3. “ЖЕНО, ЕТО СИН ТИ…”

Братко мой! Стана ли ти скъп Апостолът на Христос и Пророкът на Отца? Стана ли ти ясно, че когато искаш да бъдеш близо до Сърцето на Бога, то непременно ще потърсиш Лоното на Исус? И докато някои бързат да вземат от трапезата онова, което може да се яде и излязат вън, та да предадат Господ за сребърниците на този свят, ти още по-силно ще прегърнеш Исус и сърцето ти завинаги ще остане съединено с Неговото.
Аз се моля на Господ да положи в сърцето ти скъпоценното стоене на Йоан. Онова стоене, с което той завинаги остана в Евангелието като ученик, а в Откровението като слуга. И ако от Евангелието до Откровението се извървява Път и се плаща цена, то нека твоето лично вървене с Господ да започне от високата планина на Преображението Господно и да стигне до Кръста Господен.
Нека първом те заведа на високата планина. Защото именно там ме заведе Господ Исус, като ми каза:
“Искам да си спомниш думите, които говорех на Яков, Петър и Йоан, когато слизах с тях от планината. Искам внимателно да видиш прицела на Господа твоя Бог…”
Погледнах на Евангелието и там прочетох как Исус казва:
“Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях…” (Матея 17:11-12) 
И тогава Исус ме запита:
“Забелязваш ли двата плана в Моите думи? Забелязваш ли също как привидно вторият измества първия?”
“Да, Господи! Забелязвам как казваш, че Пророк Илия ще дойде и ще възстанови всичко. А след това добавяш, че той вече дойде чрез служението на Йоан Кръстител, но беше поруган и отхвърлен…”
“Знай тогава, че вторите Ми думи никак не изместват първите. Защото и днес Святият Ми Дух е зареден с Духа и Силата на Илия и Моисея, за да се възстанови всичко. Онези, които слушат Гласа Ми и се покорят на слугите Ми, пророците, непременно ще намерят живота си в стиховете, говорещи за Божието възстановяване. Стихове, които гласят:
“Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие, и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина, и като воден извор, чиито води не пресъхват. И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат поправител на развалините, възобновител на места за население…” (Исайя 58:10-12)
Знай тогава, че именно такъв е зарядът на късния дъжд. Заряд, пълен със Силата на Пророческия Дух. Именно родените от Този Дух ще съградят отдавна запустелите от тщеславие и светщина църкви. Именно родените от Този Дух ще възстановят основата на Апостолите и пророците. Именно родените с Този Дух ще поправят развалините и Животът на Святия Ми Дух ще се върне в Храма.
Който приеме думите Ми в тази пророческа книга, нека да Ме последва до Кръста и нека се вдъхнови от видението, което сега ще ти дам…”
След последните Си думи Господ направи пред очите ми да се разкрие видение. Аз виждах как моят Господ бе разпнат на Голготския Кръст, а под Кръста, до кървящите Му нозе стояха майка Му Мария и ученикът Му Йоан. Господ погледна към Мария и й каза:
“Жено, ето син ти…”
След това погледна с голяма любов към ученика Си Йоан и му каза:
“Ето майка ти…”
След думите Му Йоан прегърна ридаещата Мария и гледайки Христовия ученик аз сякаш виждах, че не Йоан, а Сам Христос прегръщаше майка Си. Така разбрах посланието от това видение. Защото Господ, Който беше разпнат на кръста, миг преди да предаде Духа Си на Отца, предаде Сърцето Си на Йоан. Той знаеше, че е жив в сърцето на ученика Си и че докато Мария гледа на любовта в Йоановото сърце, тя нито за миг няма да изгуби Сина си. Господ знаеше, че именно Йоан е ученикът, който може да почувства Мария, като своя майка. И въпреки, че всичко във видението бе удивително ясно, пак посланието, което Господ ми даваше, беше много по-дълбоко от това, което си мислех. Тогава Исус направи видението да се прекрати. А после ми каза:
“Знаеш ли, момчето Ми, че миг, преди да умра на Голготския кръст, Аз чувствах като най-близки на Сърцето Си Мария и Йоан?”
“Да, Господи! Защото Ти погледна на Мария и показа сина й. А след това погледна на Йоан и показа майка му…”
“А защо направих всичко това? Имаш ли очи да видиш дълбокото в думите Ми? Имаш ли очи да видиш, че след Голгота Аз отново щях да се възнеса при Моя Отец, а светът всякога щеше да има нужда от Мен? Спомни си как казах на Апостолите Си:
“Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите…” (Йоан 16:16)
Не беше ли мигът пред Кръста именно такъв? Още малко и нито Йоан, нито Мария щяха вече да Ме виждат. И пак малко – за да Ме видят отново…”
“Как така да Те видят отново, Господи?” – попитах аз. А Господ ми каза:
“Не пребъдваше ли Йоан в Лоното на Господа си? Не беше ли най-близо до Сърцето Му? Как тогава Ме питаш как ще Ме видят отново? Не съм ли Аз Любовта на Отца? И когато тази Любов живее в сърцата ви, то не съм ли Аз вътре във вас?
Ето така бях в сърцето на Йоан. Затова казах на Мария, че ако и да губи Сина си, пак ще Го намери. И от онзи час Йоан я прибра в дома си. Затова казвам на всички:
Всеки, който пребъдва на Лоното Ми, непременно ще прибере в дома си онази, която Ме ражда! Защото ако някога Мария Ме роди по плът, днес с вярата в сърцата си Моите Ме раждат по Дух.
Затова и Аз ще ги посоча и ще им кажа:
“Вие, които вършите Волята на Отца Ми, Който е на небесата, сте Ми и братя, и сестри и майки. Нека всеки от вас погледне в утробата на сърцето си! Нека всеки види, че днес там стои онази, която Ме ражда в живота ви, а именно – Божията Вяра в сърцата ви!
На тази Вяра Аз, Господ и Бог Исус Христос, казвам:
“Жено, ето Сина Ти! Вяро, ето Силата Ти!
Защото жена, когато ражда, е в скръб, а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. Също така вяра, когато ражда, е в скръб, а когато Аз се родя у вас, то тогава непременно майката има Сина Си и ще се възрадва за Него. А когато Отец Ми от Небето види, че вярата ражда Сина Му в сърцата на човеците, то тогава Моят Отец ще протегне ръката Си към вас и ще Ми каже:
“Ето Вярата, която Те ражда! Ето Вярата, която Те принася пред Лицето Ми. Приеми тази Вяра в Дома Си и се грижи да бъде вечно жива…”
Ако е вярно писаното, че от онзи час Йоан прибра Мария в дома си, то ще е вярно и Моето обещание за вас. Защото идва час, когато Господ ще прибере Вярата в Дома Си. И онези, в които тя е била жива, за да роди Христос, ще имат Вечния Живот на Царството. Който разбере тези Мои думи, той ще да проумее защо Йоан беше възлюбеният на Господ. Който разбере тези Мои думи, той ще да проумее защо Йоан стана син на Мария, а Мария – майка на Йоан! Който приеме тези Мои думи, той ще разбере, че Йоан беше явният Апостол на Любовта и скритият Пророк на Бога и Отца. Защото той прие в сърцето си както Божията Сила, така и Божията Воля. За да пребъде в Божието Лоно.
Днес Пророческият Дух на Отца призовава синовете и дъщерите Си! И онези, които се покорят на Словото, дошло чрез изпратените от Отца Ми пророци, непременно ще пребъдат в Лоното Ми!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”