ДА СВАЛИШ ГРИМА НА ЕЗАВЕЛ – III ГЛАВА

3. КОЙ СИ ТИ, ДУХ НА ЕЗАВЕЛ?

Мраморната зала, в която стъпваха нозете ми, поразяваше със своите мащаби. Огромни колони държаха прозрачен покрив, направен от особен кристал, в който светлината се пречупваше така, щото от всеки прозорец блестеше дъга, а всички дъги заедно образуваха обща голяма дъга, сияеща над съдебните заседатели. На специална платформа беше разпъната маса, която сякаш беше разлят рубин, а зад нея бяха наредени престолите на съдиите.
Имаше огромно оживление в залата. Стотици хиляди Небесни служители, облечени в бели дрехи, разговаряха оживено за предстоящия процес срещу духа на Езавел. Огромни, почти триметрови ангели, стояха чинно пред вратите на залата, която продължаваше да се пълни. Въпреки огромното число на Небесните хора не се чувстваше никакво напрежение. Една вътрешна хармония и мир организираше всички тях в такъв синхрон, щото всеки знаеше мястото си в тази зала. И понеже чувството за време не съществуваше на това място, аз не разбрах каква е продължителността на изчакването до започването на процеса. Но изведнъж, като по някакъв сърдечен сигнал в духа на всеки, настъпи тишина. Един архангел, от когото се излъчваха светловиолетови вълни, изрече с висок глас:
“Внимание! Влиза съдът!”
Зад рубинената маса и престолите мигом се отвориха врати, каквито нямаше до момента на възгласяването и оттам аз видях да влизат Исус Христос и съдиите, посочени от Него да ръководят процеса против духа на Езавел. След това Исус и съдиите седнаха на престолите, като Исус заемаше централно място зад рубинената маса, а вдясно от Него аз разпознах Пророк Илия. Това беше необикновен мъж, с лице като кремък, изсечено с мъжествена строгост и гладка бяла брада. До него видях друг мъж, който имаше оплешивяла глава, но необикновено остри очи. Толкова остри, щото погледът им би могъл да влезе в духа на човека, да го изследва и изпита, а след това и да извади тайните му. В този мъж аз разпознах Пророк Елисей. Така видях всички съдии. Всеки от тях имаше съдийска тога и като дреха тази тога се различаваше от дрехите на останалите Небесни служители. Откъм страната на сърцето в тогата на всеки съдия беше съшит скъпоценен камък, от когото половината се виждаше спрямо зрителя, а другата половина стоеше скрита към сърцето на всеки от съдиите. Ангелът на Исус, който беше до мен, ми обясни, че в тези камъни е скрита власт, дадена лично от Отец на съдията за вечни векове. Тук няма да изброявам имената и на другите съдии, които видях, защото бих могъл да спомена още и Ииуя, и Навутей. В един момент Исус се изправи и каза с властен Глас:
“Да влязат обвиняемите!”
След Неговата заповед стана нещо чудно. Самата зала по своето устройство бе създадена така, щото от зрителите в залата до рубинената маса и престолите на съдиите имаше едно огромно кръгло пространство, може би голямо колкото половин футболно игрище. Там не можеше да стъпва никой, понеже беше място за извеждане на обвиняемите. Именно това място се разтвори така, както се разтваря блендата на фотоапарат и от дълбочините под това място започнаха да се чуват викове и стенания, които пронизваха тъмнината, в която бяха затворени.
Четирима Божии ангели в особено облекло държаха невидими въжета, които бяха вързани за невидима клетка. Представи си една сфера, един прозрачен балон, в който са напъхани хора, а отстрани на два метра разстояние ги държат ангели. Най-интересното бе, че сферата бе невидима и въжетата също, но въпреки това се усещаше, че е сфера и никой от обитаващите я вътре не може да я напусне. И когато ангелите пристъпваха към съдийския престол, носейки сферата, то и сферата пристъпваше, което вече напълно доказваше, че тази сфера се държи от невидими връзки, от невидими въжета.
А сега нека да ти кажа какво видях в сферата. Там видях две човешки души и два паднали ангела. Едната душа беше на земната жена Езавел, а другата душа на земния човек Ахаав. Единият паднал ангел беше духът на Езавел, а другият паднал ангел – духът на Ахаав. Гледката на обвиняемите направо ме порази. Между духа на Езавел и душата на земната жена Езавел сякаш нямаше разлика. Имах чувството, че това са еднояйчни близнаци. Видял учудването ми ангелът на Исус ми каза:
“Не се чуди, защото тази земна жена Езавел, хваната от духа на Езавел отдавна е била посочена на това беззаконие и до момента на вселяването си в нейното тяло духът на Езавел старателно се е подготвял, за да се изобрази в нея и тя да се изобрази в него…”
А сега, братко, се опитай да си представиш как изглежда лицето на жена, която си е сложила много багрила, гримове и помади и се е нагласила, за да изглежда красива, но в следващия момент, когато е завалял дъжд, той така е размазал грима и помадите, щото отсреща вече те гледа не красива жена, а някакво плашило. Ето така изглеждаха жената Езавел и духът на Езавел. Видял повторното ми учудване, ангелът на Исус отново ми каза:
“Не се чуди, че изглеждат така. Има основателна причина за това. Тази причина е късният дъжд и последното изливане на Святия Дух, когато духът и Силата на Илия посочиха и размиха грима на този дух. Онова, което във времената на Стария Завет направи Илия с пророците на Езавел, ще направят и последните поколения на Исус на земята с духа на Езавел и с неговите лъжепророци. Ти присъстваш на пророческо видение и аз съм изпратен от Исус, за да ти бъда водител в това видение…”
Наблюдавах внимателно размития грим по лицето на този дух и жената Езавел. Тогава отново попитах ангела:
“Защо късният дъжд и последното изливане на Святия Дух не са успели докрай да измият грима от лицата им? Аз виждам, че този грим само е размазан и така се е открила още по-голяма грозота…”
Тогава ангелът отговори на моя въпрос със следните думи:
“Забелязваш ли, че това не е грим, положен къде и да е, но върху очите? Когато очите си харесват грима, те не правят нищо, за да го премахнат. Ето защо няма сила отвън, която да премахне грима на Езавел. Тук дори и Святият Дух не може да стори нищо…”
Отговорът ме учуди. Не можех да си представя как един Всемогъщ дух като Святият Дух може да бъде безсилен пред грима на Езавел. Видял, че няма да си отговоря сам на гледката пред очите ми, ангелът на Исус добави:
“Знай, че гримът на Езавел може да бъде измит и изчистен съвършено само със сълзите от очите, които са били гримирани.
