ПЪРВА ЧАСТ: ВАРОСАНИТЕ ГРОБНИЦИ

1. ВИДЕНИЕТО С МЪРТВЕШКИТЕ КОСТИ НА ЛИЦЕМЕРИЕТО И НЕЧИСТОТАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има много думи, с които човек да изразява отношението си към мерзостите, които го заобикалят. Но от видението, което Исус показа пред сърцето ми, цялото ми отношение се събра в една дума. И това е думата “погнуса”. Защото всичко най-жестоко, отвратително и мерзостно се намираше точно там – във варосаните гробници на нечестието. Но нека не изпреварвам самото видение и да ти кажа с какви думи Господ дойде към сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Има много Мои думи в Евангелията, които Църквата Ми не е разбрала и до днес. Вярващите четат думите Ми, но не ги разбират, нито внимават на тях. И само малцина искат да приемат, че думите на Човешкия Син са Дух и Живот и плътта не ползва никого в нищо. По тази причина, че Евангелието Ми е останало утаено и неразбрано, Отец днес изпраща към църквите Своите слуги, пророците. За да говорят Словото Му в неподозирани дълбочини и откровения. Тъй че за слепите да има виделина, а глухите да чуят звука на тръбата. И сега, когато отново съм при теб, Аз искам да покажа на всичките Си Верни и будни какво съм имал предвид, когато някога нарекох фарисеите “варосани гробници”. Защото те наистина бяха такива гробници. В тях пребъдваше не онази Смърт, с която оживяваш за Бога, но другата страшна и жестока смърт, с която оживяваш за дявола. И понеже мястото на всяка смърт е в гроба, то затова твоят Господ показа в Евангелието както Собствения Си Гроб, така и онези нечисти и покварени гробници, с които дяволът привлича човеците към себе си. Виж тогава една такава варосана гробница. И като тръгнеш след Мен и видиш всичко, което тя е събрала зад стените си, предай това видение на братята и сестрите Ми…”
След последните Си думи Господ, както винаги, докосна с ръка главата ми, тъй че пред очите ми се разкри видение. И ето, че очите ми виждаха една каменна сграда, която външно беше твърде привлекателна за очите. Всичко в тази сграда беше бяло. Самата белота блестеше толкова силно, щото буквално се натрапваше в очите. Сякаш, че гробницата бе изкуствено поставена на мястото си, та да се отличава от всичко друго край нея. Така, докато я наблюдавах, Исус се приближи към мен, като ми каза:
“Забелязваш ли колко силна е белотата на тази гробница? Забелязваш ли как тя привлича очите и ги кара да повярват, че е олицетворение на чистотата?”
“Да, Исусе! Наистина е така. Гледайки на подобна сграда с очите на сърцето си, човек наистина би приел, че тя предлага изобилие от чистота…”
“Нека тогава се приближим към нея. Защото непременно трябва да разбереш за измамата, с която дяволът привлича човеците…”
След тези думи Господ тръгна към бялата гробница, а аз Го последвах. И когато Спасителят беше само на крачка от стените на гробницата, Той вдигна ръката Си, като ми каза:
“А сега, момчето Ми, протегни ръката си и докосни с пръсти стената на тази гробница…”
Послушал Господ, аз протегнах ръката си и докоснах бялата стена. Така по самата ми длан остана бял и ситен прах. А Исус, като ме гледаше с голямо внимание, отново каза:
“Искам да изпиташ онова усещане, което изпитват всички чисти по сърце, които докосват сърцата си до подобна гробница. Затова поднеси дланта си към устните си и опитай от белия прах, който полепна по ръката ти…”
Бях изненадан от заповедта на Исус, но Той беше твърде настоятелен. Затова с неохота поднесох дланта към устните си, като близнах самият прах. А тогава езикът ми се подпали от огън и цялата ми уста пламна. Това беше ужасно усещане. Защото в себе си вече знаех, че в устата ми беше попаднала отрова. Докато се опитвах да кажа на Исус да прекрати действието на белият прах, усетих с още по-голям ужас, че не мога да произведа нито една дума с езика си. Сякаш отровата ме беше лишила от възможността да говоря с Исус. Нещо повече – езикът ми се надуваше и обриваше все повече и от опитност това беше на път да се превърне в трагедия… В този миг Исус се смили над състоянието ми. И като протегна ръцете Си към мен, сви ги в шепа. А тогава стана чудо. Защото шепите на моя Спасител мигом се напълниха с кристално бистра вода, в която се отразяваха лъчите на дъгата. И Той ми каза:
“Пий, Стефане! И като измиеш устните и езика си от отровата и огъня на гордостта, изплюй нечистотата…”
Благословен Господи! Ти наистина знаеш как да спасяваш Своите от напастите на лукавия! Вече усещах как водата от шепите на Исус успокоява съвършено устните и езика ми. А онази бяла прах, подгонена от водата на Живота, се събра като нечиста храчка, която побързах да изплюя. Тогава Исус отново ми каза:
“Сега разбра ли, че тази белота е измамна? Сега разбра ли, че тази стена е избелена с отровната вар на лукавия? И въпреки, че отдалеч тя впечатлява очите, пак при вкусването й чистите разбират, че тя не свидетелства на Святостта на Отца Ми. Затова запиши и предай на всичките Ми Верни думите, които ти казвам:
Гордостта е бялата вар на дявола, с която той придава измамлив блясък и чистота на проклетите си гробници!
