ДА СВАЛИШ ГРИМА НА ЕЗАВЕЛ – I ГЛАВА

1. ПРИЗИВЪТ НА СЪДИЯТА

Когато Господ Исус ми каза, че ще ми даде пророческо видение за осъждението на духа на Езавел, Той първо ми посочи раните, които този дух беше оставил върху мен. Депресия, униние, отчаяние и угнетение бяха най-точните думи, с които можех да опиша душата си. Спомнях си прочетеното за Пророк Илия. Той отиде в пустинята, легна под една смрика и поиска да умре. Така и аз бях тръгнал към моята пустиня, защото този дух на Езавел прерязваше като с ножица и малкото духовни връзки, които създавах с братя и сестри.
Тогава, в този миг на най-страшна болка, библейското слово за живота на Илия просто се покри с живота ми, защото ангел от Исус, когото ясно усещах с духа си, ми донесе слово от моя Спасител. Слово, което сърцето ми трябваше да усвои, вкуси и предаде на вярващите, така че да бъдат опазени от духа на Езавел. Първото, което Христовият ангел ме попита, бе:
“Защо си толкова угнетен? Не знаеш ли, че онези, които Исус призовава в духа и силата на Илия, имат в живота си белезите на неговото служение и живот? Ако духът на Езавел те мрази, то не е по друга причина, а защото със Словото, което ти се дава отгоре, ти просто разкриваш грима й. Не знаеш ли, че нейното влизане в Църквата е видяно много отдавна и е посочено за изпълнение от Съдията?
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината…” (II Солунци 2:11-12)
Тогава отговорих:
“Зная това, Небесни пратенико! Но все още не разбирам защо църквите търпят нея, а не търпят мене?”
На този въпрос ангелът ми отговори:
“Всички, които са в Църквата, са дошли от този свят. А Езавел също е от този свят… Умирането за света е мъчителен процес. То е като всяко умиране – свързано с болка и пожертвувание. Докато търсиш и се стремиш към възкресенската Сила на Бога винаги ще те преследва възкресенската сила на дявола. Ако Бог те възкресява като ново създание и нов човек, живеещ Живот от Живота Му с Дух от Духа Му, то дяволът ще търси начин да възкреси стария човек, живеещ по измамливи страсти, в оковите на греха и суетата. Това е лично до твоето стоене като християнин в Тялото Христово. Колкото до това, че църквите не те понасят, то виж тялото си. Разгледай го внимателно. Забелязваш ли къде са очите?”
“На главата, разбира се!” – отговорих аз.
“А не са ли нужни очи и на Христовото Тяло?”
“Нужни са, разбира се!”
“Знай тогава, че Божиите очи, пророците, са неприемливи за онези части от Тялото, които са престанали да гледат към Главата. Защото, ако Тялото гледа към Главата и Църквата към Христос, то това Тяло би признало, че е сляпо без погледа на Главата. И Исус би му изпратил очите Си. Той би ги присадил в Тялото Си според Съвършената Си Воля…”
В този миг си спомних стиха от четвърта глава на “Откровението”, че четирите живи същества, които са четири генерации на спасените от Исус, бяха пълни с очи изоколо и отвътре. А ангелът на Исус продължи:
“Ти си око на Бога и като такъв принадлежиш лично на Главата Христос. Дяволът винаги те е мразил и ще те мрази, защото окото е светило на Тялото. И ако окото е здраво, то цялото Тяло ще бъде осветено…”
“Какво прави тогава духът на Езавел?” – попитах аз. А ангелът отговори:
“Нищо повече от това, че внушава на жертвите си да се наричат пророчици, тоест, да си въобразяват, че са очи на Тялото. Тогава окото на Тялото вече не е здраво, но болно. А ако окото е болно, то и цялото Тяло ще е помрачено. Прочее, ако светлината в Църквата е тъмнина, то колко ли голяма ще е станала тъмнината? Не се ли е преправил тогава дяволът като светъл ангел?”
“Да, така е!” – отговорих аз – “Но защо пастирите не забелязват духа на Езавел?”
Отговорът на ангела ме разсмя. Той каза:
“Защото никога този дух не се легитимира като дух на Езавел!”
“Къде се крие тогава успехът му?” – попитах аз. А ангелът отговори:
“В грима на Езавел!”
Отговорът на Христовия пратеник буквално ме потресе. Известно време мълчах и се опитвах да разбера посланието му. Тогава Христовият ангел докосна с огнен жезъл сърцето ми и каза:
“Виждаш ли тази питка, изпечена на жаравата на ревността, която имаш за Исус?”
Погледнах навътре в себе си и видях слово, в което имаше болка, плач, беззаконие, ярост и смърт. Но над него се простираше обръч от друго слово – праведност, Светлина, справедливост, съд и възмездие. А ангелът допълни към гледката следните думи:
“Стани и изяж това слово. Защото имаш съдба от Вечният Съдия да пророкуваш към църквите и да дадеш на Христовите братя и сестри пророческо видение за осъждението на духа на Езавел. Изяждайки тази питка ти ще се намериш като свидетел на съдебния процес срещу духа на Езавел. Никак да не се уплашиш или смутиш от изповедите на този дух, защото Исус те е посочил за съдия, който един ден ще седне на престол. Твоята съдба ще споделят всички, които повярват на пророческото видение в тази книга и приемат пророк в името на пророк…”
Тогава просто се обърнах към сърцето си и започнах да вкусвам от питката.

Leave a Reply