Но кога плаче един човек? Не е ли неговият плач признак на покаяние и скръб по Бога? Не каза ли Исус в посланието Си към тиатирската църква, че е дал време на жената Езавел, за да се покае, но тя не поиска да се покае от блудството си? Разбираш ли сега защо гримът й не е изчистен, а само размазан?
Именно защото чрез изобличенията Господни нейните дела станаха явни за Църквата Христова и всички видяха и разбраха отблъскващата й грозота. Тогава онези нейни пленници и чеда, които отвориха път в сърцата си на Святия Дух, позволиха на Исус да ги обърне към Себе Си. И всички ние, които гледахме от Небето на тази гледка, видяхме най-прекрасните сълзи на покаяние. Сълзи, в които изобилваше Солта на Живота. Сълзи, които не оставиха дори следа от грима на Езавел върху очите на вярващите…”
В следващия миг в ума ми вече блестяха категоричните думи на Апостол Павел:
“Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо…” (II Коринтяни 7:9-11)
Колкото до Ахаав и духа на Ахаав, аз видях как може да изглежда страхът върху лицето на някого. Той беше тънка юзда, подобна на юздите на конете, която обръща говоренето и поведението натам, накъдето бъде дърпана. И докато човекът Ахаав беше онзи, който имаше юздата, то духът на Ахаав беше онзи, който я дърпа. Тогава ангелът на Исус отново ми каза:
“Виждаш ли тънката юзда, с която е впримчена устата на Ахаав?
Това е страхът да кажеш Истината!
Този страх прави така, че духът на Ахаав идва при всеки страхливец, за да го впрегне и подкара в пътищата на най-големите беззакония. Езавел и Ахаав винаги действат в комбинация и ако някой се подвизава в беззаконието на Ахаав, то това е ясен сигнал, че се отваря път за беззаконието на Езавел…”
Ето, че невидимата сфера, в която бяха обвиняемите, беше поставена от ангелите на мястото, откъдето щяха да слушат въпросите на Обвинителя. Тогава Исус се изправи от Престола Си и цялата зала притаи дъх. Имаше особен гняв в очите Му. Той посочи с дясната си ръка към сферата и запита:
“Кой си ти, дух на Езавел?”
Обърнах очи към сферата и видях как там духът на Езавел се изправи, докато другите легнаха по очи, обърнати към тъмнината, от която бяха извадени. Тогава този дух проговори:
“Всемогъщи Исусе, Началнико на всеки дух и всяка твар!
Заставам пред справедливия Ти Съд според Словото, с което Ти ме осъди, като ме предупреди, че ще отговарям пред Тебе и Твоите Избрани в свършека на времето. Аз съм дух от лично посветените на Луцифер слуги. Князът на тъмнината ме подготви, усъвършенства и утвърди през хилядолетията, за да върша неговата воля против Теб и Твоето Царство. Някога Ти ме създаде като светъл архангел и аз се радвах на Славата Ти и величието Ти. Някога и аз бях измежду Божиите синове на зората, които пееха докато Творецът създаваше с Духа Си видимото и невидимото, началствата, властите, силите, престолите и господствата. Но тогава аз много харесвах търговията на Луцифер и исках да бъда поставен по-високо от мястото, което Ти ми беше отредил. Моят началник Луцифер не можеше да понесе мисълта, че Святата Троица създаде човека, като положи в него Своя Образ и подобие. Моят началник не беше готов да преглътне факта, че Вие създавате нещо по-велико от него. Ето защо той подбуди мен и мнозина други като мен, за да се възпротивим на Волята Ви и да направим така, щото човекът, когото Вие създадохте, да изгуби Вашия Образ и така Луцифер отново да държи върховенство измежду всички създадени.
Можехме ли ние да знаем, че Вие сте предугаждали намеренията ни? Можехме ли да знаем, че още преди създанието на света вече сте решили да спасите човека, когото сте видели как ще падне от лукавството на моя началник?
Ето защо след бунта и грехопадението Луцифер посочи някои от нас, като ни каза, че ще ни използва успешно и докато човекът продължава да е с падналото Адамово естество ние ще можем да играем ролята на богове.
Когато Луцифер ме извика към посвещение в хитростта си, той ми каза:
“Имам нужда от дух, който да възпрепятства изявата на Святия Дух чрез пророци. Понеже знаеш, че за Светлината на Бога са нужни и очи. Той ще започне да издига такива в Своя Си народ Израил и аз искам да Му попречиш. На Божиите очи аз ще противопоставя мои очи. И за да могат и моите очи да привличат така силно, както това правят Божиите очи, аз ще те посветя в стратегията на активното чародейство…”
В онзи миг аз все още не знаех какво е чародейството. Но много скоро щях да разбера, че това е най-силното оръжие от засеняващата власт на моя началник.
