Сила на Бога.
А сега забележи отново пророчеството на Малахия. Там Господ говори, че ще ме изпрати преди да дойде великият и страшен ден Господен. Денят Господен е определен с две думи – велик и страшен. Когато вярващият се сблъска с понятието “Денят Господен”, той винаги си представя Второто Пришествие на Исус. Но той никога не се замисля, че след като идва Второ Пришествие, то такова Пришествие винаги е след първото. И ако Второто пришествие е Денят Господен, то преди него е имало и Първо Пришествие, което също е Денят Господен. Нека те върна в началото на “Битие”:
“И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече Светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ…” (Битие 1:3-5)
Виждаш, че Бог нарече Светлината Ден?
Това беше Божият Ден. Денят Господен. Когато Исус слезе на земята в плът, тогава беше реализирано писаното слово:
“В Него бе животът, и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана…” (Йоан 1:4-5)
и още:
“Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света…” (Йоан 1:9)
Сега разбираш ли, че с идването на Исус на земята, дойде и Светлината? А така дойде и Денят Господен. А сега нека отново да те върна на Малахия. Бог каза, че ще ме изпрати, преди да дойде “великият и страшен ден Господен”. С първото Пришествие на Исус на земята се яви “великият Ден Господен”, защото Исус дойде да възвеличи Бога. Но с Второто Пришествие ще дойде “страшният Ден Господен”, защото тогава Исус ще дойде да порази нечестивите. И ако преди първото Пришествие на Исус на земята се яви Йоан Кръстител, който идеше в Духа и Силата ми, и Бог го изпрати, за да обърне сърцата на бащите към чедата и сърцата на чедата към бащите, като проповядва покаяние и обръщане, то и преди Второто Пришествие на Исус отново Духът и Силата ми слизат на земята, за да се проповядва същото покаяние и обръщане. И в двата случая единствената причина за изявата на Духа и Силата ми е тази:
Човеците да влязат в Деня на Господа!
Човеците да обърнат сърцата си към Светлината на Господа!
Когато Исус видя стореното от Йоан Кръстител с Духа и Силата ми, Той каза:
“…и ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде…” (Матея 11:14)
Така и днес, в последното време преди Пришествието, Духът и Силата ми отново са в Святия Дух. Отново ти казвам, че това не са мои Дух и Сила, но Божий Дух и Сила. Днес земята е под ударите на последната Езавел, която е по-страшна от първата. Чрез чародейната активност на този дух Сатана се готви да измами целия свят. Какво ли друго да е нужно на света, освен Божии пророци в Духа и Силата на Илия? Какво ли друго да е нужно на Църквата, освен това да се покае и да си спомни къде е отпаднала, за да възлюби отново първата си любов? Колкото до личното ми участие в последните дни, то не е свързано с Църквата, но с Израил. Защото във времената на Голямата Скръб аз и Моисей имаме съдба от Исус Христос да свалим покривалото, което е станало причина за закоравяването на Израил. Със свалянето на това покривало ще се събудят избраниците на Йеова и Исус, които ще имат духовно заложена в сърцата си съдбата на Елисей, защото върху тях ще слезе двоен дял от Духа ми и Силата ми, както и в ръката им ще се намери жезълът на Моисей, за да бъдат поразени поклонниците на последния Египет – империята на най-страшния окултизъм.
Важното за вас е да се намирате във великия Ден Господен, за да не ви настигне страшният Ден Господен. Изберете великият ден на Господа и първото Пришествие на Христос в сърцата ви, за да не ви настигне страшният Ден на Господ и Второто Пришествие, когато Исус ще слезе от Небето със Светиите Си, за да накаже всички нечестиви и отстъпили от вярата човеци.
Духът на Езавел повече от всякога иска да обърка Църквата с това пророчество. Даже някои паднаха, като се провъзгласиха с моето име. На теб не ти е нужно моето име. На никой вярващ не му е нужно моето име. На всички ви е нужно ИМЕТО ИСУС. На всички ви е нужно онзи Дух и Сила, с които да преживеете спасително покаяние и влезете в онези съдби, написани от Бога, за които чрез Исайя Той каза:
“Освен Мене няма бог праведен и спасител. Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; защото Аз съм Бог, и няма друг…” (Исайя 45:21-22)
Нека останалото научиш отново от разпита на духа на Езавел, защото моето слово към теб приключва точно сега…”
Така Пророкът излезе от стаята с бавни стъпки и когато затваряше вратата отново се усмихна. Чувствах себе си невероятно. Усещах пред сърцето си броня, каквато нямах до преди разговора. Тази броня не просто ме предпазваше от атаките на противника. Тя беше така скроена върху мен, че беше невъзможно да се обърна назад, докато я нося. Докато се чудех каква е бронята ангелът на Исус се появи изневиделица и ме попита:
“Сега разбра ли, че имаше защо да се видиш с Пророк Илия?”
“Да, разбрах!” – отговорих аз и продължих:
“Сега усещам върху себе си действието на броня, която не само ме пази, но не ми позволява да се обърна и да стана уязвим за стрелите на дявола…”
А ангелът каза:
“Това е бронята на увереността. Всеки, който носи тази броня, ще бъде винаги предпазен и защитен. Досега ти имаше вяра, но трябваше да прибавиш на вярата си и увереност…”
“А по какво се различава вярата от увереността?”
“Вярата е действието на твоето сърце, но увереността – покорство на твоя ум. Не винаги онова, което диктува сърцето, върши умът. Спомни си как Павел каза:
“Всеки да бъде напълно уверен в своя ум…”
Ако сърцето вярва, гледайки в една посока, а умът в този момент гледа в друга, то между двете посоки ще настъпи конфликт, който се нарича съмнение. Съмнението е вътрешен разнобой, конфликт между ума и сърцето. Едва когато умът се преобрази и започне да следва сърцето е налице увереността, защото тогава вярата е покорила не просто сърцето, но и ума.
Сега спокойно можеш да се върнеш на съдебния процес против духа на Езавел, защото имаш увереност и умът ти ще последва сърцето ти навсякъде. Нещо повече – щитът на вярата ще покрие ума ти и ти ще изпитваш много повече насърчение и радост от осъждането на Езавел, отколкото страх и безпокойство…”