Тази вар кара гордите и високоумните да чувстват себе си за по-чисти от останалите. Тази вар ги кара да се гнусят от грешните, без да разбират, че са в многократно по-голям грях и смърт от тях. Тази е варта, която Отец заповяда като проклятие над всичките земни племена, които биха се покорили на лъжеблаговестието на Вавилон, а не на свидетелите и последователите на Божия Син. Тази е варта, за която пророк Исайя възвести, като изрече думите на Всевишния против слугите на нечестието:
“Слама ще заченете, и плява ще родите; дишането ви като огън ще ви пояде. И племената ще бъдат вар що гори, като отсечени тръни, които изгарят в огън…” (Исайя 33:11-12)
Кажи Ми тогава:
Кое е най-високото у Моя Отец? Кой е пределът на вярата в Бога? Не е ли Святостта? И не затова ли Отец изля над всички вас Святия Си Дух?
Именно Свят Дух, момчето Ми!
Именно Дух, Който е изпратен, за да ви направи Святи!
И ако на Святостта подобава белотата, то кое да е най-високото у дявола? Не е ли това неговата гордост? Разбирате ли тогава, че гордост се противи на Святост? И белотата на варта се противи на светлия и чист висон. Затова гробниците на Вавилон са боядисани с бялата вар на гордостта и превъзнасянето. Виж тогава как ще продължи видението. Защото все още си в самото му начало…”
След думите на Исус забелязах как към бялата гробница се приближиха двама човеци. И ето, че видели белотата й, те мигом реагираха. А единият каза на другия:
“Гледай, братко мой! Виж каква чистота и белота! Не сме ли търсили цял живот именно това?”
След тези думи към спътника си, човекът се приближи и докосна с ръка стената, тъй че по подобие на случилото се с мен, бялата прах полепна по дланта му. И той, гледайки на побелялата си ръка, възторжено извика към спътника си:
“Братко мой! Въздай Слава на Бога, защото Той действа мощно в живота ни. Я виж ръката ми! Виж как побеля!”
Слушайки думите на първия, спътникът му не устоя и също протегна ръката си, тъй че и тя побеля. И вторият с още по-възторжен глас от първия, извика:
“Бог ни дава знамение, братко! Защото е видял във всеки от нас по един Моисей. Нима си забравил писаното, че ръката на пророка побеля, когато я простря към робуващия Израил в Египет? Ето така и ние сега сме призвани към велики дела…”
След тези последни думи двамата се прегърнаха. И като отидоха пред самия вход на гробницата, отместиха масивния камък и влязоха вътре… А от вътрешността на гробницата се разнесоха силните им викове. И едно многократно “Алелуя” вече издаваше възхищението им от гробницата…
Погледнах с изумен поглед към Исус. А Той, като посочи с ръка към входа на гробницата, ми каза:
“Тези двамата, които влязоха в гробницата, видяха с очите си онова, което искаха да видят. Самата гордост на лукавия е силна да заслепява очите и да предлага миражи на всеки, който е готов да ги приеме. Но миражът е едно, а Истината е друга. Затова нека сега двамата с теб да влезем, за да видиш с очите си какво се случва с онези, които поискат да влязат във варосаните гробници на нечестието…”
След тези Свои думи Господ тръгна към самата гробница, а аз Го последвах. И ето, че когато нозете ми вече стъпваха на мерзостното място, видях двамата човеци и сърцето ми се сви в ужас. Те стояха неподвижни, оплетени от гъста паяжина, която здраво беше се слепила с главите, нозете и ръцете им. Ето защо паяжината беше първото от демоничните знамения в самата гробница… Все още не можещ да успокоя сърцето си от жестокостта на самата гледка, аз тихо попитах Господ:
“Исусе! Каква е тази паяжина? Защо двамата човеци така са се оплели в нея?”