“Аз те спечелих с чародейство!” – ми каза той и продължи:
“Сърцето ти се обърна към моето покоряващо излъчване и сега ти ми принадлежиш, защото в цялата вечност аз ще бъда твоят бог…”
След това той ми показа какво ще изисква от мен, като просто направи опит с двама човеци. Единият бе набелязан предварително за излъчвател, а другият – за приемател. Тогава Луцифер разтвори херувимските си крила и от сърцето му се насочи лъч към сърцето на човека, който той бе определил като излъчвател. Видях как човешкото сърце приема духовната порция и се напълва с нея, така, както се пълни балонът с въздух. А моят началник ме посочи и каза:
“Виж сега как излъчвателят ще реализира моето внушение. Защото аз му внуших, че е велик като бог и онзи, който е приемател, трябва да му се поклони. Сега е твоят ред да хванеш духовното излъчване от излъчвателя и да го насочиш в сърцето на приемателя…”
В този момент аз видях как действително сърцето на излъчвателя започна да изпразва цялото си съдържание към душата му, а тя просто активира телесното му естество и човекът погледна към другия човек и си помисли:
“Аз съм по-велик от теб и ти трябва да ми се поклониш…”
Мисълта му излезе отново подобна като лъч и моята задача беше просто да я уловя и насоча към сърцето на приемателя. Така сърцето на приемателя се напълни с духовното внушение от излъчвателя. А приемателят просто се приближи до излъчвателя и падна по лицето си, като му каза:
“Ти наистина си велик и сега аз ти се покланям…”
В онзи миг аз се убедих, че властта, с която ме облича Луцифер, е наистина възможно най-голямата власт, нужна на дух, за да се чувства като бог. Тогава дяволът ме погледна със задоволство и каза:
“Ето това нещо, което извършихме ние двамата, ти ще утвърждаваш и усъвършенстваш през хилядолетията, защото цялата земя ми е предадена и аз трябва да се утвърдя като неин едноличен бог. Аз ще ти предоставя огромна армия от въздушните си птици и постоянно ще актуализирам обучението ти, за да станеш лявата ми ръка в духовното засеняване и управление над света. Запомни, че най-ценното за нас, което ще събираме винаги на тази земя, са човешките мисли и думи, родени от нашите внушения или от внушенията на собствената им плът. Именно те ще бъдат нашата най-активна реализация в съдбите на човеците, понеже Йеова, когато създаваше Адам, положи в него Своя Образ и подобие и го направи господар над всяка твар. Когато Адам и Ева ме послушаха и ядоха от дървото на Доброто и Злото, тяхната власт премина в мен, но заложбите останаха в тях. Ето защо, без техните заложби, аз просто ще бъда духовен фигурант и цар без корона. За щастие те не знаят нито властта си, нито заложбите си, а това са плюсове, които ще разработя и реализирам в хилядолетията…”
Докато слушах тази изповед на духа на Езавел, аз се почувствах доста странно. Това, което този дух каза за заложбите, остави в мен голяма въпросителна. Тогава ангелът на Исус, който бе до мен, ми каза:
“Спомни си какво си чел в “Книгата Битие”. Нямаше ли там стих, който да показва как Бог приведе при човека всички животни и с каквото име назовеше човекът животното, това име и му остана? Не бяха ли това съдбоносна сила и власт, дадени на първите човеци? Нима мислиш, че Адам само е наименувал тварите, които Творецът приведе при него? Нима мислиш, че зад името стои просто име? Не е ли името съдба, живот и предопределение? Не разбираш ли, че цялата трагедия на човешкия род беше тази, че постави заложбите си и властта си в услуга на Злото? И най-голямото зло, сътворено от Луцифер, беше утвърждаването на чародейството…”
Можех ли да противореча на това знание, което ми даваше Божият пратеник?
Разбира се, че не!
В крайна сметка присъствах на съдебния процес над един дух, изиграл толкова ужасна роля в покваряването на човечеството, щото не е никак случайно, че империята Вавилон, за която той работеше, Бог прокле с думите:
“Светлина от светило няма вече да свети в тебе, и глас от младоженец и от невяста няма вече да се чува в тебе. Защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи…” (Откровение 18:23)
Докато разговарях с ангела и бях се отдал на размислите си, забелязах, че духът на Езавел беше спрял да говори, явно измъчен, че трябва да разкрива толкова подробно кариерата си. Може би той разчиташе, че осъждението му ще мине по някаква кратка процедура, но не беше така. Видях как в следващия момент Исус отново се изправи и го посочи, като каза:
“Разкажи за практическото си утвърждаване във властта на чародейството!”
Когато Исус посочва нечист дух, тогава този дух е просто в ужас. Той се мъчи. Мъчи се така, сякаш че от показалеца на Исус има невидимо духовно острие, което стига до сърцето на демона и го боде и притиска. Видял как наблюдавам агонията, в която изпадна духът на Езавел, ангелът на Исус ми каза:
“Твоите мисли не са далеч от Истината. Когато Вечният Съдия посочи някого с пръстта си, тогава лъч от Истината започва да боде сърцето на посочения. А как ли да се чувства тогава сърце, в което е пълно с лъжа и беззаконие? Как да се чувства мракът, когато лъчът Светлина го притиска, а той няма къде да избяга? Става ли ти вече ясно защо демон, който цяла вечност е бил обучаван да диша лъжи, започва да говори Истината?”
Понечих да си послужа с първото библейско потвърждение, което просто бликна в сърцето ми, а ангелът, уловил това бликване, просто погали главата ми и каза:
“Да, точно така е! Демоните наистина изповядваха, че Исус е Божият Син, ако и Луцифер да ги беше утвърждавал като слуги на лъжата и дори Го питаха защо е дошъл преди време да ги мъчи…”
Но ето, че духът на Езавел отвори устата си и продължи своята изповед. Той каза:
“Когато Луцифер реши да ми покаже и да ме утвърди в практическото чародеяние, той просто извика един от другите си подчинени духове, който се наричаше Ваалфегор. (Името на този дух в смислов превод на български означава “отварящият бог” и иде да покаже длъжността му пред Сатана да отваря вратите на човешките сърца – б.а.)
А тогава ми каза:
“Запознай се с началника на всяка плътска похот. Той ще те разведе из храмовете си в Содом и Гомор, за да разбереш принципа на отварянето и затварянето на вратите…”
Когато видях Ваалфегор аз разбрах, че това е един от възможно най-успешните началници на княза Луцифер. Тъмната му мантия, изрисувана с човешки полови органи ми подсказваше, че имам да науча много от неговите умения и възможности. Този Ваалфегор започна посвещението си към мен, като ми каза:
“Ти си далеч по-перспективен от мене дух, защото нашият херувим те е посочил, за да свържеш плътското беззаконие с духовното. Ако от мен се изисква да разработвам животинските инстинкти у хората, от тебе ще се изисква нещо друго, по-специално…”
Тогава този дух ме разведе из храмовете си в Содом и Гомор, като ми посочваше хилядите блудници, а до един направо спря и ми каза:
“Виждаш ли накъде е обърнато сърцето му?”
Отговорих:
“Към плътта му!”
“А забелязваш ли вратата, която води към плътта?”
“Да, забелязвам, че е отворена широко!” – отговорих аз.
“А сега забележи другия край на сърцето му. Виждаш ли там другата врата, която е затворена?“
“Да, виждам я!” – отговорих аз. Тогава Ваалфегор просто ми изкрещя:
“Тя трябва завинаги да остане затворена! Завинаги! Завинаги! Завинаги! Ние с теб и всички прекрасни слуги на моя началник сме изхвърлени от Небето и от присъствието на Йеова. Но Той Си е запазил възможността да влиза през тази затворена врата, понеже именно от там човешките духове улавят животворящото Му дихание, за да пулсират и да живеят. Нашият началник видя най-голямата опасност за тъмното ни царство именно от тази врата. Затова моето служение пред него е да я държа завинаги затворена. А ако видя някъде, че е отворена, да направя всичко възможно, за да я затворя…”
“Как се нарича тази врата, Ваалфегор?” – попитах аз. А той с погнуса и потреперване отговори тихо:
“Вяра!”
А след това добави:
“Има тук един, който е племенник на великана Авраам. От много време се опитвам да затворя вратата му и все не успявам. На моменти почти я затварям, а той пак я отваря. Но чувствам, че Небето е взело на прицел моите усилия и затова трябва да те посветя час по-скоро, защото двама от ангелите на Йеова обикалят от известно време тук…”
Тогава Ваалфегор ме заведе при човек, на когото вратата просто беше зейнала и ми каза:
“Тази зейнала врата приема гости! Всеки може да влезе вътре. И след това да си излезе. Ето виж!”
Тогава видях как Ваалфегор посочи с жезъла си един демон на лудост и му заповяда:
“Влез в този тука и нека полудее!”
Демонът, без да чака повторно нареждане, се шмугна през вратата и заби острите си нокти в мозъка на човека. В един момент личният дух на човека започна да подскача нагоре-надолу, докато просто освободи мозъка от властта си и там се настани демонът. Човекът започна да се тресе и от устата му излезе пяна. Тогава Ваалфегор продължи:
“Тези упражнения на демоните ми отдавна никак не радват Луцифер, защото Йеова все намира начин да има служители по земята. Ето великанът Авраам! Не мога да припаря до него, защото от вратата му излиза убийствена светлина. Но ти един ден ще бъдеш отговорът за тържеството на моя началник, защото в теб има неразработени умения. Всеки грях е печалба за нашето царство, но колко по-голям ще стане грехът, когато накараме не езичниците, а Неговият народ да блудства. Но нека сега да ти покажа още една подробност от тези врати. Забелязваш ли, че освен двете врати – към плътта и към Йеова, има още една врата, която сочи надолу? Тя е нещо, като мазето на една къща. Там се намира враждата, която Йеова постави между потомството на Ева и потомството на моя началник. Аз и моите демони сеем греха и покварата, но често това мазе се отваря и оттам излиза светлина, която гони и изкоренява тъмнината, която сме вкарали в човека. Тя не е толкова силна, колкото е вратата “Вяра”, но кара съгрешилите да изпитват скрупули и неудобство да вършат греха си. Ето защо ние трябва да прегорим вратата на това мазе. Тя се нарича Съвест. Има път от мазето, който отново води директно до Престола на Йеова, макар и човеците да не осъзнават, че Той може да говори и оттам. Аз издигам демоните си по ранг и величие според това колко такива врати са прегорили…”
Това, което духът на Езавел изговори за мазето на човешкия дух, буквално ме смая и за момент наведох очи, за да го обмисля. Тогава ангелът на Исус, който беше с мен, ми каза:
“Ти трябва да имаш вярата да приемеш всяка истина и знание. Духовните неща са дълбоки и изискват голямо посвещение. Нима си забравил, че когато Бог гледаше на Каин и възможността му да се подаде на греха, Той каза:
“Ето, грехът стои на вратата и към тебе се стреми, но ти трябва да го владееш…” (Битие 4:7)
Нима Бог би изисквал нещо, ако не е дал и Сила за неговото изпълнение?
Колкото до нещо по-дълбоко от това, ела да ти покажа една от тайните на Божието Слово, защото Исус иска да я разбереш…”
В този миг ангелът на Исус хвана сърцето ми и ме заведе в Небесната стая на пророк Амос. Тогава ми каза:
“Тук са съкровищата, които Амос свали от Небето на земята, за да ги даде на вас. Те са негово лично притежание за Вечността. Те са негово прекрасно богатство от Царя на Славата и Мира…”
Тогава очите ми съзряха изобилие от безценни камъни, а сърцето ми властно беше теглено от един диамант с особено дълбоко излъчване. Разбрах, че именно в този диамант е скрита тайната, която ангелът щеше да ми покаже.
“Не се бой да го вземеш, защото Амос знае, че си дошъл тук…” – ми каза ангелът и продължи:
“А сега вдигни диаманта и го сложи пред очите на сърцето си…”
Взех диаманта и го сложих пред очите на сърцето си. Тогава зрението ми сякаш заплува навътре, в самата сърцевина на скъпоценния камък и изведнъж, облян от светлина, видях надпис на древноеврейски, който разбирах без всякакво усилие. А ангелът на Исус ми каза:
“Прочети словото от Амос, за да положиш светлината в духа си!”
И аз започнах да чета. Ето кои думи навлязоха като пълноводен поток в сърцето ми:
“И когато някой роднина на един умрял или оня, който ще го гори; го вдигне да изнесе костите из къщата, ако рече на онзи, който се намира по-навътре в къщата: Има ли още някой с тебе? И той отговори: Няма, тогава ще рече: Мълчи, защото не бива да споменем името Господно…” (Амос 6:10)
И тогава ангелът ми каза:
“Сега разбираш ли, че Онзи, Който те гори, е Божият Свят Дух. Неговото Слово пронизва до разделяне твоите кости и ги изнася от къщата ти, понеже вече си умрял за света. Когато Святият Дух попита оня, който се намира по-навътре в къщата ти, а именно – духа ти:
“Има ли някой с теб?”
А духът ти отговори:
“Няма!”
Тогава Святият Дух ще ти каже:
“Мълчи, защото не бива да споменем Името Господно…”
Сега разбираш ли, че от дълбочините на духа ти наднича Сам Бог? Сега разбираш ли, че онова жизнено дихание, което Той вдъхна в Адам и Ева, все още свидетелства и говори за Него? Чудно ли ти е тогава защо Ваалфегор се плаши от тази врата към мазето и издига по ранг демоните си, които успяват да я прегорят?