А Господ с твърд Глас ми отговори:
“Нима не знаеш каква е тази паяжина? Нима си забравил думите на Божия пророк, който е заявил против всичките нечестиви на земята, като е казал за тях:
“Мътят ехиднини яйца, и тъкат паяжина. Който яде от яйцата им умира; и ако се счупи някое, излиза ехидна. Паяжината им няма да стане на дрехи, нито ще се облекат от изработките си; делата им са беззаконни дела, и насилственото действие е в ръцете им. Нозете им тичат към злото, и бързат да пролеят невинна кръв; размишленията им са беззаконни размишления; опустошение и разорение има в пътищата им. Те не знаят пътя на мира, и няма правосъдие в стъпките им; сами си изкривиха пътищата; никой, който ходи в тях, не знае мир…” (Исайя 59:5-8)
А сега попитай всичките Ми братя и сестри! И нека всеки от тях отговори на думите Ми:
Нима не сте виждали връзките, с които нечестивите обладават неутвърдените във вярата? Нима не сте виждали как те плетат паяжините си с интриги и коварства, за да издигат послушните и да онеправдават искрените? И когато човек престъпи и не послуша съвестта в сърцето си, но направи компромис с вярата си, то тогава той непременно бива оплетен от паяжина. И колкото повече би искал да се освободи от нея, толкова повече тя се затяга около сърцето му. Ето затова предупреждавам всички ви:
Паяжината е примката, с която дяволът улавя неутвърдените във вярата и ги вкарва под властта на варосаните гробници!
Но ти продължи да гледаш в самата гробница. Защото има да видиш онова, което наистина я прави гробница…”
След тези Свои думи Исус пристъпи напред, а аз отново Го последвах. И тогава, поради Светлината от Божието присъствие, аз видях по земята стотици кости на мъртъвци. Това за миг ме накара да се отдръпна назад от самия стрес за очите ми. Но Исус, като ме погледна с благ и окуражителен поглед, отново ми каза:
“Нима ще се уплашиш от едни мъртвешки кости? Не предупредих ли Аз, че зад стените на варосаните гробници ще е пълно с такива кости?”
“Да, Исусе! Ти наистина ни предупреди. Но за разлика от костите на Елисей, които бяха пълни със Светлина и Живот, тези кости тук са потъмнели и изглеждат много злокобно…”
“А как другояче да изглеждат кости, на които свидетелстват лицемерието и нечистотата? Но ти сега Ми дай ръката си, за да я изпълня с Моята Сила и Светлина. И след това простри ръка и натисни някоя от костите, та да видиш дали ще устои на натиск. Защото смисълът на костите е да дават опора на тялото. Тъй че здравите кости ще държат тялото здраво и изправено. Натисни някоя от костите, Стефане!”
Послушах Господ и протегнах ръката си към Него. А Той, като ме докосна със Собствената Си ръка, направи ръката ми да пламне от Огъня на Отца. И там, като се наведох, погледнах с погнуса на самите кости и се опитах да натисна една от тях. Но в този момент дори залитнах, защото костта не оказа никакво съпротивление. В мига на докосването тя просто се разпадна на прах. Погледнах на прахта и се обърнах встрани, да видя друга кост, та също да я натисна. А резултатът беше същият. След това видях череп, когото също натиснах. Черепът също не устоя и се разпадна на прах, като се посипа по самата земя… В следващия миг вече се отказах да натискам мъртвешките кости и попитах Господ:
“Исусе! Защо са толкова слаби тези кости? Та аз едва ги докосвах и те се разпиляваха на прах!”