Но нека отново те върна към процеса срещу Езавел…”
Отново бях в съдебната зала и слушах изповедта на духа на Езавел. Той продължаваше разказа си за връзката си с Ваалфегор и сега вече говореше за един от демоните, който щеше да му стане като личен подчинен. Но нека отново да ти предам думите на духа на Езавел:
“Ето, че отново Луцифер ме извика при себе си и двамата проведохме важен и задълбочен разговор. Князът на тъмнината имаше да ми даде някои специални насоки в моето израстване. Той ми каза:
“Ти никога няма успешно и ефективно да вършиш ролята си на духовен чародей, ако не се научиш да използваш законите на Йеова против Неговото Царство. Ти трябва да станеш най-хитър в използването на законите Му, понеже всяко знание е меч, а всеки меч може да поразява там, накъдето го насочиш…”
Слушах речта на духа на Езавел, а ангелът на Исус, знаещ евентуалните ми въпроси и учудване, просто докосваше с жезъла си Божието Слово в духа ми и оттам се появяваше нужният стих от Библията, даващ светлина върху демоничната изповед. Така и в този момент, когато духът на Езавел говореше за хитростта на Сатана да се върши зло чрез закон, отново се появи стих от “Псалмите”, в който се казваше:
“Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, което е хитро да върши зло чрез закон?” (Псалом 94:20)
След това аз отново се заслушах в изповедта на духа на Езавел. Ето какво още казваше той:
“Тогава Луцифер отново извика при себе си Ваалфегор и му каза:
“Искам да предоставиш един от слугите си като личен подчинен на духа на Езавел и внимателно и задълбочено да му разясниш принципа на сеенето и жъненето…”
Така аз тръгнах с Ваалфегор към мястото, където той щеше да ме посвещава в хитростта да върша зло чрез закон, както и да ми даде един от слугите си за личен подчинен. Междувременно Йеова вече беше разрушил светилището на Ваалфегор в Содом и Гомор чрез двама от ангелите Си и това само допълнително бе настървило Ваалфегор. Ето защо той с огромно удоволствие прие заръката на Луцифер, като ми каза:
“Ще те запозная с един от най-успешните си демони, който ще стане твой личен подчинен. Сега съм го пратил да развращава един младеж и ти трябва да разбереш смисъла на самия разврат…”
Така ние отидохме като наблюдатели на едно събитие. Главно действащо лице в него беше човек на име Онан, който беше един от синовете на Юда. Върху този Онан се беше настанил духът, който впоследствие щеше да стане мой личен подчинен. Моментът за Онан беше особено критичен. Брат му беше убит от Господен ангел, защото се подвизаваше в нечестието на Ваалфегор. Този негов брат имаше за съпруга жена на име Тамар. И тази жена беше останала бездетна, понеже братът на Онан не създаде потомство от утробата й. Тогава Юда рече на Онан:
“Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си…”
В оня момент Ваалфегор ми каза:
“Внимавай в онова, което ще се случи…”
Тогава погледнах към Онан и видях как духът, пратен от Ваалфегор, го облада и изстреля към ума му следната мисъл:
“Защо трябва да въздигам потомство на брата си, след като няма да е мое. Я най-добре да излея семето си на земята, когато ми дойде мигът на семеизливането…”
Ето така, по време на половия акт между Онан и Тамар дойде момент, в който Онан наистина възля семето си на земята, а Тамар се разплака от унижението, на което бе подложено тялото й. В този момент, изненадващо и за мен, и за Ваалфегор, ангел от Бога се появи и порази сърцето на Онан и той умря там, съвсем гол върху постелката. Тази реакция на Бога ядоса Ваалфегор и той изкрещя:
“Защо Йеова всякога намира време да наблюдава акциите ми? Кога ли върши останалата Си работа?
Но нищо… Станалото – станало…
От този момент аз наричам духа, който ти давам за подчинение – “дух на Онан”. Той ще утвърждава от сега и завинаги делото на Онан, тоест, онанизмът. Когато се отнася за плътското естество на човеците, ще го използвам аз, но когато се отнася за духовното – запазената марка ще е за тебе. А сега разбери и духовното, което ще извършваш чрез този дух. Ти видя как Онан изля семето си на земята и Йеова веднага го уби. Той наруши закона на Йеова за сеенето и жъненето. Той не положи семето си в почвата, която Йеова е заповядал, но го изля на земята. Така семето му остана безплодно. Почвата за Онановото семе беше утробата на Тамар, но той презря тази утроба и предпочете да го излее на земята. Ако семето беше попаднало в утробата на Тамар, то тя щеше да зачене и така да се роди човек. Но тя не зачена, понеже Онан презря закона за сеенето и жъненето. А сега разбери и духовното. Йеова всякога ще търси начин да сее Своето Си Семе в сърцата на човеците, така че всички да заприличат на великана Авраам. Понеже, виждаш ли, Авраам стана великан не по друга причина, а именно защото Семето на Йеова попадна в сърцето му. Така, по силата на закона за сеенето и жъненето, Йеова пося Семето Си и пожъна плода Си. Ние сме безсилни и нямаме измислени оръжия против този плод, защото той винаги обитава в Светлината на Йеова. Сам Луцифер дори ми е признавал, че не може да стори нищо против този плод. Ето защо твоята роля ще бъде да обучиш духа на Онан да кара Божии служители, имащи Семето на Йеова, да го изливат на земята по подобие на онова, което преди малко стори Онан. Така те ще станат духовни онанисти и Семето на Йеова няма да има силата да зачева в сърцата на хората…”
Казаното от Ваалфегор в изповедта на духа на Езавел буквално ме потресе. Сега вече разбирах в огромна пълнота какво имаше предвид Исус, когато чрез ангела Си заявяваше против Езавел в тиатирската църква:
“Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и да ядат идоложертвено…”
Видял мислите на сърцето ми ангелът на Исус допълни:
“Сега вече разбираш ли, че блудството на много Божии слуги е именно в това – да повтарят духовно греха на Онан? Те имат семето – Божието помазание – но не го изливат в утробите на вярващите, а го използват за възвеличаване на собствената си плът и плътско мислене. Тогава и вярващите в подобно общество престават да се усъвършенстват в Дух и преминават в усъвършенстване по плът. Спомни си колко точно ти е казал това Апостол Павел в “Посланието към Галатяни”:
“Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът?” (Галатяни 3:3)
А същият този Павел ти каза и друго, като съвършен модел за следване:
“Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене…” (I Коринтяни 4:15-16)
Да бъдеш подражател на Павел – това значи да изливаш Божието Семе там, където е заповядал Бог – в сърцето. Защото само така можеш да родиш в Исуса човешките чеда чрез благовестието. Защото и друго каза Павел:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния…” (I Коринтяни 15:47-49)
Ако ти се обличаш в образа на пръстния едва тогава, когато твоят баща е направил твоята майка да зачене, то виждаш ли, че е сходно и обличането в образа на Небесния? Но когато някой излива Божието Семе на земята, то тогава образът вече няма да е на Небесния, но друг, покварен образ, в изобличаването на който Исус те призова като свидетел на този процес…”
Слушах словото на ангела и за първи път разбирах тайната на Живота, такава, каквато Бог я открива чрез Словото Си. Същевременно разбирах, че в сърцето на духа на Езавел са скрити всички тайни проявления на сатанинското лукавство, цялата есенция на една ужасяваща богопротивност. В следващия миг отново слушах изповедта на духа на Езавел в новия етап от чародейното му израстване. Етапът, в който Сатана щеше да го обучи за главен противник на Божия народ Израил във времената на царуването на Ахаав. Ето неговите думи:
“Дойде и времето, когато в Израил се възцари Ахаав. Тогава Луцифер ме извика в кабинета си и с твърде сериозен глас ми каза:
“Двамата с теб постигнахме много, но не всичко. Сега ти предстои да видиш едно от моите племена, племето на сидонците. В тях има много заложби от мен, но най-голямата, която съм им дал, е да бъдат изкусни дървосекачи…”
Това слово за кой ли път ме учудваше, но ангелът на Исус винаги предугаждаше въпросите на сърцето ми и затова ми каза:
“Тези дървосекачи са духовни. Те имат сатанинското призвание да отрязват дървото от корена, човешкия дух от животворящата му връзка със Създателя…”
След тези думи той положи ръката си върху очите ми и от неговата ръка към мен влязоха думите от един псалом, които гласяха:
“Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; поставиха своите знамена за знамения. Познати станаха като човеци, които вдигат брадва върху гъсти дървета…” (Псалом 74:4-5)
“Тези хора действително ли са сидонците?” – попитах аз. А Христовият ангел ми отговори:
“Убеди се, че дървосекачите са сидонците като прочетеш кои помазаният с мъдрост Соломон видя като най-изкусни в отсичането на дървета…”
В следващият миг аз вече прочитах думите на цар Соломон от разговора му с тирския цар Хирам:
“Сега, прочее, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам заплата за слугите ти напълно според както ще речеш; защото ти знаеш, че между нас няма човек, който знае да сече дървета толкова изкусно, колкото сидонците…” (III Царе 5:6)
Тогава ангелът отново добави:
“За да разбереш дълбочините и височините на Божието Слово ти трябва да приемеш с вяра, че знанията от Стария Завет са само образ и сянка на духовните реалности, които никога не са преминавали, но са въздействали върху света според както Святият Дух е видял и вдъхновил пророците Си да го запишат. Оттук нататък отвори очите на сърцето си, защото ти предстои стъпване в дълбоки и високи места, които изискват мъдрост, посвещение и вяра…”
Отново се заслушах в изповедта на духа на Езавел. Той продължаваше, като казваше:
“Тогава попитах моя началник:
В какво се състои силата на сидонците? И как така отрязват дърветата?
А Луцифер ми отговори:
“Силата на едно дърво зависи от това до колко е вкоренено в почвата, на която уповава. Наше призвание е да си набелязваме Господни дървета, а след това да им предлагаме толкова изкусителна почва, щото дърветата сами да се отказват от корена си и да побързат да се насадят в новата почва. Ето това се нарича отсичане на дървото. Ти забрави ли как Корей, Датан и Авирон подбудиха Израил и Аарон му изля нашето теле? Тогава всички се поклониха на лицето ми на теле, ако и след това Моисей да го стри на прах. Ние не бива да преставаме. Никога не бива да преставаме да опитваме, защото винаги е възможно в следващия момент да успеем. Виж сега сидонците. Те си имат за цар слугата ми Етваал. Но нека те разведа из покоите му, защото имам да ти покажа нещо, с което ще свържеш съдбата си оттук нататък и за вечността…”
Така Луцифер ме разведе из покоите на Етваал и в една от стаите аз видях млада красива жена, която стоеше пред огромно огледало и изписваше очите си.
“Виждаш ли тази жена? Тя се нарича Езавел. Тя е дъщеря на сидонския цар и е най-усърдната в практикуването на неговата религия. Виж как усърдно изписва очите си. Това ми харесва. Това много ми харесва. Винаги съм търсил такава жена. В погледа й има нещо от Ева. Тя е жадна за моите знания и затова ще ги получи чрез теб. Но преди да ти я предоставя трябва да те свържа с Астарта, с богинята-демон, на която се кланят сидонците, защото тя има да ти каже някои тънкости в упражняването на окултно-религиозната власт…”
Така аз и Луцифер отидохме в храма на Астарта, който представляваше високо място с гъсти дървета, наричано “ашера”, където пред изваян идол се извършваше жертвоприношение. Зад идола, във видимо огромно удоволствие седеше Астарта. Когато видя приближаващия Луцифер, тя се изправи и му се поклони, а след това запита:
“Какво ще заповяда моят бог?”
Тогава Луцифер отговори:
“Нали знаеш колко е усърдна твоята поклонничка Езавел? Духът до мен ще стане неин едноличен началник и тя ще бъде великолепен инструмент в ръката му. Царството ни има нужда от мощна чародейка и именно нея съм избрал за това дело. Но преди това искам да посветиш моя личен слуга в силата на Севера и Юга, за да разбере разликите между тях и да се научи да ползва помощта и от двата духовни полюса…”
Тогава Астарта стана и се приближи към мен, а Луцифер се отдалечи и изчезна от погледа ми. Демонът Астарта изглеждаше великолепно. Той имаше дълга роба с изрисувани звезди и слънца.
“Аз съм небесна царица за моите поклонници!” – ми каза той и продължи:
“Заслушай се само във възлиянията, които ми правят вярващите в мен!”