А Господ ми отговори:
“Нито една от тези кости не може да устои на Истината. Нито един от тези черепи не може да се изправи против Истината. Ето защо осъждението на тези кости ще бъде пълно. Защото когато Светлината дойде на света, те обикнаха мрака повече от Светлината. И не отидоха към Светлината, но останаха в мрака, който ги изсуши и прояде отвътре. Ако някой от Моите все още не знае що ще рекат тези мъртвешки кости, то кажи на всички, че те свидетелстват на прегорялата и лукава съвест. Съвест, която е изгубила изворите на духа и в нея не е останала никаква влага. И тези, които са станали като мъртвешки кости във варосаните гробници на нечестието, никак не са внимавали в Словото на Моя Отец. Те са забравили как мъдрецът съветва всичките Божии чеда:
“Уповавай на Господа от все сърце, и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти. Не мисли себе си за мъдър; бой се от Бога и отклонявай се от зло; Това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти…” (Притчи 3:5-8)
А кой от тези в гробницата е уповавал на Господа? Не са ли гордите и надменните именно такива по причина, че са се облягали на себе си, вместо на Бога? Не са ли признавали във всичките си пътища нечестивия, тъй че да станат прах при Божието докосване? Но ето, казвам и предупреждавам всичките Божии чеда:
Бягайте далеч от лицемерието и нечистотата! Бягайте далеч от гордостта и надменността! Защото лицемерните и надменните, гордите и нечистите всякога ще обитават във варосаните гробници. Те са им дял от Отца Ми от сега и за вечността! Затова не се съблазнявайте поради изобилието им отвън. Но вижте сетнината им отвътре! Защото всяка кост, която не държи Тялото Ми изправено, ще се превърне на прах от пояждащия Огън на Божия гняв! И всеки череп, който не е приютил в себе си Разумът на Човешкия Син, ще стане място, където ехидните снасят яйцата си…”
В пълно потвърждение на Божиите думи очите ми вече виждаха змия, която излизаше от очите на един череп и се шмугваше между костите. И като изтръпнах от гледката, обърнах встрани главата си. А Господ с твърд и сериозен Глас отново ми каза:
“Докосни този череп, за да стане на прах и виж онова, което ще остане в прахта…”
В този миг разбрах, че погнусата ми трябва да отстъпи на твърдостта и решителността, с която Господ ме водеше във видението. Затова протегнах пламналата си ръка към черепа, а той също се посипа на прах по земята. И там, в прахта, очите ми виждаха десетина змийски яйца, готови всеки миг да се излюпят. В този миг обърнах очите си към Исус. А Той, като вдигна единия Си крак и вече смазваше яйцата със Силата Си, ми каза:
“Аз те утвърдих като Мой пратеник и Отец Ми те помаза за Свой пророк. За да заявиш против всичките нечестиви, окупирали Храма Ми. Защото в главите на тези пълзят змии и всички до един са рожби на ехидна. И ето, че Господ се обръща към тях с думите на първия Си Кръстител. Защото точно такива ще са думите и на последните Му кръстители:
Змии и рожби ехиднини! Как ще избегнете от осъждането в пъкъла? Змии и рожби ехиднини! Как ще устоите на идещия гняв? Змии и рожби ехиднини! Как ще се освободите от връзките на пъкъла и от пламъците на огнената геена? Как нито за миг не се покаяхте и не принасяхте дела достойни за покаяние, но всякога вършехте дела, достойни за погнуса и позор? Как нито за миг не се отказахте да ограбвате вдовицата и да онеправдавате сирачето? Как нито за миг в празните ви глави не остана празно, но беше пълно със змии и скорпии?
Но ето, острата брадва на Моя Бог и Отец вече е при корените! И днес Той заповядва отсичането ви и хвърлянето ви във вечния огън! Защото, като се разпростряхте като високи и снажни плевели на своята си почва, съблазнихте и убихте хиляди по хиляди. Тъй че родените от чреслата ви ви надминаха в мерзост и нечестие…”
Гледах на моя Господ и видях, че от очите Му излизаха огнени пламъци. И самата варосана гробница започна да се разпада от гнева Му. Кости пламваха и изчезваха. Паяжини се свличаха и свиваха на овъглени топчета. А онези змии и паяци вече цвърчаха от Божието въздаяние. Колкото до двамата човеци, оплетени в паяжината, те отдавна бяха приели съдбата на всичките мъртъвци, погълнати от Божия Гняв. И все така с Гняв и пламък в очите Си, Исус отново ми каза:
“Сега нека те заведа в Гадаринската земя. Защото тази е земята на проклетите и нечестивите. В нея ще се намерят всички, които са били покварени и убити от варосаните гробници на нечестието…”