И действително, като в масова еуфория, подбуждани от хиляди демони, поклонниците на Астарта издигаха виковете си в религиозен химн, украсяван допълнително от тъпаните, арфите и свирките. Не можех да не забележа звездите по мантията на Астарта. Те ми правеха най-голямо впечатление. Тогава я попитах:
“Защо са ти изрисувани толкова много звезди и слънца по мантията?”
А Астарта ми отговори:
“Една небесна царица винаги ще носи на себе си символите на небето. А това небе крие в себе си силата на Севера и последствията на Юга…”
Слушащ тази необикновена изповед, аз попитах ангела на Исус:
“Какво се крие зад понятията “север” и “юг”? И какво значи това, че “силата на Севера води със себе си последствията на Юга”?”
А ангелът на Исус ми отговори:
“Ти не си забравил, че властта на сидонците се състои в това, че са изкусни в отсичането на дървета, в разрушаването на връзката между Корена и почвата. А замислял ли си се, че един от стиховете на Библията показва именно силата на Астарта? Ето, виж този стих:
“И ако падне дърво към юг или към север, на мястото, гдето падне дървото, там ще си остане…” (Еклесиаст 11:3)
Защо е паднало дървото? Как мислиш? Не е ли имало сидонец, който да го отреже от почвата му? И сега забележи, че “на мястото, гдето падне дървото, там ще си и остане…” Няма по-страшна смърт от тази, при която дървото пада на юг или на север…”
Все още не разбирах духовното в посоките, за които ми говореше ангелът. И затова той ме постави пред един земен атлас и ме попита:
“Виждаш ли накъде сочи посоката “север”?”
Отговорих му:
“Нагоре!”
“Виждаш ли накъде сочи посоката “юг”?
Отговорих му:
“Надолу!”
Тогава ангелът продължи с думите:
“А сега приеми духовното разбиране, че Северът отговаря на религиозната активност на Сатана, понеже атаките му са отгоре, от север. Докато Югът отговаря на окултната активност на Сатана, на демоните на ада, понеже атаките му идват от отдолу, откъм юг. И ако Северът е активен с облаците по небето, понеже скриват истинската светлина на Слънцето, то Югът е активен с внушения, силни като вятър, които дърпат надолу. Но за по-голямо убеждение нека отново те върна на Божието Слово, за да видиш следващия стих, с който Бог предупреждава всеки човек:
“Който се взира във вятъра няма да сее; и който гледа на облаците няма да жъне…” (Еклесиаст 11:4)
Когато някой отвори очите си в стремеж към окултното, той започва да се взира във вятъра на Сатана. Такъв никога няма да може да сее Словото на Бога, понеже сърцето му се изпълва с огромна мерзост, тъмнина и беззаконие и той се обвързва с вяра в дявола. А който гледа облаците няма да може да жъне човешки души с благовестието на мира, понеже вече се покорява не на Слънцето Исус, но на облаците под това Слънце. Ето затова Луцифер посвещава духа на Езавел във властта на Севера и Юга. Защото силата на религиозната му власт винаги води до тресавищата на окултизма. Но ти продължавай да слушаш показанията на духа на Езавел, защото тук имаш да научиш още много от стратегията и тактиката на Езавел…”
Ето отново думите, които излизаха от устата на този дух:
“Тогава Астарта започна поучението си за мен, като ми каза:
“Ти със сигурност не си забравил мига на нашия бунт, когато Луцифер направи тъмнина да покрива бездната. Но тогава Йеова отдели тъмнината от Светлината. И от оня миг ние сме властта на тъмнината. Така, както физическата тъмнина не може да обитава на едно място с физическата светлина, така и ние не можехме повече да обитаваме в присъствието на Йеова. Ето защо наша задача винаги и навсякъде ще бъде да утвърждаваме властта на тъмнината против властта на Светлината. Когато Луцифер събра някои от нас на тъмен духовен съвет, той ни посочи задачите ни, като каза:
“Има две места на светлина, които дразнят очите ми и работят против царството ни. Едното място е царството на Йеова и Христос, изпълнено от Святия Дух. Другото място е човешкия дух, който е светило Господно. Ние ще работим както против царството на Йеова, така и против човешкия дух. Градът на Йеова е утвърден в най-крайните страни на Север…”
Тук ангелът на Исус ми даде да видя в сърцето си чудесните стихове от псалома:
“Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, е хълмът Сион, гдето по северните му страни е градът на великия Цар…” (Псалом 48:2)
А после други стихове от пророк Исайя, показващи болните амбиции на Сатана:
“А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния…” (Исайя 14:13-14)
“Разбираш ли сега защо мантията на Астарта е била изрисувана със звезди и слънца?
Именно защото този демон винаги работи за осъществяване на сатанинските амбиции на Луцифер да изглежда като Бог. Но ти продължи да слушаш изповедта на духа на Езавел…”
Подсъдимият дух продължаваше изповедта си от онзи момент, в който предаваше думите на Астарта, свързани с личното му посвещение:
“Ето защо против този Север ще има наш Север, наши гъсти религиозни облаци, които да спират влиянието на Исус Христос на земята. Колкото до човешкия дух, то той отстои дотолкова далече от Бога след грехопадението, колкото далечен може да бъде Югът спрямо Севера. Защото властта на Севера е властта на височината, докато властта на Юга е властта на дълбочината…”
Тези думи на Астарта към духа на Езавел бяха толкова тежко знание, щото то сякаш ме удари по главата. В ума ми се завъртяха стиховете от Апостол Павел:
“…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни, да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота…” (Ефесяни 3:17-19)
Тогава попитах ангела на Исус:
“Кажи ми, ако е вярно, че дяволът копира всяко Божие нещо, то не изкопира ли той Божия Север и Божия Юг? Не е ли Хълмът Сион властта на височината и Божият Север? И не е ли нашето сърце властта на дълбочината, тоест Божият Юг?”
А ангелът на Исус ми отговори:
“Това внезапно бликнало ти просветление няма да е последното от присъствието ти на този процес. Приеми към него чудесните думи на псалома:
“Бездна призовава бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои развълнувани води преминаха над мене…” (Псалом 42:7)
Когато твоята вяра в Исус е силна, искрена и всеотдайна, то тогава Божият Север призовава Божият Юг. Защото какво друго да е бездна освен това, което е неизследимо. Виж колко превъзходни са думите на Соломон:
“Височината на небето и дълбочината на земята и сърцата на царете са неизследими…” (Притчи 25:3)
Убеждаваш ли се от този стих, че височината на Небето винаги търси дълбочината на сърцето ти? Точно тук се прицелва дяволът, като създава своите Север и Юг. Така неговите височини ще търсят неговите дълбочини. Но ти продължи да слушаш изповедта на духа на Езавел, в която той разкрива посвещението си от духа Астарта, защото именно това са дълбоките работи на Сатана…”
Междувременно духът на Езавел продължаваше да говори за контакта си с Астарта и предаваше дословно нейните думи:
“Ето защо на Юга на човешкия дух ние ще противопоставим наш Юг, който ще утвърди властта на силите на ада. Чрез Севера ние ще правим хората религиозни, а чрез Югът – окултно натоварени в сърцата си…”
Ето това каза тогава Луцифер. И сега аз съм от онези посветени на нашия бог началници, които са се научили да комбинират силата на Севера с последствията на Юга. Забелязваш ли моя жрец пред идолското ми капище?”
Погледнах и видях един човек с жезъл в ръката и маска на главата, завършваща с два извити животински рога. А Астарта продължи:
“Докато поклонниците ми са уловени от властта на Севера, моят жрец вече има в себе си и последствията на Юга. Той може да прави магии, знамения и заклинания, каквито поклонниците, уловени от Севера, не могат да правят. Това е, защото те не са достигнали до онова отдаване на Севера в сърцата си, при което Луцифер ще заповяда да ги облека във властта на Юга. Всичко е въпрос на духовно отдаване. Всичко е въпрос на отваряне на вратата на човешкото сърце…”
Тогава попитах Астарта:
“На какво ниво е поклонничката ти Езавел?”
А Астарта ми отговори:
“Тя е много отдадена на Севера. Приела е всичко, което дадох на баща й Етваал. Само че е малко нещо такъв капацитет като нея да стане просто една моя жрица. Това няма да задоволи сърцето на нашия бог Луцифер.
Разбираш ли, че нашият великолепен херувим никога не се е радвал на нещата, които има?
Той страда поради нещата, които няма!
Досега аз съм представял пред трона му възлиянията на хиляди мои жреци. Досега аз съм му представял, подобно на Хамос и Молох хиляди жертвоприношения на деца, току що проходили. И няма радост, и няма радост в началника ми. Споменът от Небесното му управление и величие е твърде силен, за да го зарадват суетните ми усилия. Но и това, което правя, е повече от нищо. Затова Луцифер винаги ми оставя огромно поле за действие, но мислите му постоянно са заети с планирането на атаки против Израил. Единствено падението на народа Израил е мехлем за удареното самочувствие и величие на Луцифер. Ето защо тази моя слугиня Езавел няма вече да е под моята компетенция. Тя става твоя еднолична слугиня. Тя няма да е жрица на Сидон, но мощна чародейка над Израил. Югът, който ти ще отвориш в сърцето й, ще е не просто поредното упражнение в окултизъм и извличане на тайни на битието. Югът, който ти ще отвориш в сърцето й, ще я направи като припозната от мнозина за пророчица на Йеова. А това вече ще бъде повод за огромно тържество на всички тъмни сили. Изобщо разбери, че ако Йеова нарече Луцифер змия, то е, защото Той знае как нашият началник обича да сменя кожата си и да се приспособява към всяка нова духовна среда. Твоята мисия е служение с новата кожа на Луцифер. На последните тъмни духовни съвети той твърде често говореше, че пристъпва към смяна на стратегиите и тактиките си и само чака да узрее моментът. И ето, че моментът узря, защото на сцената на човешката история излиза Езавел…”
Думите на Астарта ме убедиха, че трябва много дълбоко и последователно да започна формирането на дъщерята на Етваал. Аз вече имах нужната визия и план за действие. Аз вече знаех какво иска от мен началникът ми. Аз вече усещах как в сърцето ми са влезли нови знания и хитрости. Още при самият ми допир до Луцифер и при взирането на очите ми в неговото херувимско излъчване духът ми беше започнал да се пълни с нужното лукавство. А Астарта и Ваалфегор просто събудиха призванието ми. Така, без чакане, аз отидох в покоите на Езавел и я намерих там, все още оглеждаща се пред огледалото си. Застанах фронтално срещу нея и започнах да я наблюдавам в очите. Това не бяха очи, но врати, които просто ме канеха да вляза. От тези врати излизаше огромна жажда за моето присъствие. Тя просто беше къщата и храмът, които някой с учудваща далновидност бе приготвил за мен. Тогава влязох през тези очи и се настаних в сърцето й. Тя усети това и побърза да извика:
“Ти ли си, Астарта?”
Усетих задоволство в себе си, защото наистина Астарта се бе погрижила за всичко. Не усещах в сърцето й никаква опозиция от съвест или разум и това допълнително осигуряваше невероятен комфорт за мен. Тогава реших да й се изявя. Излязох отново през очите й и се разкрих във видение пред самото огледало. Видът ми изобщо не я стресна. Тя се усмихна и попита:
“Кой си ти и защо я няма Астарта?”
Тогава й отговорих:
“Аз съм пратеник на господаря, който стои над Астарта. От този момент съм твой личен началник и ти – моя лична слугиня…”
А Езавел попита с настоятелна сигурност:
“Праща те Ваал, нали?”
Отговорих й:
“Ваал е само едно от лицата на моя началник. Но той има още три лица, които разкрива на най-посветените си. Той те наблюдава от много време и е впечатлен от тебе. Впечатлен е от усърдието, с което ти прие от баща си да се кланяш и служиш на Астарта. Сега настъпва нов период за теб. Период, в който ние двамата ще станем едно. Период, в който ти ще донесеш много слава на единствения бог на небето и земята. Ти имаш да научиш много неща от мен и затова твоето покорство ми е нужно…”
Забелязах как лицето на Езавел се промени и очите й заблестяха точно с онази настройка, която аз исках тя да има. Тогава й казах:
“Сега влизам в сърцето ти и ще говоря в ума ти, а ти просто изпълнявай онова, което ти нашепвам…”
Така аз влязох в тялото и сърцето на жената Езавел и започнах да я подготвям за ролята, която има да играе против Израил…”

Leave a Reply